/Поглед.инфо/ Преди 80 години, в страшното лято на 1941 г., се сблъскват челно двете най-големи военни сили на планетата тогава - Германия и Русия. Един срещу друг се възправят и двамата им водачи - с пълководческите си дарби, с манталитета и личните си качества. Писано е стотици и хиляди пъти за двете главни действащи лица във Втората световна война - Хитлер и Сталин. Крайно отрицателно за първия и най-често положително за втория. Всички са единодушни, че решителната роля за развоя и свършека на войната принадлежи на тях двамата.

Но днес ще дадем думата на двама от главните военачалници от двете страни на фронта. Единият създава словесен портрет на Хитлер, другият - на Сталин. И двамата са низвергвани от вождовете си. Танкистът, германският военен тактик и теоретик ген. Хайнц Вилхелм Гудериан (1888-1954) се е сдобил с прякора "Бързия Хайнц" заради светкавично спечелените от него битки в Европа и Русия. Своенравен, влиза в разпри с началниците си, включително с Хитлер, той е отстраняван като командващ и изпада в немилост. Така и не израства в службата, макар да е награждаван с най-високите военни германски отличия. 

Маршал Георги Константинович Жуков (1896-1974) ръководи пряко отбраната на СССР в най-главните направления и в крайна сметка печели войната. Пред неговия гений капитулира и столицата на нацистка Германия Берлин. Прякорът на Георги Константинович е "Маршалът на победата". В размислите си за Сталин Жуков разкрива и причината за най-тежкото съветско поражение във Втората световна война през лятото на 1941 г. - при Киев. Разказва и за скандала по този повод между него и Сталин, при който Жуков си подава оставката като началник на Генералния щаб. Сталин прави грешка, като не се вслушва в него. Има различни "статистики", но общо броят на пленените и загиналите съветски войници в сраженията за Киев клони към милион. Трагичното решение на Сталин е и поучително, както пише Гудериан, руснаците никога повече не допускат подобна грешка. За разлика от неговото началство.

Личността и ролята ѝ в историята! В тези портрети на двете значими фигури на ХХ век можете да откриете, дори само по човешките им качества, защо Германия губи, а Съветският съюз печели войната.

Из "Воспоминания немецкого генерала", Танковые войска Германии во Второй мировой войне 1939-1945, Гудериан Хайнц, "Центрполиграф", 2020 г.

Хайнц Гудериан

...Хитлер... утвърждаваше също, че съвсем сигурно съветската система ще рухне, веднага щом първите удари постигнат своите цели. Хитлер вярваше, че руският народ ще се хвърли в обятията на национал-социалистическата идеология. Но веднага, щом започна кампанията, тутакси беше направено всичко това да не се случи. С жестокото отношение към местното население от окупираните руски територии, оказали се под управлението на високопоставени партийни функционери; със стремежа си да разпарчетоса Русия като държава и да присъедини значителна част от нея към Германия Хитлер обърна срещу себе си всички руснаци, хвърляйки ги под знамената на Сталин. Сега те се сражаваха за родината-майка срещу чуждите завоеватели.

Частично причина за тази грешка стана неговият навик да недооценява хората от други националности. Тази черта на поведението му в самата Германия бе очевидна още преди войната, като се проявяваше в твърде недалновидното и безотговорно жестоко отношение към евреите. Сега тя се прояви в още по-лоша форма. Ако може главната роля за крушението на национал-социализма да се припише на един фактор, това е идиотизмът на расовата политика.

Хитлер искаше да обедини Европа. Но заради пълното неразбиране на отличителните черти на всяка нация, в съчетание с политиката на централизиран контрол, този кроеж бе обречен на неуспех от самото начало.

Войната с руснаците скоро показа, че военната мощ на Германия е ограничена. Но от това Хитлер не направи извода, че следва да се откаже от това начинание или да избере по-умерени цели; напротив - той се потопи изцяло и напълно във воденето на войната. Той се настрои решително, действайки с безразсъдна жестокост, да победи руснаците, каквото и да става. И едновременно с това в припадък на военна истерия, встъпи във война със САЩ... Само високомерието на Хитлер стана причина за това, че войната започна.

Той извърши тази страшна постъпка едновременно с нашето първо поражение - в битката край Москва. Стратегията на Хитлер - непоследователна и подложена на постоянни колебания, доведе до провал. От този момент той започна да компенсира недостатъците на собственото си поведение с немилосърдно жестоко отношение към собствените си войници... 

