/Поглед.инфо/ Първоначалните прогнози на военните експерти, че войната в Нагорни Карабах ще доведе до скоро и взаимно изтощение на противниковите сили, позиционна безизходица и начало на мирни преговори не се оправдаха.

Многочислените данни показват, че за месец боеве военният потенциал на армията на Нагорно-Карабахската република се оказва, ако не сринат, то много силно изтощен. При това армията на Азербайджан запазва своя боен потенциал, продължава да настъпва и постепенно навлиза дълбоко в Карабах. Загубите на армията на НКР са доста големи. Министерството на отбраната на НКР не огласява точните данни, но според нашите военни източници за месец армията е загубила повече от 6000 убити и ранени, което е повече от 30% от довоенната ѝ численост. Загубени са не по-малко от 110 танка – почти 40% от общата численост, не по-малко от 12 РСЗО – 30%, около 100 оръдия и миномети – повече от 25%, не по-малко от 6 ЗРК „Оса“ – 60%. Унищожени са повече от 100 големи депа за боеприпаси, въоръжение и ремонт.

Разбира се, през цялото това време армията се попълва с техника от Армения, резервисти от НКР, Армения и арменската диаспора в чужбина. Освен това в състава на НКР негласно се вливат постоянни части от армията на република Армения, но това не може да компенсира големите загуби и все повече признаци сочат към изтощението на материалните запаси за водене на война, снижаване на бойната способност на арменските войски и деморализация на личния състав.

За това свидетелства все по-засилващия се поток трофеи на армията на Азербайджан и придвижването ѝ дълбоко в Карабах. В многочислените публикации на роднини на арменски солдати все повече се оплакват, че войската започва да изпитва остър недостиг на боеприпаси, лекарства и резервни части.

Особено за артилерията и средствата за ПВО. Все по-угнетяващо действа на воюващите войници, предизвиква тяхното недоволство и води до това, че под натиска на настъпващите азербайджански части арменската армия все по-често отстъпва без сериозна съпротива, остава един район след друг. Днес под контрола на азербайджанската армия са минали повече от половината по-рано държани от НКР азербайджански райони. Вчера арменското министерство на отбраната трябваше да признае загубата на пореден районен център – град Губатлъ. Това значи, че азербайджанската армия почти плътно е достигнала до Лачинския коридор – стратегическият път, съединяващ Степанакерт с арменския Горис – основният път, свързващ НКР с Армения. Ако азербайджанците успеят да прережат този път, то положението в Нагорни Карабах ще стане катастрофално. Републиката ще се окаже в пълна изолация и обкръжение.

Засега азербайджанската войска е прекратила настъплението и не бързат да прережат пъпната връв, която свързва Степанакерт с Ереван, ограничавайки се до артилерийски удари и въздушен лов на своите дронове за преместващата се по пътя военна техника и товарен транспорт.

В тази благоприятна оперативно-тактическа обстановка военното и политическо ръководство на Азербайджан всячески се отклоняват от изпълнението на своите първоначални заявления за готовността да спрат бойните действия и да седнат на масата за преговори. В Азербайджанските войски цари победно настроение. Ежедневните военни доклади с имена на все повече нови освободени села и градове предизвикват еуфория в азербайджанското общество, което след първоначалните опасения и страх да не получи поне разгром, аналогичен на военната катастрофа от 1992 г., сега е единодушно в своята подкрепа за тази „освободителна война“. И мечтае да види азербайджански флаг над древния престолен град Шуша и столицата на НКР Степанакерт.

Загубите на азербайджанската армия са също големи – не по-малко от 3500 убити и ранени, не по малко от 40 танка, 50 оръдия и САУ, около 10 РСЗО и към 30 БПЛА различни класове. Но за мащабите на азербайджанската армия, която е три пъти по-голяма, а предвид резервите – почти пет пъти по-голяма от армията на НКР, тези загуби не изглеждат критично, а на фона на военните успехи – изобщо умерени и оправдани!

За месец боеве азербайджанското военно командване все по-уверено и умело управлява войските, а самата армия е придобила боен опит и се е уверила в своето превъзходство над противника и способност да го побеждава. Основният залог се прави върху огневото и въздушното превъзходство, когато разкритите в хода на придвижването на настъпващите групи позиции на арменските войски се покриват с огъня на артилерията, а ударните безпилотни апарати изпълняват задачите за по прецизното поразяване на недостъпните за артилерията обекти и цели, възпрепятстват докарването на подкрепления и боеприпаси. Едва след пълното потъпкване на съпротивата на противника, напред излиза пехотата, която фактически прочиства останалите арменски войски от руините на опорните им точки. Не е най-съвременната тактика и не блести с оригиналност, но е напълно ефективна в условията на пълно техническо превъзходство и господство във въздуха.

Настоящата обстановка на бойните действия се свързва от експертите с нуждата да се стегнат резервите за началото на щурма на самия Нагорни Карабах, но други са склонни да видят политически решения в това задържане. Някакъв, отрано съгласуван между Русия, Иран и Турция план, по който Азербайджан може да проведе военна операция по освобождението на задържаните от арменците територии, но трябва да се сдържа от непосредствено нахлуване в Нагорни Карабах, предавайки решението на този въпрос на дипломатите на масата за преговори.

Близките дни ще покажат коя от тези гледни точки е вярна. Ако преговорите все пак започнат, значи, може би, по-нататъшната ескалация на конфликта ще се избегне, но ако Азербайджан само си е взел кратка пауза и събира или за ново настъпление, то тогава ситуацията ще излезе на напълно различно равнище.

И тук възниква основният въпрос – дали Армения и НКР ще пречупят неуспешния за себе си ход на войната, или ще загубят войната, губейки окончателно Нагорни Карабах.

Очевидно наличните на разположение на командването на НКР сили няма да нанесат сериозно поражение на азербайджанската армия. Вече няма време за изграждането на нова линия на отбрана, която да превърне планините на Нагорни Карабах в непристъпни крепости и дори ако арменските части успеят да спрат азербайджанците в труднодостъпната планинска местност, то, както вече е казано по-рано, в случай на блокирането на Лачинския коридор, отрязан от голяма Армения, в условията на настъпващата зима, Нагорни Карабах ще се окаже в катастрофално положение. При това азербайджанската армия ще си запази основното предимство – превъзходството във въздуха, което ще ѝ позволи безпрепятствено и методично да превърнат обкръжената република в мъртва зона, унищожавайки не само военни цели, но и обекти от социалната и икономическа инфраструктура. От Карабах може да не се получи крепостта Масада.

Всичко това води до извода, че в случай на продължаване на настъплението на Азербайджан, ръководството на голяма Армения скоро ще вземе много сложно решение – или да започне пълномащабна военна намеса в тази война, с всичките произтичащи от това последици, или да започне хуманитарна операция по евакуация на цивилното население на Нагорни Карабах и в случай на загуба над контрола над основните населени места, да премине към тактиката на партизанска война.

При решение да влезе във война, армията на Армения може да нанесе мощен флангов удар по настъпващите от юг групировки на азербайджанската армия и при успешно развитие на настъплението, да повтори известния сценарий на обкръжаване на украинските войски край Изварино и Иловайск, след което Азербайджан ще се окаже пред перспективата за „тотална“ война на изтощение с цяла Армения, което ще доведе със сигурност до огромни човешки и материални загуби и до доста неясни перспективи за военна победа. Но това влизане на Армения във войната може да стартира цяла редица други военни сценарии.

Един от тях е военната намеса на Турция, която може да се опита от територията на Нахичеван, под прикритието на разположените тук части на азербайджнаската армия, да нанесе удар по Армения с цел пробиване на коридор с Азербайджан (около 60 километра) и да прехвърли там своите войски – по-скоро нередовни отряди терористи, събрани на контролираната от Турция територия на Идлиб. Очевидно влизането на Турция във войната, дори под формата на азербайджанки части, разположени на територията на Нахичеванска автономна република, няма как да не предизвика реакцията на Русия, която имайки военни бази в Армения, ще бъде принудена да вземе решение или за тяхната евакуация, или за влизане в тази война при най-неизгодни за себе си условия, защото руските военни сили тук явно не са достатъчни за водене на война с Турция, а Москва може да ги прехвърли тук единствено през територията на Грузия, която днес де юре и де факто напълно подкрепя Баку. Такъв сценарий изглежда напълно нереален.

