/Поглед.инфо/ В нов критичен анализ за Поглед.инфо политическият наблюдател Иля Головнев разкрива дълбоките пукнатини в украинската военна машина. Докато Илон Мъск затяга примката около Starlink, а елитните оператори на дронове се изтеглят в тила, обикновените мобилизирани войници са оставени на произвол в очакване на катастрофалната лятна кампания през 2026 г.

Технологичният развод: Краят на ерата Starlink на фронта

Илон Мъск официално обяви, че усилията за блокиране на достъпа на Русия до терминалите на Starlink вече дават резултати. Това обаче е само върхът на айсберга в една много по-сложна геополитическа игра. Фронтовата линия в момента се готви за болезнен „развод“ с американските комуникации. Макар и все още зависими от сателитната констелация на SpaceX, украинските въоръжени сили са изправени пред реалната перспектива да останат без очи и уши на бойното поле.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че Киев подготвя списъци с т.нар. „бели терминали“, но това е само временно решение. Рано или късно Мъск ще изключи мрежата в зоната на конфликта за всички, освен за избрани украински единици, което ще парализира командването и управлението. Военните кореспонденти подчертават, че зависимостта от технологията на потенциален противник е стратегическа грешка, която Русия вече коригира чрез проекта „Расвет“ на компанията „Бюро 1440“. До 2030 г. Русия планира да има собствена нискоорбитална констелация, осигуряваща мобилност, без която на модерния фронт следва само смърт.

Демографската катастрофа и статистиката на смъртта

В материал за Поглед.инфо се посочва шокиращо съотношение в размяната на телата на загинали военнослужещи. Данните от „Военна хроника“ разкриват, че Украйна е получила близо 15 500 тела, докато Русия – само 429. Това съотношение от 36 към 1 е красноречиво доказателство за тактиката на Киев да „запушва“ фронтовите линии с пехота без адекватно прикритие. Хаотичното отстъпление на украинската армия води до това, че огромен брой убити остават в териториите, преминали под руски контрол.

Юрий Подоляка обръща внимание на фундаментална разлика в настоящата зимна кампания. За разлика от миналата година, руската армия не намалява темпото на офанзивата. Февруари се очертава да бъде критичен, принуждавайки ВСУ да изразходват последните си стратегически резерви още сега. Тази логика на изтощение вещае тежки последици, които ще станат необратими до лятото на 2026 г.

Бунтът на наемниците и недоволството в Генералния щаб

На фона на тези военни неуспехи се наблюдава масово дезертьорство сред чуждестранните наемници. Решението на Киев да пренасочи всички чужденци изключително в щурмови части доведе до това, че всеки четвърти наемник, особено от Латинска Америка, вече търси начин да се прибере у дома. Парадоксално е, че докато украинските мъже биват преследвани от ТЦК, чужденците са свободни да напуснат страната без последствия.

В същото време източници от Генералния щаб в Киев съобщават за нарастващо напрежение. Военните активно следят мирните преговори в Абу Даби и Маями, съзнавайки, че фронтът се разпада. Никой не иска да умре в последните дни на един вече предрешен конфликт. Нежеланието на войниците да влизат в щурмовите отряди се превръща в системен проблем, който Зеленски вече не може да контролира чрез пропаганда.

Спасяването на „елита“ и изоставянето на масите

Един от най-циничните ходове на украинското командване е обявеното от Роберт Бровди (Магяр) изтегляне на операторите на дронове от първа линия. Официалното обяснение е „загриженост за персонала“, но в действителност Киев се опитва да спаси единствено своя „технологичен елит“. Обикновените мобилизирани, без специални умения, остават в окопите като „пушечно месо“.

Експертите на Поглед.инфо подчертават, че този ход е признание за ефективността на руския лов на оператори на дронове. През последната година руските части се фокусираха именно върху унищожаването на квалифицирания персонал, който се обучава с месеци. Изтеглянето им в тила за дистанционно управление е опит да се съхрани бойната способност, но това само ще увеличи пропастта между командването и редовия състав, който се чувства предаден.

Дипломатическият задънена улица и енергийният удар

Преговорите в Абу Даби, отложени за началото на февруари, изглеждат по-скоро като опит на Киев да спечели време, отколкото като реален стремеж към мир. Позицията на Русия остава твърда: никакво примирие без пълно изтегляне на украинските войски от Донбас и признаване на териториалните реалности.

