/Поглед.инфо/ В периода на студената война през м.в. олимпийските дисциплини в спорта бяха обект и оръжие за пропагандно-политическото противопоставяне. То не отмина и най-популярния спорт футбола. След 1989 г. учрежденският професионализъм за върховѝ спорт по съветски шаблон в източния блок бе приспособен със загуби на позиции към комерсиалната матрица на Запада.
След легитимиране на процеса на деколонизация в началото на 60-те години на ХХ век големите западноевропейски екс-колониални метрополии бяха споходени от имиграционни вълнѝ от бившите си колонии по обясними социално-икономически мотиви. Западна Германия тогава изпитваше дефицит от ниско квалифицирана работна ръка за поддържане на икономическия бум с инвестициите по плана „Маршал”. За десетилетие няколко милиона турци смениха Анадола с ФРГ. Последваха още няколко етнически „инжекции”от Балканите (гърци, югославяни, вкл. босненски мюсюлмани), дори и от други екс-: Италия, Испания и Португалия - също разнообразявани етнически от доброволен внос на работна сила + пряко от Магреба (Тунис, Мароко) и от черна Африка.
В духа на древноримската крилата фраза: „ Рanem et circenses”(Хляб и зрелища) и в подражание на финансовия победител във Втората световна война САЩ, в Западна Европа се разгръщаха културният отдих, почивният и туристически отрасли, в т.ч. развлекателният и шоу бизнеса,екскортните секс-услуги и разбира се футболът. Сиреч сектори, подходящи за трудова заетост на част от имигрантите като помощен персонал.
Чудовищната война и началото на деколонизацията не промениха у западноевропейци чувството за национално-интелектуално превъзходство над хора от по-бедни държави.
Така етническият състав на водещите клубни, а с годините и на национални футболни отбори в тогавашната Европейска общност постепенно бе преформатиран съществено.
По стадионите се появиха и утвърдиха футболните знаменитости с африкански, арабски, антилски и пр. преселнически произход: Жан Тигана, Рууд Гулит, Роже Мила, последвани от поколението на звезди и със смесен произход Марсе́л Десаи́, Зинедин Зидан, Тиери Анри, Никола̀ Анелка̀,Рабах Маджер, Джордж Уеа, Антъни Йебоа. Замениха ги, предимно във Франция, „ритнитопковците-неарийци”Самюѐл Ето'о Фил, Флоран Малуда, Патрис Евра, Хатем Арфа, Самир Насри, Димитри Пайет, Карим Бензема и най-младите таланти Пол Погба, Кингсли Коман и Давид Алаба (Австрия); в Италия: Марио Балотели, Давид Суасо, Анджело Огбона. Само в националния отбор на Обединеното кралство за Евро - 2016 бяха поканени тъмнокожите британски граждани Аарън Ленън, Кийрън Гибс, Ашли Йънг, Леон Осман, Джолиън Лескът, Райън Бертранд, Глен Джонсън, Кайл Уокър, Натаниел Клайн, Андрос Таунзенд, Алекс Окслейд-Чембърлейн, Джърмейн Дефо, Крис Смолинг, Тио Уолкът, Рахим Стърлинг, Даниел Стъридж, Маркус Рашфорд, Дани Уелбек, Дани Роуз.
Много точно констатира журналистът Георги Атанасов, че „футболът въведе модела „мулти-култи” много преди Меркел да открие границите на Германия за бегълците”. През 80-те години на м.в. полската полит-емиграция също захрани немския футбол. Последва нов „демографски допинг”– главно от мюсюлмани - след разпадането на СФРЮ, вече с акцент към Швейцария и Скандинавия. Националните отбори трайно се превърнаха в „селекция на паспорти”, част от които легално подмениха корените на преобладаващо замогнали се наследници на преселници от екс-колонии.
Явлението първоначално се възприемаше за нормално в бившите големи колониални империи Великобритания и Франция, но по-късно тенденцията подчини и „по-малките екс-колонизатори” Белгия, Холандия, Дания, Швеция и страни като Норвегия и Швейцария – последната, с национален отбор главно от бивша СФРЮ.
Да не забравяме, обаче, че реч иде само за няколкостотин елитни играчи, възприети радушно от европейската спортна общественост. Изключение, което потвърждава правилото за несъвместимост на различни култури и манталитети.
