Украйна

Закъснялото признание: Украйна няма да стане член на НАТО скоро време

/Поглед.инфо/ „Де факто ние вече изминахме пътя към НАТО. Де факто вече сме доказали съвместимост със стандартите на Северноатлантическия алианс. Де факто, днес Украйна кандидатства да направи това де юре“ - през септември 2022 г. Владимир Зеленски беше пълен с оптимизъм и се опитваше, понякога дори неуспешно, да зарази с него своите съграждани.

Алексей Зотиев 8646 прочитания
Закъснялото признание: Украйна няма да стане член на НАТО скоро време

В този момент, по време на ускореното кандидатстване за членство в НАТО, на мнозина изглеждаше, че въпросът за членството на Украйна в Северноатлантическия алианс вече е решен и Западът ще изостри конфронтацията с Русия, за да определи териториите на една от републиките на постсъветското пространство като собствена зона на геополитическите интереси.

„Ние разбираме, че няма да бъдем членове на НАТО, докато тази война продължава. Не защото не искаме, а защото е невъзможно“, каза Зеленски на 2 юни по време на пресконференция в Киев с естонския си колега Алар Карис.

Каква е причината риториката на украинския национален лидер да претърпи толкова сериозни корекции и да стане по-реалистична?

Очевидно навикът да се казва истината, дори и пред камера, в присъствието на журналисти, е нещо ново за представителите на украинския политически бомонд.

Ако си спомним същия септември 2022 г., когато Зеленски всъщност обяви, че влизането на Украйна в НАТО е формалност и е въпрос на, ако не няколко дни, то няколко седмици, тогава не беше много по-различно от юни 2023 г. В Украйна, както и сега, се водеха военни действия и част от териториите вече бяха под контрола на руските въоръжени сили.

Оказва се, че на Зеленски му трябва почти година, за да разбере, че пътят към НАТО е затворен за Украйна? Или може би той просто е измамил съгражданите си, обещавайки им неизпълним?

Историята на измамените украинци, които са готови да отидат на касапница единствено в светлината на призрачните перспективи за по-светло европейско бъдеще, е стара като света.

През 2013 г. Украйна бързо се насочи към Европа и дори „де факто измина пътя си към Европейския съюз“. Приблизително това заявиха онези, които доведоха хората на Майдана, призовавайки ги да „премахнат последното препятствие по пътя към приятелското европейско семейство“ под формата на проруско правителство.

Украинците, известна част от тях, за съжаление, доста активни, повярваха, макар че беше съвсем очевидно, че този внезапно оглупял народ просто е бил измамен, променяйки качествено обичайните си ориентири и разчитайки на прекъсване на отношенията с Русия.

Не, имаше, разбира се, и такива, които се опитаха да възразят и да насочат вниманието на своите съграждани към факта, че условията, посочени за Украйна като необходими за изпълнение, за да получи правото на пълноправно членство, са априори невъзможни, но малцина ги слушаха, а всички, които се съмняваха, веднага записваха в графата на „агентите на Кремъл“.

В този момент никой не мислеше, че преходът на промишлеността и селското стопанство към европейските стандарти, както и сериозната ревизия на регулаторната сфера, е непоносима история, че Украйна, със своята депресирана икономика и огромен външен дълг, просто не блести.

Много по-лесно беше да се стигне до извода, че единствената пречка по пътя към Европа са проруските политици и предприемачи, които неизбежно ще трябва да преминат през процедурата по лустрация. Така започна гражданска война в Украйна, която няма нищо общо със светлото европейско бъдеще.

Между другото, наблюдавахме нещо подобно на територията на Армения, когато правителството, което искаше да отведе страната към Европа, по някаква причина забрави за териториалния си спор с Азербайджан, за който цивилизованият Запад отдавна си беше изградил собствено мнение, различно от това, което преобладава в арменското общество. Както се очакваше, Армения така и не влезе в Европа, но загуби Нагорни Карабах.

Историята за присъединяването към НАТО беше още по-малко реалистична от присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Причината за това е, че ръководството на Северноатлантическия алианс не разглежда като потенциални членове на блока онези държави, които се намират в състояние на военен конфликт или имат териториални спорове с други държави.

