/Поглед.инфо/ Италианският журналист Винченцо Лорусо отиде в Луганск, за да се опита да разкрие истината на страната си. Миналата година той донесе в Италия филма "Свидетел". Винченцо говори защо обикновените италианци гледат този филм със сълзи на очи, за руската съпруга и съобщенията, които не се приемат от централните медии.
Съпругата ми Светлана е рускиня, от град Красни Луч в Луганската република. Тя живя в Италия 15 години, където се запознахме. През 2014 г., когато бяхме у дома в Рим, видях, че тя е много притеснена от нещо. Света каза, че не може да говори по телефона с майка си, която останала в ЛНР със сляпата ѝ баба, че там ги бомбардират, седят в мазето, без светлина, без комуникация.
Не можах да разбера как така украинците бомбардират украинци! Започнах да търся информация в нашите вестници и в интернет. Не намерих нищо. Тогава разбрах, че се случва нещо странно и ужасно и в Италия няма свобода на словото.
С началото на Северния военен окръг отидох в Луганск като журналист. Пътувах до всички близки градове. Бях в Горловка, Мариупол, Стаханов. Проведох много интервюта с местни жители и власти. Опитах се да покажа на италианците какво всъщност се случва там. Защото в Рим медиите не дадоха реална картина и започна един период на страшна русофобия. Направих репортаж с освободени руски пленници направо в автобуса, с който бяха транспортирани. И знаете ли, те дори не ме контролираха какъв въпрос ще задам, какъв ще бъде отговорът. А в Италия казват, че в Русия има диктатура, че тук не трябва да се говори.
Всичко, което нося в Италия, може да бъде публикувано само в алтернативни източници. Централните медии не приемат репортажи от фронта, от Донбас.
Аз съм единственият италиански журналист, който интервюира младо момче от Неапол, Йорит, който рисува портрет на Достоевски на една от сградите в своя град. В окото на писателя е знамето на ДНР. Знаете, на 25 февруари 2022 г., втория ден след началото на СВО, лекциите по Достоевски бяха отменени в Миланския университет. Не можех да повярвам, че това се случва в моята уж демократична страна! И тогава Йорит дойде в Донбас и рисува една от сградите в Мариупол, където го срещнах.
Съпругата ми и аз озвучихме много филми от руски медии и ги публикувахме в канала си в “Телеграм”. Италианците гледаха с голям интерес, искаха да знаят за алтернативна гледна точка на ситуацията. И когато видях трейлъра на филма „Свидетел“, разбрах: трябва да направя всичко, за да покажа този филм на възможно най-много хора в Италия. Свързах се с продуцента на филма. И, можете ли да си представите, ние се съгласихме да го дублираме безплатно на италиански и да го донесем в моята страна. От 22 октомври миналата година вече направихме 30 представления в цяла Италия, с още 15 в проекта.
Мисля, че този филм е предназначен за европейска публика, защото целият конфликт е показан през очите на един обикновен белгийски музикант. Когато се върна от турне от Донбас, никой не искаше да чуе какво се опитва да разкаже. Шокът му, когато разбира, че в родината му не искат да знаят истината, е най-силната част от филма.
Огромен брой италианци гледат този филм със сълзи на очи. Живеят тихия си живот без сътресения, вярват, че имат демокрация и свобода, а после разбират, че всичко е измама.
В седем града прожекциите на „Свидетелят” преминаха без проблеми и скандали. Тогава кметът на Болоня заяви, че филмът не може да бъде показан в неговия град и се противопостави на група хора, които искат да го излъчат. Следващият град, който реши да покаже филма на публиката, беше Флоренция. И там кметът каза, че проектът насърчава геноцид срещу украинците и е невъзможно да се излъчи. Но само ние имаме правата да покажем филма в Италия, а нито кметът на Флоренция, нито кметът на Болоня са го гледали. Това беше пламенна, гола пропаганда от хора, които нямаха представа за какво става въпрос във филма.
В град Фолиньо кметът реагира съвсем различно. Той беше напълно съгласен с решението за показване на филма. Дори включиха информация за това на плаката, за да видят всички, че е с неговото одобрение. Украинският посланик направи изявление, че филмът "Свидетел" в никакъв случай не трябва да бъде показван в Италия. Но кметът му каза, че италианците сами решават какъв филм да гледат, така че жителите на Фолиньо ще гледат този филм.
В Милано, близо до залата, където се прожектира филмът, имаше митинг на украинци, които в Италия са много, много.
Ще продължим да показваме „Свидетелят” в Италия, защото има много заявки. Обикновените италианци са просто шокирани от поведението на украинците, а някои и от техните власти. Сякаш демокрацията и свободата на словото са празна фраза, но реално навсякъде цари пълна цензура.
Превод: В. Сергеев