Актуализацията на бюджета е както наложителна, за да не се орежат разходите, така и здравословна, за да може правителството да заработи без допълнителни ограничения, твърди икономистът
Цитат:
"Икономиката ни е в лоша кондиция, затова и буферите трябва да бъдат по-стабилни"
- Проф. Дуранкев, актуализацията на бюджета е факт, чака се санкцията на президента. Беше ли наистина наложителна тя да се прави, или можеше да се мине и без нея, като се ограничим в рамките на бюджета и всички негови параметри, приети от правителството на ГЕРБ?
- Всеки бюджет стъпва върху анализи и прогнози за бъдещето, които в повечето случаи не се сбъдват. Причините може да са от най-различен характер, но най-често са свързани с два фактора: първо, съществена промяна на приходите и разходите на бюджета; второ, проява на нова управляваща политическа сила, която изпълнява различна икономическа програма. Няма да бъда пророк, ако твърдя, че в конкретния случай по-силният от двата фактора е първият.
Когато бюджетните приходи надхвърлят прогнозните очаквания, "актуализацията" е по линия на разходите и това е "позитивна" актуализация. Но когато разходите се закотвят на 2-3 и повече на сто от прогнозите, тогава е необходима "негативна" актуализация.
За съжаление, в нашия случай струпването на негативни фактори и условия призовава на помощ негативната актуализация: Европейският съюз продължава да е в тежка криза; българската икономика постига бледи темпове на икономически растеж; по-голямата част от българските граждани ограничават своите покупки до най-необходимото и т.н. И в резултат: пробойна в приходната част на бюджета за правителство, което още не е стъпило върху здрава почва под краката си. За мен актуализацията е както наложителна, за да не се орежат разходите, така и здравословна, за да може правителството да заработи без допълнителни ограничения. И да подготви по-късно (за 2014 г.) не бюджет на "тънката пица", бюджет на растежа и просперитета.
- Противниците на новия заем от 1 млрд. лв. изтъкват отдавна известни аргументи - че всъщност това ще увеличи още повече задлъжнялостта на страната, че не е ясно къде ще отидат тези пари, че ще бъдат "откраднати" или дадени на близки форми, или че ще бъдат раздадени като социални плащания - тоест всичко ще е за сметка на данъкоплатеца. Вашият коментар?
- Не е тайна, че очакванията към новото правителството на колегата Орешарски се измерват с индекса на обществено доверие. Доверието е силно накърнено като последица от два фактора. От една страна, министър-председателят се опита да извърши назначения, които, меко казано, са извън добрия тон. От друга страна, в много отношения съставът на управлението напомня времената на "тройната коалиция" и силната роля на една политическа сила при "разпределението на фондовете". От трета страна, българските граждани не са убедени все още, че корупцията е история.
Нека да се постараем да разберем опасенията на голяма част от съзнателното гражданство (и аз спадам към "съмняващите се"), че част от общите средства ще бъдат умело "канализирани" в полза на олигарси, партийни обръчи от фирми, фамилни роднини и приятели. Още повече че нито НАП, нито митниците са реформирани, а министерските постове са партийно парцелирани.
Но исканата актуализация в по-голямата си степен е "техническа" и "целева". Техническа е, понеже компенсира недостига на заложените приходи; целева е, понеже ще погаси задълженията на държавата към частния бизнес и ще освежи някои сектори на икономиката, както и ще подпомогне някои от най-бедните. Ако актуализацията получи одобрението и на президента, ще бъдат платени задълженията към бизнеса, които са генерирани в периода на управлението на ГЕРБ. Нещо лошо да си почтен с бизнеса?
Да обобщя, ако г-н Орешарски прочисти "авгиевите обори" от партийната корупция, данъкоплатците ще почувстват стабилизирането на икономиката, осъществено чрез актуализацията на бюджета.
- Твърди се, че по-голямата част от тези средства ще отидат във фискалния резерв като буфер. Излиза, че се взема огромен заем, голяма част от който ще стои "замразен", това доколко е ефективно? Освен това - разликата между дълга и резерва е била според някои оценки 1.1 млрд. лв. през 2009 г., а сега вече е 9 млрд. лв.
- Към 30 юни 2013 г. фискалният резерв на България е в размер на 5.754 млрд. лв., т.е. той не е под минимума, но не е и много. В същото време номиналният размер на държавния дълг възлиза на 6 925.6 млн. евро, от който 3 209.1 млн. евро вътрешен и 3 716.6 млн. евро външен. В края на юни съотношението държавен дълг/БВП е 16.9%, което засега е приемливо.
Предстои ни сериозно плащане към Световната банка през октомври 2013 година, което няма как да се отложи. Намерението на правителството да не си играе на жмичка с бизнеса и да не осъществява навреме разплащания по линия на поръчки и връщане на ДДС, е похвално. Разходите, очевидно "набъбват".
