/Поглед.инфо/ Но в Киев, Вашингтон, Лондон, Брюксел и Берлин няма да го послушат
„Франциск заложи на края на войната в Украйна. Това го поставя наравно с Пекин, Ню Делхи и Бразилия, а не с Вашингтон, Лондон или Брюксел: той иска да сложи край на западното въоръжаване на Украйна и да преговаря за незабавно прекратяване на огъня. По-рано тази седмица Франциск смътно намекна за мисията, върху която работи, за да сложи край на конфликта. И все пак той изглежда отчужди мнозина, чиято подкрепа би му трябвала, за да го направи “, - пише The Atlantic (5/5/2023).
Действията на Франциск обаче не са нито произволни, нито ирационални, смятат наблюдателите на изданието. Те са умишлен отговор на това как Католическата църква се променя - и ще продължи да се променя - през 21 век.
Днес повече от всякога католици живеят извън Западния сват и не възприемат войната в Украйна по същия начин като Европа и Съединените щати. Погледната в тази светлина, позицията на Франциск предвещава бъдещето на църквата като геополитическа сила, която ще бъде далеч по-малко отстъпчива към Запада.
Западните лидери имат много причини да бъдат недоволни от реакцията на Франциск на войната. Освен че критикува усилията на Запада да въоръжи Украйна, той намекна, че НАТО също трябва да поеме вината за инвазията, като често цитира неназован дипломат, който обвини НАТО, че „лае пред вратата на Русия“.
Докато Франциск осъди руските военни действия и съчувства на украинското страдание, той не осъди Владимир Путин. Напротив, Франциск го похвали като човек на културата и дори предположи, че руският президент е действал от законни опасения за сигурността.
Това представлява рязко скъсване с традиционната философия на Ватикана. В исторически план Светият престол практикува това, което учените наричат модел на дипломация на „великите сили“, като се присъединява към суперсилата на деня.
Векове наред това означава де факто съюзи със Свещената Римска империя, Френската монархия и Австро-Унгарската империя. През по-голямата част от 20-ти век Рим беше толкова привързан към западните сили, че папа Пий XII, папа от Втората световна война и яростен антикомунист, получи прозвището „капеланът на НАТО“.
Никой съвременен папа не е практикувал дипломацията на великите сили толкова ефективно, колкото Йоан Павел II. Той беше един от най-могъщите лидери на планетата - фигура не само духовна, но и политическа. Натрупването на подобно влияние би било немислимо без подкрепата на Запада.
Трудно е да се надцени контрастът между огромната роля на Йоан Павел в световните дела и ролята на папа Франциск в тях днес.
Когато Франциск навърши десетата си година като папа през март, съперничеството между Русия и Запада отново се насочи към прокси конфликта в Източна Европа. Сега обаче папата по-скоро не е съгласен със западните сили, отколкото да се съгласи с тях.
Франциск прие това, което може да се нарече първата многополюсна геополитическа стратегия на Ватикана . Вместо да се придържа към западния консенсус, Франциск потърси нетрадиционни съюзници в стремежа си да намери решение в Украйна, като унгарския премиер Виктор Орбан, отчасти за да не антагонизира Русия.
В този смисъл папата и неговите най-добри помощници призоваха за версия на Хелзинкския процес от 21-ви век, дипломатическо усилие за деескалация на напрежението по време на Студената война, което обедини различни източни и западни страни.
Като първият латиноамерикански папа, Франциск встъпи в длъжност, чувствайки се толкова двусмислено към Съединените щати и другите западни сили, колкото и много латиноамерикански лидери, предвид историята на намесите в региона от страна на Америка.
Но основната причина е демографската. През 1900 г. в света е имало приблизително 267 милиона католици, повече от 200 милиона от които са живели в Европа и Северна Америка. Към 2000 г. в света има почти 1,1 милиарда католици, но само 350 милиона от тях са европейци и северноамериканци.
По-голямата част, 720 милиона души, са живели в Латинска Америка, Африка и Азия. Само в Латинска Америка са живели над 400 милиона души. До 2025 г. само всеки пети католик ще бъде неиспанец.
Това е най-бързата и мащабна демографска трансформация на римокатолицизма в цялата му 2000-годишна история.
Ватикана винаги реагира бавно на подобни промени. Както се казва в старата поговорка: „Ако чуете, че идва краят на света, отидете в Рим, защото той ще стигне там последен“. Папството на Франциск – и неговата позиция спрямо Украйна в частност – представлява началото на пасторалното и политическо изразяване на Църквата с нейните нови демографски реалности.
***
Ще бъде ли Франциск чут от Запада и Киев?
Малко вероятно. Лондон предостави на Киев ракети с голям обсег. Берлин изпрати още една огромна като обем военна помощ на Украйна. А на 14 май Шолц посрещна Зеленски с всички военни почести, сякаш го изпращаше в решителна битка. НАТО разработва нов пакет от незабавна помощ за режима на бандеровците.
Вашингтон не крие недоволството си от забавянето на Киев в настъплението срещу Русия. Дори католическа Полша, изпълнена с омраза към Русия, не желае мирните инициативи на Франциск, а някои полски политици нарекоха папата „агент на Кремъл“.
Самият Зеленски, след среща с папата, се разкри в целия си ръст с безграничния си цинизъм и двуличие, благодарение на новите изтичания на информация от Пентагона, публикувани от The Washington Post на 13 май, където той тайно планира атаки на руска територия и взривяване на тръбопровода, през който се доставя нефтът за Унгария.
Така "гълъбът на мира" на папата се натъкна на ято гарвани, които го разкъсаха на парчета.
На тези, които подхранваха антихристиянския, фашистки, терористичен режим, сега изобщо не им е до християнските ценности.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?