Интервю на Боряна АНТИМОВА за ценностите, “белите” каузи и оцеляването във време на меркантилност, гняв и противопоставяне

Предаването й не прилича на никоя друга от здравните рубрики, с които щедро е наситен тв ефирът ни. И заглавието е различно – “Духът на здравето”. Излъчва се по bTV в ранен неделен час, 8 сутринта, но д-р Неделя Щонова е оптимист, че бързо набира аудитория, защото е уникално. И тя самата е уникална – като “извънземно”, но в оня хубав смисъл на човек с възвишени и хуманни идеали, толкова редки във все по-комерсиализираното ни общество.

Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското дружество по клинична невромузикология и на италианската фондация Giorgio Brunelli, занимаваща се с изследване на гръбначния стълб.

Родена е на 9 юли в Пловдив. До V клас живее с родителите си в Мапуто, Мозамбик. Завършва Медицински университет - Пловдив, специалност медицина, работи в клиниката по неврология към УМБАЛ "Св. Георги” - Пловдив.

Носител е на множество журналистически награди у нас и по света, сред които златна статуетка от Стокхолм, в конкуренция с 22 страни, за предаване на тема захарен диабет. Преди "Духът на здравето” в продължение на 10 години д-р Щонова е автор и водещ на образователното предаване за здраве и проактивна здравна култура - "Преди лекарствата”. Съавтор е на в две книги: "Болката и нейното лечение” и ръководството за брачно консултиране –

"Аз и ти заедно възможно ли е това” - заедно с проф. Румен Стаматов. Има дъщеря Лилия Сапфира на 7 години.

-Доктор Щонова, защо решихте да наречете предаването си “Духът на здравето”?

-Ето един невероятен факт – Бог ни е дал великия дар на духа си, който живее в сърцата ни, а ние понякога се държим така, сякаш него го няма там. Днес имаме диктата на кредитните карти и високите токчета, консуматорският нагон е мобилизиран до край, всичко е визия; силиконът се рее като балон с хелий в увеселителен парк, успехът, властта и лъскавият лайфстайл са основни ерогенни зони, парвенютата се кипрят като сицилиански атове… Днес сякаш всичко се „оттича по ледените води на егоистичната пресметливост”. Казват, че сме склонни да идеализираме нещата, които най-много ни липсват… Е, на мен днес духът ми липсва, затова и предаването се казва така. Защото духът на здравето не е само холестеролът да ти е 5 mmol/l и кръвното налягане 120/80mmHg… В нас живее сила, далеч по-мощна от плътта и всичко видимо... И аз бих искала да поканя тази невидима, вътрешна, понякога забравена сила – духът, да влезе, да заповяда, да възкръсне във всеки дом и в душата на всеки човек и наш зрител. Духът като семейни ценности, духът - като традиция, като приемственост между поколенията, като култура на общуване, като хубава, истинска, домашно приготвена храна, като естетична и като етична норма, ако щете…

-Как вие поддържате духа си здрав, докторе?

-С обич. Работа. И прошка. Някъде между 20-ата и 30-ата си година, когато посветих едно десетилетие на учене, с 4-годишна специализация по неврология, разбрах, че психиката и тялото са кибернетична система, че между емоциите и здравето има връзка. Като всеки човек, съм имала моменти, когато съдбата ме е притискала и аз съм реагирала деструктивно спрямо себе си и духа си. После разбрах, че сълзите, гневът, тъгата, страхът, нуждата от контрол, конфликтите, доминацията са една неправилна интерпретация и реакция на случващото се. Бързо ми се натрупваха свидетелства в болницата, с пациентите, с приятели, изобщо от целия личен и споделен опит, започнах и да преглеждам публикациите как болестите са директно свързани с типа конфликт. Още тогава, съвсем съзнателно и с много труд избрах друг път – да поддържам духа си здрав с обич, смисъл, прошка, добронамереност и работа. С развитие на дарби и умения. С отдаденост на смислени каузи.

-Как изглежда всичко това във всекидневието ви?

-Общувам активно с дъщеря си, изследваме света заедно с нея, рисуваме, свирим на пиано, пиша статии, композирам музика на пианото, имам записан диск с песни, спортувам много – ски, тенис, плуване, балет, йога. Творя, всяко едно предаване за мен си е моето произведение на изкуството. Всеки излекуван пациент също. В арт терапията на това му се казва сублимация – възможност за активен израз на емоцията и за себеосъзнаване чрез творчество. С две думи - поддържам духа си здрав с повече артистичност, творчески подход, смисъл и креативност, и с по-малко невротичност. Аз затова и станах невролог - за да зная как се държат под контрол тайните механизми на емоционалния интелект.

-Как да поддържаме духа си здрав в това болно време на криза, протести, безработица, безпаричие?

-Човекът няма да оцелее, ако не научи, че е гостенин на битието според великолепната формулировка на Хайдегер. Дългът на гостенина е да остави дома на домакина по-красив, по-богат и по-хуманен, отколкото го е заварил. И понеже нищо не е вечно на този свят, дори и болното време, когато си тръгваш отнякъде – било то от политиката, от телевизията, от любовта, от работата… остави късчето земя след себе си по-облагородено. Дълбоко вярвам в предаването на обич, култура, дух и красота между хората, в любовта, в семейството, от екрана, между поколенията.

-Какво имаше в живота ви преди това предаване?

-Винаги я е имало мечтата сутрин да събуждаме децата си с целувка и после след години да се разхождаме по дълъг безлюден плаж и внуците ни да тичат наоколо. Иначе - много учене, дисциплина, много изпити, конгреси, книги. Винаги е имало един неутолим интерес към мозъчните неврони и към мистиката на това как работи мозъкът. Благодаря на съдбата, в живота ми е имало и има уникални хора – като ум, достойнство и светоусещане. Имало е 6 години сърфиране по високите вълни на Индийския океан, живот в Мозамбик, 20 години пиано, имало е 10 години следване, 6 години балет, 10 години тенис, 10 години здравното предаване „Преди лекарствата”, което правих в друга телевизия, 15 години брак, 8 години най-приказното нещо на света – да бъда майка… Имало е куп клубни принадлежности, много спорт, работа…

-Какво беше детството ви? Като малка играехте ли на “чичо доктор”?

-Детството ми… От него помня едно космическо синьо море, което понякога докарват с фотошоп в туристическите реклами за тропически дестинации. Всъщност говоря за Индийския океан. И тъй като водата му е доста по-солена от тази на Черно море например, като се гмурнеш и след това изплуваш на повърхността, поемаш дъх, лягаш по гръб и просто можеш да се разтвориш върху почти неподвижната вода. Мозамбик е един от най-прекрасните периоди в моя живот. Бяхме заедно и неразделни с брат ми, майка и татко, всяка неделя се разхождахме по крайбрежната ивица, после плувахме в Индийския океан, събирахме малки морски животинки, червени звезди. Още помня невероятните пазари с екзотични плодове - манго, папая, банани, ананаси, кокосови орехи, дрехи с африкански мотиви, африканското изкуство… В Мозамбик видях на практика как по-малко консуматорски настроените хора са много по-щастливи.

-Мечтали ли сте и за друго поприще?

-Като малка имах три мечти – да стана лекар, пианистка и балерина. Играех си и на трите по много. А и моят баща много обича медицината, кандидатствал е, но малко не му достига, бил е първият след чертата. Понеже много обичам родителите си, за мен бе въпрос на чест да сбъдна една мечта на татко. А майка смяташе, че е твъъъърде тежка специалност за нейната малка синеока балеринка, но аз винаги съм следвала личната си легенда. Не си падам по лесните и повърхностни роли.

-Защо избрахте да специализирате точно неврология?

-Винаги съм искала да разбирам геометрията на мозъка, високите характеристики на съзнанието, наличието на духа, природата на духа, висшата енергия на човека.. и как всичко това бива впрегнато за растежа на един човек или пък за неговия провал. За да разбереш това, е необходимо ниво на познание… Като се явявах на изпита за специалност по неврология, знаех всичките ядра, структури и проводници в мозъка, на срезове през 2 мм. За да разбираш и анализираш чувствата и душата, трябва да си много наясно с анатомията на мозъка и централната нервна система. Една от най-трайните мистерии в науката е как е създадено нашето уникално чувство за себе си, откъде извира нашата идентичност – от анатомичния мозък или?… Кое дава основание за нашите емоции? И в продължение на векове, това си остава един от най-неуловимите въпроси – как работи умът? През последните десетилетия има експлозия на интерес не само от езотеричните царства и философи, но и от научните изследователи и невролозите по цял свят. Всички се пробват да демистифицират личния живот на мозъка. И за мен е щастие да бъда част от тази „научна” екскурзия дълбоко вътре в дебрите на човешкия мозък, в плетеницата от клетки, електрически импулси, молекули и невротрансмитери.

-Липсва ли ви лекарската практика в “центрофугата” на телевизията?

