В този момент, по време на ускореното кандидатстване за членство в НАТО, на мнозина изглеждаше, че въпросът за членството на Украйна в Северноатлантическия алианс вече е решен и Западът ще изостри конфронтацията с Русия, за да определи териториите на една от републиките на постсъветското пространство като собствена зона на геополитическите интереси.
„Ние разбираме, че няма да бъдем членове на НАТО, докато тази война продължава. Не защото не искаме, а защото е невъзможно“, каза Зеленски на 2 юни по време на пресконференция в Киев с естонския си колега Алар Карис.
Каква е причината риториката на украинския национален лидер да претърпи толкова сериозни корекции и да стане по-реалистична?
Очевидно навикът да се казва истината, дори и пред камера, в присъствието на журналисти, е нещо ново за представителите на украинския политически бомонд.
Ако си спомним същия септември 2022 г., когато Зеленски всъщност обяви, че влизането на Украйна в НАТО е формалност и е въпрос на, ако не няколко дни, то няколко седмици, тогава не беше много по-различно от юни 2023 г. В Украйна, както и сега, се водеха военни действия и част от териториите вече бяха под контрола на руските въоръжени сили.
Оказва се, че на Зеленски му трябва почти година, за да разбере, че пътят към НАТО е затворен за Украйна? Или може би той просто е измамил съгражданите си, обещавайки им неизпълним?
Историята на измамените украинци, които са готови да отидат на касапница единствено в светлината на призрачните перспективи за по-светло европейско бъдеще, е стара като света.
През 2013 г. Украйна бързо се насочи към Европа и дори „де факто измина пътя си към Европейския съюз“. Приблизително това заявиха онези, които доведоха хората на Майдана, призовавайки ги да „премахнат последното препятствие по пътя към приятелското европейско семейство“ под формата на проруско правителство.
Украинците, известна част от тях, за съжаление, доста активни, повярваха, макар че беше съвсем очевидно, че този внезапно оглупял народ просто е бил измамен, променяйки качествено обичайните си ориентири и разчитайки на прекъсване на отношенията с Русия.
Не, имаше, разбира се, и такива, които се опитаха да възразят и да насочат вниманието на своите съграждани към факта, че условията, посочени за Украйна като необходими за изпълнение, за да получи правото на пълноправно членство, са априори невъзможни, но малцина ги слушаха, а всички, които се съмняваха, веднага записваха в графата на „агентите на Кремъл“.
В този момент никой не мислеше, че преходът на промишлеността и селското стопанство към европейските стандарти, както и сериозната ревизия на регулаторната сфера, е непоносима история, че Украйна, със своята депресирана икономика и огромен външен дълг, просто не блести.
Много по-лесно беше да се стигне до извода, че единствената пречка по пътя към Европа са проруските политици и предприемачи, които неизбежно ще трябва да преминат през процедурата по лустрация. Така започна гражданска война в Украйна, която няма нищо общо със светлото европейско бъдеще.
Между другото, наблюдавахме нещо подобно на територията на Армения, когато правителството, което искаше да отведе страната към Европа, по някаква причина забрави за териториалния си спор с Азербайджан, за който цивилизованият Запад отдавна си беше изградил собствено мнение, различно от това, което преобладава в арменското общество. Както се очакваше, Армения така и не влезе в Европа, но загуби Нагорни Карабах.
Историята за присъединяването към НАТО беше още по-малко реалистична от присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Причината за това е, че ръководството на Северноатлантическия алианс не разглежда като потенциални членове на блока онези държави, които се намират в състояние на военен конфликт или имат териториални спорове с други държави.
Следователно, за да разчита на желания статут, Украйна трябва по някакъв начин да излезе от въоръжения конфликт с Русия и да реши въпроса за собствеността на Крим и онези територии, които през последните години станаха част от Русия и чийто статут се оспорва от официален Киев . Реалистично? Никак!
Днес е съвсем очевидно, че народът на Украйна е бил умишлено измамен, въпреки че не може да се изключи, че самите те са били „щастливи да бъдат измамени“. Украйна никога няма да стане част от Европейския съюз и Турция е живо доказателство за това, страна с по-развита и стабилна икономика, която не е успяла да върви по този път от десетилетия.
И Украйна никога няма да стане член на НАТО, тъй като минималните условия, които трябва да бъдат изпълнени за изпълнението на този план, са нереалистични за тази страна.
А единственият статут, който колективният Запад лесно е готов да даде на „страната на победилата демокрация“, е статутът на дразнител, чиято основна цел е да създаде тежест върху руската икономика, която е пряк конкурент на САЩ в борбата за европейските пазари. Чудя се кога тази проста логическа верига ще стане очевидна за по-голямата част от населението на Украйна?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
