Тя цялата е като една обтегната струна – нежна, ранима, чувствителна, страстна. Не се бои да “въвлича” топлия си богат глас във всякакви музикални авантюри – поп, джаз, салса, етно, данс, латино, фадо… Смело прави дуети и с най-силните мъжки гласове на поп и джаз сцената. Преживя порои от злословия след участието си в “Евровизия” и “Вип Брадър”, но излезе от изпитанията още по-силна и уверена. С любимия си Ханес готви сватба през юни, радва се на тригодишната си дъщеря Мария Магдалена и е пълна с планове за нови песни, концерти и албум.

Мариана Попова е родена на 6 юни в София. Учи поп и джаз пеене в НБУ. От 1996 до 2000 г. е вокал на групата “Кокомания”. Една година е водеща в БГ Радио. Представи България на конкурса “Евровизия” 2006 г. и беше треньор в предаването “Гласът на България”. Изпълнител на годината на БГ Радио за 2008 г. и с награда за текст за абсолютния хит с Орлин Горанов – “Чуй ме”.

През 2008 г. излезе дебютният й албум New religion, включващ 11 песни на английски, испански, потугалски, иврит и български. В него има етно, денс, латино, фадо и чист поп. Според критиците личи, че музиката е създадена от хора, които не просто познават и харесват Мариана, а я обичат и вярват в таланта и да пресъздава по свой начин всяка идея.

-Мариана, след култовата балада “Чуй ме” разбрахме, че сте направили нова песен с Орлин Горанов, и то в стил салса? Разкажи за нея.

-Нещо съвсем импровизирано, тоест отново от сърце. Сашо Кипров ми предложи музиката, така я чух аз - като салса и се обадих на Калин Вельов, той направи аранжимента, а Долорес де Ла Каридат написа испанския текст със заглавие Tu Mi Estrella (“ти си моята звезда” – бел.ред.)… Тук може би е излишно да разказвам колко леко и приятно се работи с Орлин Горанов. Щастлива съм, че българската версия по мой текст със заглавие “На мен ми стига любовта” ще прозвучи в радиоефира в Деня на влюбените – 14 февруари. Силен екип, красива песен (усмихва се).

-„Предай нататък” – твоят споделен албум с Орлин Горанов, Васил Найденов, Дони, Миро, Искрен Пецов и Васил Петров показва, че не се боиш да пееш с най-големите на поп и джаз сцената. Каква по-различна тръпка и емоция ти дават дуетите – като музициране и съпреживяване?

- Дуетите са нещо много специално за мен, не всеки притежава толерантноста да дели сцената с друг. Аз мога да кажа за себе си, че това е едно съвсем друго споделяне на музиката и енергията, зарежда ме, допълва ме, радва ме… Аз съм свикнала около мен винаги да има много хора, затова държа на музикантите и винаги съм държала…Чест е за мен всеки един дует, който съм изпяла.

-И твоят соло албум “Нова религия” показва, че не те плашат никакви опити в нови стилове – в него освен поп, има и етно, и денс, и латино, и фадо… Какво още ти се пее, като стил?

-Всичко. В музиката не бива да има ограничения. Аз се доверявам изцяло на интуицията си, усещам бързо дали една песен ще се получи или не, зная кое е за мен и кое не. Напоследък съм още по категорична, много зависи поне при мен в какъв период съм, какво ме вълнува, какво ме тревожи, какво ме радва… За мен това, което се случва наоколо, намира отражение върху това, което ще изпея.

-Какво от момичето Мариана от група “Кокомания”, чиято солистка беше в края на миналия век, още живее в теб като усещане и нагласа към музиката?

- Не забравих да съм себе си и да държа на музиката, да я уважавам, като нещо специално и да не омаловажавам това, с което други сили разполагат. Остана обичта ми към музикантите, все още се чувствам най-истинска и завършена с банда на сцената. Остана ми една страхотна школа по музика и по общуване с хората от сцената… Остана ми и носталгията по прекрасните клубове и невероятните вечери там.

-С композитора и певец Дани Милев бяхте много силен тандем, планирате ли пак да правите нещо заедно?

- Разбира се, цял албум готвим, свирим заедно отново и стъпка по стъпка вървим към едни наистина красиви песни, които съвсем скоро ще започнат да звучат наоколо…

-Разкажи ни за детството си в столичния квартал “Овча купел”. Какво дете беше, мечтаеше ли за пеенето и сцената от малка?

- Аз бях по-лудото дете на мама и тати, вечно с плановете, вечно по дискотеките. Беше лудо детство, с много от приятелите ми от този период все още се виждаме. Винаги съм мечтала да бъда точно това, което съм в момента… Определям се като нормален, човек, който определено живее за сцената и за публиката, без излишна суета и без излишни претенции и клишета… Това исках, това съм и това ще бъда.

-Учила си народно пеене, народни танци, модерен и джаз балет? Какви емоции останаха от теб от тези години?

- (Усмихва се) Пропуснах само художествената гимнастика (смях)… Разбира се, прекрасни колективни занимания, които ме научиха на уважение. Танците ми липсват много, все ми се иска някога да ги комбинирам с пеенето, но досега не съм го постигнала, а обожавам да танцувам.

-Покрай раздухания наново скандал между попфолка и останалите стилове музика, във връзка с евросубсидиите на “Планета Пайнер”, (които в крайна сметка бяха отказани) се заговори отново за меценатството в музиката. Ти си близка с Азис и дори включи вокала му в песента си за “Евровизия” – Let me cry, по музика на Дани Милев. Какво би казала на тези, които продължават яростно да се възмущават, че не трябва да се наливат пари в чалгата?

- Не бих могла да взема страна, защото всеки може да представи проект и да бъде финансиран, просто някои хора са по-находчиви и креативни и това по някакъв начин подразни интелектуалците….Аз вярвам , че е време да се събудим от зимния сън и да спрем да мислим, че мрънкайки вкъщи, някой ще ни донесе евросубсидия у дома. Хората работят и никой никому не е длъжен. Апропо, Азис не е в “Пайнер”, не зная защо е намесен… Той си е от друга планета и си е самостоятелен електрон.

-Ти си човек с много богата обща култура и стил, мислила ли си, как може да се преборим с пошлите текстове и крадените музикални теми от региона?

-Е, не чак да ги борим, чалга си има във всяка държава, ето, този хит “Носа Носа” например е уникална бразилска чалга… нещо като “Радка пиратка”. Има си музика за всички, единственото, което аз не одобрявам, е че не създават авторска музика, а взимат наготово песни от съседите ни.

-Близо две години беше водеща в БГ Радио. Защо се отказа, и би ли се пробвала и в тв ефир?

-Много красив период от живота ми (смее се)… Просто реших да пробвам и горе-долу се получи. Беше един период, в който бях спряла за малко с музиката и станах водеща… Еех, мили моменти… Отказах се, защото започнах активно с музиката и не можех да ги съчетавам успешно, не исках да преча на никого. Но още си обичам екипа и колегите. Телевизия? По-скоро - не… може би да… кой знае…животът е шарен (смее се).

-Ти беше една много емоционална треньорка в “Гласът на България”. Предстои ново издание, ще се ангажираш ли с нещо?

-Не, това вече е ясно, аз участвах във формат на Нова телевизия , а двете медии са конкурентни. Разбира се, че няма да съм първата, която е едновременно в двете най конкурентни медии… Аз направих своя избор, сега си партнираме с Нова телевизия и съм наистина впечатлена от отношението им.

-Във връзка с участието ти в “Гласът…”, мислила ли си за по-сериозно менторство на млади таланти, или още ти е рано за това?

-Рано ми е, а и не мисля. Някой ден, ако стана милионер, бих направила малка група и бих ги направила истински артисти, но за това трябват средства… Сега аз работя за себе си, има какво още да довършвам да шлифовам, рано ми е за учителка, рано ми е и за пенсия (смях).

-Ти не се побоя да влезеш и във “ВИП Брадър”, с какви чувства остана, и би ли участвала отново?

-Добре съм, нищо не ме изненада особено… Бих влязла отново, да, само че бих била една идея по-конкретна и по-директна - спестих много думи, които трябваше да кажа на висок глас (смях). Беше интересно и не съжалявам за нищо.

-Пишеш текстове на песни, би ли пробвала с композиране и аранжименти?

-Засега още не съм се пробвала в композиране, но с текстовете определено набирам сили… Надявам се третият ми албум да е само с мои текстове и дано…

-С какво още обичаш да се занимаваш, когато не си заета с музика?

-С малката Мими, обожавам и водата, морето, безгрижието… да седя и да не правя нищо, загледана в морето, океана… тишина, природа любим човек…

-С Ханес сте заедно, напук на клюките. Възможно ли е човек да опази една любов от външни посегателства?

-Само ако и двамата го искат. Любовта се пази индивидуално във всеки един от нас. Ако аз тръгна да пазя любовта на Ханес, ще се превърна в досадна жена и обратното. Не пускаме никого у дома, те напират, ние затискаме и така, няма удържане (смях).

-Какво промени малката Мария Магдалена у теб?

-Всичко. Направи ме красиво уморена и организирана, търпелива, осмислена, доволна, гневна, щастливо недоспала, но горда и усмихната… Детето е всичко… Животът ми е пълен и категоричен, мотивирана съм и вярвам в доброто.

-Душата ти е като струна, деликатна и чувствителна. Какво от живота наоколо те разплаква най-често?

- Болката на хората, тъгата в очите им, грижите, мисълта, че не мога да помогна и не зависи само от мен, несправедливото, невъзможното… Искам щастливи хора… но ме боли за хората…

-Как да останем човеци, въпреки кризата, обедняването, нищетата?

-Трудно е и доста често не оставаме човеци, изгубваме се в дребни детайли и изгубваме пътя, по който сме тръгнали. Виждам хора които са изоставили мечтите си, целите си, обезсмислили са се… Трудно е, но винаги трябва време да се спрем и да си спомним за нас, самите нас, да се огледаме в себе си и да намерим отново пътеката…

-Определяш ли се по-скоро като оптимистка, отколкото реалистка? Наскоро излязоха изследвания, че прекаленият позитивизъм вредял на здравето, изнервял и те откъсвал от земята…

-Позитивна реалистка, оптимистка, но не за всичко и всеки… Нека го кажем така: вярвам в доброто начало, вярвам и в доброто бъдеще, гледам с трезви очи наоколо и зная, че това е реалността, в която активно живеем… Умереният позитивизъм не вреди, но винаги съм здраво стъпила на земята.

-Наскоро сподели с надежда, че ти предстои силна година, изпълнена с “много работа и положителни емоции”. Какво предстои?

-Албум, сватба, голям концерт (смее се).

-Името на албума ти – “Нова религия”, много ти отива. Вярваш ли, че след несъстоялия се “край на света” на 21 декември 2012-а идва нова ера на по-духивни отношения между хората?

-Иска ми се много, всичко зависи от нас, хората…Знае ли човек, познавам хора, които за ходили доста пъти при Далай Лама, но не са ми много духовни, напротив, опитват се да рушат създадено добро…Не зная… Дано... Да си го пожелаем.

 

Преса