Всяка пряка намеса на Турция няма как да не предизвика реакцията на Иран, за когото наличието на азербайджанско малцинство (16% от населението на страната) в граничните с Азербайджан райони е сериозен проблем, често напомнящ за себе си с вълнения и протести. Именно затова сега на границата с Армения се прехвърлят части на Корпуса на стражите на Ислямската революция – най-боеспособните и фанатично предани на ислямското ръководство сили, които при вълнения ще наложат ред в региона.

Сценарият с евакуацията на цивилното население на Карабах и извеждането на войските от там, макар и логичен, в случай че съпротивата на армията на НКР бъде сломена окончателно, фактически не е възможен, защото независимостта на „древен Арцах“ е крайъгълен камък за държавната идеология на съвременна Армения, най-важното обединяващо духовно звено на арменското общество. Арменското общество просто няма да прости на Пашинян предаването на Карабах. Затова дори при условия на стремително топящ се потенциал за съпротива и придвижване на противника все по-близо непосредствено към Карабах, всички заявления на премиера Пашинян носят изключително войнствен и настъпателен характер. Но самият Пашинян разбира отлично, че с едни думи и лозунги няма да промени хода на войната.

Остават още два варианта – да признае собственото си безсилие, да подаде оставка и да се оттегли, предавайки решението на проблемите на тези, които ще приемат властта след него. Вторият вариант е спирането на войната и началото на мирните преговори при условията на Баку, но той се отличава малко от фактическа капитулация.

Пашинян се надяваше, че външни играчи с авторитет и механизми за влияние върху Азербайджан и Турция могат да се намесят в ситуацията. Опитът да призове Франция да посредничи се провали, без дори да се стигне до консултации. Турция, а след нея и Баку, категорично отхвърлиха Франция като посредник. След това Русия пое посредническата роля. Нейният авторитет и влияние успяха да убедят Азербайджан и Турция зад него да се съгласят на преговори. Това беше улеснено от изключително скромните успехи на фронта, когато азербайджанската армия с големи трудности нахлу отвъд защитата на Карабах и, изглежда, офанзивата се задъхваше, а ресурсите и резервите на арменците далеч не бяха изчерпани. Примирието беше сключено, но то не продължи дълго - азербайджанската армия най-накрая успя да пробие защитата и започна да развива настъпление. Смисълът на преговорите изчезна.

В тези условия Пашинян се опита да намери посредник в лицето на президента на най-мощната световна сила - САЩ - Доналд Тръмп, изпращайки при него своя външен министър Зохраб Мнацаканян. Той бе приет от държавния секретар Майк Помпео, който след това се обади и проведе разговор с азербайджанския външен министър Джейхун Байрамов, след което заяви, че е сключено дългосрочно и ефективно примирие с посредничеството на САЩ, като по този начин добавя няколко хиляди гласа на благодарни американски арменци към Тръмп. Но това примирие също продължи едва няколко часа. Войната продължи и американският естаблишмънт незабавно забрави за Армения, Азербайджан и Карабах, навлизайки в последната предизборна седмица. Стана очевидно, че и САЩ няма да помогнат.

Вече няма външни играчи, способни да повлияят на Алиев и Ердоган. Войната продължава. И се приближава до драматичен финал.

И ако азербайджанската армия продължи да напредва, премиерът Пашинян няма да има друг избор, освен да вземе най-важните решения в съвременната история на Армения, от които ще зависи бъдещето на Карабах и бъдещето на Армения, а също и неговото собствено бъдеще. Освен това просто няма „добри“ решения ...

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели