/Поглед.инфо/ Проектът за изграждане на трансафганистанската железница навлиза в нов етап: руски и узбекски специалисти, които очевидно ще трябва да построят главната линия, преминаха към обсъждане на техническите параметри. Проектът е в състояние да преначертае глобално логистичната карта и да намали времето за доставка на стоки от Азия до Европа. Но Афганистан остава нестабилна страна. Трябва ли Русия да се включи в този проект?

Тази седмица узбекските и руските железници се договориха да започнат работа по трансафганистанската железница Термез – Мазари Шариф – Кабул – Пешавар. Както съобщи “Спутник Афганистан”, компаниите вече са провели съответните преговори. По-специално страните са се договорили да обменят технически и картографски параметри между проектантски структури и изследователски институти. Остава да се изчисли пропускателната способност, да се открият плюсовете и минусите на всеки предложен маршрут в афганистанския участък. Освен това в близко бъдеще са планирани преговори с участието на ръководството на железниците на Русия, Узбекистан и Афганистан. Обсъден е въпросът за присъединяването на афганистанските структури към Съвета по железопътен транспорт на ОНД.

Споразумението за изграждането на пътя е постигнато с правителството на бившия афганистански президент Ашраф Гани, който избяга от страната месец след това събитие в резултат на изтеглянето на американските войски и бързото настъпление на талибаните.

По план железницата ще бъде изградена с широк габарит от 1520 мм, характерен за бившия СССР, Финландия и Монголия (европейското междурелсие е 1435 мм). При изграждането на самата линия е предвидено допълнително изграждане на 264 моста, 7 тунела, 641 водостока. Предварителната стойност на проекта се оценява на 5 милиарда долара, а транзитният потенциал е 20 милиона тона товари. Пътят ще свързва Европейския съюз, Русия, Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Индия и страните от Югоизточна Азия.

Вижте картата тук: https://t.me/sputnikaf/5999

По-рано вицепремиерът на Узбекистан Сардор Умурзаков заяви, че проектът ще бъде от полза за страните от Централна Азия и Русия, защото ще намали цената и ще ускори доставката на стоки от Индия до Европа. „Това е геоикономически проект, който ще промени търговските и икономическите отношения на евразийския континент. Това значително ще увеличи транзитния потенциал не само на Узбекистан, но и на Казахстан, Руската федерация и други страни “, каза Умурзаков.

В Узбекистан този път се нарича "проект на века" и през пролетта се планираше да започне провеждането на геодезически, хидрогеоложки и топографски проучвания по бъдещия маршрут, който разнообразява транспортните потоци на Централна Азия. Ако проектът бъде реализиран, транспортирането на стоки от Пакистан до Узбекистан ще отнеме не 35 дни, а само 3-5 дни и това ще намали разходите за транспортиране на стоки почти три пъти. Според проекта афганистанският участък ще свърже южноазиатската железопътна система с транспортната инфраструктура на Централна Азия, ОНД и Евразия.

Експертите са единодушни, че изпълнението на проекта би било от полза за региона, но това изисква редица условия. На първо място, стабилността в Афганистан, който сега продължава да се тресе..

Станислав Причин, изследовател от Центъра за изследване на Централна Азия, Кавказ и Уралско-Поволжския регион на Института по ориенталистика на РАН, отбелязва, че пътят, ако бъде построен, ще се свърже със съществуващата инфраструктура в рамките на китайския проект „Един пояс – един път“. „По този начин ще има нов изход към Индийския океан и китайския пазар“, каза Причин.

Според експерта от 2016 г. насам Узбекистан последователно прилага развитието на транспортни проекти, по-специално железопътната линия за Китай през Киргизстан и Туркменистан, която дава достъп до Каспийско море. „Идеята за трансафганистанския железопътен проект е глобална промяна в логистичната карта“, подчерта експертът.

