Бойко Маринков

Кризата вече мие нашите брегове

/Поглед.инфо/ Ако определяте 2015 г. като глобален хаос, задръстен от регионални кризи – вие просто нямате фантазия за това, което ни очаква през 2016 г.! А тя е високосна, олимпийска и предизборна за държави със сериозно място в сутрешните новини. Това означава само едно – единичната криза има всички шансове да се трансформира в регионална, от неуместна реплика може да се роди фатално решение, което да преобърне продължително изграждана международна тенденция. Горното има и по-кратко определение – световна лудница!

Бойко Маринков 10502 прочитания
Кризата вече мие  нашите брегове

/Поглед.инфо/ Ако определяте 2015 г. като глобален хаос, задръстен от регионални кризи – вие просто нямате фантазия за това, което ни очаква през 2016 г.! А тя е високосна, олимпийска и предизборна за държави със сериозно място в сутрешните новини. Това означава само едно – единичната криза има всички шансове да се трансформира в регионална, от неуместна реплика може да се роди фатално решение, което да преобърне продължително изграждана международна тенденция. Горното има и по-кратко определение – световна лудница!

И досега си спомням с умиление времето, когато в центъра на близкоизточната криза се намираха израелско-палестинските отношения! Колко нерешими изглеждаха споровете тогава и колко мъдри бяха дипломатите от онези десетилетия!

Днес никой не може да ни даде определение на близкоизточната криза - защото тя е либийска криза, сирийска криза, иракска криза, криза с бежанската или миграционната вълна и вероятно има още поне десет общоприети и валидни определения.

Истинската същност на конфликтите днес не са между група арабски държави и Израел , а въпросителната за самото съществуване на тези държави в границите им от 1945 – 1950 г.

След като за две-три десетилетия отпаднаха обединяващите идеологии като панарабизма на Г.А.Насър, като арабската и африканска солидарност на М.Кадафи, като сирийския национализъм на Х.Асад и неговия иракски еквивалент на С.Хюсеин – дойде времето на наднационалните идеологии и проекти.

Халифатският проект, въплатен в Ислямска държава, прекроява национални граници, стимулира капиталови, човешки и енергийни потоци извън 50 – 80-годишната близкоизточна традиция.

Закономерно за просветената българска публика звучи обаче и въпроса – нима „неоосманските стратегически дълбочини” на двойката Р.Т.Ердоган – Ах.Давутоглу няма в същността си същите принципи на „наднациоиналност” - макар и без телевизионната реклама на масови кланета и на специфичен халифатски радикализъм?

Днес всички сериозни геополитически фактори търсят собственото си решение в изключително сложни комбинации – независимо дали това са богатите Саудитска Арабия и Катар или разрушените от войните Ирак и Сирия. В тези комбинациивече неизменно присъства новото, за времето след 2010 г., геополитическо противопоставяне на глобалните сили като САЩ, ЕС, Китай и Русия. Това прави картината все по-неупрявлаема и хаотична.

Големият проблем е, че в цялата тази каша липсва посредника и терена, върху който може да бъде воден диалог на публично декларирани национални или общностни интереси.

За това може би Резолюцията, приета от СС на ООН на 19 декември 2015 г. с гласовете на 15-те си постоянни и непостоянни членове, за решение на сирийската криза е първият сигнал за същестуваването на минимален шанс за възраждане на терена за преговори .

Ако условията, регламентиращи нормализацията в следващите 18 месеца бъдат дори частично изпълнени, това дава шанс на една възродена възможност. Оптимизмът може да бъде подсилен и ако през 2016 г. бъде договорен новият Генерален секретар на ООН – фигура, която може да се окаже решение на много и традиционно нерешими казуси.

И тук патриотизмът, събрал на национален терен две български кандидатури, вероятно ще се наложи да отстъпи пред една неназована до този момент кандидатура, която има източноевропейски / източногермански / произход, говори добре важните световни езици и има челно място в класациите на няколко списания като светговен лидер № 1.

Имената в това отношение не са много и дори мога да кажа, че името е само едно.

А дали тази лична хипотеза ще се реализира през 2016 г., не променя оценката за свръхактуалността на фигурата, която трябва да олицетворява световната организация. Едва след това вероятно ще се търсят варианти за реформи в нейната неизменна от 1945 г. и до този момент структура – един разговор, който продължава твърде дълго.

Ако 2015 г. внесе все пак своя принос в глобалната конфликтология, то това очевидно е в скоростта на възникването, развитието и постигането на своеобразна кулминация и взаимосвързаност на кризите.

Няма всеобхватно обяснение на събитията, предшестващи свалянето на руския изтребител СУ – 24 на 24 ноември и убийството на подполковник Олег Пешков. Последствията върху целия комплекс турско-руски отношения обаче е трудно обозрим – пълен абсурд в енергийните проекти, въвеждане на визов режим за турските граждани в Русия, неясно бъдеще на турската туристическа индустрия, спад на равнището в търговията и дори дефицит на цитроси в руските магазини преди Новогодишните празници! Абсурди - нали?

Защото незабавно, след тази печална дата, турско-руските отношения се пренесоха върху терена на украинската криза, на съдбата на кюрдския проблем в четири държави, както и в отношенията на двете страни към по-малките балкански, черноморски и кавказки държави. Всички те – Украйна , Армения , Грузия, Азербейджан, Гърция, Сърбия и България, заедно, групово и поотделно, трябваше да преизчислят целия комплекс от двустранни и многостранни отношения с Русия и Турция, факт, който кризата създаде буквално за 10 – 15 секунди.

Резултатите от този процес тепърва ще бъдат изяснявани, но реакциите на външните фактори и на медиите, по иначе „домашния” скандал Л.Местан-Ах.Доган, е само частична илюстрация на всичко това, което предстои да се разиграе пред очите ни в 2016 – 2017 г.

От вътрешнопартиен проблем – кой да контролира подкрепата за предстоящите президентски избори в България – тази коледна атракция прераства, според някои анализатори, в геополитически сблъсък между Анкара и Москва. Всяко опровержение на този идиотизъм само подсилва страховете на българското обществено мнение, че за пореден път сме попаднали невинни в световен скандал!

Страховете и песимизмът не са единственото обстоятелство за характерните ни национални комплекси. Твърде много са доказателствата, че геополитически решения от близкото минало днес, и особено утре, са крайно неустойчиви и с непредсказуем характер.

Доказателствата за това са общоизвестни и болезнени – миграционната криза, популярна у нас с определението „бежанска вълна”, през 2015 г. имаше неподозирани параметри и неясни последствия . Успокояващите ни диагнози - „Миграцията ни подмина” и „Бежанците не желаят да останат с постоянен статут в България” - са само временно състояние на проблема, който по непредвидим начин може да се обърне срещу нас.

Ако се придържаме към консерватизма на европейските източници, границите на общността от 28 държави, т.е. ЕС, е пресечена по трите основни трасета – иберийското , италианското и балканското - от над 1,5 млн. души.

Това гарантира на страните от ЕС в следващите 3 – 5 години допълнителен ръст на миграцията между 5 и 7 млн. Души. Предстои сценария на „събиране на разделени семейства” и в него ще се реализира горната аритметична прогресия.

В същото време невероятните по своята неадекватност и компромисност решения на лидерите на европейските държави – от май до декември 2015 г. - нямат аналог и сравнимост в историята на общността.

След като оставиха кризата да се вихри на гръцки, турски и италиански терен, европейските лидери се въвлякоха през октомври и ноември в благотворителност с бюджета на общността и с бюджетите на страните-членки на ЕС.

На африканските държави в Малта, в началото на ноември, беше обещана европейска подкрепа в размер от 1,8 млрд. Евро. По същата логика, само две седмици след това, на Турция бяха „гарантирани” 3 млрд. евро – 500 млн. от общоевропейския бюджет и 2,5 млрд. – според размера на националния БНП. Каква ще бъде конкретната реакция на съответните национални държави днес трудно някои може да каже.

Само Украйна се размина с обещаните 5 млрд. евро подкрепа за бюджетния си дефицит и се наложи да влезе в категорията на държавите във фалит с нелепи и абсурдни твърдения пред МВФ. Един американски сенатор се появи в Киев с някакви 100 млн. долара и специфични претенции към бизнеса на собствения си син, но дори това не можа да разведри мрачната финансова картина на страната .

Коледните подаръци от страна на Европейската комисия бяха допълнително оцветени с обещания за безвизов режим за Украйна и Грузия в началото на 2016 г. и за Турция – след октомври с.г.

Преведено в понятни за българското обществено мнение параметри, това означава свободен достъп за 90 дни на 150 млн. души в държавите на Европейския съюз и, разбира се, с предимство на тези,, които са с културни и туристически интереси във Великобритания, Германия, Холандия, Белгия и Полша.

И всичко това в условията на нарастващи мерки за сигурност по гари, летища и всеобщи опасения от поредния терористичен акт в някоя европейска столица. Един мой приятел очаква в скоро време да пътува в самолетите на големите компании по слипове – в името на сигурността....

Само за 40 дни тероризмът демонстрира своите глобални възможности – на 10 октомври със самоубийствения атентат в Анкара и 103 жертви, на 31 октомври с взривения над Синай руски пътнически самолет с 224 пътници и на 13 ноември със серията атентати в Париж и с нови 126 жертви.

Все по-убийствена става асоциативната връзка, която събира в едно исляма и тероризма и тя трудно ще бъде прекъсната със смяната на наименованията в новините - от първоначалното ИДИЛ в днешното ДАЕШ.

Това има пряко отношение към самочувствието и идентичността на 1,5 млрд. души с ислямско вероизповедание в света, както и на тяхното отношение в глобален и в личностен план. Толерантна Европа, например, градове като Париж и Брюксе вече са пример за разделение и неустойчивост в това отношение. За България то вероятно предстои.

Последният фрагмент на 2015 г., който откриваме в глобалния свят, е нетрадиционната за предходните ни разбирания скорост на преноса на една криза от дадена точка на Земята върху територии, отдалечени с хиляди километри от първопричината й. Дублирането на конфликтите и тяхната взаимосвързаност ще бъде доминанта в сферата на международните отношения през целия период - 2016 – 2020 г.

Тази тенденция ще прескача лесно границите и телените огради в Европа, ще се завихря на неочаквани и невероятни на пръв поглед места и поводи, ще се възпроизвежда хилядократно чрез социалните мрежи и комуникации, ще се пренася като специфичен опит на световен терен.

С тази малка забележка – специфичен, но терористичен опит, модел и поведение.

Глобалната криза - модел 2015 г., вече мие нашите брегове.

Няма никакви шансове тя да ни отмине, прескочи или заобиколи. Няма никакъв шанс да се наведем, да приклекнем или да изпълзим по специфичен за националната ни психология начин.

За това вероятно изборът на национален лидер – специфична формула, която надхвърля прерогативите на българския президент, може да се окаже ново начало или ново разочарование.

Кой знае?

Още от Бойко Маринков

Ердоган запазва властта, но с по-малка подкрепа
Бойко Маринков

Ердоган запазва властта, но с по-малка подкрепа

/Поглед.инфо/ Анализът е публикуван на 22 юни 2018 г. преди изборите в Турция! Преди да започнем разговора за Турция, дни преди извънредните избори, да си спомним къде беше и Европа преди десетина години – силна и амбициозно преследваща успеха. Тази Европа е история, а днес търси ново лице и сигурност.

03.07.2018 20:39
Турция и европейската мигрантска криза (2015-2016)
Бойко Маринков

Турция и европейската мигрантска криза (2015-2016)

/Поглед.инфо/ Преди две седмици, в началото на юли председателят на Европейския парламент Антонио Таяни предупреди, че в следващите пет години се очаква преселение в библейски мащаб, което няма да може да бъде спряно, ако Европа не вземе мерки още сега. Подобни предупреждения отдавна не изненадват никого, а ние с колегите ми от Института по балканистика от години следим развитието на ситуацията в Близкия изток и Африка и нееднократно сме давали оценка на потенциалната опасност и ефекта, който тези процеси ще имат върху Балканите и Европа.

21.07.2017 20:10

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07