Що се отнася до буферите, то те са жизненонеобходими. Забележете, изпълнението на разчетите е 46,3% от планираните за годината, но винаги пиковете на приходите са до края на данъчната кампания през април и от еднократен за годината ефект - дивиденти за държавата от държавни предприятия, вноска от БНБ и др. Каквото и чудо да стане, през второто полугодие е много възможно приходите да паднат и под 45%. И ако няма солидни буфери, или ще спрат редица плащания (пенсии, заплати на военни, на служители на МВР, на учители и т.н.), или ще се прави нова актуализация на бюджета.
Икономиката ни е в лоша кондиция, затова и буферите трябва да бъдат по-стабилни. Разбирам тревогите на премиера и финансовия министър, че даже тази сегашна актуализация може да се окаже малка. И тогава - ще се посегне към резерва.
- Дали пък това не е вид "застраховка" за очаквани по-малко приходи в хазната?
- По горните причини приходите ще имат "нормална" тенденция да спадат. Обратно, приходите ще отбележат ръст, ако командата на Орешарски погне "сивия сектор" (който за България е огромен), ако промени работата на НАП и митниците. И сведе корупцията до нулата. Не зная дали обаче "спортната форма" на командата, засега всеки рита топката в ограничен периметър.
- Според десните от т.нар. Реформаторски блок "тази актуализация не е за да се осъществи перспектива, а да се запази статуквото" и още - че това е вид продължение на политиката на ГЕРБ за "финансиране на статуквото с нови дългове"... Как бихте коментирали тези оценки?
- Частично са верни, частично - неверни. Не е без значение фактът, че министър Чобанов изпълнява и ще изпълнява бюджета на Дянков. Това запазва в голяма степен статуквото. И - дотук.
Останалото е невярно, понеже категорично е записано, че общата дългова тежест спрямо дянковския бюджет не се променя и остава в размер на 14,6 млрд. лв. С други думи, "нов дълг" е неточно понятие.
- Кога според вас трябва да очакваме някакви видими ефекти и резултати от тази актуализация - имам предвид и по отношение на раздвижване на бизнеса, и в социален аспект?
- Ако Хари Потър беше премиер, със сигурност ефектът от актуализацията щеше да се види незабавно. За съжаление чудеса не стават, когато премиерът е друг. Най-важното е, благодарение на тази актуализация, икономиката да не отбележи допълнителен срив чрез неплащания на дълговете на държавата. Освен това, при постигане на добри резултати за приходите и оптимизиране на разходи, със сигурност ще има коледни добавки на пенсионерите. И това не е никак малко.
- Бихте ли посочили конкретни примери в това отношение - какво позитивно можем да очакваме, както и какви рискове се появяват, ако има такива и защо? В какво трябва да се внимава?
- Рисковете, за съжаление, винаги се задават от различни посоки. Икономически риск номер 1 за растежа е ниската инвестиционна активност. Някакъв нов "пълноводен поток" от чуждестранни инвестиции не може и не трябва да се очаква, поне на основата на ниските заплати и данъци. За чужди инвестиции е необходима и сигурност, и платежоспособни купувачи, и добра инфраструктура. Нямаме ги. Българските частни инвестиции, доколкото ги има, също не бележат някакъв скок. Разчитането единствено на знаменитите еврофондове също не може да предизвика необходимия ни догонващ икономически растеж. В такива времена, когато частната инициатива се оказва импотентна да предизвика икономическо оживление, трябва да настъпва държавата на основата на своето натрупване. Затова са необходими преки държавни инвестиции, а не публично-частно партньорство, при което се облагодетелстват частниците, при които стават печалбите. Но тогава пък ще се орежат възможностите за корупция. Главен виновник за бледия икономически растеж на България, за този постбрежневски застой, това е отсъствието на държавата като пряк инвеститор и пръв координатор на инициативите и творчеството на милионите.
Социален риск номер 1 е задаващата се следваща демографска катастрофа. Само след броени месеци българските граждани ще могат безпрепятствено и законно да работят в страните членки на ЕС. И ако не се осигури "шоково" повишение на минималните и средните доходи с Бюджет 2014, то много от младите български граждани няма да имат колебания да напуснат пробития български кораб. И с основание. Затова Бюджет 2014 е въпрос на въпросите! Очаква се завой "наляво", индикатор за който ще бъдат: премахването на "плоския данък" и въобще прехвърлянето на данъчната тежест от по-бедните върху по-богатите; осигуряването на мощен инвестиционен поток към държавните структури в образование, здравеопазване и култура; смазването на престъпността; "прочистването" на авгиевите обори в митниците и НАП; по-бързия растеж на минималните доходи и т.н.
Ако това не стане, "остатъчната" стойност на правителството и на политическите му автори ще се обезцени съществено.
Дума
