/Поглед.инфо/ На фона всички вътрешни, международни и геополитически събития, които се случиха през изтеклата 2014 година, все още нямам рационално обяснение за феномена как е възможно да има хора, които все още се прехласват пред илюзиите и лъжите на евроатлантическите „ценности”, които превърнаха света в арена на кръвопролития, а България – в циркова площадка за некадърни клоуни и невменяема публика. Единствното ми обяснение намира своето основание в масовото затъпяване, което от своя страна е свързано със стратегическата и успешно приложена в последните 25 години „мека сила”, изпилила мозъчните гънки на населението до формата на съвършена, гладка сфера.
Не, не се гневете. Защото друго обяснение наистина няма.
Дори времето на комунизма, срещу което всички ние се борихме с пламенна убеденост и вдъхновение, та ако щете и петте века османско „присъствие” преди това, не можеха даже да мечтаят за степента на поражение върху съзнанието, която постигнаха така наречените съвременни евроатлантически ценности. И комунистите, и османските ни поробители преди тях не успяха да влязат в психо-менталния цивилизационен код /по доц. Иво Христов/ на унаследените и изконни представи за смисъла на битието и за мястото на човека в него. Нито атеизмът за 45 години, нито чуждата религия за цели пет столетия не стигнаха до дълбокия корен, в който е скрит фундаментът, крепящ колективната психея и ориентиращ човека в сложните взаимодействия със света и живота на общността. Те не успяха да изкоренят вечния вътрешен копнеж, в който са въпросите и отговорите за смисъла на човешкото съществуване и за пътя на племето, нарекло себе си народ, през историята.
„Все туй копнение в духът...” – беше прошепнал тихо Яворов.
„О, неразумни и юроде!” – беше извикал с всичка сила Паисий.
Техните гласове бяха част от будното съзнание на националната ни душа, която не се отказваше да търси изхода през тъмните и коварни маршрути в лабиринтите на времето. Може би тези свободни люде са премълчали повече, отколкото са изрекли на глас. Вероятно и те са преглъщали с мъка онова „Народе????”, което Левски посмя да назове само пред самия себе си, в самотата, заключена между страниците на тефтерчето.
Всъщност, всички, които са премълчавали този въпрос на Апостола, са достигали до неизбежното и горчиво прозрение, че няма кой да ги чуе. Но, Слава Богу, не са били прави докрай. Намираха се все пак будни човеци, които да уловят болезнения крясък в тишината на собственото си съзнание. Благодарение на тях вървяхме и оцелявахме през пороищата и свлачищата, по които премина вековната ни национална съдба.
Днес обаче, уви, психо-менталният код не работи. Чипът е увреден и изтърбушен фатално от националната ни глава. Неговата памет е на съхранение само в съзнанието на малцината, които волево са избрали да носят тежестта и бремето й в океана от доволно ухилени, смъртно отчаяни или безвъзвратно оглупели човешки индвиди. За съжаление, всички те са изгубили разсъдъка си до степен да изтръгнат от духа и ума си това, което ги прави човешки същества, живеещи в една обща родина. И не само. По абсолютно безотговорен начин те са предали живота си на нищо незначещите и унищожаващи живота на цели народи евроатлантически „ценности”.
Същите „ценности” съсипаха всичко, което имахме ние, за да имат техните изобретатели още и още блага. Съсипаха всичко. Една железница ни беше останала, сега ще я схрускат и нея. Както казах по-горе, такъв повсеместен погром не можаха да направят нито Съветската, нито Османската империя.
Евроатлантическата обаче успя, и то само за 25 години.
За което президент, премиер, правителство, парламент, народ – всички са й благодарни и сипят в приведена поза своите безкрайни възхвали и благодарности. Всички те, съставляващи Държавата на глупците.
Това, че Евроатлантическата империя унищожи с нашето любезно съдействие цялата ни държава, е едно на ръка. Страшното е, че тя прояде и погълна съпротивителните сили и инстинкта за самосъхранение на българите – както в общността като цяло, така и в съзнанието на отделния човек. В следствие на тази коварна, лъскава и мека сила, българският народ оглупя фатално и се превърна в мизерстващо, консуматорско, обезверено население, населяващо една географска територия.
Преувеличено?
Питам.
Разумен народ би ли разрушил с лека ръка всичко, което е съграждал през вековете?!
Разумен народ би ли изтръгнал ценностната система на своята идентичност, която го е съхранявала още от древността, в името на някакви наложени отвън малоумни клишета и „ценности”, създадени за дебили, и превръщащи живота му в руини?!
Би ли дал доброволно съдбата си в ръцете на чужди господари и родни лакеи, за да смучат кръвта му?!
Би ли продал живота на собствените си деца, прогонвайки ги като слуги в чужди държави?!
Би ли целувал ръката, която сече глават му?!
Що за народ е това?!
Само обезумял, оглупял и изтръгнал сърцето си народ може да се самоубива доброволно по този унизителен и зловещ начин.
Той не иска да види баналната истина, че за чуждите и родните господари е просто абориген, когото великите евроатлантически гении третират по-ниско дори от нахлуващите от юг диви племена. А последните, заедно с неграмотното, преференциално размножавано, хранено, охранявано и паразитиращо циганско население, съвсем скоро ще заличат дори и спомена за народа на българите.
Така или иначе, вече е късно и нищо не зависи от нас.
В предстоящия световен сблъсък, който ще бъде последван от саморазпада на съвременната евроатлантическа империя, ако остане нещо от света, отново победителите ще решат съдбата ни и мястото ни в него.
Ние така или иначе сме доказали, че не можем да бъдем народ, който би поискал сам да решава съдбата си. Специализирани сме в чакането на Освободител. Въпросът е, че много скоро самият Освободител няма да има какво да освобождава. Защото ако предците ни са можели все пак в определени моменти да се наричат народ, ние вече не можем. Доброволно се превърнахме в ратаите, обслужващи луксозната евроатлантическа тоалетна. При това грозно разединени в нещастието си и обвиняващи се един друг. И ако Южният поток ни заобиколи, извръщайки с отвращение глава от миризмата на робския ни страх, то нахлуващият в Европа Южен ислямски потоп няма да ни заобиколи. И то по същата причина.
Та така, мили мои бивши сънародници, които ставате все повече бивши. Желая ви светещи молове и луксозни стоки на промоция през Новата 2015 година. Зная, че това ще ви направи истински щастливи.
А на вас, мои настоящи будни братя и сестри, които ставате все по-малко. На вас ви желая през Новата 2015-та да издържите точно толкова, колкото сили имате. И се пазете от тези, които искате да събудите.
Защото днес, тук и сега, тази кауза няма народ, който да желае нейното сбъдване.