/Поглед.инфо/ Преди век инфлуенцата минава за седем дни, ако се тъпчеш с лекарства, и за седмица с бабините илачи. Ако ти се размине обаче...
Епидемиите опустошават земята, още преди да се роди Христос. А испанският грип преди над сто години не подминава нито колибата, нито двореца. Според немски вестник, българският цар Фердинанд Сакскобургготски, известен и с това, че се ръкува със своите поданици само с ръкавици, за не му лепнат нещо, също се заразява. Голяма ирония! (Трагична е съдбата на Кобурга. Въздаянието го застига и той живее до дълбока старост, за да изпита болката от загубата на синовете си и рухването на всичко, към което се е стремял.) Вижте по-долу част от списъка с видни личности, които инфлуенцата поразява - между тях са и царски семейства, и министър-председатели, и дядото на президента Тръмп си отива мърцина, гениални творци като Густав Климт, Иван Милев, Гийом Аполинер... И милиони още най-обикновени хора.
Но епидемията помага понякога. След разгрома през септември 1918-та командващият на преминаващи през България френски и английски окупационни части поисква да настани в Горна Джумая хиляди сенегалски войници, които се славят като най-разпасаните войници в света. Дори преди православните гръцки "братя", които са по-страшни и от църната чума, са в тая печална класация. Но кметът на града Ичко Бойчев, с помощта на лекар евреин, успява да го убеди, че в града върлува страшна епидемия, и те продължават по пътя към София.
Най-различни данни шестват из научните изследвания за броя на жертвите на инфлуенцата от 1918-та, която продължава година и половина. Над 500 милиона божии чеда от всички религии са заразени, а между 50 и 150 милиона коварната болест отнася в небесните селения. Сред тях и 80 000 българи. За учудване на учените от цял свят повечето жертви са млади хора.
Според някои епидемиолози и пандемията от 1918 г. e тръгнала от CAЩ по света. Така че и тя безмилостно размахва косата си в Първата световна война.
В. "БЕРЛИНЕР ТАГЕБЛАТ" от 9.10.1918 г.:
"РАЗГОВОР С БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ФЕРДИНАНД"
от нашия специален кореспондент д-р Лео Ледерер
Виена, 7 октомври 1918 г.
В долноавстрийския замък Ебентал, който от десетилетия принадлежи на Кобургите, пристигна вчера, както вече съобщиха вестниците, българския цар Фердинанд. (Междувременно царят отпътува за Кобург. Бележка на редакцията). Някога от това замъче младия принц предприе пълния с опасности път към България: със своята енергия - това историята ще му признае - с неуморим труд при нечувани, почти непредолими мъчнотии той издигна България до най-пълно процъфтяване. Сега царят се завърна за кратък престой в този замък на следния ден след абдикацията си в полза на престолонаследника и днес продължи за ГерманияЕ
Безсъмненно събитията през последните две седмици, провала на неговото дело, което създаде през целия си живот, което се извърши почти през течение на един единствен следобяд, разнебити дълбоко царя. През това време, също и здравето на царя, който и днес боледува от испански грип и през последните дни почти не е спал, бе поставено на големи изпитания. Обаче царят разглежда новото положение с яснотата на своя необикновен разум и стои пред личната си съдба с неоспоримо достойнство и себеотрицание. Разговорът естествено се водеше за събитията през последните седмици, относно които до сега са известни само много оскъдни и противоречиви сведенияЕ Царят изтъкна недостатъчните средства за прехрана и облекло, изтощението на българската армия поради продължителната позиционна война, както и мъчното политическо положение на България и тогава започна да говори за последните събития:
"Всички тези обстоятелства - каза царят - увеличаваха все повече нуждата за мир. Бях решен да продължа до края политиката на съюз с Централните сили, която аз поставих за основа на моето 32 годишно управлениеЕ Не е време за големи думи, обаче историята ще докаже някога, че аз бях до края верен съюзник на Германия и Австро-Унгария.
