/Поглед.инфо/ На 15 юни т.г. изстрадалото ни Отечество бе огряно от поредното североатлантическо "сияние" – учредено бе ново политическо сдружение – Атлантически съвет в България (АСБ) от световно неизвестни и посредствени "кириякстефчовци". Май, че множко станаха маймуните на клона, но, моля, новото сдружение да не се бърка със старото – Атлантическия клуб на Пасито, както би се изразила уважаваната от мен Велислава Дърева, непостижимо отразила събитието!

Ето какво са записали членове на УС на АСБ в своята първа декларация, съпроводена от коментара ни за отделни "креативни" постановки в нея:

"Буди недоумение липсата на адекватна реакция от българските власти  на информацията, че центърът на руската подривна дейност срещу държавите от нашия регион се намира в България" – Като разполагате с такава информация, господа, посочете: адреси, агенти, пароли, явки – с една дума, дайте факти и доказателства. В противен случай, казаното от вас се квалифицира като чиста лъжа! Фейк! Или като подстрекателство към разпалване на омраза и екстремизъм в обществото.

"АСБ констатира, че никоя европейска държава не одобрява водената от президента на Русия Владимир Путин външна политика"– Откога Сърбия, Гърция, Чехия, Унгария, Словакия, парламентарно представените партии в Германия , Франция и Италия не са в Европа?

"АСБ очаква президентът, парламентът и правителството на Република България да  настояват пред Руската федерация като „правоприемник” на СССР да поднесе официално извинение за окупацията на страната ни и наложения със сила престъпен комунистически режим". Тук вече безродниците надминаха себе си!

През февруари 1945 година в Ялта се провежда конференция с участието на Сталин, Чърчил и Рузвелт по въпросите на следвоенното устройство на Европа. На тази среща е решено Царство България да бъде в зоната на влияние на Съветския съюз.

Това решение има и предистория...На 1 март 1941 година Царство България подписва Тристранния пакт и става част от фашистката коалиция на Адолф Хитлер –"Рим, Берлин и Токио", а на 13 декември 1941 година Народното събрание обявява война на Великобритания и САЩ. В резултат на това Чърчил, в кореспонденцията си и по време на срещите на тримата големи, винаги е настоявал" "българите да бъдат жестоко наказани". С този политически избор на политическата класа на Царство България и монарха се обясняват и 11-те ожесточени англо-американски бомбандировки над София през 1943 и 1944 година, както и действията на Съюзническата (САЩ, Великобритания и СССР) контролна комисия в България след 9 септември 1944 година в т.ч. и по създаването и дейността на Народния съд. Само благодарение на позицията на СССР при подписването на Парижкия мирен договор от 1 феврари 1947 г. България запазва границите си от преди встъпването си в Тристранния пакт, но са ѝ наложени репарации – към Гърция за $70 млн. и към Югославия за $25 млн., изплатени до цент от " престъпния комунистически режим" на Тодор Живков, за разлика от правителството на Симеон Кобургготски, което великодушно опрости многомилионния дълг на Ирак към България!!! Така че, ако трябва да има извинения пред българския народ, то извиняващи се трябва да бъдат политическите правоприемници на монархо-фашизма в България!

И още! Понеже сред учредителите на АСБ е и една "активна посредственост", която през 1992 година, от трибуната на Народното събрание, искаше да съди РФ по същия въпрос, то май е време честните и неопетнени депутати, в т.ч. креативните и широко скроени политолози и видни журналисти - международници да проявят законодателна инициатива: Народното събрание да приеме нормативен акт, с който да постанови търсене на съдебна отговорност за криминалното разграбване на държавната собственост на България след 1989 година, както и да се назоват имената, с последващо търсене на наказателна отговорност на всички, които с действията или бездействието си, управлявайки страната през годините на прехода, направиха 80% от българската нация бедни, болни и беззащитни жертви на битови престъпления, принудиха икономически българските младежи да емигрират, превръщайки ги в бездуховни потребители– космополити!

" АСБ е категоричен: руският президент Владимир Путин няма нито работа, нито празник в България на 3 март 2018 година"– С това си странно и дилетантско предложение новите атлантически "месии" успешно вкарват не само себе си, но и страната във фактическа международна изолация!

Нашите политически саморасляци-седесари вероятно са забравили, че Владимир Путин беше най-близкият съратник на един от ръководителите на демократичните преобразования в Русия – проф. Анатолий Собчак. И още. Потомците на руските емигранти от годините на гражданската война, които нашите безродници припознават като освободители и ще ги канят за 3-ти март, в огромното си болшинство, след пристигането си в България, не остават в страната, а заминават да живеят във Франция, Италия и Щвейцария, като голяма част от тях, по време на президентството на Путин, пожелаха да си върнат руското гражданство. Главата на Руския императорски дом княз Дмитрий Романов, на 14 април 2015 година в Москва заяви: "Аз съм благодарен на президента на Русия Владимир Путин за решението праха на Върховния главнокомандващ руската армия в Първата световна война, великият княз Николай Николаевич, да се завърне в Родината". Владимир Путин бе определен за "Човек на годината" по версиите на американските списания "Тайм" и "Форбс". В Хамбург, на форума на Г20 т.г., за отразяване срещата на Путин с Тръмп пристигнаха над 5000 журналисти, а разговорът между двамата президенти, въпреки настойчивото напомняне на Мелания Тръмп за приключване поради нарушаване на програмата, продължи 2 часа и 16 минути! През 2017 година Путин и китайският му колега са се срещали и разговаряли по телефона 24 пъти, а японският премиер Синтаро Абе за по-малко от година посети три пъти РФ за лични срещи с Путин. Италианският президент и премиерът на Италия през юни т.г., през три седмици, бяха приети в Кремъл от руския държавен ръководител! Да не говорим за Ердоган и Нетаняху!

"Руският президент Владимир Путин е отговорен за осъществената агресия срещу независима Украйна през 2014 година, за анексирането на украинска територия.." – Новите атлантици-службогонци, въпреки псевдонаучните си титли, би трябвало да знаят, че познанието, а оттам и изводите, се базират изключително на факти. А фактите са следните: парламентът на квазиобразованието Косово, с решение на 109-те депутати-албанци и при отсъствието на 11-те сръбски депутати, приема Декларация за независимост на Косово, основащата се на Устава на ООН и правото на народите на самоопределение. По-късно, на 22 юли 2010 година, Междунардният съд на ООН със свое решение потвърди по отношение на Косово, че едностранното пръвъзгласяване на независимост на част от държава не нарушава каквито и да било норми на международното право.

А да видим , как стоят нещата с Крим? На 11 март 2014 г. Върховният съвет на Автономна Република Крим, в съответствие с Устава на ООН и Хартата на ООН за правата на коренните народи, с 61 "за" и 3 "против" от общо 64 депутати приема решение за свикване на всенароден референдум за излизане на републиката от състава на държавата Украйна и образуване на самостоятелна суверенна и независима държава, която да се присъедини към РФ чрез референдум. Референдумът е проведен на 16 март 2014 година, като в него вземат участие 83,11% от имащите право на глас граждани на републиката . За присъединяване към Руската федерация гласуват 1 млн. и 233 хиляди , което е 96,77% от явилите се гласоподаватели.

И в двата случая юридическата база е една и съща, но има една съществена разлика: решението за обявяване на независимост от гражданите на АР Крим се взема с общонароден референдум, докато създаването на квазидържавата Косово е в резултат на гласуване в парламента и след осъществена военна интервенция (агресия) на НАТО в Югославия, на която Косово исторически е нейна съставна част. И кой е агресорът, господа атлантици?

По наше дълбоко убеждение, българското гражданство трябва да знае своите "герои", а това са членовете на УС на АСБ: доц.д-р Антоний Гълъбов – съпредседател, Димитрин Вичев – съпредседател, доц.д-р Александър Йорданов, Атанас Славов, Георги Мишев, гл.ас. Георги Цветков, проф.д-р Евелина Келбечева, доц.д-р Методи Андреев, доц. д-р Момчил Дойчев, д-р Олена Коцева, ген.-майор о.р. Съби Събев.

Макар съставът и интелектуалната продукция на поредната американска агентска мрежа за влияние в България да ни напомня на ансамбъл за художествена самодейност, не трябва да се самозаблуждаваме и да не виждаме, че зад аматьорщината на нашите инициативници се крие "дългата ръка" на чичо Сам, за което говорят и някои факти, събития и изказвания, които ще ни помогнат да се ориентираме в темата.

В средата на март президентът на САЩ Доналд Тръмп изпрати в Конгреса предложението си за бюджет на страната за 2018 година. Белият дом предлага финансовите средства, отпускани на Държавния департамент за оказване на чуждестранна помощ по света да бъдат намалени с 28% или с над 10 млрд.долара.

На 8 юни т.г. бе публикуван Доклад на Генералния инспектор на Държавния департамент на САЩ (https://oig.state.gov/system/files/isp-c-17-27.pdf ), касаещ продължаващо неизпълнение на негови препоръки, (дадени в началото на 2016 г. за финансовата 2014г.), за непрозрачност в дейността на Департамента и неспазване изискванията за законосъобразност при разходването на $32,6 млрд. държавни финансови средства за финансовата 2015 година. Безвъзмездната помощ е била предоставена от Конгреса за реализирането на приоритетни цели в политиката на САЩ по света, като финансирането се е осъществявало основно чрез правителствената Американска агенция за международно развитие(USAID) под контрола на Държавния департамент. Част от тези $ 32,6 милиарда са били трансферирани към други Агенции и организации, по предложение на Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието и Центровете за контрол и превенция на епидемиите за изпълнение на техни програми.

Бланкетната норма е като "врата в полето", при това без прозрачност и контрол, както констатира Генералният инспектор на ДП на САЩ, но не е наша работа да даваме оценки!

На 21 юни т.г. на сайта на "Атлантическия Съвет" във Вашингтон бе публикувана програмна статия ( www.atlanticcouncil.оrg) от агента на Съвета Александър Вершбоу (ALEXANDER VERSHBOW) , бивш посланик на САЩ в Москва и доскорошен зам.генерален секретар на НАТО, в която той дава разяснения за бъдещата дейност на организацията и конкретни указания към хилядите ѝ подизпълнители по целия свят.

На 29 юни т.г. във Вашингтон, в рамките на информационната седмица "DisinfoWeek" на Атлантическия Съвет (Atlantic Council) и немската консервативна фондация "Конрад Аденауер", бившият държавен секретар на САЩ и сегашен председател на Националния демократичен институт Мадлин Олбрайт (Madeleine K. Albright,) апелира към американските законодатели да не се поддават на исканията на президента Тръмп за съкращаване на бюджета на Държавния департамент за дейността му извън страната, подкрепяща свободолюбивите народи в борбата им с "хибридната война", водена от РФ срещу съседните ѝ страни.

Всички тези факти са брънки от една верига – " хранителната верига" на военните от НАТО и обслужващите ги цивилни чиновници, в т.ч. временно наетите за надзиратели в "колониите" по целия свят местни натегачи. Множеството храненици на американските данъкоплатци денонощно и всеотдайно се занимават с пропаганда и промиване на мозъци, обезпечавайки изпълнението на висшата триединна държавна задача:

  • гарантиране печалбите на военно-разузнавателния комплекс на САЩ чрез насаждане на страх сред населението на Америка и в света от "мощния враг Русия", но едновременно с това – възбуждане сред същото това население на възторжен "шок и трепет" от мощта на американското оръжие и армия;
  • промотиране и утвърждаване по света на неоконсервативната (или неолиберална, в зависимост от това коя партия управлява и с акцентите ѝ върху определени западни ценности) официална идеология , обосноваваща и развиваща хегемонията на Америка над цялата планета, като в единия случай се говори за "изключителност", а в другия – за "величие" на американската нация;
  • поддържане на най-високо ниво жизнеспособността, отвоюваната териториална цялост и военната мощ на държавата Израел, гарантиращи спокойния сън и личния принос на финансовите властелини на света за изпълнението на "Завета" на праотците към избраната нация.

Изпълването със съдържание и реализацията на тази комплексна програма се финансира от данъкоплатците – най-вече американските, но и от всички останали законопослушни граждани, в т.ч. и от българските, неосъзнато осребрявайки с труда си "бляновете" на изключителните за "Нов световен ред". С евтините американски пари, раздавани на килограм от американските структури и НПО-та по света, се "поощряват" държави, политици, пишман-интелектуалци, псевдо-журналисти, на които всичките думи са предплатени за да обслужват с фалшив ентусиазъм пропагандните цели на отвъдокеанските си господари.

В своята програмна статия, "големият началник " от централата на Атлантическия Съвет във Вашингтон Александър Вершбоу, използвайки военна терминология, препоръчва: "Трябва да тръгваме в контраатака: да използуваме стари и нови технологии, за да стигне нашия разказ до рускоезичната аудитория, подкрепяйки в дългосрочен план стремежите на руския народ за свобода и демокрация. Във всичките тези наши усилия ще имаме по-голям шанс за успех, ако работим в тясно сътрудничество с нашите европейски съююзници и партньори".

А "изключителната" Мадлин Олбрайт, в стремежа си да защити необходимостта от повече финансови средства, необходими за промиване мозъците на източноевропейците, заявява: "Ние трябва да се учим от страните от фронтовата линия, граничещи с Русия и от приказки да преминем към действия. Едни и същи инструменти , които се използуват за разпространяване на дезинформация, трябва да са на разположение на тези, които искат да разпространяват истина".

С тези височайши откровения всичко си отива по местата. Мисията на пропагандното звено на Атлантическия Съвет в България е да води "война" с Русия на българска територия. Обект на въздействие следва да бъдат не само русофилите в България , но и рускоезичното население, избрало за постоянно или временно местожителство България. Инструментите за пропаганда на "истината" и за дезинформацията са едни и същи, базиращи се на нови и стари технологии. Трябва да се създават местни структури, с които да се оправдават големите разходи. От доклада на Генералния инспектор на Държавния департамент на САЩ става ясно , че в света има изградени 22 офиса и бюра за директно разходване на милиарден финансов ресурс за защита на американската политика зад граница, като за 2015 година сумата е 4,7 млрд. долара т.е. това са средства, които самостоятелно са изхарчени от чиновници и активистите по места, обслужващи изпълнението на отделните програми на Държавния департамент, USAID, другите агенции и НПО-та.. Сериозни пари! Интерсно, колко от тази сума е била предназначена за проамериканските структури в България !?

И какво излиза на практика? Одобряването от Конгреса на огромните военни разходи на САЩ (700 млрд.долара за финансовата 2018 година!) изисква и сериозни аргументи. В страните – партньори и съюзници на САЩ се изграждат структури, които осигуряват "чистосърдечните признания" от видни местни общественици и политици за техните "опасения", "тревоги" и "молби" за военна и консултантска помощ в борбата с "хибридната война" и агресивността на Руската федерация . В резултат на тези "прошения", високите и авторитетни американски политици и военни, ангажирайки се, осигуряват максимална гласност на "споделените мисли" в най-големите световни средства за масова информация. Така фейковите новини масово се тиражират, подготвяйки американското обществено мнение безусловно и убедено да приеме високите бюджетни разходи за военно-разузнавателна дейност на правителството, за да бъдат "спасени " страдащите от "непосилния гнет" малки, съседни на Русия, народи!Това просто е технология!

Ето един реален пример как това става на практика. В броя си от 23 август 2015 година, американският всекидневник "Вашингтон пост" публикува интервю с американския генерал в оставка и директор в централата на Атлантическия Съвет във Вашингтон Уесли Кларк, в което той споделя: "Президентът на България (естествено, Росен Плевналиев - б.м.) ми каза, че е ненормално да действуваме така, като че ли Путин е в правото си да ни учи какво да правим, само защото неговата страна е по-голяма!". Изключително наивен аргумент , но обикновеният американец, който едва ли знае къде е България, е впечатлен, че президент на страна-член на ЕС се чувствува много "притеснен" от Русия, при това не от армията и агресивната ѝ политика, а от необятната ѝ територията(!!!). "Какъв лош човек е този Путин и как плаши беззащитните хорица с огромните размери на държавата си! Трябва да бъде наказан!"– си казват обикновените американци. Елементарно, но работи! А дали се чувствуват уверени за бъдещото си здравомислещите хора по света, станали свидетели на парадоксалната история с члена на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ от Калифорния, един от законодателите на Америка, г-жа Максим Уотърс, която съвсем сериозно и отговорно декларира в международния ефир своята готовност да поведе битка с Путин , заради агресията му срещу несъществуващата държава Лимпопо!!!

Смешно и невероятно! Но с подобни похвати и инсинуации военните бюджети и този на Държавния департамент на САЩ години наред се приемат безпроблемнно от Конгреса! Парите се гласуват и усвояват! Задачата е изпълнена! Всички са доволни! Суверенният дълг на САЩ расте в прогресия! Светът плаща за страха си!

Възможно ли е всичко това да става в най-модерната и развита държава в света, при положение, че човечеството е пред прага на 4-та индустриална революция и създаването на изкуствен интелект ? Възможно е, за съжаление! Жалкото и страшното е, че всички ние, мълчаливо и безропотно, приехме това да ни се случва, защото: "... се оказахме въвлечени в обществото на потреблението. Човек загуби своята ценност, своето предназначение. Хората възприемат себе си като стока, която трябва да презентират, а себеподобните - като вещи, от които могат да се възползват, а след това да изхвърлят" (папа Франциск, юни 2013 година) .

P.S. Приходите на американския военно-промишлен гигант, частната корпорация "Lockheed Martin Corporation" за 2016 година са $47,200 милиарда ( планираните приходи в годишния държавен бюджет на България за 2016 година са били $11,088 млрд.) , като 95% от изпълнените поръчки са на Министерство на отбраната на САЩ т.е. те са платени със средства от държавния бюджет на страната. Чистата печалбата на частната компания от държавните поръчки е над пет милиарда долара. Заплатата на президента на компанията, Мерилин Хюсън (Marillyn Hewson), за 2016 година е 15,9 милиона долара.