/Поглед.инфо/ "Животът ще се върне в Крим с Украйна." Това е само едно от фантасмагоричните изявления, направени от президента на Украйна Владимир Зеленски, в които се правят оценки на ситуацията в този регион на Русия. Как всъщност изглеждаше животът в украинския Крим в сравнение с това, което се случва на полуострова днес?
Особеността на пропагандата е, че малко хора я обичат, но много се занимават с нея. Но едно е просто да го направиш, а съвсем друго е да вярваш. Особено ако самият пропагандист започне да вярва.
Президентът на Украйна Владимир Зеленски се оказа в странна ситуация. В началото на август той посети остров Змейни на работно пътуване (за което ще говорим отделно) и успя да даде интервю за украинските медии. Когато, предсказуемо, възникна темата за Крим и неговото „завръщане“ в Украйна, Зеленски каза следното: „Дори онези, които все още имат пионерска значка в сърцето си, пак ще се радват ако Крим отново стане украински. Защото животът ще се върне в Крим с Украйна”. И също така, според него, жителите на Крим не са се смятали за руснаци до обединението на полуострова с Русия.
Тази фраза ясно показва, че президентът на Украйна и неговият екип са толкова затънали в лъжа, че вече не я отличават от истината.
Статистика срещу Зеленски
Крим е преди всичко туристически регион. Следователно е логично да се оцени биенето на живота въз основа на броя на туристите. През 2019 г. почти 7,5 милиона души отиват в Крим на почивка. През 2020 г. той е по-малък, едва 6,3 млн. Но това все пак е фантастична цифра, ако си спомните, че 2020 г. е годината на началото на глобалната епидемия от КОВИД-19. Туристическата индустрия е сред най-тежко засегнатите, като компаниите показват спад на приходите с до 90%.
Колко туристи са пътували до украинския Крим? Мнозина ще бъдат изненадани, но много по-малко, отколкото в Русия, и дори в сравнение с коронавирусната 2020 година. Да речем, през 2013 г. - 5,8 милиона души. Година по-рано, приблизително същия брой. Нещо повече, от 2009 г. делът на украинските граждани сред туристите намалява, докато делът на гражданите на Руската федерация и Република Беларус, напротив, нараства. Като цяло броят на туристите през украинския период варира от 4,5 милиона през най-слабите години до около 6 милиона в най-успешните.
И Украйна е виновна за това. Кримският мост, открит през 2019 г., можеше да бъде построен много по-рано. По същество тази идея е обсъждана с Украйна поне от 2006 г. (на ниво „би било хубаво...“ се появява още през 90-те години) и дори има предварително споразумение - още през 2010 г. Нещо повече, руското ръководство беше наясно, че Украйна ще протака до последно: в Транспортната стратегия строителството на Кримския мост (през 2008 г!) беше планирано за периода 2016–2030 г. Така че, ако го нямаше Майданът и Крим беше остана част от Украйна и досега нямаше да има мост. А също и федералната магистрала „Таврида“, новото летище в Симферопол и много други.
Летище Симферопол през 2019 г. прие повече от 5 милиона пътници (4,63 милиона през 2020 г.). Старото обслужва 1,2 милиона души през 2013 г. Но почти 900 хиляди от тях са международни полети. Тоест в Украйна по принцип не беше прието да се лети до Крим. Не само поради високата цена. Все пак няма авиация като такава вътре в страната, Зеленски все още само заплашва да обърне хода и да създаде голям национален въздушен превозвач. Но това също е показател за живота и неговото отсъствие.
Ако копаете малко по-дълбоко преди 2013 г. животът в Крим е замрял. Но Зеленски едва ли ще иска да си спомни това. През 90-те години, на фона на всеобщото опустошение, именно Крим стана един от най -депресираните региони на Украйна. Основните проблеми бяха високото ниво на самоубийства, наркоманията и бандитизма: кримските бандити се славеха като най-противните в страната. В статистиката на ООН Руската федерация се нарежда на 4-то място по брой на самоубийствата (26,5 случая на 100 хиляди души, 2018 г.). Не е най -почтеното място. Но в Крим през 90-те години тази цифра достига 34 случая.
Що се отнася до наркоманията, руските лекари трябваше да се справят с украинското наследство, изправени пред господството на т.нар. метадонова терапия: „Това беше вакханалия в разпространението на наркотични вещества, която се лобираше от заинтересовани компании... В продължение на пет години видяхме, че отказът от заместваща терапия е правилен“, спомня си главният лекар на Кримския научно -практически център за лечение на зависимости Евгений Менчик.
Бие – значи ме обича ли?
Но след Майдана Украйна успешно „даде живот на Крим“. Достатъчно е да си припомним блокирания Севернокримски канал (2014 г.), рязането на електропроводите, през които Украйна преди това доставяше електроенергия в Крим (2015 г.), блокирането на търговията и организираните транспортни комуникации (2014–2016 г.). В крайна сметка кримчани и федерално правителство се справиха с всичко това. С изключение на водата. Днес те се опитват да запълнят дефицита с подземните резерви. А също и с ремонт на водопроводи: според официални лица до 70% от водата се губи в разпределителните мрежи на Крим. И това също е от украинският „живот“: Украйна убива местната инфраструктура от години.
В Украйна обаче не са съгласни и като причината за недостига на вода се сочат... промишлеността, селското стопанство и армията: „Големите фабрики за преработване на титан, натрий и бром. Те се намират в района на Армянск и Красноперекопск. Това е степният Крим. Няма естествени източници на вода. Съответно основният източник е Северният Кримски канал. Целият степен Крим е напоителна зона, има напоителни системи и всичко, което се отглеждаше там, е отгледано благодарение на напояването. За тези цели вътрешните обеми вода абсолютно не са достатъчни. Е, и армията на страната -агресор. Консумира ресурси. Там се е образувал доста голям военен блок“, казва заместник -министърът на екологията на Украйна Михаил Хорев.
Първо, броят на военнослужещите в Крим след 2014 г. стана още по -малък, тъй като преди, освен Черноморския флот на Руската федерация (25 хиляди души по споразумението от 1997 г.), тук беше базиран украинският флот. Освен това Украйна запази достатъчно голяма група там, за да компенсира руското военно присъствие (19 хиляди души). В резултат на това преди Майдана броят на военнослужещите от двете армии надхвърли 40 хил. Според миналогодишната оценка на Украйна в Крим е имало 32 хиляди руски войници.
На второ място, отношението на заместник -министъра на Украйна към промишлеността и селското стопанство е много показателно. Видите ли - нека умрат и населението ще има достатъчно вода.
Върни се, ще простя всичко
И това не е само позицията на отделен украински служител. В случай на хипотетично завръщане се очаква жителите на Крим да бъдат депортирани - това беше обявено в прав текст от вицепремиера на Украйна Алексей Резников през юли тази година. Тези, които не са изгонени, ще се сблъскат със съдбата на париите: както си спомняме, руснаците в Украйна сега не са коренно население.
Според Зеленски, кримчани просто чакат такава небесна манна. Всъщност всичко отново е точно обратното. Крим се върна в Русия организирано именно защото беше най-руският от регионите на Украйна. По броя на тези, които се смятат за руснаци, говорят руски, заминават да живеят, учат и работят в Русия, свързани са с руски клиенти, които имат втори (руски) паспорт. Според добре познатия израз можете да направите преврат с щикове, но не можете да седите на щикове.
Освен това тук сравнението между Украйна и Русия винаги е било ясно. Служещите в черноморския флот на Руската федерация с невероятна (по украински стандарти) заплата и социалните гаранции. Руските туристи, които винаги са били по-проспериращи от украинските туристи. А самият Крим на този фон изглеждаше като беден роднина на Украйна, който се помни само през лятото, когато трябваше да отидете на море.
Връщането на Крим в Русия беше внимателно подготвено. Украйна. Постепенно го превръща в пустиня и бъдеща база на НАТО. Днес, поради липса на по -добър вариант, Великобритания изгражда такава база в Очаково. Украинският Крим изобщо не е беше в разцвет.
А, и Змийския остров. В навечерието на 30-годишнината от независимостта и т.нар. „Кримската платформа“ (форум, където Украйна отново ще се оплаква на целия свят от Русия) Зеленски, разбира се, нямаше как да не говори за Крим. Но той избра мястото за това много неуспешно.
От 2000-те години Змийският остров за Украйна е символ на външнополитическо поражение. Тогава Украйна загуби от Румъния в съда спора за шелфа около острова. Румъния получи най-добрите петролни и газови зони. Тази година Украйна вече претърпя подобно фиаско: Европа отказа да обвърже въпроса за Крим с разрешение за експлоатация на газопровода „Северен поток-2“. И Кримската платформа се оказа поредният крах на надеждите за Киев.
Превод: В. Сергеев