Непознатата история: Грипът дойде във Варна
История на заболяването и как са се справяли с епидемиите преди повече от век
Първата официално регистрирана грипна епидемия не подминава и Варна. На 16 декември 1889 г. Кръстьо Мирски издава "Приказ щ 578" относно санитарния контрол в града във връзка с болестта инфлуенца, с която са затворени всички училища в града. (Заповедта е публикувана във "Варненски общински вестник", бр. 1 - 2 от 5 януари 1890 г.)Е
За случаи на инфлуенца във Варна съобщава и вестник "Черно море" в брой 28 от 4 януари 1892 година.
Пандемията от 1918-1919 година пощадява Варна. Вестниците съобщават за единични случаи на заболели, като единствено в Гебедже (днешен Белослав) е затворено училището заради големия брой заболели деца.
В Добричко обаче положението било страшно. В хрониката си от 6 ноември 1918 година вестник "Добруджа" (бр. 206) съобщава, че "Испанската инфлуенца се е разпространила в няколко града и в много села в Северна Добруджа. Има смъртни случаи. Българските военно-санитарни власти взимат бързи мерки, за да се ограничи епидемията". Изглежда мерките дават резултат, защото от бр. 208 от 13 ноември на същия вестник научаваме, че "Испанската инфлуенца, която през последните две седмици беше взела широки размери, е на прекратяване. Смъртните случаи са намалели".
През 1925 година, водейки се от все още официално разпространеното мнение за бактериалния произход на заболяването, "Варненски общински вестник" предупреждава своите читатели за заболяването и препоръчва начини за оказване на първа помощ на засегнатите от него (бр. 15 от 16 октомври):
"Инфлуенцата е епидемична, силно заразна болест, която се среща особено пролет и есенно време. Тя зависи от специални бактерии и поразява всички наред - деца и възрастни. За деца, по-малки от 5 години, тя е особено злокачествена...
От инфлуенца се заболява внезапно - току що се върнал човек от работа, бил е в театър, в канцелария и почувствува се неразположен. Обикновено болните казват, че ги е "разтресло" -чувствуват студено или много горещо, с усилено главоболие, болки в кръстната област, болки в стомаха, гадене да повръща, липса на апетит, жажда. В общи черти тези са признаците на заболяването.
Това са признаци на засегнати в организма: нервна система, стомах и бял дроб. Най-тежката форма на боледуване от инфлуенца имаме, когато е засегнат белият дроб - имаме пневмонично заболяване. Тази белодробна форма дава най-голям процент на смъртност...
Бацилът на инфлуенцата е познат. Може да се констатира в екскрета на дихателните пътища - носът, ларинксът, бронхите, белият дроб, или по материалите от храносмилателния път.
Инфлуенчната зараза минава от болен на здрав чрез всички предавани предмети. Инфлуенцата пътува от заразените към незаразените места и страни с всички съвременни съобщителни средства - третокласно купе или спален вагон или пък с аероплан. Заседа в колибата на пъдаря, както и в палата на царя.
Децата в по-младата възраст са сравнително пощадени. А между възрастни не подбира полът - боледуват еднакво мъже и жени.
От инфлуенца се боледува 8-10 дни, след което настъпва оздравяване, обаче дълго време боледувалият се чувствува изморен, изтощен. Случва се непосредствено след оздравяването боледувалия да заболее от плеврит - сух или воден.
Лекуването на инфлуенцата е симптоматично: против високата температура се предписват познатите антипиретици. Днес векът е на предпазната медицина. Преди да ни навести инфлуенцата, или друга болест, необходимо е да се вземат всички мерки да се отбегне заболеването.
В борба с инфлуенцата требва да се съблюдават всички предписания на личната и обществена хигиена: чистота в домът, в училище, канцеларии, казарми, затвори, кафенета, сладкарници и др. Да се отбегват излишни общения. Да се препоръчва употребата на спиртни питиета, като предпазно средство против инфлуенцата, значи да се надсмиваме на собственото си невежество"Е
Както преди, така и сега хората вярват, че грипът минава за седем дни, ако се тъпчете с лекарства, и за седмица, ако прилагате бабините илачи.
Информационна агенция Варна, 28.01.2020 г. (със съкращения)
COVID-19 сега и заразата през 1918-а са различни
В медиите сегашният COVID-19 често е сравняван с грипната пандемия през 1918 г. - глобалната катастрофа, убила 50 до 100 милиона души. Дали обаче е правилно сравнението? Човечеството още няма точни данни каква е смъртността при заболелите от коронавируса сега. При испанския грип от 1918 г. тя е била приблизително 2,5%. Но защо сравняваме COVID-19 с онази пандемия, а не примерно с други три - "азиатския" грип от 1957 г., с "хонконгския" от 1968 г. или с грипа H1N1 от 2009 г., от който загинаха 600 000 души? Освен това, "испанският" грип е поразявал основно хора на възраст от 20 до 40 г., докато сегашният вирус е опасен най-вече за тези над 60 г. Британският вирусолог Джон Оксфорд от Университета на кралица Мария в Лондон нарича COVID-19 "бледо отражение" на грипа от 1918 г. , когато са починали 200 000 главно млади британци. По-вероятно е рискът от днешния коронавирус да се окаже сравним с тези от 1957 и 1968 г.
Спирането на заразата е много по-ефективно, когато хората вярват на мерките, взети от властта. Но за да се подчинят на разпоредбите на властта, те трябва да бъдат добре информирани за заплахата и да имат доверие на властта. Една от причините грипът от 1918 г. да стане известен с името "испански", е, че Испания е била неутрална в Първата световна война и не е подлагала печата си на цензура. В САЩ, Великобритания и Франция грипът е дошъл, преди да нападне Испания, но тези държави не са разпространявали информацията, за да не навредят на моралния дух . Когато все пак са признали наличието на унищожителната болест, са пускали противоречиви съобщения и дори слухове, че немски подводни лодки, плуващи към САЩ, са разпространили заразата.
През 1918 г. е имало много "фалшиви новини", но през 2020 г. обемът и разпространението им са безпрецедентни. Дядото на Доналд Тръмп е починал от грипа през 1918 г., но въпреки това него го обвиняваха, че заблуждава американците за взрива на COVID-19. Имаше съобщения, че употребата на алкохол защитава от грипа, същото е било и през 1918 г., когато шарлатани са натрупали огромно състояние върху страховете на хората.
Известни личности, починали в пандемията, от 1918
Франсиско де Паула Родригес Алвес, президент на Бразилия
Гийом Аполинер, френски поет
Феликс Арндт, американски пианист и композитор Луис Бота, първи министър-председател на южноафриканския съюз
Амадео де Соуза Кардосо, португалски художник
Роуз Кливланд, сестра на президента на САЩ Гроувър Кливланд
Gaby Deslys, френска актриса и танцьорка
Джон Франсис Додж, основател на автомобилната компания "Додж Брадърс Къмпани"
Мърдъл Гонзалес, американска филмова актриса
Едуард Кидър Греам, президент на университета в Северна Каролина
Софи Халберщат - Фройд, дъщеря на Зигмунд Фройд.
Фиби Хърст, майка на американския медиен магнат Уилям Рандолф Хърст
Вера Холодная, руска актриса
Бохомил Кубица, чешки художник
Харолд Локууд, звезда на нямото кино
Едмон Ростан, френски драматург и поет
Франц Карл Салвадор, внук на Елизабет Баварска (Сиси) и император Франц Йосиф
Егон Шиле, австрийски художник
Яков Свердлов, болшевишки лидер
Джордж Тупоу II, крал на Тонга и съпругата му Anaseini Takip
Фредерик Тръмп, дядо на магната Доналд Тръмп
Принц Умберто, граф на Салеми, член на италианската кралска фамилия
Принц Ерик, дюк на Вестманланд, шведски принц
Макс Вебер, германски социолог
Уикипедия
