/Поглед.инфо/ Политиката в България, както и неспирните иконономически екзекуции на портфейла на обикновената електорална единица се случват толкова често и идват така неизбежно, че човек дори и да не иска започва да вярва в някаква тъмна теория на конспирацията, на която той е основна жертва.

Покрай вдигането на цената на билетчето в София с 60 процента и аз се вдъхнових за една. Просто си спомних как ГЕРБ спечелиха последните избори в столицата. Необходимо е да се върнем за малко в онзи миг, защото без него анатомията на поредния икономически терор няма да остане разбрана докрай.

В края на октомври миналата година обявяването на резултатите от вота в София се превърна в заложническа драма. В продължение на три дни членове на секционни комисии стояха заключени в зала "Арена Армеец", докато успеят да си предадат протоколите. Изборите се превърнаха в нещо като социално бедствие. За първи път в историята на прехода обикновени хора трябваше да пишат по стъклата на залата "Помощ!" или "SOS", за да покажат, че нещата са напечени сериозно, а липсата на организация се е превърнала в тероризъм. В онзи хаос, допълнително подлютен от отклонилата вниманието на медиите театрална акция на Волен Сидеров в НАТФИЗ, и до днес никой не може да каже дали резултатът в София е реален. Според мен, пред очите ни се разигра фокус. На ГЕРБ им трябваше време, за да подсигурят на Йорданка Фандъкова резултат, който да не я прати на балотаж, защото там тя щеше да изгърми като фишек. Заради това машината за избори бе пусната на пълни обороти, а за нейното действие можем да съдим по отчаяните затворници в "Арена Армеец", оставени без храна, спокойствие, въздух и здрав сън. Така де - в името на голямата политика понякога страдат дребните обикновени хора, ама важното е, че ГЕРБ тържествуваха и размахаха отровносинята карта на България.

Още тогава много хора се питаха - за какво им е толкова София на ГЕРБ, особено след като изобщо не знаят как да я управляват. Вярно е, това е златната кокошка на България и покрай нея обръчите от фирми на ГЕРБ могат да съществуват предоволно, но за парите, които са изсипали, за да стане възможно да откраднат столицата, едва ли ще има лесно връщане. 

Най-накрая обаче миналата седмица нещата си дойдоха по мястото. Общинският съвет окончателно спусна гилотината на обикновените софиянци и гласува билетчето за градски транспорт от 1 лев вече да струва 1,60 лв. 60 на сто увеличение. Икономически ритник в слабините. Не си играят на дребно, ами направо пускат картечницата на бързи обороти и който оцелее - оцелее. Останалите да се оправят сами. Гилотината бе спусната с гласовете на ГЕРБ, на четиримата съветници от СДС и на Прошко Прошков, бивш кадър на ДСБ, настоящ на Кунева, изобщо перфектната карикатура на автентичния десен. 

Мотивите за увеличението са повече от смешни. Според даните на Центъра за градска мобилност в момента 15 процента от пътниците се возели с еднократен билет. Чудно ми е откъде я взеха тази статистика? Или просто са погледнали облаците и са я родили? Колега журналист наскоро се оплака, че от две години насам се опитва да се сдобие с точната цифра на столичаните, които ползват карти, а отговорът бил неизменно един и същ - не се води такава статистика. Като не се води статистика за картите, как изчислиха, че 15 на сто ползват еднократни билетчета? Тази цифра се пуска за заблуждение. Тя е като димна завеса и цели да успокои притесненията, че решението на СОС на практика удря всеки софиянец и то много лошо под кръста. Нека обаче да повторим - в столицата няма ясна статистика за това как точно се ползват услугите на градския транспорт. И няма как да ги има, при условие, че ЦГМ се управлява непрозрачно, а Фандъкова едва сега се сети, че е добре Центърът да се отчита поне веднъж на 6 месеца. Изобщо - софиянци за пореден път получиха поредното лакомство от безумни цени, разбъркани в един психеделичен коктейл. Цената на петрола на световните борси е исторически най-ниската от десетилетия насам, но само в София икономическата логика е обратна. Бензинът е евтин, заради това ще вдигнем билетчето. Какво да кажем за другата обичайна лъжа - цените скачат, за да можем да купим и модернизираме автобусите. Това е мантрата на прехода. Тези автобуси все ги модернизират. Досега толкова пари са налети в модернизация, че столичани тряваше да се движат на зведолети. Толкова пъти са бъркали в джобовете на гражданите с този мотив, че вече обикновеният избирател, щом чуе нещо за нови автобуси, му идва да си купи картечница, да се качи на старите трошки на градския транспорт и да атакува общината.

Това, което Фандъкова и нейните икономически талибани обаче не разбраха, е какво точно ще се случи в София с това увеличение.

Първо - рязко покачване на броя на гратисчиите. Дори цената от 1 лев беше непосилна за част от пътниците, сега техният брой ще се утрои.

Второ - данните показват, че в Центъра за градска мобилност работят едва 600 контрольори. Оттук-нататък тяхната работа ще се превърне в нещо като ММА-бой. Рискът за тези хора скача тройно, защото конфликтът ще бъде постоянна част от тяхното ежедневие. В България, страната, в която агресията е станала част от бруталното ежедневие, контрольорите моментално ще станат мишена. И това няма как да бъде предотвратено, защото конфликтът е заложен със солената цена на билетчето. Мнозина пак ще се движат без да я плащат. Защо контрольорите в градския транспорт не търсят билетчета от роми? Ами, защото в автобуса, ако има трима роми и тримата скачат като един да се защитават. Сега е на път това де се случи и с останалите пътниците. Не е далече денят, в който контрольорите просто няма да искат да се качват на автобусите, защото ще е почти сигурно, че ще изядат боя.

Общинските съветници, които гласуваха гилотината обаче, няма как да знаят това. Защото те не се движат с градски транспорт. Повечето от тях не слизат от личните си автомобили и не познават социалната действителност на столицата. Не знаят за степента на икономическа изнервеност на населението. Заради това, когато цената на билетчето бе вдигната, трябваше да се гласува още едно решение - Всеки от общинските съветници, който е гласувал "за", да бъде задължен всеки ден да се придвижва с градски транспорт. За да могат с очите си да видят ефектите от решението. Иначе човек, който никога не е ползвал трамвай, да дава мъдри акъли колко трябва да е цената, е все едно аз да нахлуя в дома на на общинар от ГЕРБ, за да му кажа в каква офшорка да си скрие откраднатите кинти.

При вдигането на цената на билетчето за пореден път не бе направен реален анализ на транспортната схема на София, която е пълна с безумия. Например, големи квартали като "Люлин" се водят обслужени с метро и съответно вътрешнокварталните автобуси рязко бяха намалени. Да, но части от "Люлин" се намират на километри от метрото и за да стигнат до него, гражданите трябва да чакат по 40 минути автобус, който да ги отведе до там, ако такъв изобщо дойде. И, за да знаеш, това не е необходимо да си специалист по транспорта, а просто един път да вдигнеш глава от папките и бюрократичните клишета и да се разходиш из София. И май ще се окажат истина онези подозрения, че в бюджета на София има огромна дупка, която трябва да бъде запушена по единствения начин, който ГЕРБ познават - чрез одирането на две кожи от софиянци. Това е цената за самоубийствения вот за партията на Бойко Борисов - скъпи билети, противна София, високомерни общинари и тъпа политика. Всичко останало е скъпотия и хаос, както би казал някой модерен социален поет.

Иначе в битката на Столична община да превърне София в още по-противно място за живеене особено се отличи общинският съветник от Реформаторския блок Прошко Прошков, чийто глас всъщност стана решаващ за ритника в слабините на хората. Още при обсъждането в комисия на това решение, Прошков изстреля кошмрната реплика: "В момента транспортът в София е убежище за социално слаби хора“. И разкри какво всъщност дразни представителя на десницата. Това, че в автобусите се движат предимно бедняци, а пък той, потомственият богаташ, разбираш ли, не иска да има нито едно пространство, където да ги вижда. Това не е просто обикновена констатация, а реплика, изпълнена с класово презрение и кастова ненавист. Именно покрай Прошков се разбра какъв е идеалният софиянец в главите на управленците на града - излъскан костюмар, който не се интересува дали билетът струва 1,60 или 5 лева. Идеята е само бедните лузъри да не му се мотат из краката. Костюмарът - идеалният богат избирател 

Колкото до всички останали - моля да не смущавате господата общински съветници с присъствието си, бедняци такива!