/Поглед.инфо/ „Западът се нуждае от подчинена Турция или тя също е част от арка от хаос и нестабилност“. С тези думи политолозите коментират терористичната атака, извършена преди ден в Истанбул, и политическата ѝ обстановка. Кой стои зад това престъпление, защо е насочено лично срещу Ердоган и как Турция може да му отговори?

Преди всичко си струва да припомним, че Турция днес е воюваща страна. Нейните войски окупират част от Сирия и косвено участват в цяла поредица от военни конфликти в Близкия изток. А на самата турска територия продължава борбата на централната власт срещу сепаратистите-кюрди.

С всичко това обаче Турция загуби навика да търпи големи терористични атаки. На 13 ноември, за съжаление, ѝ беше напомнена за тях. Бомба избухна на туристическата улица „Истиклял“ в Истанбул, убивайки шестима души и ранявайки над 80.

Силите за сигурност вече представиха на обществеността заловения терорист. Тя се оказа жена от кюрдска националност Ахлам Албашир, която (съдейки по записите на камерите) седяла на пейката 45 минути, а след като си тръгнала и точно на това място избухнала бомба. Заедно с нея полицията задържа и повече от четиридесет души.

Дори половината от задържаните да бъдат освободени като невинни (ясно е, че в такава ситуация има много заподозрени), вече е очевидно, че атентатът е бил внимателно планиран. Освен това, съдейки по предварителните изявления на турската страна, в това планиране са участвали много играчи, с които Анкара е в много сложни отношения.

Така по време на разпит предполагаемият извършител на нападението твърди, че е преминала специално обучение в лагерите на кюрдските бойци и че е влязла в Турция нелегално от Сирия, което е позволило на властите да назоват кюрдските бойци като преки извършители на терориста атака. Освен това, според властите, група извършители е трябвало да елиминира прекия извършител и след това да избяга на територията на Гърция (с която Турция многократно е балансирала на ръба на военни действия през последните години).

И накрая, турското ръководство директно обвини САЩ за организирането на атаката - и, очевидно, не само защото американците доставят и защитават кюрдските бойци в Сирия. Иначе турците нямаше да отказват да приемат американски съболезнования (традиционен дипломатически акт, който винаги се изказва в такива случаи).

„Съболезнованията, изразени от САЩ, според мен трябва да се оценяват като действия на убиец, който пръв пристига на мястото на престъплението“, каза турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу. Едва ли министърът би се решил на подобни думи без одобрението на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган. Лицето, срещу което според редица експерти (и турски, и руски) е насочен този терористичен акт. Човек, който според Запада е излетял твърде високо и който се държи твърде независимо.

„Президентът Ердоган започна да тегли твърде много върху себе си. И преговори между Русия и Украйна, и за зърно, и газов хъб, и военния конфликт между Азербайджан и Армения“, пише руският политолог Марат Баширов.

Разбира се, не става дума за някакво физическо убийство на лидера на Турция - през 2016 г. опитаха, не се получи. Вместо това опонентите му на Запад избраха различна стратегия - да подкопаят максимално вътрешнополитическата ситуация в страната и да се опитат да постигнат или отстраняването на Ердоган на изборите през 2023 г., или да го принудят към масова измама, за да вземе властта, което да бъде последвано от вътрешни вълнения.

А шансове за това има, защото електоралните позиции на турския лидер сега не са толкова силни. Преди всичко заради икономиката. През нулевите години благодарение на своята компетентна икономическа политика той успя да привлече подкрепата на населението и да предотврати потенциални военни преврати (каквито се случват в Турция срещу всеки ислямистки лидер, спечелил изборите), а сега страната е в сериозна икономическа криза. Инфлацията надхвърля 80%.

И в тази ситуация атаката нанася удар не само на туристическата индустрия, но и на втория стълб на легитимността на Ердоган – вътрешната стабилност. Освен това ударът е многопосочен – говорим както за неспособността на турския лидер да защити турците, така и за последствията от възможните отговори.

„През юни 2023 г. в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Страната е разделена точно наполовина между умерените ислямисти на Ердоган и прозападните кемалисти. Кюрдските гласове могат да изиграят решаваща роля. И сега САЩ искат да провокират Ердоган с терористични атаки, за да започнат война срещу кюрдите в Турция и по този начин да направят всички кюрди врагове на Ердоган. И тогава всички кюрди ще гласуват срещу Ердоган“, пише руският политолог Сергей Марков.

И накрая, терористичната атака има и ясно видим външнополитически аспект. Нападението е станало точно в навечерието на посещението на Ердоган на срещата на Г-20, където той трябваше да проведе важна среща с Джоузеф Байдън.

В Индонезия, според трима души, запознати с това, Ердоган иска да бъде признат за президент на велика сила, която играе все по-голяма роля от Украйна през Либия до Сирия, където са разположени нейните войски или турски военни съветници. Как сега Ердоган ще говори с американския президент - след обвиненията и очертаващото се дежавю (все пак Байдън беше вицепрезидент в администрацията на Барак Обама, която според турската страна е едва ли не организатор на опита за преврат през 2016 г. )?

В същото време западните политици забравят, че си имат работа и с майстор на геополитиката. Ердоган е един от онези играчи, които могат да отговорят и на сложни атаки със сложна защита. И Анкара вече обещава да отговори.

„Знаем какво послание искат да ни изпратят тези, които извършиха тази акция. Получихме това съобщение. Не се притеснявайте, ние ще отговорим изцяло и ще добавим още отгоре“, каза турският вътрешен министър Сюлейман Сойлу. И сега Ердоган може да има достатъчно възможности за тази реакция – и дипломатически, и военни.

„Вероятно скоро на Швеция, Финландия и НАТО ще бъде напомнена позицията им относно антитерористичната политика, нежеланието да екстрадират кюрдски „фигури“ и незачитането на интересите на Анкара, които пряко засягат нейната сигурност. И също така ще бъде възможно спокойно да започне нова военна кампания срещу „разклоненията“ на ПКК. И едва ли САЩ и колективният Запад като цяло ще могат да възразят в този случай, - пише Владимир Аватков, ръководител на отдела за Близкия и Постсъветското пространство на РАН. “Като цяло има много варианти за действия и възможности. Основното е да ги използва правилно. И си направи изводи. Отново - Западът се нуждае от подчинена Турция или Турция като част от арка от хаос и нестабилност“, Ердоган не се нуждае от това.

А и Русия, като цяло, също

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com