Вече втора година Бойко Борисов продължава да се държи подобно на героя от нашумелия филм на Джеймс Камерън „Аватар”. Аватар е индикация на божество в индуизма, но най-често се свързва с различни превъплъщения. Става дума за компютърен играч, който така се превъплащава в компютърния си герой, че чак загубва реална представа за действителността. Той не вижда, не усеща и не чува света около себе си. Той е в играта. Всяко по-високо ниво в нея предлага по-сложни ситуации и препятствия, които Аватар-ът трябва да перодолее. Не успее ли, губи и отпада. Идва следващият.
Преди повече от година, когато написах първия си материал, в който сравних държанието на българския министър-председател като компютърен играч, дори не подозирах, че думата „Аватар” ще стане синоним за цялостното управление на ГЕРБ. Само че политиката не е компютърна игра и народа не може, а и не бива да се управлява виртуално, както си въобразяват управляващите.
Трудно е да се даде каквото и да е определение за поведението на премиера, който като уличен хлапак не сдържа гнева си и преди време арогантно заяви пред протестиращи граждани в Добрич: „Ако продължавате да ме дразните, ще подпиша на инат за шистовия газ!” Все едно, че държавата му е бащиния и той се разпорежда с нея, както си поиска – даже на инат, поведение присъщо за комплексари. В дадения случай хората просто се възползваха от единственото си възможно право на глас, чрез протест да поискат да бъдат спрени проучванията и добива на шистов газ в района.
Потресаващо е поведението на премиера и неговия антураж и за случилото се в Катуница, както и последствията от него. Скандал между две семейства от различни етноси, който даде жертви, ранени, запалени къщи и показа безсилието на държавата да овладее ситуацията. Тя пък прерастна в граждански протести из цялата страна.
Когато международните медии трескаво отразяват събитията, в които анализите са доста нелицеприятни за България, кандидатът за президент на България от квотата на управляващите Росен Плевнелиев неадекватно заявява: ”Никой не се интересува от случилото се в Катуница”. А менторът му Борисов, загубил представа за света около себе си казва, че „Напрежението ще спадне след изборите, абсолютно политическо е”.
А дотогава, г-н Премиер? Има почти месец. Смятате ли, че протестиращите от цялата страна могат да бъдат управлявани виртуално, а международните водещи медии, които отразяват събитията, могат да бъдат обвинени в изпълнение на политически поръчки?
“Какво да бъде другояче, след като извършителите, подбудителите са в ареста с постоянни мерки”, казва Бойко Борисов, възмущавайке се от течащите протести на националисти в столицата. “За какво протестират? Че правим магистрали, детски градини, че градим България, че всеки ден това, което правим, е факт? За кое? Искат да ни върнат във времето - да се бият по улиците, а държавата да е в състоянието, в което я взех. Какво повече да направим? Ако това си желае народът, това да направи”, казва Борисов.
За съжаление политиката не е само лентички, магистрали и петрол. За нея се иска нещо повече. Да имаш познание, да си изградил стратегия и политика за дългосрочно развитие. Но това е друго ниво на политиката, което българският премиер като че ли не владее и не познава. Той иска да бъде герой, може и от комикс.
Истината е, че повече от хиляда души се включиха в митинга, насочен срещу бездействието на институциите на централния площад в Пловдив, а после и в София. Напук на премиерските изказвания младите хора категорично отказват каквато и да било политическа подкрепа.
В България няма етнически проблеми. Това да го знае цяла Европа. Всички сме заедно и следващия път ще излезем турци, роми, българи и ще отидем да ги питаме политиците «какво правим по въпроса», - казва един от участниците в протеста.
В потвърждение на тези думи е и изказването на пловдивския митрополит Николай, според който: „Етническо напрежение в България не е имало, няма и няма да има, но мащабът и размерите на събитията говорят за натрупания гняв и омраза сред народа. Когато като държава търпим безучастно отделни лица, не просто да извършват, но да парадират с престъпната си дейност, в този случай народът е принуден да се съпротивлява".
Истината е, че през последните две години управлението на ГЕРБ породи много омраза, страх и конфронтация между хората. Липсата на адекватен диалог между управляващите и останалите политически партии създаде напрежение, каквото не е имало в страната от зимата на прословутата 1996 година, когато се раждаше т. нар. демокрация.
За никого не е тайна, че през последните две години пропастта между народа и институциите стана все по-голяма. Доказва го социологическо проучване, според което едва 5% от българите вярват във върховния орган - Народното събрание. Но затова голяма вина има премиерът, който с неадекватното си поведение и липса на уважение към институциите принизи върховенството на закона до своята бодигардска философия „Законът- това съм аз”.
Не сам разбира се, с помощта на услужливите медии, които от две години като Кашпировски внушават на негово величество народа, че всичко което става в държавата, е само и единствено благодарение на бащицата Борисов.
Както Борисов, така и голяма част от медиите услужливо мълчат, че лентичките, които реже от две години, са плод на колективен труд и усилия на няколко правителства. Че парите, с които се строят магистралите са от данъците, събирани от българския данъкоплатец. Че всеки един обект има етапи на реализация – проучване, подготовка и строителство, което не се случва за два дни или няколко месеца. Че строителството на нова магистрала е дълъг процес. Първо трябва да одобриш трасето, а това става след съгласието на собствениците на земята, след редица срещи и финансово обезпечаване от страна на държавата. После следват редица процедури, сред които и оценка на въздействието върху околната среда, които понякога могат да продължат с години. Понякога може да се започне всичко отначало, стига един от собствениците на земя да не се съгласи с процедурата по отчуждаване.
Едва ли момчето от Банкя знае, че експертите от Министерството на околната среда и водите, когато беше министър Долорес Арсенова, пътуваха посреднощ стотици километри, за да показват на европейските си колеги в коя река ще се отводнява местната пречиствателна станция. Мнозина от тях се лишаваха от семействата си в празнични дни, за да помогнат даден проект да бъде одобрен за финансиране от Европейския съюз. Само за реализирането на проектите в областта на околната среда са необходими на 3 милиарда лева.
Едва ли Борисов знае колко копки за пречиствателни станции, канализации и депа за отпадъци е направила Долорес Арсенова. Истината е, че са много повече от броя на лентичките, с които той се гордее. Така беше и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така беше и във всички останали министерства и институции.
Политиката е колективен и дългосрочен труд и всички носят отговорност. Факт е, че след като кабинетът „Виденов” през 1995 година подаде документи за официално членство на България в Европейския съюз, правителството на Иван Костов постави началото на процедурите за подготовка на това членство. После кабинетът на Симеон Сакскобургготски подготви и синхронизира законодателството съобразно европейското и изготви редица стратегии и планове за реализация, които няколко кабинета трябва да изпълняват.
На правителството с министър-председател Сергей Станишев се падна нелеката задача да защитава средствата за тези проекти, да доказва на Европейския съюз целесъобразността на поисканите пари, както и да отвоюва правото си да бъде член на Европейския съюз.
После кабинетът „Борисов” дойде и неговият министър-председател на готово и безцеремонно си присвои труда и безсънните нощи на много хора. И вече две години цинично говори в единствено число за себе си като месия, на когото българският народ трябва да се прекланя. Забравил, че светът и по-конкретно историята на България не започва с неговата лична персона. Безспорен факт е, че България съществува от 1330 година и ще съществува и след него.
Често си спомням думите на Ангел Найденов, бащата на покойния Илия Павлов, който ми каза в едно интервю: „Тези момчета искат да управляват, да имат пари и власт, но не са подготвени и не са готови да платят социалната цена, която изисква този процес”.
Увлечен в собствените си заигравания, Борисов пропусна най-важния момент, че политиката има и своето социално измерение. Изкуство е да намериш баланса между икономическите интереси и социалните потребности на участниците в тях. Барометърът е много чувствителен и всяка нечестна игра натежава.
И естествено, има последици. Назрява недоверие и омраза, които постепенно нарастват и накрая ескалират. Под една или друга форма. И се връщат като бумеранг срещу теб, който най-малко си очаквал.
Каквато и да е била първоначалната цел на случилото се в Катуница, убедена съм, не е постигната. Трудно някой може да убеди безпристрастните наблюдатели, че феновете на футболните агитки не са били предварително организирани; че в този момент полицията не е била в пряка връзка с Борисов и Цветанов, а не са предприети никакви мерки за потушаване на размириците и палежите на къщи.
Ситуацията в Катуница много напомня на събитията от далечната 1996. Тогава първи на барикатада пред Народното събрание застанаха момчетата от футболната агитка на ФК „Левски”, за които се знаеше, че са контролирани от ВИС. Те имаха своята роля и фукции в организацията на т.нар. „спонтатен протест”, който по-късно прерастна в студентска стачка, Имаше за цел да предизвика суматоха и да отложи въвеждането на валутния борд от кабинета „Виденов”. Стачката май се оказа добре финансово подплатена и доведе на власт тогавашното СДС и кабинета на Иван Костов.
Естествено, всичко това вече е минало, но приликата между събитията е очевадна, а бездействието на държавата в Катуница породи много въпроси. Последващите събитя май стреснаха мнозина.
В същото време, докато обществото е заето с полемиките около Катуница, Европейската комисия започна мащабни проверки на монополите в енергетиката. Комисията е взела решение да започне две наказателни процедури срещу България заради неспазване на третия енергиен пакет за разделяне на електро и газопреносната мрежи на ЕС, за да се либерализира пазарът, да се осигури достъп на повече доставчици и да се осигуряг по-добри цени за потребителите в страната.
И пак някак незабелязано от народа, използвайки суматохата и отвлеченото внимание, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) реши да увеличи цената на природния газ, парното и топлата вода.
Събитията от Катуница, както и публичните шамари, които Европейската комисия редовно ни нанася, дълго ще отекват. Идват ибори. Започва следващото ниво на политическата игра. Българският Аватар постепенно започва да губи позиции. А всяко следващо ниво на играта става все по-сложно.