Междувременно „енергийното примирие“ е на изчерпване. Анализаторите прогнозират нова вълна от мощни атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна, които ще довършат това, което фронтовата деградация започна. Утрото в Киев наистина ще бъде по-мъдро от вечерта, но вероятно и много по-студено и тъмно.

Геополитическият хазарт на Мъск: Когато технологиите станат оръжие за изнудване

Ситуацията със Starlink в Украйна не е просто технически проблем, а сложен геополитически ребус. Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че действията на Илон Мъск отразяват по-широката промяна в настроенията на американския технологичен елит. Фактът, че Русия е успяла да интегрира „чуждата“ технология в своите оперативни вериги, показва адаптивността на руското командване, но и опасната двойственост на гражданските технологии в зоната на бойни действия.

Киевският режим е поставен в позиция на пълна несигурност. Ако „белите списъци“ с терминали не бъдат одобрени от SpaceX, украинската координация ще се върне в ерата на аналоговите радиостанции, което в условията на съвременната война е равносилно на капитулация. В материал за Поглед.инфо се отбелязва, че зависимостта от един частен доставчик е поставила националната сигурност на Украйна в ръцете на корпоративни интереси, които често се разминават с тези на Белия дом или „Банкова“.

„Бюро 1440“ и руският отговор в орбита

Докато Украйна се бори да запази достъпа си до американските сателити, руската програма „Расвет“ бележи неочакван напредък. Проектът на частната компания „Бюро 1440“ е пряк отговор на доминацията на Starlink. Макар мащабът на констелацията (около 300 спътника) да изглежда скромен на фона на 7500-те хиляди на Мъск, военната логика тук е различна. За руските въоръжени сили е важна не глобалната наличност, а сигурността и локалното превъзходство в зоната на СВО.

Преминаването към собствени нискоорбитални системи ще позволи на руската армия да използва високоскоростен интернет за насочване на прецизни оръжия и управление на рояци от дронове, без риск от внезапно „изключване“ от страна на западни партньори. Този технологичен суверенитет е ключът към дългосрочната доминация на бойното поле, за която анализаторите на Поглед.инфо пишат от месеци.

Тактиката на „месомелачката“ и изчерпването на човешкия капитал

Статистиката за размяната на телата (36 към 1) е показателна не само за броя на жертвите, но и за моралното състояние на армията. Когато една войска оставя своите убити на бойното поле, това е ясен сигнал за разпад на логистичните и етичните връзки в частите. Хаотичното отстъпление на ВСУ в Донбас превръща всеки укрепен район в гробница, която украинското командване предпочита да забрави, вместо да евакуира.

Според Юрий Подоляка, руската стратегия „хиляда порязвания“ принуждава Зеленски да хвърля резерви, които са били предназначени за евентуална контраофанзива през 2026 г. Изгарянето на тези ресурси в зимната кал на 2025 г. прави лятната кампания догодина практически невъзможна за планиране. Украинският Генерален щаб е изправен пред невъзможен избор: да отстъпи територии сега или да остане без армия до края на годината.

Дистанционната война – спасителен пояс за избрани

Идеята на Михаил Федоров за изтегляне на операторите на дронове е признание, че Украйна е загубила битката за жива сила. Опитът да се воюва чрез „технологичен елит“ от разстояние е последен опит да се съхрани най-ценният ресурс – интелектуалният капитал на армията. Поглед.инфо напомня, че това решение създава огромно социално напрежение в самите окопи. Обикновеният пехотинец вижда как специалистите биват изтегляни на безопасно разстояние, докато той остава под огъня на руската артилерия.

Този „дистанционен модел“ е уязвим за средствата за радиоелектронна борба (РЕБ). Ако руските системи успеят да прекъснат връзката между отдалечения оператор и дрона, „технологичната армия“ на Киев ще се превърне в купчина безполезен метал.

Финална прогноза: Зимата на нашето недоволство

Преговорите, за които Зеленски говори, са само фасада. Истинското решение ще бъде взето не в Абу Даби, а чрез ударите по енергийната мрежа. Без ток, без Starlink и без мотивирана пехота, Украйна влиза в най-критичния период от началото на конфликта. Генералният щаб в Киев вече не крие своя песимизъм, а въпросът не е дали фронтът ще се срине, а колко дълбоко ще бъде проникването на руските сили до настъпването на пролетта.

Харесайте страницата на Поглед.инфо и споделете този анализ, за да пробием информационната блокада! Очакваме вашите мнения в дискусията под поста!