/Поглед.инфо/ На скорошната си среща с президента на Турция Реджеп Ердоган ръководителят на националистическата Партия на националното движение на Турция Девлет Бахчели връчи на държавния глава карта на така наречения “Тюркски свят”. В него, според Бахчели, влиза значителна част от територията на Русия - Крим, Кубан, Ростовска област и републиките от Северен Кавказ, Източен Сибир. Също така там попадат Балканите, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Синдзян-Уйгурският автономен район на Китай и още част от територията на Монголия и Иран.
Важно е да се отбележи, че самият Ердоган не е коментира снимката, не е казал нищо и не е направил нищо. Тоест той не изрази по пряк начин оценката си за това, което е изобразено на картата, не даде да се разбере как се отнася към това, оставяйки възможността по този въпрос да се чудят експертите и политолозите. Може би защото сам все още не е създал отношение към тази тема и иска да се задълбочи в нея. Нека се опитаме да го направим и ние.
Тюркският свят наистина е много голям. Но основната му част се намира в Русия, значителна част е на територията на постсъветското пространство, което е зона на стратегически интереси на Русия и част от единна евразийска цивилизация, в центъра на която се намира Евразийското сърце, тоест историческа Русия с нейната хилядолетна история. Така че, ако нарисувате карта на евразийската цивилизация, една от съставните части на която са турците, тогава Турция също ще стигне до там като малък фрагмент от нея.
И можете също да нарисувате карта на руския свят, където, в допълнение към историческата Велика Русия по време на разцвета на империята на Романови, включват всички държави и пространства, върху които руснаците са имали историческо, културно, цивилизационно, езиково или дори военно влияние , включително Африка, Латинска Америка и значителна част от Азия.
Или, например, да се изобрази карта на славянския свят, значителна част от който отново е Русия. Или картата на влиянието на гръцката цивилизация, възприета от русите от Византия, център на източнохристиянския свят, и Турция също ще попадне почти изцяло на тази карта. Тоест можете да нарисувате много такива карти. Друг е въпросът какво стои зад тях и как могат да бъдат оправдани.
Всъщност пространството на тюркския свят, обитаван от тюркски народи, потомци на древните тюркски номадски племена, няма абсолютно нищо общо със сегашната турска република - малък фрагмент от Османската империя, която се разпада в резултат на Първата световна война. Но дори Османската империя е хронологично последната имперска държава, в която турците са имали голямо влияние.
Самите турци, като езикова и етническа група, според Гумильов, се появяват в началото на 1-во хилядолетие в Алтай и на територията на Джунгария, която е много далеч от днешна Турция. Една от версиите проследява произхода на тюрките до хуните.
Тюрките изиграха решаваща роля във формирането на евразийската цивилизация заедно със славяните, угро-фините и други народи на Евразия, създадоха много държави и империи, включително Синята орда, техните потомци се заселват из целия евразийски континент. Но всичко това абсолютно не дава никакви предимства или специални права или основания за каквито и да било претенции на сегашната Турска република, хронологично - най-последната в историята на тюркската държава, нито по отношение на първоизточника на произхода на турците, нито по отношение на съхраняването на тюркската култура и традиция.
Република Турция е светска държава, която, разбира се, не подлежи на никакви съмнения с тюркския свят, има общ корен в името на държавата.
Тоест в името на турската политическа нация – цялата съвкупност от граждани на Република Турция, независимо от произхода им (турци) – с историческото име на цяла група народи и етноси (тюрки). Турските радикални националисти играят на това съзвучие на думите "турци" и "тюрки", смятайки подобно изкуствено отъждествяване на напълно различни термини за достатъчно оправдание за турска експанзия извън границите на сегашната турска република.
Подобни експанзионистки маниери на турските националисти поставят Ердоган в изключително неудобно положение, особено като се има предвид, че Синдзян-Уйгурският автономен район на Китай попада в същото пространство на претенциите на турските националисти. Всъщност Китай като противник е последното нещо, с което Ердоган би искал да се справи. Освен това той изобщо не би искал да се кара с днешна Русия. Освен това Русия и Китай са втората и третата армия в световната класация на въоръжените сили. Смелчакът, лидерът на Партията на турското национално движение, Девлет Бахчели, очевидно има различно мнение по този въпрос.
