/Поглед.инфо/ Полша влезе в исторически спор за пакта Молотов-Рибентроп и причините за Втората световна война не само с Москва, но и с Берлин. Нацистка Германия сама ли е виновна за агресията си или някой е помогнал? Ако си припомним историческите факти, се оказва, че поляците приближават разрушаването на страната си и нападението на Хитлер срещу цяла Европа със собствени ръце.

Преди седмица Берлин се опита да сложи край на историческите битки, които се водиха през последните месеци между Русия и редица източноевропейски страни по отношение на отговорните за избухването на Втората световна война.

„Опитите по толкова срамен начин да се пренаписва историята, както през последните няколко месеца, изискват от нас разяснение - то е като цяло ненужно поради неизменните исторически факти. Германия сама отприщва Втората световна война, като атакува Полша. И само Германия е отговорна за престъпленията на Холокоста. Без значение кой сее съмнения за това и назначава други за ролята на престъпника, той е несправедлив към жертвите, експлоатира историята и разделя Европа “, пише германският външен министър Хайко Маас в своя статия за “Шпигел”. МВнР на Русия подкрепи позицията на германския колега за „тегленето на черта“ на опитите за изкривяване на историята.

Полските колеги обаче имат различно мнение. Варшава счита, че германското признание за вина е нерелевантно и продължават да поддържат официалната си позиция - не само Берлин, но и СССР е инициатор на Втората световна война. Полското външно министерство нарича позицията на германските колеги “опростяване ... не се стреми да разкрие всички исторически и политически подробности”. И най-вече Пактът Молотов-Рибентроп със секретните протоколи към него, без който „войната не би започнала“. Така според полската страна СССР също може да се счита за един от виновниците за началото на Втората световна война.

Отказът на Полша да приеме германското „зачертаване“ е напълно разбираем - такова обобщение не съответства на интересите на Варшава. Първо, обвиняването на Съветския съюз подхранва историческата русофобия и виктимизация - не само съществуващи в съзнанието на елитите, но и в основата на полската държавност.

Второ, русофобията също има практическо значение за полската външна политика. Укрепването на мита за „руснаците, които искат отново да завладеят Източна Европа“ е един вид защита на този регион от нарастващите политически и икономически възможности на Русия. И тъй като Полша е най-военната и икономически мощна страна в Източна Европа, както и борец срещу „руската историческа агресия“, антируските страхове са важен инструмент за поддържане на полските амбиции за лидерство в този регион. При това лидерство както в противопоставянето на Русия, така и в противопоставянето на Германия (олицетворение на Европейския съюз, който се опитва да подчини източноевропейските държави на диктатурата Берлин - Брюксел).

Трето, именно с русофобията (както и германофобията, която също съществува в полското обществено съзнание) се подхранва агресивния полски национализъм. Което, припомняме, е идеологията на партия „Право и справедливост”, която сега управлява в Полша.

За малък дял

В допълнение към всичко гореизброено обаче, има още една причина за полските обвинения - крадецът обикновено вика „дръжте крадеца“ най-силно. Поляците се опитват да обвинят Москва в отприщването на Втората световна война, защото самите те са виновни за нейното начало. Както са и като цяло виновни за сключването на пакта Молотов-Рибентроп.

Да, Съветският съюз има отношения с Нацистка Германия - но Сталин ги разглежда изключително като начин да предотврати общоевропейския „кръстоносен поход“ срещу болшевизма. Докато Варшава флиртува с Хитлер с агресивни цели. Не само подбужда Хитлер срещу СССР, но и да печели от приятелството с нацистите.

Така полските власти вземат активно участие в първия акт на умиротворяването на Хитлер - Судетската криза. Нещо повече, те са приети за преки съюзници на Берлин, което позволява на Германия напълно да изолира Чехословакия. Факт е, че Прага има двама съюзници, които гарантират нейния суверенитет - Франция и СССР. Освен това Съветският съюз е длъжен да се притече на помощ на Чехословакия, само ако Франция помогне. Французите, както знаете, успешно офейкват - но Москва казва, че е готова да помогне дори и без Париж. Единственият проблем е липсата на сухопътна граница между СССР и Чехословакия - необходимо е да се премине през територията на Полша. Поляците обаче, по споразумение с Берлин, отказват да създадат транспортни коридори за съветските войски. Загубило последната си надежда за съпротива и останало изолирано, чехословашкото правителство капитулира пред нацистите.

Полша също нараства поради тази капитулация - Варшава окупира Тешинския регион (спорна по-рано територия, но Полша се отказва от претенции към нея съгласно договор от 1920 г.). Именно благодарение на Полша и нейната алчност Вермахтът получава чешките оръжейни заводи и започна да се превръща в прословутата машина, която разтърсва половин Европа.

Ролята на Полша в избухването на войната обаче не свършва дотук. Второто действие се случи през лятото на 1939 г. - и в него Полша не показва вече алчност, а глупост. Когато Съветският съюз упорито се опитва да състави споразумение за колективна сигурност в Източна Европа. Тогава, изглежда, поляците са най-заинтересовани от това споразумение - Хитлер вече не се нуждаеше от тях, Берлин разкъсва договора за ненападение с Полша през април 1939 г. Въпреки това, дори пред неминуемото германско нашествие, полското ръководство продължава да се ръководи от русофобия и да саботира съветския проект по всякакъв начин.

Може би тя се надява на помощ от Франция и Великобритания - страните, които след нападението на Хитлер върху Полша обявяват война на Берлин и имат възможност да нанесат удар върху Германия от запад и с един замах да разрушат нацисткия режим (те имат огромно превъзходство в силите над войските на Вермахта, разположени на Френско-немската граница). От септември 1939 г. до май 1940 г. френско-британските войски действат удивително пасивно (дори за това измислят термина „Странната война“), а след това е вече късно да действат. Германците се втурват на запад, Париж се предава, а британските експедиционни сили захвърлят цялата си техника и бягат от Дюнкерк към Мъгливия Албион, за да започнат там „битката за Англия“.

Пактът не е престъпление, а спасение

Що се отнася до Съветския съюз, като губи възможността да сключи споразумение за колективна сигурност и има всички причини да подозира Лондон и Париж за намерението да насочи агресията на Берлин на изток (тоест, първо да се даде безпрепятствено да се изяде цяла обречена Полша, а след това Вермахтът да бъде изпратен към Москва), Кремъл направи единствената възможна стъпка в тази ситуация. Той сключи Пакта Молотов-Рибентроп и спечели почти две години мир. Хитлер през 40-те не отива на изток, а на запад, така че, ако някой може да предявява претенции към Москва, това не са поляците, а французите - защото стават жертва на собствените си комбинации с британците.

Тайните протоколи не бяха престъпление, а колосално постижение на съветската дипломация. Както и спасение за цяла Европа. Протоколите пречат на Хитлер да окупира цяла Полша и балтийските държави. Те всъщност изтласкват потенциалната съветско-германска граница на 300 километра на запад и благодарение на тях операция “Барбароса” не започва изпод Минск и Псков. Може би именно тези допълнителни 300 километра пречат на Хитлер да завземе Москва преди началото на зимата през 1941 г., което означава, че позволяват на Червената армия да победи.

И не само да победи, но и да освободи Варшава, която е обречена заради алчността и глупостта си, а също и да осигури правото на живот на полското население. „Полша съществува днес благодарение на победата на Съветския съюз във Втората световна война. Ако не беше тази Победа, нямаше да има нито Полша, нито поляци на тази земя “, обяснява Сергей Андреев, руски посланик в Полша. „Следователно, ако говорим за дългове, именно Полша има неизплатен дълг както към Русия, така и към другите държави от бившия Съветски съюз.“

Да разберем: освобождението на Полша струва на Съветския съюз 470 хиляди войнишки живота. Това е повече от всички загуби във Втората световна война от страна на САЩ, които уж са основните победители във войната. И плюс тази жертва, Полша получава от Сталин нови територии - бившите източни германски провинции, които и до днес са най-развитите региони на Полша. Затова Варшава - недалновидният съюзник на Хитлер, спасен и надарен със земи от Съветския съюз, не бива да обвинява Москва за началото на Втората световна война.

Превод: В. Сергеев