Проф. Георги Близнашки е един от съставителите на новата българска Конституция след промените, приета през 1991 г. Преподавател по конституционно право, депутат в три парламента и наблюдател в Европейския парламент, той е едно от най-ярките имена в българската левица, но и неин критик в последните години. Близнашки е символ на „лявото крило” в БСП и първи бе предложен за кандидат на партията за президентския пост. Националният съвет на столетницата обаче го изхвърли от надпреварата и избра Ивайло Калфин.

Проф. Близнашки, идва ли крахът на българската левица след последните загубени от нея избори?

По-скоро след тежкото поражение от последните президентски и местни избори настъпва началото на края на БСП такава, каквато я познаваме. Каквото и да си говорим, никога досега тази партия не е претърпявала такова тежко поражение, особено на местно равнище. Партията е силно децентрализирана и досега винаги се е представяла значително по-убедително в страната дори тогава, когато сме имали проблеми на национално равнище. За пръв път се случва нещо, което може да има катастрофални последици, ако не се вземат радикални мерки.

Заформят се и някакви вътрешнопартийни спорове за това дали изборите носят успех или са провал за БСП. Сергей Станишев е доволен от резултатите, а Румен Овчаров определи представянето на партията като стъпка назад. Кое е вярното в крайна сметка?

Нужно е известно време, за да се успокоят изборните страсти и ситуацията да се прецени трезво и реалистично. Това не е обичайната загуба на избори, това е тежко поражение. Подчертавам го, тъй като губим позиции в големите градове на страната. В някои от тях, като Варна, Пловдив и Русе, нашите кандидати въобще не достигнаха до балотаж. Това е една абсурдна ситуация, каквото и друго да се говори. Така че е необходимо време, за да се осъзнае колко сериозна всъщност е загубата. Очевидно е, че с този бодрячески тон Сергей Станишев ни вкарва в един Оруелов сценарий – т.е. в онази пропагандна схема, при която поражението се превръща в победа. Тук е и илюзията, че получавайки един приличен процент гласове и че той е по-голям в сравнение с последните парламентарни избори, партията е тръгнала нагоре. Ако се вгледаме в резултатите и вникнем в проблемите в отделните области, тогава картината става всъщност много тревожна.

Очевидно е необходимо повече време, за де се осъзнае действителното положение на нещата. Не е възможно партията този път да се направи на разсеяна, сякаш нищо не се е случило и да продължим напред, нагоре, за да спечелим следващите избори. Това няма как да стане, защото губим големите опори. Те на практика се сриват и когато утре дойдат парламентарните избори, няма кой да те посрещне на места.

Кои са тези големи опори?

Големите регионални центрове в страната. Имахме мощни организации, които задаваха тон и на национално равнище в партията. Последиците могат да се окажат катастрофални.

През 2009 г. след загубата на парламентарните избори, Сергей Станишев обяви, че ръководството на партията е готово да понесе отговорност и да последват оставки. Сега и дума не се споменава за това. Грешка ли е?

Това е парадокс. Той се опитва да представи поражението от последните избори като една приемлива загуба и да представи успешната мобилизация на места като възход. Това са просто неверни оценки, които не отговарят на действителността. Относително по-доброто представянето на тези избори, в сравнение с предишните, не ни дава основание да смятаме, че БСП е в добра кондиция. Точно обратното, това беше една конвулсия в резултат на мобилизацията, а оттук нататък ще лъснат същинските проблеми.

Къде е коренът на всичко?

Коренът е в безпринципната политика, която се водеше през последните 10-12 години. Едно объркване, което доведе до загубване на ориентирите. БСП отдавна се обезличи и не следва своята кауза, а именно борбата за социална справедливост. Тя всъщност влезе в неолибералните схеми за търсене на решения за проблемите, пред които страната е изправена. Иначе казано, тя не представлява сериозна алтернатива на днешните управляващи.

Как така? Ръководството твърди точно обратното?

В този смисъл, че се срина традиционната десница и така да се каже на терена остана БСП като единствения значим фактор в опозицията. Това обаче не значи, че сме реална алтернатива на сегашното управление. Да го кажа кратко… Много политици днес си позволяват да цитират Уинстън Чърчил, ровят се в дебелите книги, за да намерят подходящите цитати и да оправдаят днешната ситуация. Има една знаменита негова фраза и тя гласи: „Победата няма заместител”. Всички други обяснения губят смисъл. Ние загубихме тези избори и то изключително тежко. Нещата не опират само до неуредиците, до предизборната кампания, а имат по-дълбоки корени – това, че се отказахме от нашите изконни ценности и стъпихме на терена на социалната демагогия.

Какво се случи с лявото?

Е, там е цялата работа. Ние говорим за по-високи доходи, но не можем да посочим ресурсите, с които да ги осигурим. Истината е, че социалната държава предполага преразпределение на финансовите ресурси. Така че, който говори за това, трябва веднага да каже и за преразпределнието на доходите от богатите и свръхбогатите към по-бедните и по-слабите. Това означава и отказ от плоския данък, който в нашите условия е абсурден, тъй като има изцяло регресивен характер. Една автентична социалистическа партия не може да не настоява за прогресивно подоходно облагане, за да може да провежда съответно и активна социална политика. Всичко друго са празни приказки.

Това не ви ли прилича на възникналия въпрос към ръководството на БСП да инициира провеждането на предсрочни парламентарни избори, без обаче да е ясно кого може да използва в кабинет?

Най-напред, последите избори стабилизираха управляващата партия ГЕРБ във властта. Този лозунг незабавно трябва да бъде снет, ако ние сме отговорна политическа сила. Въпросът за предсрочни парламентарни избори е в разрез с интересите на страната. В разгара на една тежка финансова и икономическа криза българският народ се произнесе в полза на днешните управляващи и тук трябва да се търси консолидация, за да може да се преодолеят онези тресавища, които се задават на хоризонта. Положението за цяла Европа е изключително тежко. Преди време казах, че последните избори може да се окажат съдбоносни за левицата, защото тя пропусна един златен шанс да възстанови равновесието в политическия живот.

Имаше ли достатъчно време за това?

Разбира се, че имаше такава възможност, стига да бяхме отишли към достатъчно солидни кандидатури за президент и вицепрезидент. А ние избрахме удобните кандидати – хора, които не биха пречили на нито една група вътре, в партията. Те не успяха съответно да обърнат нагласите в обществото. Каквото и да си говорим сега, когато си загубил, трябва да приемеш фактите и да признаеш резултатите час по-скоро. Истинските демократи знаят, че е по-добре другата страна да спечели, отколкото конституцията да бъде разрушена. Затова казвам, че няма никакъв смисъл да се правят генерални заключения за фалшифициране на изборите. Безотговорно е да се правят подобни заключения, ако не могат да се докажат по убедителен начин. Освен всичко друго, такова едно поведение – в условията на задълбочаваща се финансова криза на европейския континент – е в разрез с висшите интереси на страната. В няколко конкретни случая, където действително е имало злоупотреби и те могат да се докажат – въздействия, довели до категорична промяна в крайния резултат, тогава може да се опита оспорване в съда. Всякакви останали приказки са губене на време.

Какъв е потенциалът на левицата?

Тя надскочи своите възможности, но в нито един момент от кампанията тя не успя да внесе обрат в самите настроения. Нямаме никакъв повод да се гордеем с изявите на Ивайло Калфин, защото той не можа да отправи нито едно солидно послание към избирателите. Той проведе обичайната кампания с обиколка в страната и срещи с местните ни активисти. В нито един момент обаче той не можа да внесе някакъв обрат в хода на събитията. Не постави на масата, пред общественото внимание онези проблеми, които биха накарали хората да променят своите нагласи. Няма я каузата, ние играем на чужд терен. Ползвахме фразеологията на неолиберализма и не посмяхме да повдигнем темите за същинските проблеми на хората и дефицита на социална справедливост в нашето общество. Имах чувството, че наборът от думи, които използва нашият кандидат, са просто клишета, които той е събирал оттук-оттам. Нямаше логика, нямаше визия, нямаше перспектива в изявленията. Като добавим и кандидата ни за вицепрезидент Стефан Данаилов, популярният актьор, чрез който за пореден път докоснахме струната на носталгията, стана ясно, че не предлагаме достатъчно солидна и силна алтернатива на онова, което се случва.

Може ли да се направи прогноза за бъдещето й след 20 януари догодина, когато Георги Първанов предаде поста си на президент и се завърне в партията?

Оставането на Станишев начело на БСП е напълно безсмислено. Той се захвана с каузата на демокрацията, но в досегашното си поведение той не е показал никаква ангажираност с демократичните ценности и принципи. Няма автентичност в неговите изяви. Това е едно приспособяване към конюнктурата. Това са хора, възпитани по друг начин, а в душите си носят остатъчен сталинизъм, който не могат да преодолеят и той изплува периодически. Например, последните изявления на Станишев, че всяко искане на оставка ще се смята за провокация или саботаж… Слушаш ги тези неща и се чудиш коя година е – дали слушаш съвременния лидер на партията или това са реминисценции от изявленията на Вълко Червенков или на Йосиф Сталин. Така или иначе Сергей Станишев води партията от едно поражение към друго поражение. Колкото и да упорства, неговото лидерство няма да доведе до нищо добро. Имах повод да кажа – не дай си Боже да победим в едни скорошни парламентарни избори и във властта отново да се върнат тези изхабени физиономии, които бяха министри в последното правителство на тройната коалиция. Абсурдно е да отидеш към властта със същите тези провалени фигури, а той очевидно е здраво обвързан с тях. Пак ще повторя, нужна е радикална промяна. В крайна сметка тази партия не може и не трябва да се превръща в поредната партийка за частна употреба.

Връща се Първанов. Какво се случва с ръководството на БСП?

Нищо сериозно не може да се случи, защото той също изживя своето време в политиката. Тези свръхочаквания, които някои свързват с него, са напълно безпочвени. Той имаше страшно много време, за да покаже на какво е способен. Именно президентът трябваше да разработва стратегическите проекти за България, да чертае визията, а той въобще не можа да се справи с тази задача. Нищо случайно обаче няма в това, защото ако се вгледа човек в лицата на хората от обкръжението му, които се опитаха да лансират проекта АБВ, става ясно, че това са хора от една отминала епоха. За мен този неизбежен конфликт между Първанов и Станишев не представлява особен интерес. Каквито и промени да настъпят, ако са на тази плоскост – сблъсък на двете клики, това не може да роди перспектива, която да вдигне партията на крака и да я направи боеспособна политическа сила.

Работи ли някой вътре против нея?

Не. Просто групите в нея взаимно се блокират и това спира развитието й. Групите са няколко, основно на национално равнище, но има и такива на места, които се получиха заради феодализацията на местното самоуправление през последните десетина години. В тази ситуация мнозина загубиха по един или друг начин на изборите. Повечето са в категорията „губещи” и затова Станишев е толкова арогантен в изявленията си.

Или пък е защитна реакция?

Разбира се. Ако отиде БСП в този си вид към следващите парламентарни избори, нищо добро не я очаква.

Мислили ли сте да се откажете от членството си?

Не. Няма да направя подобен жест. Доколкото знам, въпросът за моето изключване е бил обсъждан от някакви групи. Доста забавно ми е всичко това, защото на два пъти съм я спасявал в тежки моменти, а сега тон задават точно онези лица, които през 1990-91 и 1996-97 г. напуснаха партията, а впоследствие се завърнаха и започнаха да съветват Станишев. Гледам с известно пренебрежение на заплахите, които задочно се отправят към мен. По-скоро ми стана крайно неприятно и бях изключителен огорчен, когато моето име се появи в списъка на интелектуалци, които подкрепят кандидатите ни Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Това беше груба злоупотреба с моето име, тъй като никой не ми се обади да ме попита дали съм съгласен. Очевидно, в този случай се разчиташе на лоялността ми и че два дни преди изборите няма да предизвикам публичен скандал.

Предстои ли той или вече няма смисъл?

Какво да ви кажа, не съм работил срещу тях по време на кампанията, но нито им вярвам, нито ги подкрепям. Всъщност, по-точно е да се каже, че не им вярвам и затова не ги подкрепях. В крайна сметка в една партия става дума за съмишленици и тяхното мнение трябва да се взима за всеки конкретен случай, а не да се смята, че те са обречени да следват сляпо линията на ръководството.

Чисто емоционално, когато гласувахте против номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент, не ви ли попречи в отношенията в партията? Поддържате ли добри отношения в нея?

Това ми е последната грижа. Аз имам много приятели и съмишленици в тази партия, по простата причина, че бях човекът, който е връчил хиляди партийните книжки през 1990-91-ва година, когато преименувахме партията. А това създава един дълготраен емоционален ангажимент и затова никога не съм си и помислял дори да напускам партията. Но и никой на свой ред не би могъл да ми търси сметка за това, което искам да кажа. Крайно неприятно ми е това, което се случва с нея, защото бях един от хората, които възприеха насериозно промяната от 10-ти ноември 1989 г. Действително смятам, че това е повратната дата в най-новата история на страната и през цялото време се борих бившата комунистическа партия да се обнови, да се преобрази в нещо съвременно и европейско, за да защитава по достоен начин каузата на социалната справедливост. Вместо това непрекъснато се пробутва едно надлъгване с историята, предлагат ни се сурогати, заиграва се с родната олигархия, а това не може да не доведе до драматични последици. Участник съм в замислянето и осъществяването на един мащабен политически проект и затова не мога да остана безразличен към случващото се с партията и със страната. Неотдавна дори си позволих да кажа, че обновлението на БСП се превърна в трагедия за България. Нещата можеха да се случат и другояче при по-голяма далновидност и повече добра воля.

Има ли някой депутат сега, с който да споделяте тази визия? Не ви ли изглеждат всички много сплотени с ръководните фигури, като едно ядро?

Всичко това е само привидно. Просто тяхното бъдеще в политика зависи от актуалния лидер. До там сме го докарали. Хората внимават какво говорят, за да не изпаднат от листата за следващия парламент или да бъдат неглижирани при разпределението на едни или други блага. Това е инстинктът за оцеляване, а той няма нищо общо със същинска политика. Голямата политика се прави само от хора, които мислят и действат свободно. Т.е. такива личности, които живеят за политиката, а не се препитават от нея.

Като заговорихте за парламентарни избори, как гледате на коалиция ГЕРБ – БСП?

Нищо не трябва да се изключва към днешния момент, заради задълбочаващата се финансова криза. Не се знае дали няма да се наложи едно решение за съставяне на правителство на национално единство или национално спасение, защото ако тръгне една верижна реакция от южната част на континента и повлече останалите страни, тогава всякакви партийни различия и сблъсъци губят смисъла си. България ще трябва да мобилизира и последните си ресурси, за да оцелее някакси в евентуалната буря.

Национално обединение включва и десницата, а и напоследък се вижда, че БСП на места подкрепи кандидати на „сините”.

Това беше един ефектен жест. Големият въпрос е, че го направи човек като Станишев, който не е автентичен в своето поведение. Същият той, когато бе силният на деня, направи опит да вдигне бариерата до 8 %, за да изхвърли същата тази десница от политическия живот на страната и само решението на Конституционния съд осуети това намерение. Не можеш да действаш брутално спрямо политическия опонент, когато си силен, а когато се окажеш слаб, изведнъж да разбереш, че принципите на демокрацията са последното ти убежище. Подобни жестове не вдъхват сигурност и прави поведението ти непредсказуемо. Поради тази причина и електоратът на десницата подкрепи Плевнелиев, а не Калфин. Независимо, че вървеше една вълна на протестен вот, левицата не успя да го хване изцяло и напълно. Проблемът е, че трябва да си автентичен в каузата и последователен в поведението си, за да привлечеш обществото на своя страна.

Вие гласувахте ли?

Да.

И на двата тура?

Да, винаги гласувам и никога не се въздържам.

Какво казвате на студентите си?

Да бъдат пълноценни граждани на своята собствена държава. Между другото, повечето от тях са във възторг от моето поведение. При откриването на учебната година, когато бяха събрани всички студенти от Юридическия факултет – над 1000 души, споменаването на моето име предизвиква буря от аплодисменти, така че нямам проблеми с младите хора. Те искат да виждат завършени личности с характер, с ясни позиции и безукоризнено поведение.

Какво ще кажете за новопоявилия се надпис на стената на Университета – „Другарю Близнашки, скромността не е порок!!!”?

Преди всичко, това е акт на вандалщина, тъй като оскверняват една сграда, която е паметник на културата – според мен, дори най-красивата сграда в цяла България. Могат да изливат анонимния си гняв с по-голям успех във Фейсбук, например. Но аз съм сигурен, че това не са студенти от Юридическия факултет, а политически фанатици, които изливат злобата си по елементарен начин, тъй като не могат да водят открит и цивилизован диалог. Така или иначе, аз съм обръгнал на всякакви нападки, но тези „носители на висшите етически ценности” да бяха пожалили сградата на Софийския университет.

Строг ли сте със студентите си?

Строг в онзи смисъл, че имам своите високи изисквания, но всички знаят, че изпитът при мен е много лесен и приятен, след сериозна подготовка, разбира се.

А ако днешните управленци на левицата се явят на изпит по качество на лидерството им?

Не биха могли да си го вземат по никакъв начин. Мога да ви дам един пример. Не апострофирах Ивайло Калфин по време на кампанията, за да не разрушавам неговия имидж, но той започна в един момент да повтаря тезата на Георги Първанов, че трябва да се повиши бариерата за отхвърляне на президентското вето. Това е абсурдна теза, защото това е централният въпрос на всяка форма на управление. Когато искаш бариерата да се вдигне на 2/3, тогава се предполага смяна на формата на управление и по същество се пледира за въвеждане на президентска република. Това е един срамежлив начин да искаш смяна на парламентарната република с нещо друго. Даже Калфин обяви, че това с ветото може да стане и без свикване на Велико народно събрание. На сцената са хора, които нямат задълбочена представа от големите политически въпроси, свързани с държавното устройство. Това, ако ми го каже студент втори курс на изпита по конституционно право, просто го изпращам да чете през летните месеци, за да се яви през септември отново на ликвидационната сесия.

Намирате ли паралел между говоренето на Георги Първанов и Ивайло Калфин и някои отделни моменти от реториката на двойката Путин – Медведев в Русия?

Масова практика е това. Въобще руското влияние в България си остава изключително силно, каквото и да се говори. Например, плоският данък се пренесе от Русия. Само че в България нямаме тези ресурси и свободни приходи, идващи при тях от износа на петрол и газ. Като добавим и че парламентаризмът никога не е бил форма за управление в Русия, тогава лесно се вижда, че техният пример е неприложим у нас. Ние имаме друга традиция и тя е изначално европейска още от времената на Търновската конституция.

Имаме си нов президент в крайна сметка.

Да. И това е факт, който трябва да се възприеме по един нормален начин. На този човек трябва да му се даде шанс да реализира заложения в него потенциал и да реализира своята програмна визия за бъдещето на България. Той има добри намерения и трябва да му се помага. Самият аз съм помагал по един или друг начин на всички досегашни президенти. Бидейки конституционалист, за мен интересите на държавата винаги са стояли над всякакви партийни пристрастия, така че ми се ще да вярвам, че промяната в президентската институция ще бъде за добро. Лично аз ще стискам палци на новия президент да се справи с предизвикателствата.

www.vsekiden.com