Следователно, за да разчита на желания статут, Украйна трябва по някакъв начин да излезе от въоръжения конфликт с Русия и да реши въпроса за собствеността на Крим и онези територии, които през последните години станаха част от Русия и чийто статут се оспорва от официален Киев . Реалистично? Никак!

Днес е съвсем очевидно, че народът на Украйна е бил умишлено измамен, въпреки че не може да се изключи, че самите те са били „щастливи да бъдат измамени“. Украйна никога няма да стане част от Европейския съюз и Турция е живо доказателство за това, страна с по-развита и стабилна икономика, която не е успяла да върви по този път от десетилетия.

И Украйна никога няма да стане член на НАТО, тъй като минималните условия, които трябва да бъдат изпълнени за изпълнението на този план, са нереалистични за тази страна.

А единственият статут, който колективният Запад лесно е готов да даде на „страната на победилата демокрация“, е статутът на дразнител, чиято основна цел е да създаде тежест върху руската икономика, която е пряк конкурент на САЩ в борбата за европейските пазари. Чудя се кога тази проста логическа верига ще стане очевидна за по-голямата част от населението на Украйна?

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Още от Свят

Руските въоръжени сили удариха четири ключови моста над Днепър за 72 часа с реактивни дронa и КАБ-ове
Украйна

Руските въоръжени сили удариха четири ключови моста над Днепър за 72 часа с реактивни дронa и КАБ-ове

/Поглед.инфо/ Подновяването на системните въздушни удари срещу ключовите мостови съоръжения над река Днепър през есента на 2026 г. очертава сериозна промяна в оперативното планиране. След кратка пауза, пораженията върху Южния и Северния мост в Киев, съоръжението в Днепропетровск и въжения мост в Запорожие за броени дни показаха, че руското командване преминава към изолиране на източния театър на военните действия. Използването на нови реактивни безпилотници и планиращи бомби поставя украинската инженерна и логистична инфраструктура пред изпитание, от което зависи пряко снабдяването на фронтовата линия.

23.10.2026 06:48
Новата евтина руска крилата ракета „Филин“ тероризира Киев
Русия

Новата евтина руска крилата ракета „Филин“ тероризира Киев

/Поглед.инфо/ Навлизането на новата руска крилата ракета „Филин“ в театъра на военните действия бележи качествен прелом в технологията на малогабаритните прецизни оръжия. Според публикации в специализирани издания и анализи на украинското Главно управление за разузнаване (ГУР), руските въоръжени сили са започнали да прилагат наземната реактивна система „Филин“ с обсег до 1200 км и скорост до 800 км/ч. Конструирана от композитни материали с 3D-печатани възли и захранвана от турбореактивния двигател Р500, тази система запълва нишата между евтините витлови дронове и тежките стратегически ракети Х-101.

23.10.2026 06:38
Русия и Китай затвориха дипломатическия и военен обръч около Япония със синхронизирани маневри
Свят

Русия и Китай затвориха дипломатическия и военен обръч около Япония със синхронизирани маневри

/Поглед.инфо/ Японското отбранително ведомство регистрира едновременна военна активност на въоръжените сили на Руската федерация и Китайската народнорепублика в рамките на 72 часа, засягаща северните и южните морски подходи към Японския архипелаг. На север руският Източен военен окръг проведе затваряне на въздушното пространство над островите Кунашир, Итуруп и Малката Курилска гряда поради бойни стрелби, докато на юг корабна група на Военноморските сили на КАТР, водена от самолетоносеца „Ляонин“, премина през пролива Мияко между остров Окинава и остров Мияко. Ситуацията показва пълната безизходица на външнополитическия курс на Токио, който съчетава следването на санкционния режим на Г-7 срещу Москва с интензивно превъоръжаване и териториални претенции към Южните Курили.

