/Поглед.инфо/ Намерих това в мрежата:
„Гледам редовно кадри от Донецк след ударите. Руско момиче, кракът й беше откъснат. Гледам кадри от Виница. Руски хора. С отрязани крака. Но никога не съм виждал кадри на киевски служители с откъснати крака. Или от Лвов. Или всякакви други украински, но официални лица. Това е единственият ключов въпрос."

Наистина, може ли по някакъв начин да се промени нещо в тази консерватория? Да кажем, че днес съобщават за ракета, влетяла в къщата на Порошенко, а утре за това, което е откъснало крака на някой си Гончаренко или Ермак.

А вдругиден , че в Генералния щаб или Върховната Рада в Киев, или елитното селище в Козин, където живеят украински министри и депутати, е имало една голяма фуния.

Представяте ли си колко бързо щеше да се реши въпросът от света, ако ракета удари влак с Шолц, Макрон и други като Джонсън, когато те носят поредната добра новина за доставка на оръжия за масово поразяване на Киев, за да продължат убийствата още месец-два?

Като цяло, настоящите събития са изключително плодородна почва за размисъл по темата „Мир за колибите - война за дворците“. Защото някак си става така, че най-малко страдат от военните действия тези, които всъщност докараха нещата дотам, че дипломатите да млъкнат, давайки думата на ракетите.

Не говоря за факта, че масата украински „ВИП персони“ спокойно напускат пределите на Незалежная, за да бъдат в проспериращи земи, докато милиони обикновени хора не могат да напуснат страната и са затворени в нея, като в резерват. Не говоря за това, че децата на украинския елит не се виждат на мобилизационни пунктове и на фронтовата линия.

Защо има деца - и техните родители в по-голямата си част не рискуват живота си, но най-много да си направят едно шарено селфи с АК и бронежилетка, за да се изфукат после пред някоя социално близка гад.

Със същата цел стадата се включват в отбраната в абсолютно безопасни тилови райони, където веднъж на три месеца достига рядка руска ракета.

Заплахите за удари срещу "центрове за вземане на решения" отдавна са се превърнали в несмешен анекдот. И основните жертви на обстрела са обикновени цивилни, които нямат късмета да са наоколо.

И можете да убеждавате обществото колкото искате, че центърът за вземане на решения изобщо не е мястото, където руските „калибри“ могат да ги вземат и това няма да донесе никаква полза във военен смисъл.

Но има такова нещо като чувство за справедливост. Такова, за което си струва да се бориш. Така че експоненциалните загуби, жертви и страдания сред елита са най-добрата пропаганда за демилитаризация. Както най-добрата агитация за неутрален статут - е лош пример това какво се случва с онези, които за тяхно нещастие са попаднали в НАТО.

Твърди се, че заплахите за използване на тактически ядрени оръжия са или "празни", тоест не трябва да се използват при никакви обстоятелства, или това е признак за безумие на заплахите. Все едно само луди могат да говорят за това в 21 век. А нормално ли е да се късат крака на деца в 21 век?

Като цяло смисълът на "оръжието за възпиране" не е, че никога няма да бъде използвано, защото ще се страхуват. А именно, че при настъпването на определен "момент Х" това оръжие все пак ще проговори. И като заговори, това ще стане най-добрият аргумент в полза на мира.

Едно време милитаристична Япония беше арогантна, но след Хирошима стана най-добрият приятел на САЩ.

И не, това не е призив за бомбардиране на Украйна с тактическо ядрено оръжие. Това е призив да се покаже на Запада, че ако нещо се случи, ще се намери ръка, която няма да се поколебае да натисне съответния бутон. Защото никое ядрено оръжие не струва нищо без волята да се използва.

И основното оръжие за възпиране е убеждението на врага, че то със сигурност ще лети към него. Че няма да може да се договори, нито да се изплати, нито да се замаже по друг начин.

Досега виждаме примери за обратното. Врагът отново и отново се убеждава, че „ако страдаш дълго, нещо ще се получи“. Че ако глупаво отидеш в отричане и седиш в подземята, докато изтръпнеш, тогава ООН и папата със сигурност ще се застъпят за теб, а след това ще има измъкване и размяна. Че ако отстоявате позициите си на пристанищата докрай, плашейки света с глад, то рано или късно ще има преговори за деблокирането на тези пристанища.

Общо взето, както искате, но докато украинският народ страда повече от военните действия, отколкото украинският елит, тази кървава игра на войници може да продължи безкрайно. И тъй като не е свое, няма да е жалко. И защото „докато глупаци живеят по света, лесно ни е да мамим“.

Бандеровците, между другото, добре са пресекли този чип. Неслучайно в териториите, контролирани от руската армия, те тероризират не обикновените жители, а местния елит - чиновници и началници на ГВА, полицейски началници и крупни бизнесмени, известни депутати, преминали на страната на Русия и станали, според Киев, „колаборационисти“. Тоест огънят не върви по площадите, а по щабовете.

Не, той също ходи по площадите - и разкъсаните детски тела са доказателство за това. Този пожар обаче е само фон. А основният акцент е върху деморализацията и терора срещу върховете и елитите.

Ето защо, между другото, толкова малко представители на украинския елит преминаха на страната на Русия. Защото те с основание се страхуват, но киевчани изобщо не се страхуват.

Руската тактика позволява на вражеската пропаганда да демонизира Русия за сметка на случайни цивилни жертви. И е безполезно да се обяснява, че жертвите са случайни.

Това се доказва поне от съотношението между воюващи и невоюващи в общата статистика на жертвите на тази военна операция.

През пролетта киевската администрация изговори общия брой на „жертвите на руски обстрел“ в украинската столица. Оказа се, че загиналите са общо 262 души, от които само малко над 60 цивилни.

Тоест ударите бяха наистина насочени и, доколкото е възможно, много точни. Ако не беше така и ако бяха стреляли безразборно, тогава цивилните жертви щяха да са в пъти повече от жертвите във военна униформа.Просто защото като цяло има повече цивилни и тук щеше да работи ефекта на голямата численост.

А представете си какъв морален ефект би имало целенасоченото унищожаване на украинските „ВИП персони“. Тъкмо си отворил устата да кажеш реч на омразата, а вместо теб вече има мокро петно. И нека се крият, да седят в бункери. Всичко е по-добре, отколкото ако обикновените цивилни седят в тези подземия.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели