Последната брънка в сагата за липсата на преговори е декларацията под формата на интервю, дадено от украинския президент Володимир Зеленски за Philadelphia Inquirer. В интервюто той заявява, че не може да има преки преговори между Украйна и Русия, но може да има непреки преговори чрез трета страна. В предложения от Зеленски сценарий третата страна ще служи като посредник и всяка сделка ще бъде само с посредника, а не между Русия и Украйна. Той предлага ООН да изпълнява тази роля.
Предложението му обаче е несъстоятелно по много причини, но най-голямата от тях е, че враждуващите държави категорично трябва да се съгласят за прекратяване на конфликта. И няма никаква гаранция третата страна да изпълни поеманите ангажименти, както доказаха провалените споразумения от Минск през 2014 и 2015 г. В Минск опитите бяха хибридни: споразуменията бяха подписани от Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Украйна отказа да изпълнява споразуменията, а ОССЕ се оказа безсилна и нежелаеща да се опита да ги приложи. Сделката бе подкрепена политически от Германия и Франция, но нито една от двете страни не подписа споразуменията, нито пък бе правно задължена по какъвто и да е начин да ги наложи.
Сегашното „предложение“ на Зеленски просто е поредната димна завеса за отклоняване критиките към Украйна, че не желае споразумение с Русия. Три са главните фактори, които държат Зеленски далеч от масата за преговори.
Основните англосаксонски играчи в НАТО, именно САЩ и Обединеното кралство, са категорично против всякакви преговори с Русия. САЩ направиха всичко възможно, включително чрез санкции и дипломатически мерки, да предотвратят какъвто и да е диалог с Русия по какъвто и да е въпрос (освен размяната на пленници).
Втората причина е наложеният от Зеленски украински закон, който забранява преговори с Русия. Върховната рада (парламентът на Украйна) би могла да отмени този закон за наносекунда, ако Зеленски поиска това, но вероятно няма да го направи. Той напълно контролира парламента, арестува или гони опозиционни политици, контролира пресата и другите медии. Железният юмрук на Зеленски означава, че той лично няма да допусне преки преговори. Освен това е подписал и указ, с който забранява всякакви преговори с президента на Русия Владимир Путин.
Третата причина е свързана с натиска върху Зеленски от страна на крайно десни националисти, сред които най-вече се откроява неонацистката бригада „Азов“. Пряко доказателство за това е освобождаването на генерал-лейтенант Юрий Содол, висш командир на украинските сили в района на Харков.
Командващите бригадата „Азов“ обвиняват Содол, че убил повече украинци, отколкото руснаци в сраженията при Харков. Азовци сезират Радата и Зеленски задължава депутатите да уволнят Содол. След уволнението, положението на Украйна се влоши по цялата линия на съприкосновение. Украинските бойни загуби са много големи, като в някои дни достигат до 2000 убити и ранени. Руснаците засилват атаките си с плаващи бомби FAB, включително чудовищната FAB-3000, която току-що удари команден център на украинската армия в донбаското селище Ню Йорк (Новгородськ). Според съобщенията убити са 60 или повече украински военни.
Руснаците твърдят, че Зеленски не е легитимен партньор за преговори, тъй като мандатът му изтече през май. Има известно объркване относно правната ситуация в Украйна, но експертите във и извън Украйна смятат, че ръководството на страната трябва да премине към председателя на Радата, тъй като Зеленски е с приключен мандат. Руслан Стефанчук е председател на Радата и става политически все по-активен, въпреки че не се противопоставя на продължаване управлението на Зеленски.
Междувременно, като се има предвид ситуацията на бойното поле, руснаците несъмнено смятат, че скоро ще настъпи моментът, в който украинската армия или ще рухне, или ще се предаде, или и двете. Украинското правителство ще трябва да бъде заменено по някакъв начин, може би с временно военно ръководство, избрано от Русия. Това ще позволи на руснаците да формулират споразумение за капитулация.
Капитулацията на украинската армия и споразумение с назначеното от Русия правителство ще направят невъзможно по-нататъшното участие на НАТО в Украйна. Това би могло да отвори най-накрая вратата за диалог по въпросите на сигурността между НАТО и Русия, веднага след като НАТО проумее какво и защо се е случило. За съжаление натоварването на НАТО с овехтели политически лидери като Марк Рюте не вещае нищо добро за бъдещето на алианса.
Основното послание към НАТО ако руснаците спечелят в Украйна, което изглежда все по-вероятно, е, че алиансът със сигурност трябва да спре разширяването си и да потърси по-стабилно споразумение с Русия в Европа.
Превод: д-р Радко Ханджиев