А Германия всъщност спечели световната титла на Мондиал – 2014 в Бразилия с „максимум до 50% немска ДНК” на националите си. Ядрото на селекционера Льов бе изградено и от децата на имигранти и смесени бракове Сами Кедира (Тунис), Жером Боатенг (Гана), Лерой Сане (Сенегал), Карим Белраби (Мароко) + най-висококаратните Илкай Гюндоган (Турция), пропуснал Мондиала и Евро-2016 заради контузия и Месут Йозил (кюрдо-тюрк). Последните двама са внуци на гастарбайтери от първата вълнá.От тази демографска среда произхождат десетки дузини други известни играчи в Бундеслигата. Но защо ли не съм виждал Йозил да пее немския национален химн ?
В същото време от клуб в клуб дефилират като номади временно заети свободни електрони-ветерани от третия свят като Обафеме Ит, Нванкву Кану, Джей-Джей Окоча, Тарибо Уест, Жозеф Минала. Обикновено със занижена възраст по паспорт. Губещи право за местопребиваване в Европа. Към тази група второ- и третокласни футболисти бих причислил – с извинение - голяма част от „родните” клубни попълнения.
Главно футболът, донякъде други спортове и шоубизнесът, предложиха терен за реализация на идеализираната щатска мечта в Европа. Т.е., с амбиция, труд, природни дадености, талант и упоритост няколко хиляди младежи успяха да се адаптират и социализират от „гетата и браздата”. Чрез елементарния механизъм на парите, с който, според средния европеец-консуматор, не може да се конкурира никоя радикална религия. Има и неспасяемо облъчени от шизофреничен ислямски фанатизъм, но едва ли има елитен футболист-вече милионер или спортист мюсюлманин, който да предпочете ИД пред Бундеслигата, калчото или олимпийските игри. Да предпочете бомбите и камионите-убийци, „Узи”, „Калашников” или „Берета” на салафистите пред „Ферари”, „Ролекс” или поне „Армани”? Въпреки че понастоящем евроатлантическият клубен футбол” финансово е в ръцете на петролните автархии от Персийския залив, на Китай, на руската казионна олигархия, на „янки” и индийци.
За първи път в историята си МОК се прояви с „Отбор от бежанци олимпийски спортисти“, участвал в летните олимпийски игри – 2016 в Рио в състав от6 бегачи (5 от Южен Судан, живущи в Кения и 1 маратонец от Етиопия, ж. в Люксембург), 2-ма джудисти от Конго,( ж. в Бразилия) и 2-ма плувци от Сирия (ж. в Белгия и Германия).
*
В сферата на шоубизнеса: Конкурсът за „Мис Хелзинки 2017” в „расово свръх-толерантна Финландия” завърши със задкулисни манипулации и скандал. Журито, в сътрудничество с т нар. сектор на НПО (неправителствени организации) с нестопански дейности, избра за победителка 19-годишна конгоанка, която трудно би се задомила и дори в родината си в съперничество с русокосите финландски красавици от конкурса.Избухва недоволство. Поради явната неконкурентоспособност и бегли познания по фински език на тъмнокожата прелест, държавната телевизия е прекратила директното предаване от галавечерта. Според журито, конгоанката е израстнала от 6-годишна възраст в страната. Журналистически разследвания обаче установиха, че победителката получава убежище едва в края на 2014 г. чрез Либия и бежански лагер в Италия и през февруари 2015 г. с родителите си заема финландска квота за бежанци. Страната прие доброволна квота за бежанци от 5000 души годишно. През м.г. прие около 15000 души, очакват се толкова и през т.г. Обширната скандинавска държава се счита за резервна дестинация на мигро-нашествениците, в случай че не бъдат приети в Швеция, Норвегия (там са най-високите социални помощи) или Великобритания, която заедно с Германия влизат в тройката любими европейски държави за местоживеене на мюсюлмани.
Ислямизацията на Европа се подтикваше от СМРАД (= средства за масова реклама, агитация и дезинформация) и образованието по клише отвъд континента до поемането на президентската власт от Доналд Тръмп. Бегълският произход и тъмната кожа се толерират, особено в реалити шоута: за получаване на социални помощи, квартири, изборно право, победи в конкурси – за сметка на езикови познания, обща култура и странознание. В СМРАД се твърди, че напр. в Чехия образованието е под контрол на Кралство Норвегия чрез норвежките фондове. Към това следва да добавим т. нар. инклузия, т.е. децата да свикват да ходят нормално в училище с цигани, араби, мюсюлмани, деца на джихадисти. Протестиращите биват обвинявани в ксенофобия.