-Преди да дойдем на тази земя, ние поемаме като обет към Създателя какво ще свършим, докато сме в това ни земно въплъщение. И тук не става дума нито за привилегия, нито за тежък жребий. Всеки си има мисия и смисълът на нашето съществуване - духовното усъвършенстване е в служенето на „бели” каузи. Медицината и здравното предаване са моите „бели” каузи. И в този кръговрат, дали ще прегледам 10 души на нощно дежурство или ще направя интервю с откривателя на тумор-супресорния ген p53 например – проф. Джузепе Пеличи, чиито послания ще стигнат до 100 000 души, са просто две страни на една монета – да помагаш на хората. До момента зрителите на „Духът на здравето” са гледали материали от Милано, Бергамо, Рим, Бреша, Монако, Виена, Кьолн. Аз бях там и отразявах за тях лично.

-Как се отнасяте към алтернативните методи за лечение - хомеопатия, фитотерапия, ароматерапия, източна медицина?

-Аз съм привърженик на официалната, академична медицина, базирана на доказателства, но вярвам, че внушението, убеждението и вярата могат да правят чудеса. Факт е, има много неща, които официалната медицина все още не може да обясни… Ако алтернативните методи стимулират вярата и мобилизират вътрешния изцелителен потенциал на тялото, нека хората ги ползват, но да внимават да не се забави по този начин лечението им и заболяването да прогресира. Групата на шарлатаните се развива в едно естествено кресчендо. Абсурдно е да лекуваш рак само със сода бикарбонат или, че със сок от нар можеш да удължиш живота си с 3 години, че куркумата защитава срещу много видове рак, особено на простатата. Да не говорим за диетичната индустрия, която трупа милиарди. А вие виждали ли сте дъвка за отслабване, пластир за не-пушене или рингтоун за ерекция, които действително да работят?! Аз не съм…(Смее се)

-“Здрав дух в здраво тяло”, гласи максимата, но не се ли получава обратното – когато е болен духът, се разболява и тялото?

-Да, склонна съм да се съглася. И учителят Петър Дънов го е казал – болестите се дължат на духовни причини. Емоциите имат клинично значение. Хроничната тревожност, както и хората, затъващи в дълги периоди на тъга и песимизъм, непримиримо враждебните и мнителните обикновено имат 3 пъти по-висок риск от заболяване. Егото прави доста бели… Голяма част от извиненията, които доминират в живота ни, са фокусирани върху егото: “Аз не мога да направя това, онова”, “Ох, аз съм твърде зает”, “Ей, няма кой да ми помогне”, “Аз съм твърде уморен”, “Аз съм велик”… Навикът да си съсредоточен единствено върху себе си и собствените доводи разболява. В акта на даване и разбиране има много повече утеха, радост и здраве.

-А когато се злоупотребява с получаването?

-Естествено, трябва да те бива в тоя живот и да има какво да дадеш, и начинът е един - работа, работа и пак работа. Дали ще дадеш емоционален интелект и ще умиротвориш критична ситуация, или ще изсвириш вълшебното ноктюрно на Шопен в до диез мажор и ще завладееш публиката с любов и красота; дали ще направиш уникална сърдечна операция, без спиране на сърцето и ще спасиш живот… всичко това изисква не само талант, но и всекидневен, целенасочен труд. А това е страхотен щит за здравия дух! И още - да почиташ другите, да живееш с естествена искреност, да практикуваш нежност, да бъдеш в служба на другите. Нежно да затвориш вратата, нежно да натиснеш педала на газта, нежно да превключиш скоростите… Нежността означава да приемаме хората такива, каквито са, вместо да настояваме те да бъдат като нас. И да не говорим излишно – освен ако не можем да подобрим тишината…

-Вдъхновението може ли да лекува?

-Абсолютно. Според мен, най-големият подарък, който един човек може да направи на друг, е вдъхновението – във всеки един план – оздравителен, любовен, социален, градивен… Каквото и да правите с вдъхновението си, не го губете! Това е уникален допинг.

-Напоследък е много модерен позитивизмът, но някои специалисти го отричат, защото ни държал нонстоп на педя над земята и ни пречел да бъдем реалисти…

-Позитивизъм не означава да се литкаш с арфичка и да пърхаш с крилца 5 метра над земята, да си фалшиво приповдигнат, да плуваш в захарни памуци от розови облаци или да наденеш маската на пресилената доброжелателност… Позитивизъм е равно на толерантност… За мен позитивизъм е да реагираш дори и в супер инфарктна ситуация великодушно и благородно; да останеш сдържан, дори и когато съдбата не е учтива …да събереш сили, да се изправиш и да продължиш напред. Ама на думи е лесно, нали?…