/Поглед.инфо/ Специалната военна операция в Украйна и последвалите санкции рязко очертаха контурите на руската външна политика. Враговете на Руската федерация, които искат унищожаването на нашата държава, се идентифицираха много ясно. Въпреки това, докато кръгът на неприятелските страни вече е оформен, ситуацията със съюзниците и партньорите не е толкова ясна. Геополитическата реалност днес се променя толкова бързо, че границата между последните започва да се размива все повече и повече.

Ясно е, че основният съюзник на Русия е Китай, точно както основният съюзник на Китай е Русия. Достатъчно е да погледнем картата на света и плановете за разширяване на американските военни съюзи, насочени срещу нашите страни, за да разберем, че в предстоящата битка с колективния Запад, Руската федерация и Китай застават гръб до гръб.

Като цяло развитието на руско-китайските отношения е тема не за една, а за редица статии. Сега бих искал да говоря за партньорите на Русия. По-специално, за един от най-важните от тях - Турция.

Ролята на Турция

Турция, като член на НАТО и кандидат за членство в ЕС (без реални шансове, но все пак), предизвикателно пренебрегна исканията на Вашингтон и Брюксел и не наложи санкции срещу Русия.

Освен това Анкара, която контролира ключовите черноморски протоци Босфора и Дарданелите, позовавайки се на Конвенцията от Монтрьо, забрани влизането в Черно море на всички военни кораби (включително тези на страните от НАТО).

В контекста на специалната военна операция на територията на Украйна, това, разбира се, играе в полза на страната ни. Онези кораби, които Русия искаше да разположи в Черно море, вече са там - решението за момента на започване на СВО беше взето в Москва. Но корабите на НАТО и САЩ, внезапно желаещи да се приближат до театъра на военните действия, ще трябва да изчакат някъде другаде край морето. Това важен аспект ли е? Струва ми се, че е не само важно, но и изключително показателно.

Например, Беларус, която е част от ОДКБ, разположи руски войски преди началото на специалната военна операция (макар и като част от съвместни учения). Турция, която е член на НАТО, не пусна американски кораби в Черно море.

Дали това е било предмет на договорености между Москва и Анкара, едва ли ще разберем, но самият факт говори много. Така че, ако говорим конкретно за партньорите на Москва, Турция ще бъде сред най-важните през следващите години. Това е особено важно предвид напрегнатата ситуация със сигурността в Европа и ясната заплаха, която Брюксел представлява за страната ни.

Европейската заплаха

Сега Европейският съюз провежда изключително агресивна политика спрямо Русия. И не става дума само за задушаващите санкции, чиято цел беше да унищожат икономиката ни. В близко бъдеще ЕС може да влезе във война с Русия.

Например Германия вече обеща да създаде най-голямата армия в Европа, което само по себе си звучи изключително зловещо, като се има предвид как приключиха миналите експерименти по нейната милитаризация.

Идеята за „жизнено пространство на изток“, която е във въздуха на Западна Европа от Втората световна война насам, е въплътена чрез относително мирното разширяване на Европейския съюз. Активно се използваха „демократични“ и корупционни методи – промиване на мозъци на населението и примамване на местните елити.

Днес ситуацията може да се промени драстично. Активно популяризираната концепция за създаване на единна армия на ЕС и агресивността на европейските дипломати („войната [срещу Русия] трябва да бъде спечелена на бойното поле“ – от Жозеп Борел) свидетелстват за подготовката на Брюксел за открит конфликт.

В същото време Вашингтон също активно налива масло в огъня на потенциална световна война. Да, САЩ откровено се страхуват от пряка война с Русия - президентът Джо Байдън и други американски официални лица повтаряха това повече от веднъж.

Обаче да се биеш лично е едно, а да подтикнеш глутница европейски сателити е съвсем друго. Подпалете ситуацията и седнете отвъд океана, като броите увеличените печалби, съвсем в американския дух. В крайна сметка, независимо кой ще спечели във войната между Русия и Европейския съюз, САЩ ще извлекат печалба.

Ще бъде изключително трудно да устоим на координиран удар на всички страни от ЕС. Освен това европейците, очевидно, ще нанесат удари предимно по териториите на бивша Украйна под предлог, че не признават принадлежността им към Русия.

И сега възниква резонният въпрос коя от близките големи сили ще може да отвори втори фронт срещу Европейския съюз, ако той атакува Русия?

Единственият вариант, който ми идва на ум е Турция. Освен това тя ще направи това не за да помогне на Русия, а единствено заради собствените си национални интереси. Турция има изключителен интерес към териториите, богати на газови находища, собствеността над които се оспорва от Гърция. А Гърция е член на НАТО и ЕС.

И ако Съединените щати вероятно ще се опитат да се оттеглят в случай на гръцко-турска война, като се има предвид, че и двете страни са членки на Северноатлантическия алианс, тогава държавите от ЕС ще трябва да помогнат на Атина по един или друг начин. А Анкара, която едва ли се отличава със своята наивност, не отчита това.

И ако го вземете предвид, тогава всичко е просто – трябва да ударите Европейския съюз в момента, когато той ще бъде възможно най-отслабен. А какво може да отслаби ЕС повече от война с Русия?

Руско-турските отношения

В контекста на гореизложеното е изключително важно да се разбере какви връзки между Русия и Турция са изградени през последните години. Говорейки за руско-турските отношения, заслужава да се отбележи, че преди шест години Руската федерация буквално спаси турския президент Реджеп Тайип Ердоган от държавен преврат.

Руското разузнаване го предупреждава за предстоящата развръзка на внимателно планиран заговор от бунтовниците броени часове преди изпълнението му и той успява да овладее ситуацията, смазвайки бунта буквално в последния момент.

Да, след това отношенията между Москва и Анкара преживяха както възходи, така и падения повече от веднъж. Едно обаче не може да се отнеме от Ердоган – за разлика от лидерите на огромното мнозинство европейски държави, той не е американско протеже и провежда независима външна политика. В интерес на собствената страна, а не на САЩ.

Турция отчаяно иска да възроди Османската империя. И, честно казано, няма нищо лошо в това, ако така отслаби Европейския съюз, който е враждебен към Русия. Основното е, че интересите на Москва и Анкара не се сблъскват директно помежду си, а са компетентно разграничени от двете страни.

Например Руската федерация и Турция биха могли да споделят сфери на влияние на Балканите. Основният руски интерес на Балканите е да се върне в региона като сериозен играч. От една страна, това ще помогне за защитата на братска Сърбия, която е заобиколена от врагове. От друга страна, това значително ще засили позициите на Руската федерация на европейския континент.

Балканите са една от последните части на Европа, където все още има „острови“, свободни от хегемония на ЕС. И Европейският съюз, разбира се, не е против да погълне тази територия възможно най-скоро.

Когато избира между Анкара и Брюксел, Русия трябва да се съсредоточи върху партньорството с първата. И ако турската страна има амбиции да възстанови Османската империя в териториите, които не са включени в зоната на интереси на Руската федерация, но принадлежат към ЕС, тогава нека го направят.

В края на краищата, колкото повече полюси на властта са независими от Съединените щати в света, толкова по-скоро ще приключи американската хегемония.

Превод: СМ