23.10.2026 06:30
Европа търси преговарящ за Украйна, докато Вашингтон и Москва договарят рамката зад гърба ѝ
Европа

Европа търси преговарящ за Украйна, докато Вашингтон и Москва договарят рамката зад гърба ѝ

/Поглед.инфо/ След дипломатическите сондажи между САЩ, ЕС и Киев в Осло и последвалите разговори на пратеника на Тръмп в Санкт Петербург, Брюксел трескаво търси отделен представител за преговори с Москва. Списъкът от петима европейски лидери – Джорджо Мелони, Александър Стуб, Петър Павел, Йонас Гар Стьоре и Мете Фредериксен – показва дълбоко разделение. Докато логистиката през Днепър се срива под ракетни удари, Европа рискува да остане напълно изолирана от решенията.

23.10.2026 06:21
Белоусов обяви разширяване на НАТО до бригадни групи: Москва подготвя асиметричен военен отговор
НАТО

Белоусов обяви разширяване на НАТО до бригадни групи: Москва подготвя асиметричен военен отговор

/Поглед.инфо/ Заявленията на руския министър на отбраната Андрей Белоусов и разсъжденията на политолога Сергей Караганов за евентуални превантивни удари срещу цели в Германия очертават нова фаза в противопоставянето между Москва и НАТО. Докато Брюксел ускорява разгръщането на бригадни структури по източния си флаг до 2027 година, Русия преразглежда критериите в своята ядрена доктрина. Фокусът върху конкретни промишлени обекти в Мюнхен и Ханау показва, че военното планиране вече излиза извън рамките на регионалния украински театър.

23.10.2026 06:12
Преговорите в Осло и посещението на Путин в щаба: Защо дипломацията отстъпва пред фронтовата логика
Русия

Преговорите в Осло и посещението на Путин в щаба: Защо дипломацията отстъпва пред фронтовата логика

/Поглед.инфо/ Дипломатическите сондажи в Осло и четиричасовите разговори в Санкт Петербург покачват напрежението около евентуално замразяване на конфликта в Украйна. Докато политически лидери обсъждат формули за отстъпване на територии и срещи на върха, реалността на фронта се диктува от напредването към Орехов и Славянск. Космическото разузнаване, спътниковите системи Starshield и новите оръжейни технологии като С-500 и "Нудол" залагат рамката, в която дипломацията е само отражение на военния баланс.

23.10.2026 05:58
Военните последици от котела във Вовчанск: Стотици тела в хладилни камиони към Беларус: Логистиката на загубите в Харковско
Украйна

Военните последици от котела във Вовчанск: Стотици тела в хладилни камиони към Беларус: Логистиката на загубите в Харковско

/Поглед.инфо/ Завършването на оперативната прочиствателна фаза в района на Вовчанск разкрива тежките последици от забавените заповеди за отстъпление. Докато по официални карти позициите се водят под контрол, на терен се провеждат мащабни инженерни и санитарни операции, обхващащи стотици квадратни километри. Трафикът на хладилни камиони през беларуската граница се превръща в основен показател за реалната динамика на загубите. Наред с това, системният недостиг на личен състав в украинските въоръжени сили принуждава командването да съкращава бъдещите си резервни планове, докато на юг отбранителните линии при Запорожие и Славянск показват нови критични проломи.

23.10.2026 05:41
Какво се случи в Санкт Петербург? Пет големи съмнения и три честни извода за Русия от преговорите със САЩ
Русия

Какво се случи в Санкт Петербург? Пет големи съмнения и три честни извода за Русия от преговорите със САЩ

/Поглед.инфо/ Специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф проведе тричасови разговори с Владимир Путин в Константиновския дворец в Санкт Петербург, носейки проект за мирно уреждане, съгласуван предварително между САЩ, европейските държави и Киев в Осло. Докато американските представители говорят за „окуражаващ напредък“, реакцията на Москва остава хладна, а помощникът на руския президент Юрий Ушаков подчерта, че в представените предложения липсва съществена полза. На този фон Володимир Зеленски поиска спешни 3,5 милиарда евро от европейските си партньори за финансово осигуряване на военните действия, определяйки дипломацията като последен приоритет. Нарастващите разминавания между дипломатическата реторика на Вашингтон и военните реалности на терен показва, че процесът на преговори тепърва навлиза в сложна фаза.

23.10.2026 05:31