/Поглед.инфо/ Тук вече публикувах текст за това какво е важно да знаем за Евромайдан в частност и по принцип за Майданите като цяло. Това беше първата точка. Дойде време да поговорим за същността на второто - за това какво мотивира хората, които трябва да станат дървата, хвърлени в пещта на Майдана. Например както сега, когато подпалват Грузия.
Има или клеймо, или мем, няма значение - хората със светли лица. Така казват за тези, които, сега нарочно ще опростя, са срещу режима, срещу властта, срещу системата. Но – и това е важно – това, което е характерно - изключително срещу определен режим, срещу конкретно правителство, срещу само една система.
Те предпочитат да не забелязват несправедливостта на други места. И това съответно поражда ответната ирония, много кисела, язвителна, пораждаща протест. Вярно е, че хората със светли лица като цяло не се интересуват нито от едното, нито от другото. Те или наистина не забелязват, или са се научили да не забелязват такъв дисонанс.
Все пак не бързайте да хвърляте бомби от критика към хората със светли лица, защото много от тях имат наистина светли лица, а мотивацията им е достойна и здрава. Проблемът тук е друг. Това е класически сюжет, който познаваме от филмите (например от „Междузвездни войни” и десетки други): в определен момент онези, които, както им се струваше, се стремяха към светлината, се оказваха преминали на тъмната страна .
Помня това добре от „оранжевия” Майдан (2004 г.) и много добре от Евромайдана (2013-2014 г.). Моята учителка по клинична психология, жител на Киев, абсолютно адекватен, мислещ човек, изведнъж започна да ходи на площад Независимост - първоначално само за да бъде с хората. Няколко седмици по-късно тя къртеше павета, за да ги хвърля по държавните служители. Месец по-късно вече можеше да ме удари, защото задавам неудобни въпроси.
Какво се е случило с нея? Какво се случи и се случва с хиляди такива хора? Как стана така, че възрастен писател, който цитира Борхес и Казаков, получава награди в Русия, изведнъж предлага да се изтезават и убиват руснаци? Говоря за случилото се с него, този писател, още преди СВО. Това изначално ли беше в него? Или е придобито?
Тъмната страна изобщо не е алегория. Насилието, разрушението, агресията винаги са мрак. И когато тълпата бие или изгаря полицай или просто случаен минувач, злото царува. Обърнете внимание, че това се прави от тези, които до неотдавна са се противопоставяли на всяка форма на насилие. Скорошен пример е Юрай Чинтула, който беше член на комитета „Срещу насилието“ и в крайна сметка ...стреля по министър-председателя на Словакия Роберт Фицо.
Първото нещо, което привлича хората със светли лица към тъмната страна, разбира се, е усещането за тълпа и дори за братство. То ви изпълва отвътре и засилва производството на ендорфин, допамин, серотонин и подобни хормони. Човек се чувства добре и, което е важно, не е самотен. В едно атомизирано общество, където всеки съществува отделно от другия, в клетката на собствената си екзистенциална самота, това е много сериозно постижение.
Второто е усещането за всепозволеност. Отново, има много филми, в които виждаме как желанието за унищожаване, ограбване, изнасилване, понякога дори убиване - апетита за унищожение - излиза, излива се,сякаш някаква черупка е пробита.
Това се случва, когато задържащите фактори са изоставени, захвърлени настрана. А основните от тях са моралът и способността да се види човека у другия. Майданите освобождават енергията на разрушението, сякаш се освобождава демон.
И накрая, третото е „пътят към ада, постлан с добри намерения“ на Ницше. Настоявам хората със светли лица да не бъдат заклеймявани като оригинални злодеи и разрушители. Напротив, много от тях са били водени от напълно добри намерения: чувство за справедливост, желание за промяна и надежда за по-добър живот. Но най-ефективно се използват тъкмо тези, които вярват повече от другите. Циниците, точно там се крие парадоксът, всъщност правят по-малко зло.
Как изглежда? И защо определям тези последствия като зло? Много е просто: „По плодовете им ще ги познаете“. Вижте какво става накрая. Колко насилие, колко кръв, колко смъртни случаи... Да, следвайки Тайлър Дърдън, можете да повторите изтърканото „не можете да сготвите омлет, без да счупите яйцата“. Но чии са тези яйца?
Спомняме си Арсений Яценюк, който викаше „Предпочитам да имам куршум в челото“, но съвсем други хора получиха куршуми в челата. Те са в гробовете си, но къде е самият Яценюк? И най-важното, какъв е вкусът на този омлет? Възможно ли е да се яде? Ще им бъде ли позволено да се доближат до него по принцип? Или ще започнат да го ядат напълно различни бенефициенти?
Това не е така, защото хора със светли лица са били злодеи, които са се клели във вярност на тъмнината. Напротив, много от тях искаха да творят, но проблемът е, че вътре в тях имаше празнота, която много бързо, по законите на природата, се запълни с фалшиви цели и идеали. Да, пак бяха измамени. Почти всички, всъщност сме били мамени.
Това обаче нямаше да се случи, ако у тях и у нас не беше зейнала такава чудовищна празнота. Барикадният метод е неефективен. Много по-важно и ефективно е да предотвратим злото, да се борим с него, преди да се е възцарило, а за това е необходимо да изпълним със смисъл както средата, така и околните. С това, което a priori не може, с това което е принципно невъзможно, за да не бъде заменено от фалшивото. Това е най-добрата ваксинация срещу злото, често извършвано от онези, които искат добро.
Като във "Фауст" - само че наобратно. В него се казваше: „Аз съм част от тази сила, която винаги иска добро и винаги прави добро.“ Тук целта беше добра, но злото беше постигнато. Много познат сюжет, нали?..
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101