В плановете на НПО Финландия заема важно място, защото скандинавските страни изглежда са „привилегированите” да бъдат ислямизирани първи, поради тяхната толерантност и открито общество. Троянските коне на ислямските орди се опитват да лансират мултикултуралистите в СМРАД. Още през 90-те години на м.в. успяха да внедрят в ТВ „Нова” водещия Рейнолдс Корантенг смайка чехкиня и баща ганаец. Той поне владее чешки език - за разлика от сегашни помазаници без езикова квалификация, образование и трудови навици -, разчитащи на „правилния цвят на кожата и форма на лицето”, т.е. на извъневропейски произход.
**
Наскоро гледах видеофилм за демонстрации в Прага в подкрепа на президента Милош Земан през м.г. На Храдчанския и Вацлавския площади, на „Народни тршида”, „На пршикопи” и Мала страна, средищата в които през 1988-92 г. съм преживял дузини митинга преди, по време на, и след „нежната революция”. Лозунгите и плакатите от видеото бяха много по-различни по съдържание от преди, но предостатъчно ясни: „Умеете ли да вършите нещо друго освен да клепате нашия президент? Почти месец ни подхранвахте със спортни шорти и кутийки за бира. За ненормалници ли ни смятате?”, „Стоп на исляма!”, „Заменили сте журналистическата чест с пари. Засрамете се!”, „За нашата култура и сигурност на страната”, „ХХIвек е! Защо ни е, по дяволите, ислям? ”, „На къде ни тласкате? Съучастници!”, „Никакви имигранти с Коран вместо мозък! Ислямът извън закона!!!”, „Пазиме нашата родина, нашето бъдеще = нашите деца” (на фон на лик на президента); „Премиерю, повтори след мен: на първо място е чешкият гражданин, чешката родина, чешката страна и нейните традиции!”, „Не искам мигранти! Не ме наричайте фашист! Нито расист!”, „С премиера, ЕС и Меркел пътят ни води в ада!”, „Ликвидирайте НПО с нестопанска цел, пълни паразити!”, „Какво мулти-култи? Какъв ислям? Какъв Евростат? Никой не ни е питал! Кой ви е оправомощил? Къде е референдумът?”, „Никакви мюсюлмани в ЧР!”, „Не съм екстремистка а разгневена до крайност майка!!!”, „Меркел да изчезва” – на чешки и немски на фона на Хитлерова карикатура; „Народе, събуди се, излез на улицата!” „Правителството изгражда репресивен тоталитаризъм, свързан с ислямски терор!”, „Не се дръжте като проститути на ЕС. Не позволявайте на Брюксел да унищожи и „направлява” нашето прекрасно общество!”, „ЕС, правителство, лъжливите медии и Пражкото кафене. Това блато да изчезва!”, „Чешка ?” телевизийо и други лъжливи медии, след изборите за всички вас парашут! Като в Полша” , „Премиерю, 95% от гражданите тук не искат ислям! Кому служиш? На Брюксел, САЩ, на арабите, на Ангела, на Мулти-култи?”, „Болни мозъци от Брюксел, премиерът, Меркел, да бъдат изолирани в психиатрия!”. „България има Черно море, а ние ? Ние имаме море от черни...” – Нима?
В демократична Чехия не може да е нямало и контрадемонстрации, c'est la vie!
***
Шесттомната творба набританския историк Едуард Гибън в "Залез и упадък на Римската империя" е световна класика. Защо ли ми звучи така съвременно анализът му от 1775 г. на 21-те причини и тенденции, довели до залеза на Империята ? Сбит цитат :
1. Мнозинството от населението предпочита забавленията пред труда. Усърдно работещите са осмивани. Образци на обществено подражание са пустословни демагози, популисти, съмнителни люде на изкуството и т. нар. знаменитости.
2. Изпитаните столетия наред от предците ценности като чест, отговорност, преклонение пред труда, благотворителност, ангажиране с обществените дела, са подложени на присмех и подигравки. Равнището на образованието рязко се снижава.
3. В оборот са разхищения, пиянство, подценяване на познанието, уменията и почтеният труд. Шири се цинизъм. Гражданите ругаят всичко.Meстното производство се оскъпява и преустановява. Продукти и стоки се внасят вече от сателитните страни.
4. Броят и възпитанието на децата се възприема като затруднение и се раждат все по-малко деца. Традиционната роля на бащите като обезпечители на семействата отпада. Расте броят на свободно живеещи майки.
5. Държавният дълг расте до неизплатими висини. Данъчното бреме постоянно расте за населението, а държавата преразпределя несъразмерно високи дялове и суми. Хората не се боят да не работят, защото държавата все някак си ще се погрижи за тях.
6. Възрастните биват изоставяни. Хората се грижат повече за своите домашни удобства, отколкото за родителите си.
7. Литературата и изкуството стават бездуховни. На всяка цена се планират забавления. Т. нар. произведения на изкуството са грозни, безвкусни, безизразни, но пък за тях богаташите плащат невъобразимо високи суми.
8. Който докопа позиция, от която може да краде от държавното, най-често го върши. Наказуемостта на тези престъпления е много ниска. Публичните длъжности стават обект на користни печалби. Раздават се срещу подкупи, а който се докопа, иска да плячкосва така, че да компенсира няколкократно вложените подкупи. Политиците предлагат илюзии, от които си извличат забавления и държавна помощ.
9. Проверените с годините механизми, защитаващи порядъчните граждани пред мошениците, се срутват бързо.
10. В страната нахлуват огромни контингенти от чужденци.
****
Както и у нас сега, и в Европа.Imperium Romanumе нямала като нас ичленовете на Европейския съвет Декларация от Малта относно външните аспекти на миграцията. Римските консули не са се сетили да се договорят с племенните вождове на берберите в Киренайка (сега в /екс/-Либия), римска провинция, за спиране на миграционния поток. Няма как да са познавали опита на Израел за възспиране на нежелани имигранти и на терористи, руските практики против сомалийски корсари, нито дори инструкциите на сегашните морски сили наАвстралия и Нова Зеландия да засичатат плавателните съдове на „чужденците” на часáи на буксир да ги ретранспортират до техния бряг.
Римските патриции, плебеи и хетери даже и не са подозирали, че бъдещите Съединени щати за 50 години ще похарчат над 700 млрд. *бъдещи* долари само в преките програми за адаптация на бившите си африкански роби към белокожите, с успех едва от 25-30% адаптирани. И през ум не им е минавало, че бъдещата шатско-глобалистична и европейска олигархия ше саботира собствения си демократично избран Император да укрепи границите на собствената си Империя.
Не биха повярвали вероятно, че в древна Serdica, на юг от Рhilipopolis, северно от Hadrianopolis, крайViaMilitatisще бъдат строени „бежански” лагери за пущуни, и че въздържанието от канибализъм не е самодостатъчна евроатлантическа ценност.
Римляните не са отгледали звезди-милионери катоЛионел Меси или поне Гара̀ Дембелѐ (Данбелѐ), а мъжествени бойци-гладиатори. Римските трибуни, консули и диктатори не са търсели военна закрила от незнайни земи на маи, ацтеки, инки. Щом и Докато са имали гордите римски легиони. Но след като ги разпускат „на законова основа” и ги заменят с наемници, изпадат в нашата ситуация и варварите ги завладяват.
Ние поне имаме още кратко време, за да си извлечем нови поуки! Но чак след като запечатаме границите, закрием лагерите на бегълците-нарушители на границите, екстрадираме нелегалните бегълци, денонсираме Регламента от Дъблин, подготвяйки същевременно изменения или допълнения в него, съобразени с националните интереси за запазване на България като унитарна държава от Вестфалски тип.
А след изборите предлагам да пристъпим към подготовка на референдум относно необходимостта от възспиране на ислямската инвазия в България.
Бъдещите парламент и правителство би следвало да отстояват „опорните точки”, че в България бежанци няма. Има мигранти, икономически и кандидат-преселници от Азия, Африка и Близкия Изток, вкл. потенциални джихадисти. Нашата страна не носи колонизаторска вина, няма морални ангажименти нито правни договорености от миналото за поемане и обезпечаване на контингенти от кандидат-преселници на своя територия. Въпреки това, в духа на европейската солидарност, тя би могла да извърши необходимото за по-нататъшно изкристализиране на разбирането, съучастието и подкрепата от Европейския съюз за решаване на проблеми с бегълците по „външната” граница на ЕС - в това число и в България - на принципа на исторически и политически обусловена отговорност за финансова и социална справедливост.
* Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД