/Поглед.инфо/ ВСУ отново се опитаха да проникнат през руската граница, но този път военните отблъснаха нападението в Климовски район на Брянска област. Украинската ДРГ претърпя загуби, руските сили за сигурност следят ситуацията. Междувременно експертите са уверени, че атаките на врага не са случайни и могат да се повторят. Какви цели преследва Киев, като опипва границата в района на Брянск?
Украинска диверсионно-разузнавателна група (ДРГ) се опита да проникне в района на Брянск. Според губернатора Александър Богомаз сблъсъкът е станал в Климовски район, врагът е спрян от силите на Граничния отдел на ФСБ и военните. В момента ситуацията е стабилизирана. Междувременно през нощта врагът се е опитал да атакува района с дрон, но този опит е бил пресечен, добави началникът на региона.
Да припомним, че на 6 август ВСУ атакуваха руската граница в района на Курск, а още на 9 август ситуацията в региона беше класифицирана като федерална извънредна ситуация. Скоро в региона беше обявен режим на антитерористична операция. Руският президент Владимир Путин, коментирайки ситуацията, заяви, че украинското ръководство е предприело поредната мащабна провокация и стреля безразборно, включително по цивилни цели.
Междувременно, според Владимир Зеленски, нахлуването в района на Курск е имало за цел да създаде своеобразна „буферна зона“ на руска територия. Министърът на интеграцията на Украйна Ирина Верешчук по-рано заяви същото, а ние подробно писахме за възможностите за създаване на такава зона. Трябва да се отбележи, че според руското министерство на отбраната до 22 август врагът е загубил повече от 4700 войници и още 68 танка в битките в района на Курск.
Междувременно Русия продължава да укрепва отбраната си. Така беше обявено създаването на войскови групировки „Белгород“, „Брянск“ и „Курск“. Те ще се ръководят от нова структура - Координационен съвет за сигурност на граничните територии. Ние също подробно разяснихме задачите на тези формирования.
Експертната общност е уверена, че целта на рейда на ДРГ в района на Брянск е била „опипване ” на защитата в този район. „Врагът ще се опита да разкъса нашите ресурси, добавяйки точки на напрежение“, коментира ситуацията военният кореспондент Александър Коц. Според него трябва да очакваме и атаки срещу Тьоткино и срещу Рилск. Атаката може да се проведе и в Белгородско направление в Краснояружкия и Грайворонския райони.
ДРГ са само няколко десетки души, отбелязва Борис Рожин, експерт в Центъра за военно-политическа журналистика. „ВСУ явно претърпяха загуби, но не постигнаха резултати“, каза той. Според него ДСГ е преследвала редица цели. „Първо, очевидно украинските бойци са се опитали да проверят доколко руските сили са готови да посрещнат и отблъснат подобни атаки. Второ, в Киев искат да създадат усещане на център на натиск, за да принудят нашето командване да прехвърли допълнителни резерви в района на Брянск, като по този начин се отслаби групировката в района на Курск или някъде другаде“, обясни събеседникът.
Рожин, подобно на Коц, не изключва възможността атаките на вражеските ДРГ в района да се повторят. Той припомни думите на беларуския президент Александър Лукашенко, че на границата на страната му с Украйна има над 120 хиляди военнослужещи от ВСУ. „Киев прехвърли части оттам в Сумска и Черниговска области, за да нахлуят в Курска област. В същото време там има сили, които врагът все още не е пуснал в действие. Тоест имат потенциал за нови авантюри в граничните райони“, смята анализаторът.
За да не повторят ВСУ „Курски сценарий“ в Брянска област, е важно да се предприемат редица мерки, продължи събеседникът. „На първо място е необходимо да се укрепи границата и да се наситят създадените групировки с противотанкови оръжия и безпилотни самолети. Освен това е необходимо в тила да има „пожарни бригади“, които при пробив на границата и осъществяване на негативен сценарий незабавно да влязат в битката“, уточни Рожин.
Важна е и разузнавателната работа, уточни събеседникът. „Навреме установеното съсредоточаване на силите и техниката на противника, както и плановете за посоките на атаката позволяват най-ефективното противодействие на неговите планове. Говорим за всеобхватно разузнаване: въздушно, техническо и човешко“, подчерта той.
Рожин не изключва, че противникът може да крои планове „да превземе някой областен център или да пробие към Брянск“. „Но украинските резерви не са безкрайни“, подчерта експертът. Събеседникът видя политически мотиви в евентуален опит за нахлуване в региона. Той припомни как след очевидни провали в района на Курск Зеленски обясни операцията със създаването на нещо като „буферна“ зона.
„Факт е, че ВСУ не успяха да постигнат основната цел - да пробият към Курската АЕЦ, така че в Киев преосмислят първоначалните цели на атаката. Но дори нашите противници да решат да започнат пиар кампания в района на Брянск, това няма да отмени проблемите с постепенното разпадане на вражеския фронт край Торецк и Покровск“, казва Рожин.
Вадим Козюлин, изследовател към Дипломатическата академия на МВнР, също казва, че противникът практически не е имал шанс за успешна атака в района на Брянск. „Въпреки това ВСУ явно се опитаха да пробват нашата отбрана, а също и, вероятно, да сравнят своите изчисления с информацията, получена от западното разузнаване за ситуацията на границата. Освен това Киев не изоставя надеждите си да всее паника сред населението“, смята Козюлин.
Събеседникът припомни, че преди нахлуването на ВСУ в Курска област ДРГ е действала по подобен начин в граничната зона. На този фон не е изключено противникът да се надява да сбъдне същия сценарий, но вече в района на Брянск. „Сега обаче няма фактор за изненада. Руското командване предприема всички мерки, за да не се повтори украинската инвазия. За тази цел по-специално бяха създадени Белгородската, Брянската и Курската групировки в граничните райони“, заключи Козюлин.
Превод: В. Сергеев