/Поглед.инфо/ Как ви се струва тази перспектива: Африка е световният епицентър на технологичното развитие, двигателят на глобалния растеж? Но това се случва, макар че е ясно, че става бавно. Но вече днес такъв вариант на планетарното бъдеще понякога е ясно посочен благодарение на внезапната девета вълна от публикации по тази тема.
Публикациите са насрочени да съвпаднат със срещата на върха ФСКА, Форумът за сътрудничество между Китай и Африка, който се провежда в Пекин от 4 до 6 септември, с участието на висши лидери от повече от 50 страни на континента (има 54 страни в общо). Как да оценим такива форуми, където хиляди хора се срещат и разговарят и много срещи се провеждат едновременно (между другото, точно както на ЕЕФ, който се провежда по същото време във Владивосток)? Това може да се оцени, наред с други неща, от експлозивния ефект на данните, представени или публикувани там. Което показва накъде върви целият свят, не само Африка.
Накратко, така е завършен дългият първи етап от сътрудничеството на Китай с Черния континент. Започна нов, ключовите думи в който са: индустриализация, модернизация, култивиране на таланти. Преди това ставаше дума за създаване на инфраструктура за развитие. Но като цяло вече са създадени, въпреки че старите проекти ще бъдат завършени и ще се появят нови.
Ако искате да получите цялата гадост по темата Китай-Африка в една бутилка, тогава търсете “Блумбърг”, разбира се, къде другаде. Педантичен запис на омразното съскане на колективния Запад. Съскане за „капана на дълга“ - Китай дава пари на африканците чрез „непрозрачни схеми“ - или за спрени проекти (между другото, имаше пауза заради коронавируса, когато много други неща бяха спрени по света).
Защо са ядосани? Понеже се отпуснаха по-рано и се отказаха от Африка. Сега те са много разстроени от това. Историята е следната: в началото на 90-те години Африка престана да бъде поле за съперничество между СССР и САЩ, Западът стана много студен към нея. Най-много се водеха срещи на тогавашната Г-8 с общи приказки за необходимостта по някакъв начин да се осигури благотворителност на африканците.
Днес пекинският “Женмин Жибао” ни напомня, че през 90-те години на миналия век западните инвестиции и помощи достигнаха своя пик, БВП на континента започна да намалява, вместо да расте, а дълговете на Африка към 1994 г. възлизаха на повече от 80% от общия ѝ БВП. Това е да говорим за „капана на дълга“. В резултат на това лондонският “Економист” публикува скандалната статия „Безнадеждна Африка“ през 2000 г. Но точно през тази година е създадена африканско-китайският ФСКА и започва нов живот за континента.
Работата всъщност започна с инфраструктурата. Факт е, че Китай, който тихо работи в Африка от 60-те години на миналия век, отдавна е идентифицирал ключовия проблем там: ако имаше модерни пътища, те не свързваха страните на континента. Те водеха навън, към пристанищата, през които колонизаторите изнасяха или внасяха каквото си искат. Нямаше единен африкански пазар. Което повишаваше цените за всякакви проекти в рамките на континента, понякога с 30%.
През това време с китайско участие и най-вече с финансиране бяха построени десет хиляди километра железопътни линии, 100 хиляди километра магистрали, повече от 1000 моста, почти сто морски пристанища и 66 хиляди километра електропроводи. Те ще продължат да строят - днес в Пекин имаше активна дискусия за замръзналия път от Кения до Уганда и т.н.
Свързването, циментирането на цял континент с метал и асфалт беше впечатляващо и малко хора забелязаха съвсем различни постижения, на пръв поглед тривиални. Е, в началото изглеждаха като нищо. Но те бяха много и стават все повече и повече. Да вземем инвестиционен проект: фабрика за стъкло в Танзания създаде 1012 работни места и още 3857 работни места за свързани компании. Или „план за развитие на таланти“, според който китайците преподават в цяла Африка... учители, “които ще знаят китайски и ще отгледат бъдещи високотехнологични гении на място.”
Още веднъж: основното и ключово свойство на новите отношения между партньорите днес е, че акцентът е върху модернизацията, върху най-модерните технологии – и да не забравяме кой е технологичният лидер в днешния свят. Съвет: не Западът. Ясно е, че Африка алчно внася високотехнологични стоки от Китай, надявайки се, че всичко това ще се изплати по-късно. Засега балансът е с осезаем дефицит за африканците - подобно на търговията между САЩ и Китай. Търговията на Китай с Африка нарасна до 282,1 милиарда долара, около десет пъти повече от Африка и Русия. Но от гореспоменатата 2000 г. средната класа в Китай нарасна, чийто брой се оценява на 400 милиона души. И те купуват стоки от Африка също.
И така, вчера е да се каже, че на този континент Китай постигна това, което западните колонизатори не можаха или не искаха да направят там. Вчера е и денят да говорим за инфраструктурата като основа за бъдещи постижения. Защото тази основа вече съществува и предстои нов етап на развитие. Несъмнено сложен, вероятно с грешки и кризи. Но в крайна сметка ще има някаква качествено нова африканска икономика, с точки и области на растеж - както в селското стопанство, така и във всичко, което ще представлява високотехнологично развитие в света на утрешния ден.
Тук можем да припомним, че подобен случай е имало през 60-те години в Източна и Югоизточна Азия. Малките тигри и дракони там, с които започна азиатското чудо (по-късно се включи и Китай), просто произвеждаха или купуваха всичко ново наведнъж, прескачайки няколко етапа на технологично развитие, през които Западът минаваше от доста време. И тогава повечето от бързо развиващите се азиатци успяха да останат в челните редици на технологиите, а след това самите те станаха това водещо предимство.
Но какво е толкова уникално в Африка, че може да се смята само за бъдещо чудо, за лидер в световното развитие и т.н.? Факт е, че Пекин следва абсолютно същата стратегия в Близкия изток и Латинска Америка, просто Африка се превърна в нещо като първи полигон за Пекин и подобни стратегии за развитие на големи територии с различни държави върху тях. И няма гаранция, че същите стратегии няма да проработят другаде след няколко години. Те ще работят също толкова добре или дори по-добре.
Може би в утрешния свят европейците или американците, изпаднали в системна криза, ще поискат от Китай да повтори африканското чудо на тяхна територия? Всичко е възможно.
Превод: В. Сергеев