Узбекистан, добави източникът, отчита факторите за смяната на властта в Афганистан. „Ташкент има балансиран подход към изграждането на отношения с талибаните, надявайки се, че те също ще се интересуват от големи проекти. Провежданите в момента консултации показват желанието на узбекската страна да продължи да работи по развитието на този транспортен коридор, който ще разшири възможностите за Узбекистан, който последователно прилага експортно ориентиран модел на икономиката. Това изисква нови пазари за продажби, възможности за доставка на стоки в чужбина в различни посоки“, обясни Причин.

Политологът Маис Курбанов добавя, че след изграждането на пътя Афганистан няма да се превърне само в територия за транзитни товари. По него ще се изнасят и минерали, на които страната е богата. „Новият път трябва да се свърже с други маршрути, които водят до Китай, Русия, Иран и Персийския залив. Този път е жизненоважен за Китай, Пакистан и Индия. Именно в Афганистан има големи запаси от природни ресурси, които могат да се използват в производството на електрически превозни средства. Те могат да се доставят от там само с железопътен транспорт, авиацията е напълно неподходяща за това и е много по-скъпо да се изнася по шосе “, обясни Курбанов.

Според него запасите от природни ресурси на Афганистан се оценяват на трилион долара и много държави са заинтересовани да получат удобен достъп до тях. „Този проект не устройва Запада и Америка. Но те загубиха отдавна в Афганистан. Следователно няма да има нови конфликти с тяхно участие и пътят ще се разчисти и ще ще започне да печели “, прогнозира Курбанов.

Шарбатуло Содиков, анализатор от Центъра за военно-политически изследвания на МГИМО, нарича директния железопътен маршрут през Узбекистан до Афганистан икономически изгоден за Русия, особено предвид потенциалното развитие на природните ресурси на страната. „Но това все още е само на теория, не виждам реални перспективи в тази посока, защото Афганистан сега съществува като непризната държава. Талибаните не могат да осигурят стабилност в страната, има терористични атаки и войната в Панджшир продължава. При такива условия никой инвеститор няма да посмее да инвестира в Афганистан. Всичко е ограничено от нивото на преговорите и диалога и няма реални инвестиции, освен хуманитарна помощ “, подчерта Содиков.

Бизнесът се нуждае от ясни правила на играта и няма да се задоволи със „съдилища по законите на шериата“, обясни експертът. „Шериатът и бизнесът по никакъв начин не вървят заедно. От правна гледна точка ситуацията в момента е неразрешена. Талибаните трябва да променят законодателството, но те все още не искат това “, припомни източникът.

Курбанов, напротив, твърди, че новите афганистански власти са възприели светски курс в развитието на публичната администрация и искат да подобрят отношенията със съседните страни. „В този въпрос онези държави, които са решени да имат добри отношения с Афганистан, ще спечелят. Невъзможно е да се говори с Кабул по друг начин, както мнозина отдавна са разбрали. Следователно Русия има шанс да се възползва от новия проект повече от другите играчи “, смята експертът.

Содиков добавя, че талибаните наистина са готови да си сътрудничат с Москва при приоритетни условия и искат да направят всичко възможно, за да улеснят намесата на руския бизнес в страната. „Но засега никой не смее да инвестира. Дори Китай, който е заинтересован да разкопае целия Афганистан, все още не е започнал да строи нищо, защото също е в режим на изчакване “, казва Содиков.

Владимир Евсеев, ръководител на отдела за евразийска интеграция на ШОС на Института на страните от ОНД, смята, че за да осъществят проекта, талибаните трябва да укрепят властта си, тъй като сценарият за нова гражданска война и разпадането на Афганистан на части все още е възможен. „При негативен сценарий участието на Русия в този проект е нецелесъобразно. А оптимистичният сценарий все още не е много видим. Има само някои признаци, че това може да бъде изпълнено. Затова в момента участието на Русия в Трансафганистанската железница трябва да бъде минимално“, убеден е Евсеев.

Превод: В. Сергеев