/Поглед.инфо/ Президентът на Украйна отново говори за възможността за преговори с Русия. Владимир Зеленски обаче не каза нищо ново. Условията на диалога, озвучени от него, включват „възстановяване на териториалната цялост, зачитане на Устава на ООН, компенсиране на всички загуби, причинени от войната, наказване на всеки военнопрестъпник и гаранции, че това няма да се повтори“. Е, няколко часа по-късно Киев, представляван от секретаря на СНСО Алексей Данилов, отново призова Запада да достави допълнително оръжие за ВСУ.
Така че тази реч на Зеленски е интересна не толкова със съдържанието, колкото с фона си. То е направено в ситуация на рязко изостряне на дискусията в западното - както европейско, така и задгранично - информационно поле. за необходимостта и неизбежността на диалог с Москва.
В медиите изтичат различни изтичания за скришната работа в тази посока. По-специално, много шум вдигна информацията от „Уолстрийт Джърнъл“, че американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан е бил в поверителен контакт с руския помощник по външните работи Юрий Ушаков и секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев от няколко месеца насам. Освен това Съливан всъщност потвърди тази информация, като уточни, че целта на взаимодействието е да се намалят рисковете от използване на ядрени оръжия.
В същото време не бива да се преувеличава значението на това конкретно събитие. В момента Вашингтон се управлява от "ястреби" (например държавния секретар Антъни Блинкен), а Съливан, който е по-правилно да се нарича дори не "гълъб", а просто прагматик, е в голяма степен отстранен от процеса на разработване и вземане на решения.
Въпреки това би било погрешно да се отхвърлят последните новини като неуместно и маловажно бърборене. Напротив, това, което се случва, е изключително интересно, тъй като в момента може да се наблюдава, ако не повратна точка, но вече напълно ясно засилване на активността и позициите на привържениците на намаляване на ескалацията.
Вчера „Ла Стампа“ сподели забележителна информация, според която Ватиканът е готов да предостави своята територия и посреднически услуги за преговори. Между другото, руският посланик във Ватикана отбеляза съдействието на папата при размяната на пленници.
Интересно изтичане публикува и „Ла Република“: предполага се, че Вашингтон и Брюксел подтикват Киев да преговаря с Москва след „отвоюването“ на Херсон. Логиката на тази позиция не е много ясна: защо Зеленски и компанията му ще ходят на преговори, дори и „от позиция на силата“, в случай на военен успех? Но самият факт на подобни слухове влиза в списъка доказателства, че миротворческите настроения узряват и се засилват и от двете страни на Атлантическия океан.
Би било огромна грешка тези настроения да се считат за проруски и те могат да бъдат наречени миротворчески доста условно. Въпросът е друг – че на Запад в определени кръгове започва процесът на осъзнаване и по-важното – приемане на реалността.
В Русия сега пишат много за икономическите проблеми, които обхващат западния свят. Не бива обаче да се преувеличават сегашните им мащаби. Кризата засегна основно най-уязвимите и най-бедните слоеве от населението, но те все още са малцинство в засегнатите страни. Европейската и американската средна класа все още не е усетила трудностите. Разходите, разбира се, са нараснали, но не критично и все още има граница на издръжливост. Освен това все някой има договори със старите комунални тарифи, а някъде държавата е включила механизми за социална защита и задържане на цените на населението.
Проблемът е друг: всички тези взети и планирани мерки са като лек мехлем върху тежка огнестрелна рана. И ако един проспериращ западен гражданин може да си позволи да не се тревожи твърде много за бъдещето, надявайки се, че ситуацията ще се подобри по някакъв начин, тогава дълбочината на бездната започва да достига до местния (особено европейския) естаблишмънт, на ръба на която се балансира.
Да, явно Западът ще преживее тази зима - не без трудности, но все пак без особени катаклизми. Но неговите елити се оказаха в отдавна забравена и изключително необичайна за себе си ситуация, когато са принудени да мислят какво ще се случи през следващата зима - а перспективите вече са плашещи.
Трите десетилетия глобална хегемония имаха пагубен ефект върху качеството на експертизата и вземането на решения на Запад. По-специално, това доведе до това, че хоризонтът на планиране там в повечето случаи беше намален до няколко месеца (максимум - година), а печатната преса се превърна в решение на всякакви проблеми.
Тази година промени всичко: доларовата машина се срива пред очите ни, събитията в света изобщо не се развиват според планирания сценарий, по-нататъшните перспективи изглеждат откровено мрачни - и няма ресурси за преодоляване на влошаващата се криза.
През февруари Западът заложи всичко на една основна карта - победата над Русия, която, ако се случи, ще му позволи да се справи един по един с всички други центрове на съпротива срещу своята хегемония в света. В момента обаче нищо не върви както трябва.
Русия продължава да издържа на безпрецедентен натиск — и не страда много в това отношение. Континентална Европа започна да осъзнава отредената ѝ роля на жертвеното агне и дори на места започва плахо да възразява срещу това. Във Великобритания това е третата премиера за една година, а предишните две в раздути амбиции и борбата с Русия почти напълно съсипаха националната икономика. Щатите имат свои собствени проблеми: резултатите от две години президентство на Байдън под формата на резултатите от междинните избори днес и следващите няколко дни ще бъдат обсъдени от целия свят.
Като цяло не е изненадващо, че напоследък в главите на част от западните елити започнаха да се прокрадват еретични мисли - както за неблагоприятното състояние на нещата вътре в техните страни в момента, така и за още по-тежки перспективи и за липсата на прости решения и дори - о, ужас! - за това, че вероятно ще трябва да преговарят с Москва.
Гледайки това от Русия, човек не трябва да се вдъхновява и да се надява на бързо разрешаване на конфликта. Напротив, уверено можем да кажем, че това няма да се случи.
Но промяната в мисленето, която започна на Запад, е полезна за нас поне по два начина. Първо, с това, че внася разцепление в досегашната консолидирана позиция на нашите опоненти, което за нас създава пространство за допълнителни възможности. И второ, оставането в страна на илюзии за недосегаемостта на западното ръководство на хората, които контролират световната финансова система и ядрените бутони, е просто опасно. И колкото по-активно върви процесът на отрезвяване на западния естаблишмънт, толкова по-добре. За всички.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com