/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава краха на стария, лицемерен свят, в който глобалистите за малко да спечелят, фактически вече създавайки единен свят според моделите на западната цивилизация. Такъв свят очевидно би бил изключително несправедлив и жесток, тъй като не оставя - а това е по-голямата част от човечеството - шанс за собствено мнение, ничии цивилизационна идентичност, начини на мислене, силно потискане на всяко несъгласие.

Западният начин на живот и мисъл бяха обявени за универсални и човечеството ясно се поддаде на такъв натиск, изгуби се, но помощта дойде отвътре, от самия център на Запада. Надеждата на човечеството за многополюсността е Доналд Тръмп, независимо дали го е искал или не, но по собствена воля или в допълнение към нея той продължава да движи света към по-справедливо многополюсно устройство.

Този път Тръмп реши да нанесе удар върху измамния и изключително лицемерен световен ред, чийто символ все още е тромавата, изключително неефективна и отдавна не е успяваща да изпълни първоначалните си задачи ООН. Тръмп реши да постави под въпрос всичко това, като направи няколко елегантни хода, които си струва да разгледаме по-подробно.

Но първо трябва да направим уговорка: ООН беше добра в рамките на двуполюсен свят, където СССР и САЩ - двата противоположни центъра на тези два полюса - разделиха света на два лагера, имащи всяка възможност да се принуждават един друг да спазват международното право, договорите и другите юридически формалности.

След разпадането на СССР от международното право останаха само декорите. По-точно, Съединените щати биха могли, разбира се, доброволно да запазят действащия правен модел дори при отсъствие на противник, който да наблюдава неговото прилагане. Но те не искаха да направят това и през март 1999 г., започвайки да бомбардират Югославия, те зачеркнаха всичко.

Освен това всичко беше само страх от жестока Америка, която унищожава дори не японски градове, а европейски, като се преструва, че международното право съществува и всичко продължава както преди, въпреки че всички разбираха, че Вашингтон става източник на легалността, а не Ню Йорк (тази алтернатива), където се намира централата на ООН.

Като начало Тръмп се оттегли от споразумението с Иран, ограничаващо ядрената му програма в замяна на премахване на санкциите. Действието е крайно неразбираемо за Запада, защото Съвместният и всеобхватен план за действие (СВПД) беше върхът на консолидацията на Запада по пътя към еднополюсния свят. Пълното единство на позициите на западните съюзници, което не само ограничава Иран в неговите ядрени стремежи, но и отваряха всъщност тази страна за реални прозападни реформи.

Именно тогава западните НПО се почувстваха най-спокойно в Иран, вече прикляквайки за цветна революция, а либералното лоби в иранските елити наистина надигнаха глава.

И след това Тръмп с излизането си от СВПД. Какъв удар за западното единство! Но това беше само началото.

Формално оправданието беше, че новите санкции най-накрая ще разкъсат иранската икономика. Те биха принудили Иран да пълзи на колене и да иска милост - това беше предадено на американските елити. Но вместо това Иран си развърза ръцете: спокойно, без да се съобразява с каквито и да било задължения, започна да действа изцяло по програмата си, с пълна сила, пусна първия си военен спътник, постигна сериозен напредък в ракетната програма - и накрая се мобилизира да изчисти либералните прозападни мрежи и започна да действа наистина суверенно. Без илюзии за Запада и американските „сделки“.

Между другото, през октомври 2020 г., тоест месец преди президентските избори в САЩ, изтичат ограниченията на ООН за военни доставки за Иран. Вашингтон веднага заплаши, че ще удължи ембаргото. Но тук може да се скъса последната сламка, на която се държат привържениците на статуквото - правото на вето на Русия в Съвета за сигурност. И да заплашват и да не заплашват, но в Съвета за сигурност няма да премине.

В този случай Тръмп, като всеки американец, винаги има план Б - да стартира „механизъм за самоунищожаване на иранската ядрена сделка“. Да, имаше такава бомба с часовников механизъм под СВПД..

Според резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 2231, въз основа на която СВПД е юридически валидна, в случай на нарушения, всяка страна, участваща в споразумението, може да стартира този механизъм. Тоест, ако на някоя от страните по споразумението ѝ се стори, че Иран нарушава споразумението и има поне някои доказателства, които да го оправдаят, тогава резолюция №2231 ще бъде отменена автоматично, а санкциите и ембаргото, напротив, ще бъдат въведени.

Съединените щати заплашват да се възползват от това днес, ако Русия или Китай (или и двете) наложат вето на изискването за удължаване на ембаргото върху доставките на оръжие в Иран. Но лош късмет - САЩ се оттеглиха от сделката още през май 2018 година. Тоест американците вече нямат право да пускат механизми по отношение на СВПД. Но кога американските елити са се интересували от юридически формалности и като цяло са спазвали закона?

Иран също не мълчи и предупреждава, че ако ембаргото бъде удължено, той ще престане да спазва всички ограничения за неразпространение на ядрени оръжия, като се оттегли от съответния договор. Но дори това не е най-важното. Всъщност „механизмът за самоунищожение“ на резолюция № 2231 е уникален инструмент за заобикаляне на ветото: в края на краищата всяка участваща страна може да го въведе без съгласие със Съвета за сигурност.

Ако американците не се бяха оттеглили от споразумението тогава, през 2018 г. те вече биха могли да използват този инструмент и никое вето няма да им навреди. Но те напуснаха - и сега ще бъде незаконно. Тръмп обаче все пак ще го използва. И ако това се случи, тогава настоящите съюзници на САЩ ще трябва по някакъв начин да реагират: или да признаят „самоунищожението“, сторено при очевидното нарушение на закона, или да тръгнат срещу САЩ за върховенството на закона.

Всеки от вариантите ще създаде напрежение, като или ще разцепи западната коалиция, или окончателно ще деактивира механизма за вземане на решения в Съвета за сигурност.

А може и двете да се случат, особено ако решението за стартиране на „механизма за самоунищожение“ на резолюцията първо се изпълни, а след това оспори и отмени.

По този начин Тръмп създаде ситуация, при която всеки от двата възможни варианта би нанесъл смазващ удар върху остатъците на отдавна съществуващ модел. Или ще сложи край на оръжейното ембарго върху Иран, което ще причини непоправими щети на имиджа на Америка чрез признаване на победата на Иран (но едва ли Тръмп ще се съгласи на това в светлината на предстоящите избори), или ще пусне „механизма за самоунищожение“, като отново наруши международното право, окончателно поставяйки се извън закона и при това доубивайки единството на западния свят, което и така вече го няма.

Какво мога да кажа, печеливша шахматна комбинация, проведена от Тръмп, премахваща баласта, който не позволява движение напред, заемащ място и пречещ за създаването на нов правен модел, който да фиксира новата реалност на многополюсния свят, който идва пред очите ни.

Разбира се, както винаги се случва в подобни ситуации, този сблъсък има и трети път: да се спре конфронтацията с Иран изцяло, да се признае суверенитета и правото на ядрено развитие за собствена безопасност, да се откажат от опитите да се премахне сегашния ирански режим и да започне работа при равни условия. И без да се нарушава нищо. Тръмп също можеше да направи всичко това, като влезе в историята като президент-миротворец, който елиминира предпоставките за война. В крайна сметка шепата ястреби в американските елити се нуждаят от война с Иран, а обикновените американци, избирателите на Тръмп, се нуждаят от мир и стабилно развитие - без войни и агресивни авантюри. Но това ще бъде съвсем различна история.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели