/Поглед.инфо/ Годината 2020-та се оформя като annus horribilis за Северна Корея. Разтърсвана от седем десетилетия лошо управление, Корейската народно-демократична република е под икономическа обсада от Америка. През януари Пхенян спря повечето си външна търговия и контакти, зад а ограничи разпространението на Ковид-19. На всичкото отгоре, Северна Корея бе залята от поройни дъждове и наводнения. Сега пък я удариха и няколко тайфуна. Визията на Ким Чен Ун за ускорено икономическо развитие бе измита заедно с голяма част от ландшафта на страната.

Неотдавна Централният комитет на Корейската работническа партия обяви, че "икономиката не бе подобрена на фона на тежките вътрешни и външни ситуации и неочаквани многократни предизвикателства" през последните пет години.

Опасността за Ким е, че трудностите ще раздвижат дори и елита на Пхенян, който може да предизвика дестабилизация и недоволство за един лидер, който се доказа като готов да затваря и убива, за да подсигури политическото си оцеляване.

Освен ако, разбира се, Русия и Китай не предложат широкомащабна помощ, Северът може да се изправи пред смъртоносна икономическа криза, която да прилича на предишни природни бедствия.

Джеймс Фретуел от NK News даде за пример 90-те:

"КНДР се изправя пред подобни обстоятелства преди Трудния март. Трудно е да се прецени, но някъде между 200 хиляди и 1,5 милиона души загиват в резултат от глада".

Причината е комплексна и многостранна. По това време социалистическият контрол над икономиката е почти абсолютен и всевластен. Колапсът на Съветския съюз струва на Пхенян външната му търговия и помощ. Севернокорейското земеделие претърпява и серия от наводнения и суши.

Фретуеъл отбелязва, че "вече паралелите са очевидни" и КНДР "може скоро да се изправи пред сериозен недостиг на хранителни продоволствия".

Да получи международна помощ може да се окаже по-трудно, отколкото в миналото. Без съмнение Ким не иска да показва слабост пред САЩ и Южна Корея.

Рестрикциите на Севера за Ковид-19 прогониха дипломати и хуманитарни доброволци вече. Пхенян по-рано заяви, че ще поддържа самоналожената си блокада докато не се разработи ваксина за коронавируса, което почти със сигурност значи до другата година.

Дори ако КНДР промени политиката си и покани обратно международните организации, те ще се колебаят дали да се върнат и да изпратят хора в страната, предвид несигурността за разпространението на заразата в Севера, както и трудностите за организирането на пътуване за всеки, който би отишъл.

Ако материалната ситуация се влоши има вероятност Китайската народна република най-вероятно или пък Русия, или и двете да се намесят.

И двете страни се страхуват от хаос в Севера, който може да изкара отчаяните севернокорейци в опит да пресекат границата, която е блокирана и затворена.

Още повече, че Москва и Пекин може да се надяват да подкопаят американската политика, защото това би принудило Вашингтон да се фокусира на все по-неконтролируемия проблем със Северна Корея, и да намали вероятността една отчаяна КНДР да ги отрече и да направи сделка за денуклеаризация със САЩ.

Последната точка не трябва да се подценява. Китай не храни голяма любов за Пхенян, въпреки някогашния военен съюз и реторическото браство. Китай на Си Дзинпин отказа да се срещне с Ким Чен Ун цели шест години до 2018-та, след като бе насрочена среща между Ким и Тръмп.

Тогава Си Дзинпин се притесни, че може да бъде заобиколен и интересите му игнорирани, което го принуди да смекчи позицията си за Севера. Въпреки, че вероятността за споразумение между Тръмп и Ким да бе малка, Си Дзинпин остана притеснен от подобно нещо, особено предвид непредвидимостта на Доналд Тръмп.

Въпреки това, привържениците на "максималния натиск", който досега се е провалил навсякъде, да се надяват, че настоящите проблеми на КНДР ще я принудят да се предаде.

За съжаление, болезнената съпротива на Пхенян най-вероятно ще продължи. А резултиращата ситуация не е добра за Вашингтон.

Първо, все по-голямото настояване на Ким за смекчаване на санкциите може да го принуди да бъде по-провокативен. Ким Чен Ун и представителите му отдавна обещаха сериозни и дори драматични действия, чиято цел е гарантиране на сигурността на режима.

Някои анализатори предвиждат, че неминуемо ще бъдат изстреляни интерконтинентални балистични ракети от подводници. Това особено притеснява Вашингтон, тъй като подводниците са сравнително неуязвими за американска атака.

Представители на Пентагона предвиждат, че Северът ще излезе и с нова интерконтинентална балистична ракета, която е способна да удари САЩ. Едно пускане на подобна може да бъде трудно за игнориране от страна на Вашингтон. Още по-тежко би било, ако има нов ядрен тест.

Тръмп ще бъде посрамен, ако един от малкото му уж външнополитечски успехи бъде превърнат в драматично и пълно фиаско.

Преди изборите, той ще има стимул да отговори по начин, по който демонстрира решителност и твърдост пред обществото. Ако се върне към "огъня и жупелта", двете страни могат да се катапултират обратно към етапа на взаимни заплахи и обиди и съответните страхове от война, каквито имаше до късната 2017-та.

Ако бъде преизбран, ядосаният Тръмп, който ще се чувства персонално обиден и предаден може да открие вътрешния си Болтън, да изостави преговорите и да се върне към заплахите.

Неизбежният отговор на Севера ще бъде още три години севернокорейски ракети и развиване на ядрената програма, което ще задълбочи кризата.

Един новоизбран Джо Байдън, който вече е скептичен към подхода на Тръмп, също може да изостави активната дипломация в полза на още един рунд на "стратегическо търпение", с акцент върху засилването на връзките с Южна Корея, може би дори и със заплахи са възможна военна операция.

Вместо да хвърля уникалната си възможност за диалог с Ким, Тръмп трябва да използва трудностите на Севера за да върне контакта. Той трябва да изпрати бележка до Ким, която да прилича на писмата, който севернокорейският лидер му писа.

Тя трябва да изразява притесненията му относно трудностите, които изживяват хората на КНДР и да предлага, че сега е добър момент за съвместна работа за тяхното благо.

Президентът трябва да заяви интереса си в облекчаването на ограниченията за пътуване, което ще направи улесни за хуманитарните работници и дипломатите, когато Пхенян отново отвори границите.

Още повече, център за свръзка е все по-нужен от всякога, за да позволи комуникация при непрекъснато променящите се обстоятелства, включително природни катаклизми.

Най-сетне, Тръмп трябва да предложи, че е готов да бъде гъвкав със санкциите при хуманитарни проблеми, които Северът би срещнал. Президентът трябва да изрази желанието си да гледа напред и да увеличи доверието и ангажимента, във време, в което много хора са отписали желанието на двете страни за мир.

Това ще изисква практическа стъпка за спиране на производството на ядрен материал от Пхенян и ограничаване на капацитета му за създаване на такъв. Сиреч, да се възстанови дискусията от Ханой.

И двете страни трябва да изберат преговорите и да инициират дискусии. Президентът може да отбележи, че е в интерес на Ким да започне диалог сега.

Малцина вярват, че Джо Байдън ще започне оттам, откъдето Тръмп е приклячил, предвид историята на администрацията на Обама и факта, че Байдън изглежда не особено ентусиазиран за постигането на споразумението, което Ким иска.

Но ако Тръмпх и Ким постигнат разумно споразумение, което да устои на политическите атаки в Америка, тогава Байдън все пак няма да го разтрогне. Дори ако администрацията на Тръмп елиминира някои санкции.

Представянето на Пхенян ще е важно за перманентното уреждане на нещата, но Тръмп ще бъде на власт поне до януари 2020-та дори и да изгуби изборите, което ще му даде достатъчно време да започне смислен диалог и да сключи дори и една малка сделка, на която администрацията на Байдън би могла да надгражда.

Дори когато президентът има добра идея, като преговори с вражески нации като Северна Корея и Иран, той приема, че прилагането на "максимален натиск" ще ги накара да се предадат.

Тръмп непрекъснато греши и в случая с Техеран всъщност насърчава режима да прави всичко, което Америка не иска - да обогатява уран, да пречи на трафика на петрол в Залива и да напада американските сили в Ирак.

В случая със Северна Корея президентът изглежда, че провали добър шанс за добра сделка. Но той все още има време и може да използва настоящите трудности на Севера като коз.

В случая обаче, той трябва да намери правилното и златно решение, прилагайки натиск, който не е нито твърде тежък, нито мек. До неотдавна изглеждаше невъзможно, но той все пак постигна прогрес в Близкия изток и на Балканите. Защо да не пробва и с Корея?

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели