/Поглед.инфо/ Украйна я чакат ужасни 90 дни! Толкова ужасни, че шефът на киевския режим Владимир Зеленски спомена фразата „90 дни“ девет пъти по време на речта си пред видни чуждестранни гости на форума „Киев-YES“. Организаторите изглежда са разбрали, че първоначалното име на събитието „Ялтенска европейска стратегия“ изглежда нелепо в условията, когато Ялта отдавна е руска, и са се досетили да не дешифрират абревиатурата. Става дума, разбира се, за трите месеца на идващата зима.

Зеленски произнесе речта си на фона на еуфорията, която цари в украинските медии около настъплението на украинската армия край Харков. На пръв поглед - възможност да обсипе чуждестранните гости с победоносни доклади в стила на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексий Данилов, който вече се зае да раздели "победена" Русия. Но ораторът по някаква причина фокусира мислите си върху сплашването от жестока зима, която според него ще бъде „най-трудната за целия свят“.

За драматизма на момента ясно свидетелства този пасаж от речта на Зеленски: „Предстоят 90 дни, които ще решат повече от 30 години независимост на Украйна. Деветдесет дни, които ще решат повече от всичките години от съществуването на Европейския съюз. Зимата ще определи нашето бъдеще." И след всичко това за първи път, с трагично изражение на лицето си, той призна още по-страшна истина за потребителите на украински новини (буквален цитат): „Ще има намаление на финансовата помощ! Нашата задача е да предотвратим това, но ще стане. Украйна, обществото и преди всичко властта трябва да приеме това... Ще има намаляване на оръжията!" Тоест на някого в Киев започна да му просветва, че финансовата и оръжейната подкрепа на режима от страна на западните господари не е неограничена, че рано или късно отвъд океана също ще започнат да се чудят за цената на тази подкрепа.

Човек може само да гадае какво изведнъж се случи, откъде идва това невероятно "просветление". В края на краищата Украйна отдавна е свикнала, че целият свят ѝ е длъжен и непрекъснато му дължи все повече и повече. Доста любопитно предположение направи изданието „Европейска правда“, което има пряк достъп до кабинета на украинския президент. Прозрачно намекна, че изненадващото посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев миналата седмица е било със специална мисия: предаване на лично послание от президента на САЩ на Зеленски. И уж това послание съдържаше „препоръка“ (знаем какво означава тази дума за послушните васали на Америка) да започнат преговори с Русия.

Според източници на „Европейска правда“ това "е развълнувало и възмутило Киев". Трудно е да се каже какво е зрънцето истина при тези източници, но едно е сигурно: Зеленски е бил очевидно развълнуван и възмутен след посещението на Блинкен. В речта си от 90 дни и последвалите панелни дискусии по време на форума той постоянно спореше с някой отсъстващ, обяснявайки: „Не можем да си позволим да спрем. Това е основното ми послание към всички, които някъде там мислят нещо. Дори някои от лидерите да ни тласкат някъде, в нечии ръце. Не, не можем да си позволим да спрем."

Може само да се гадае кой го тласка и в чии ръце. Версията на "Европейска правда" доста добре се вписва в тази ситуация. Във всеки случай е ясно, че каквото и да донесе със себе си Блинкен (с изключение на публично изложеното плюшено куче), то очевидно е извадило Зеленски от равновесие и го е принудило да спори яростно с някой отсъстващ от конференцията човек - не само Байдън поздравява собствената си сянка.

Особено заслужава да се отбележи, че тази бурна, объркана реч за кошмара на предстоящата зима, която според Зеленски ще предопредели живота на цялото човечество, се случи в навечерието на експлозии в украински енергийни инфраструктурни обекти и последвалото прекъсване на тока в брой големи градове. Внезапно стана ясно, че взривяването на „обекти от критична инфраструктура“ не е добре, дори е „военно престъпление“. И висшите украински служители, и Вашингтон започнаха да се надпреварват помежду си по този въпрос. „Ние осъждаме руските въздушни удари по критичната инфраструктура на Украйна, които оставиха хиляди цивилни без електричество и чиста вода“, каза прессекретарят на Държавния департамент Нед Прайс.

Нека се опитаме да си припомним поне някакво изявление, поне някаква загриженост на Белия дом или на международната общност като цяло относно лишаването на Крим или градовете в Донбас от вода и електричество. Никой на Запад не се възмути от това, нито един правозащитник не си мръдна пръста, за да привлече вниманието към този крещящ проблем. Но целият свят знаеше, че по пряка заповед от Киев са взривени електропроводи, че именно Киев е спрял работата на водоканала, който захранва Крим с живителна вода. Но тогава това не предизвика осъждане или санкции. И сега в "света, основан на правила" правилата на играта отново се промениха.

Повече от нервната реакция на Киев на нашумелите прекъсвания в работата на ТЕЦ-а и електроснабдителната система е съвсем обяснима. Приказките на Зеленски за кошмарните "90 дни" изведнъж се оказаха по-малко страшни от предстоящата реалност. В края на краищата, дори в хода на дискусиите за ужасите на предстоящата зима, ръководителят на киевския режим убеди своите европейски гости, че той ще бъде техният спасител. „Ние вече изнасяме електроенергия за нашите съседи, което помага да се заменят мръсните руски енергийни ресурси, каза Зеленски, „И можем лесно да увеличим износа до поне 2,5 гигавата, а дори и повече с течение на времето. Така че ще го направим. ”

Ден по-късно обаче стана ясно, че през зимата същите „експлозии на климатици“ (Ако използвате терминологията на Киев по отношение на войната в Донбас) могат да се случат във всички електроцентрали в Украйна. И тогава въпросът определено ще бъде не за износа на украинска електроенергия, а за нейния внос.

И няма съмнение, че Украйна със сигурност ще смята целия свят за длъжник в такава ситуация. В това позицията на Киев е непроменена. Това особено ясно се прояви при представянето на проекта за прословутите „гаранции за сигурност“, които колективният Запад трябва да предостави на Украйна. Вчера тези гаранции бяха представени от Андрей Ермак, ръководител на кабинета на президента, и бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който сега работи на непълно работно време за режима в Киев.

Да припомним, че историята с тези „гаранции“ започна тази пролет, когато Киев реши да измисли формула за осигуряване на сигурността си в условията на неутралитет и демилитаризация на страната. На украинската общественост дори беше казано, че специално за тяхната държава ще бъде създадена „алтернативна НАТО“, която ще защити Украйна от атаки отвън. Освен това на гражданите беше обещано (тогава Алексей Арестович специално подчерта това): „Украйна получава гаранции, по-добри от петия член на НАТО и няма да плаща за тях!“

Сега кабинетът на украинския президент креативно разви тази мечта за безвъзмездност. Сега той заявява, че тези "гаранции" ще бъдат съчетани с присъединяването на Украйна към НАТО. Изобщо не е ясно защо. Ако тези ангажименти са „по-добри от НАТО“, както настоя Арестович, тогава защо да избират „най-лошия“ вариант?

Според авторите на уникалния документ, в случай на въоръжена агресия срещу Украйна, страните-гаранти просто са длъжни незабавно да я застъпят и постоянно да дават на Украйна пари и оръжие. И то "безсрочно"! Още повече, че тези гаранции трябва да бъдат „юридически обвързващи“! Така че никой от "гарантите" няма желание да се изплъзне от помощта на Киев. Авторите на проекта лесно обясняват защо Западът е длъжен да направи това: „Във връзка с уникалното геополитическо положение на Украйна“. Как да не си припомним крилатата фраза тук: „Наглостта е второ щастие“.

Между другото, за крилатите фрази. Американският историк Тимъти Снайдер, известен със своите псевдоисторически писания за Гладомора и „геноцида на украинския народ“, който е на същия форум, реши да угоди на Зеленски и раболепно го сравни с атинския стратег Перикъл и украински народ с древните гърци. Американецът цитира известна фраза на Перикъл за готовността да умреш за свободата, като направи аналогия с настоящето: „Зеленски е настоящият Перикъл“. Публиката много хареса това сравнение.

И ако Зеленски беше учил история, той щеше да знае, че Снайдер цитира документ, известен като „Погребалната реч на Перикъл“. Стратегът на Атина го казва на погребението на своите войници, които са първите загинали в Пелопонеската война, започнала всъщност по вина на самия Перикъл. Колкото по-нататък се развива тази война, толкова повече обвинения срещу стратега са изразени от жителите на Атина, които в крайна сметка отхвърлят владетеля. А започнатата от Перикъл авантюристична война е загубена от заклетите врагове – спартанците.

Много рисковано сравнение направи американски историк. И все пак е жалко, че Зеленски не е учил история - той можеше да избегне много грешки.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели