Това е една история за жестоко убийство, за доживотна присъда, за международна сделка и за цената на компромисите във външната ни политика. Тя е само поредното доказателство че достойнството на държавата се съизмерва не само със стандарта на живот, с доходи, с износ на технологии, с културна и историческа идентичност, но и с външнополитическата й позиция по големите и малки теми на глобалния свят.
Трагедията
На 19 февруари 2004 г. в полунощ азербайджанският офицер Рамил Сафаров убива арменския офицер Гурген Маргарян с предварително закупена за целта малка брадва. Този кошмар се разиграва в спалното помещение на Центъра за езиково обучение на НАТО в Будапеща, където двамата военнослужещи се намират по линия на програмата „Партньорство за мир”.
Мотивите на това деяние не са битови, а са етнически и това за пореден път доказва пропастта, която съществува в съзнанието на няколко поколения в двете независими кавказки републики.
Присъдата
През април 2006 г. двуинстанционен съд в Будапеща осъжда Рамил Сафаров на доживотен затвор, без право на помилване в първите 30 години от излежаване на присъдата. Апелационният съд потвърждава присъдата.
Екстрадацията
След шестгодишни усилия Азербайджан, в лицето на Министерството на правосъдието, успява да „убеди” унгарските власти да разрешат екстрадирането на осъдения Рамил Сафаров в родината му за продължаване излежаването на присъдата, като дават гаранции, че спрямо него няма да бъде приложено конституционното право на Президента за помилване .
Екстрадирането е осъществено на 31 август 2012 г. След като престъпникът Р. Сафаров каца в Баку, буквално на стълбите на самолета той получава президентският указ за помилване, а след няколко часа и армейското звание „майор” от министъра на отбраната на Азербайджан. Трети ден снимките и интервютата на Р. Сафаров са на първите страници на печатните и електронни медии в страната, което го превръща от престъпник с доживотна присъда в национален герой.
Мотивите
За Президента Илхам Алиев този скандален случай е част от цялостната стратегия на страната в борбата за ново решение на Нагорно-карабахския проблем и връщането на тази територия с преобладаващо арменско население под азербайджанско управление.
Милиардите, които се изляха в инфраструктура и въоражение от огромния износ на природен газ и петрол в последното десетилетие, събудиха амбициите на втория президент с фамилията Алиев. С постоянната и традиционна подкрепа на Турция са на път да се реализират няколко стратегически енергийни проекта, като Южният газов коридор и турско–азербайджанският газопровод TANAP, който през 2018 г. би трябвало да достигне българо-турската граница.
В конкретния случай обаче Илхам Алиев разглежда казусът „Рамил Сафаров” като част от кампанията си за избор на президент на републиката през 2013 г. Правителствената партия „Нов Азербайджан” вече го номинира за свой кандидат . На този етап опозиционните партии, обединени в „Обществената палата”, имат да преодоляват както вътрешните си противоречия, така и липсата на медийна подкрепа .
Мотивите на правителството на Виктор Орбан за вземане на това скандално решение за екстрадация на убиец, срещу неясни „гаранции”, също са известни. Притиснато от сериозните бюджетни дефицити, вече трета година унгарското правителство вероятно е получило този път гаранциите на И.Алиев, че Азербайджан ще се намеси на пазара на унгарските дългови книжа с една „скромна сума” от 2 млрд.долара, което реално ще добави свежи парични ресурси за страната и ще свали лихвените проценти по обслужването на дълга .
За Армения „случаят Сафаров” беше поредната тежка провокация от страна на Азербайджан, която изискваше незабавен и решителен отговор. Президентът Серж Саргсян свика Съвета за национална сигурност и още същият ден преустанови отношенията с Унгария. В десетки градове на Европа и САЩ пред унгарските посолства се проведоха протестни митинги на представители на арменската диаспора.
Протестен митинг ще се проведе и в София на 4 септември, вторник,от 11 .00 ч. пред посолството на Унгария, ул.6 септември № 54 .
Позицията на Европейския съюз и на България
До този момент - 2 септември 2012 г., 12.00 ч. по обед има реакция от страна на Съединените щати, които са изразили „съжаление” по повод събитията, свързани с екстрадирането на Р.Сафаров и разрива в отношенията между Унгария и Армения.
Няма обаче никаква позиция от страна на мудната и тромава дипломация на ЕС, която продължава да се колебае между спазването на международните норми и газовите доставки от Азербайджан. Трудна се оказа задачата за хората от екипа на Жозе Мануел Барозу- Катрин Аштън.
Нямам никакви илюзии, че при тази ситуация българското външно министерство ще поеме по-ясна инициатива по скандала „Рамил Сафаров” и разрива в отношенията на две безспорно важни за България страни като Армения и Унгария.
Нямам тази надежда, защото безгръбначната ни хаотична и неефективна външна политика вече даде своите плодове в екстремални ситуации. Оценките, с които ни заливаше в петък по обяд на станцията на софийското метро Жозе Мануел Барозу, са неделима част от доброто възпитание на европейския гост. Самодоволството от тях ще се изпари обаче при следващата кризисна ситуация и примерът с атентата срещу израелските туристи на бургаското летище само ще се повтори за поред път .
Българската позиция трябва да има не само своите дипломатически и външнополитически проекции . Ще бъде абсурдно да бъдат зачерквани позиции и перспективи в българо-азербайджанските отношения.
Но наред с това, ние имаме огромен морален дълг към арменския народ и неговата диаспора в България, защото имаме еднаква историческа съдба, имаме общи страдания, общи жертви и общ културно-цивилизационен код. Това трябва ясно да прозвучи в българската позиция, която, надявам се, все някога нашето външно министерство ще подготви.
И още една скоба – говорителят на външното ни министерство Весела Чернева се оказа изумително чевръста и работлива, когато трябваше да поднесе на България и света позицията на министър Н.Младенов по случая „Pussy Riat”. Тогава позицията беше огласена след 48 часа от присъдата и при това в неделния 19 юли. Защо не следва това темпо на работа говорителят на МВнР и при този десетократно по-сложен, труден и стратегически проблем, какъвто е очевидно случаят „Рамил Сафаров”?
Епилог с мотиви за размисъл
На 8 декември 1980 г. Марк Чапман уби в Ню Йорк Джон Ленън. Неговата присъда беше доживотен затвор без право за помилване в първите 30 години. След 2010 г. Чапман атакува съда с осем молби за помилване. Нито една от тях не беше уважена. В специално писмо по този повод Йоко Оно написа „Чапман трябва да остане в затвора”.
