Интервю с Бойко Маринков от Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките пред Агенция „Фокус” .

Фокус: Г-н Маринков, какъв ще бъде Вашият коментар на картата, публикувана в турски издания, на т.нар. „Нова Турция”?

Бойко Маринков: Тази карта абсолютно е за вътрешно ползване в рамките на турския политически живот. Тя е адресирана не навън, а навътре.

Фокус: Защо смятате така?

Бойко Маринков: В момента Турция преживява един изключително интересен граничен период. Хронологията до 2010 – 2011 година беше оразмерена и сравнително ясна. Доминацията на Партията на Справедливостта и Развитието беше безспорна. В парламентарните избори през 2002 г., 2007 г. и 2011 г. в процентно отношение резултатите й нарастват, съответно – доверието към управляващата партия нараства. Като започнем от 34 %, минем през 45 % и достигнем до 49,9 % гласове за Партията на Справедливостта и Развитието. Това е изключителният период в десетилетието на Ердоган. Само един турски политик, Аднан Мендерес, има завършен пълен десетгодишен мандат и спечелени три парламентарни избори. Това се случва от 1950 до 1960 година. Ердоган направи точно десет години на поста министър-председател на 13 март т.г.

Фокус: Защо казвате, че тази карта търси по-скоро вътрешна подкрепа?

Бойко Маринков: Очевидно е, че Турция е изправена пред два гигантски проблема. Първият проблем е кюрдският. Ердоган извървя цялата гама от поведение и политики по кюрдския въпрос: от битка със съпротивата на формированията на Кюрдската Работническа партия (ПКК), минаване през опити да бъдат изведени от турски Кюрдистан най-активните дейци; минаване през опити да бъде смазана, включително и чрез забрани, политическата легална кюрдска опозиция, която е представена в парламента от 1921 година (оттогава има депутати, макар и независими, на Кюрдската работническа партия, или – близки до нея). Той стигна до преговори със символите на кюрдското политическо движение, в лицето на един от символите на това легално движение на политическото крило на Кюрдската работническа партия – депутатката Лейла Зана. Този разговор той го проведе през лятото на 2012 г. и то – след като беше подаден сигнал именно от Кюрдската работническа партия.
Междувременно в Осло се водиха близо осем месеца тайни преговори между дейци на ПКК и на правителството и по-скоро тайните служби. Този процес вече беше изпробван веднъж. Когато в края на миналата и началото на сегашната година трима кюрдски депутати, със съгласието на Ердоган, тръгнаха към контакт с Йоджалан и имаха три посещения на остров Имралъ – мястото, където беше проведен процесът срещу Йоджалан и където той излежава присъдата доживотен затвор. Същият остров е свързан с процеса срещу Аднан Мендерес, където е обесен Мендерес, а самият Ердоган твърди, че е идеен син на идеите на Мендерес.

Когато говорим за политически живот в Турция, трябва да знаем, че става дума за много силно прекарани през историята жестове и идеи. Имперските идеи не се раждат в главата на един професор, бивш съветник на министър-председателя и сегашен външен министър.

Фокус: Говорите за Давутоглу…

Бойко Маринков: Говоря за Давутоглу, който общо взето, е лицето, един англоезичен говорител на неоосманизма. Той е човекът, който трябва да осъществи моста между Турция и външния свят, пропагандирайки тези идеи. Но самите те са дълбоко в тъканта на турската политика, в традицията, в континюитета, където са много силни.

Фокус: Да се върнем към кюрдската тема…

Бойко Маринков: Ако се върнем към кюрдската тема – не случайно всички тези неща бяха подготвени именно в този период: предстоеше честването на най-светлия празник на всички кюрди Навруз, 21 март. Към тази дата вече се търсеше едно съгласие и призив от страна на лидера на ПКК към своите както политически, така и военни привърженици, част от които са базирани в иракски Кюрдистан, друга част – в турски Кюрдистан. Този призив е за търсене на мирен изход от кризата.

В част от турското ръководство разговорите с ПКК се приемат като разговори с терористите. Такъв тип договорка не дава сили на националистическото крило в Партията на Справедливостта и Развитието, а напротив - дава сила на Партията на националистическото движение. Едновременно с това, има една много двусмислена и особена позиция на наследниците на кемализма или – неокемализма в лицето на Народнорепубликанската партия. Техният безспорен и интересен лидер, Кемал Калъчдароглу, който самият е кюрд, направи серия изказвания по кюрдския въпрос. Тези изказвания подкрепяха търсенето на мирен изход в кюрдската криза, но в същото време – изискваха от правителството осветляване на договорките. Пълен обществен контрол върху този процес, който касае, както се оказа по официални изявления от преди една седмица на турския статистически институт – 17,5 % от турското общество или около 14,5 – 15 милиона души от 76 – 77-милионното население.

Фокус: Защо обръщате толкова сериозно внимание върху този процес?

Бойко Маринков: Този процес няма да завърши, независимо, че вероятно от страна на кюрдската съпротива призивът ще бъде спазен, а част от въоръжените турски отряди ще се изтеглят от Турция. Имаме един период на търсене на политическо решение. Ако отворите същата тази карта, с удивление ще забележите, че вътре са включени части от иракски Кюрдистан, което е парадоксално. Включени са части от тази територия, която включва пет окръга, които контролират сирийските кюрди. Това е вторият момент, който ме кара да мисля, че картата е за вътрешна употреба – драмата със сирийската криза и турското поведение в нея. Когато кризата възникна, преди 25 месеца, никой не предполагаше, че правителството на Асад ще издържи изключително силен военен, политически, международен, всеарабски натиск върху това правителство. Никой не можеше да предположи, че силите на правителството, алевитската общност, присъединяващите се към тях други, включително и сунитски части от сирийското общество, ясно ще осъзнаят, че ако пренесат „Арабската пролет” в либийски или египетски вариант, сирийската държава няма бъдеще. Това беше формулирано на първата година от битката за Сирия така: „Без Асад – няма Сирия”.

В тази сирийска криза, Турция не влезе без да се замисля – обратно. Сирийската криза беше преосмисляна от турското политическо ръководство в продължение на близо половин година. Давутоглу води лично разговори с Асад, осемчасови разговори при това, през август 2011 година, опитвайки се да намери някакъв вариант за излизане от сирийската криза. За Турция и турското ръководство беше абсолютно ясно, че ако търсят някакъв вариант за бариера пред настъплението на каквито и да било части, но – от турската граница, към Алеп, към Дамаск, те могат да минат единствено през петте кюрдски области. До момента, в който администрацията на Асад стоеше в кюрдските области, имаше елементи на кюрдска съпротива. В момента, в който администрацията напусна кюрдските области, започна самоорганизацията на сирийските кюрди, с помощта на иракски Кюрдистан, с обучение на кадри, с възраждане на идеята за великия Кюрдистан – тогава Турция разбра, че проблемът вече не е в Сирия, проблемът вече е в Турция. Тази идея ще се прехвърля като огън от иракски Кюрдистан, където има оформена администрация, има армия, химн, знаме, президент, събрание и всички елементи на държавност. Това е примерът, който оттук нататък ще следват сирийските кюрди – без да търсят отделяне от Сирия.

Като хипотеза мога да кажа, че най-вероятно идеите за автономия няма да бъдат чужди и на турските кюрди. Бяха използвани всички възможни идеи за противодействие, например – за съдбата на тюркмените, или – кой ще използва нефта в Киркук. Всичко това са опити на турското ръководство да пренесе битката на някакви други терени. Всъщност битката е там, в рамките на Кюрдистан – тези 18 вилаета на Турция.

За всеки, който тръгне да чертае, някакви карти, в които влизат – иракски, сирийски Кюрдистан, части от България, в която са я докарали от Варна през Пловдив до Гоце Делчев, плюс Гърция - не бих желал в България този разговор да се води в най-опростения вариант: в Турция се възражда неоосманизмът, те искат тук еничари. Този разговор е много елементаризиран, а трябва да бъде сериозен разговор.

Фокус: Каква е идеята на неоосманизма?

Бойко Маринков: Той казва: беше разрушена една почти съвършена империя, в която отделните общности имат изключителни права. В която хората можеха да изповядват всякаква религия, общностите бяха зачитани, верските им лидери се намираха на почит… Не се изнася на преден план агресията, а обратно – извежда се това, че империята е съвършената организация на държавното управление. Това е опасният смисъл на неоосманизма, който Арабската пролет много бързо усети. През март 2011 г. Абдуллах Гюл и Ердоган в Кайро бяха посрещнати като месии. Казва се как мекият ислям с демокрацията ще се свържат и турският опит ще бъде пренесен в Египет. Нищо такова няма.

Фокус: Какъв трябва да е прочитът в България?

Бойко Маринков: Трябва да се направи много точен анализ върху две неща:

Първо – каква е тенденцията и какъв е ходът на процесите, които в момента вървят в големия Близък Изток? Как тези процеси, ако не срещат една интелектуална, политическа или каквато и да е друга съпротива, може да бъдат пренесени в Азербайджан, Татарстан, Туркменистан и страните на бившия Съветски съюз. Всички тези опити за многостранни комбинации, структури, представителства, трябва да бъдат изчистени откъм своята характеристика.

Второ – трябва да е ясно, че за Турция кюрдският проблем не е решен чрез призива за изтегляне на 5000 партизани и командоси от ПКК. Този процес ще върви на една политическа плоскост. На честването на Навруз в Диарбекир кадрите показаха, че там има над 500 000 души и се веят единствено знамената на Кюрдистан. Както забеляза и министър-председателят Ердоган – няма нито едно турско знаме. Този процес ще принуждава турското ръководство да търси все нови и нови решения. Страхувам се, че най-националистическата част ще търси елементи на сблъсък; на установяване на друг тип режим в 18-те кюрдски области. Стопиране, убийства и всички начини, по които един политически процес може да бъде стопиран. Този процес има много дълготрайна основа и е свързан със съдбата на отделните части на голямата кюрдска нация. Този процес ще има изключително значение на Близкия изток.

В този момент имаме една изключително уязвима Гърция. В момента нямаме никакви шансове да разчитаме на комбинация от противодействия по линия на Кипър и Гърция. Православната ос е в тежко отстъпление. Този елемент от българската геополитика трябва да се отчете.

И последният момент, който трябва да се отчете е - след като беше подписано споразумението от 19 април в Брюксел между Косово и Сърбия. Това споразумение, според всички анализи, които излизат до този момент, само от две денонощия и половина, беше консултирано и с Русия, където Ивица Дачич беше на двудневно споразумение в Москва, уж заради едно кредитиране на Сърбия.

Всички тези процеси са част от един комплекс. Ако българската дипломация не е готова за този процес, няма необходимия ресурс, няма вариантите, аз се страхувам, че ние ще изпаднем под натиска на няколко процеса, за които не сме готови. Ако искате даже – обществото не говори за тях, не иска да ги анализира, бяга встрани, търси елементарни обяснения. Което е пагубно и трагично за националната сигурност.