/Поглед.инфо/ Първата неизвестна в началото на 2014-а са зимните месеци. В тях всички по навик очакват социални протести. В последните години получихме едва едно потвърждение за този навик, но пък какво потвърждение само беше!
Общо социално недоволство и причини за него има, но те са по-скоро фонови. А конкретните поводи са малко - просто вече ЕРП-тата имат едно наум и правителството се старае да гаси социални огнища превантивно. Със сигурност противниците му ще пробват да дадат импулс на социални протести, въпросът е колко сили имат. Върху тях ще тегне и подозрението "предизборни", защото януари и февруари са последен важен завой преди финалната права на евроизборите.
Същностен въпрос е как ще се отразят протестите досега на общественото съзнание - като извор и основание за нова дързост или като обезверяване от напразно усилие. По-възможно е второто.
Така изборите през май вероятно ще са само европейски. Изходът им е втората голяма неизвестна. Единственото известно е, че всеки ще се опита да ги представи като победа - като при референдума за АЕЦ. Ако БСП има по-малко от ГЕРБ, ще сметне като свои и гласовете за ДПС и ще обясни, че заедно дават повече. ГЕРБ пък ще преброи и гласовете на Реформаторския блок, защото са срещу правителството, и т.н.
Вероятно властта пази козове срещу ГЕРБ за седмиците преди евроизборите. ГЕРБ също не е за подценяване, но ако групата им продължи да се рони, това ще предизвика тежки психологически загуби. Доста важен е предстоящият конгрес на ГЕРБ. Той със сигурност ще даде ново качество и тласък на партията - по посока превръщането от скорошно явление в настояща партия.
При БСП пък упоритата приказка за разцепление може да измести всички други теми и да обезсили много прогнози - това е третата голяма неизвестна. Дори и да се стигне до подобно развитие, по-вероятното все пак е общите гласове, подадени през май за проправителствени сили, наистина да надделеят.
Последното обаче отваря четвъртата голяма неизвестна: какво ще реши тогава БСП - да мечтае за по-дълъг мандат или да ползва инерцията и да отиде на избори, за да си осигури по-комфортен формат. Това вече зависи от съвсем конкретните измерения на резултата на евроизборите и най-вече - от гласовете на потенциални партньори на БСП и ДПС за нов мандат. Въпросът тук е и какво разбиране за власт има в БСП - дали искат спасяване на имиджа и някакви перспективи, или пък искат властта до последно - по най-различни причини, коренно противоположни на имидж. Това е и петата неизвестна.
По-логичен (но не и единствено вероятен) изглежда консервативният вариант, в който БСП не хуква веднага на избори - ситуацията ще бъде несигурна и няма да е сериозно да се очаква автоматично излизане на нови избори и лека победа. Автоматизми в политиката са малко възможни. И все пак вариантът пълен мандат продължава да изглежда най-малко вероятният. Така остава вероятността парламентарните избори да са - съвсем примерно - заедно с местните избори през 2015 г. Ако към онзи момент съживяването на икономическата конюнктура, което се долавя сега, продължава да е налице, БСП ще има възможност да се яви в не толкова лоша форма, а и да стиска палци ГЕРБ най-накрая да се е посвил. Избори две в едно с местните ще дадат вероятен бонус мобилизация на БСП, която ще се изправи срещу най-силното на ГЕРБ - успешната местна власт. Всичко обаче зависи от моментната форма на партията на Борисов, а тя постоянно опровергава мрачни прогнози и е шестата голяма неизвестна.
Седмата неизвестна идва, ако БСП победи на парламентарни избори и има партньор за ново управление. В БСП знаят, че всякакво по-дълго оставане на власт може да е пирова победа. Така че не е изключено да се замислят за някаква форма на споделяне на властта - защо не и в голяма коалиция. Това ще зависи от бъдещето на ключови личности - ще трябва Цветанов да мине на заден план, Борисов да се замисли за друга политическа кариера - например президентска, а Станишев - европейска, и т.н. Лошото на подобни очевидни варианти е, че бързо стават популярна дъвка и преждевременно банални. И после идва някой ненадеен протест да разбута всичките очевидности.
Разбира се, споделената власт ще мине през сделка за неприкосновеност и на ГЕРБ, и на БСП, и ще бъде кръстена експертно-програмно-широко и пр. Това пък ще е добра новина за всякакви нови политически проекти от типа "срещу всички", включително и радикални. Търсене за такива има и това е осмата неизвестна.
Деветата е националистическият лагер - особено в контекста на бежанците. Движението на Николай Бареков увеличава шансовете си за сериозна роля. Такива запазва и Реформаторският блок.
Картите обаче могат да бъдат разбъркани и от... практически всичко. 2013 г. ни показа несъстоятелността на очевидните сценарии, на упоритите слухове и на бомбастичните прогнози, че правителството пада веднага или че ГЕРБ ще върви по стъпките на НДСВ.
Десетата голяма неизвестна е просто улицата, хората, демонстрациите.
Затова сега е време да си кажем "по-леко с прогнозите". Нека поне мине зимата. Първата читава прогноза ще може да се даде на 1 март.