Като цяло турските националисти просто излагат Ердоган с такива тромави жестове, принуждавайки го или да мълчи, без да коментира нищо, което изглежда изключително двусмислено и се обвинява в турската националистическа среда, или да се извинява, което ще изглежда непривлекателно за цялото свят. Или, да се солидаризираме с подобни крайно националистически атаки – тогава това застрашава не само самия Ердоган (при положение, че Турция е идеологически разнородна), но и цялата турска държава (предвид възможната реакция на съседите на Турция).
В сегашните политически елити на Турция има поне три вектора: това е атлантическият, ориентиран към САЩ и Запада. Това е евразийския вектор на ориентация към Русия и участие в евразийски инициативи. И националистическия вектор, който (ситуативно) или предизвиква първите две, или се сближава с едното или с другото, в зависимост от текущата ситуация, но винаги в ущърб на турските интереси, като всеки път само отслабва позициите и на двете Турция и Ердоган на световната сцена.
Освен това има и гюленистки мрежи (поддръжници на турския ислямистки проповедник Фетхуллах Гюлен, който е или жив, или мъртъв). И ги има радикалните ислямисти, внесени в Турция отвън, със собствен дневен ред и множество по-малки идеологически и политически тенденции, които разкъсват Турция на парчета.
В тези условия основна грижа на турския лидер трябва да бъде запазването на националното единство и цялост, запазването на поне минимална стабилност и стабилност на сегашната турска държава – нацията. И не замах към онези пространства, които никога, нито исторически, нито цивилизационно, не са имали нищо общо с Османската империя, да не говорим за днешна Турция. В сегашните условия на вътрешнополитическа разпокъсаност и идеологическо разединение в Турция обсъждането на митологични проекти като „неоосманската империя” или „тюркския свят” е не само исторически необосновано, но и политически изключително опасно.
И все пак най-фантастичен е проектът за т. нар. „Велик Туран“, към който апелират и крайните турски националисти, тълкувайки напълно погрешно понятието Туран, поради някаква концептуална и семантична подмяна.
Исторически Туран е пространството за раждането на номадски индоевропейски народи, чиито потомци включват много европейски народи, и руснаци, и индийци, и таджики, и арменци (какъв ужас за турските националисти - това също е древен индоевропейски народ). Но това са само потомци, които имат изключително косвено отношение към Туран.
Повече или по-малко пряко свързани с номадските племена на Туран са само много малко от народите, оцелели до наши дни: потомците на сарматите, осетините, отделните номадски племена на пущуни, както и калашите от Пакистан и Афганистан. Но и това е само условна етнографска реконструкция. Сегашното смесено (по произход) население на Република Турция, самата турска политическа нация, ако имаше някакви етнически приобщавания на туранските номадски племена като цяло, е изключително далеч от този археологически феномен по своята същност.
Единственият източник, към който могат да се позовават привържениците на поне някакъв вид принадлежност на днешна Турция към Великия Туран, са трактатите на Сухраварди или „Шахнаме“ от Фирдоуси, където Туран по-скоро условно се нарича пространството на номадските племена на север от Иран – пространството на заседнала цивилизация, изложена на набезите на номади. Оттук се създава впечатлението, че Туран по някакъв начин е свързан с днешна Турция, но това не е вярно нито етимологически, нито исторически.
Тоест концепцията за Великия Туран, с център със сигурност в Турция, е вид митологичен, чисто политически проект, който освен това води началото си извън Турция и има за цел да подтикне Турция към конфронтация предимно срещу Русия и Иран . Кой се интересува от това? Отговорът е очевиден.
Така че, ако картата, подметната на Ердоган, представлява един вид замах за бъдещето, това изобщо не означава, че този замах ще се обърне в полза на Турция. Трябва да се внимава с подобни "люлки", защото резултатите явно няма да са в полза на Турция, а на тези далеч зад океана.
Превод: В. Сергеев