Сега ще опиша личните качества на Хитлер, какъвто го познавах. Какъв беше той? Той беше вегетарианец, трезвеник, не пушеше... Той нямаше истински приятел. Старите му другари по партия бяха негови привърженици, но едва ли може да бъдат наречени приятели. Доколкото мога да съдя, той нямаше близки приятели. До него нямаше никой, на когото той би могъл да довери най-съкровеното. Нямаше никой, с когото би могъл да поговори откровено. Нямайки никога в живота си истински приятел, той отричаше и самата възможност да обича дълбоко жена. Така си и остана ерген. Той нямаше деца. Всичко, което съхранява душата ни в този тленен живот - дружбата с добри хора, чистата любов към съпругата, привързаността към децата - всичко това остана за него неизпитано. Той вървеше през живота сам, съпровождан единствено от своите грандиозни планове. Може да ми възразят, че неговите отношения с Ева Браун опровергават всичко написано по-горе. Какво пък, аз мога да кажа само, че на мен лично не ми е известно нищо за тези отношения. Аз нито веднъж не съм видял Ева Браун, макар че в края на войната в течение на няколко месеца се намирах редом до Хитлер и неговото обкръжение почти всеки ден. Изобщо, аз научих за съществуването на тази връзка едва в затвора. Очевидно, тази жена не е имала върху Хитлер никакво влияние - а жалко, то би могло да бъде омекотяващо.

Такъв беше немският диктатор, който не притежаваше мъдростта и самообладанието на своите велики предшественици Фридрих Велики и Бисмарк; човек отначало бързащ самотно от успех към успех - а след това от поражение към поражение; с глава, пълна с колосални планове; верен докрай на изчезващите перспективи за победа; не виждащ разлика между себе си и своята страна. 

Той смени местата на нощта и деня. При него едно съвещание се сменяше от друго, и така до сутринта. До сталинградското поражение той разделяше трапезата в кратките часове на почивка с офицерите от ОКВ (Главно командване на Вермахта - б. Хр.Г.), сега той ги приемаше отделно. Много рядко канеше един-двама гостенина да хапнат заедно с него. Той бързешком преглъщаше своето зеленчуково или хлебно блюдо, поливайки го или със студена вода, или с малцова бира. След последното нощно заседание той седеше с часове със своите адютанти и секретарки, обсъждайки плановете до самия изгрев. След това можеше малко да си почине, събуждайки се най-късно в 9 часа от тропането на чистачката. За да се събуди окончателно, той приемаше изгарящо гореща вана. Дълго време, докато всичко вървеше добре, този безреден дневен режим, изглежда не му вредеше. Но веднага, след като един след друг последваха удари, нервите му не издържаха и Хитлер все по-често започна да прибягва към лекарства; слагаха му инжекции, за да може да заспи, за да може да се събуди, да успокоят сърцето му, да го стимулират отново. Личният лекар на Хитлер Морел му даваше всичко, което той искаше, но все едно пациентът приемаше повече от това, което му бе предписано, в частност - лекарства за сърце, съдържащи стрихнин. По този начин той разруши и тялото, и мозъка си.

Когато го видях отново за пръв път след 14 месеца, след поражението при Сталинград, разбрах как видимо се е променил. Дясната му ръка трепереше, той се прегърбваше, гледаше в една точка, пулейки мътните си очи, на бузите му се виждаха трескави червени петна. Той се възбуждаше по-бързо от обикновено. В гнева си Хитлер губеше самоконтрол и не можеше да се предвиди какво ще каже или направи. Външно проявите на неговата болест ставаха все по-забележими... В последствие, след покушението над него на 20 юли 1944 г., трепереше вече не само лявата му ръка, но и цялото му тяло. За да направи това треперене по-малко забележимо, той скръстваше ръце на гърдите си и слагаше десния крак върху левия. Ходеше неуверено, прегърбваше се повече от обичайно и жестикулираше бавно и на пресекулки. За да седне, трябваше някой да му подпъхне стола. Вярно, разумът му оставаше действен; но тази дейност придоби нездрав характер, защото изблиците на активността му се управляваха от неверие в хората и от стремежа да замаскира своята физическа, духовна, политическа и военна несъстоятелност. Така той през цялото време се опитваше да излъже и себе си, и околните, като не даваше на своята система да рухне окончателно. Макар че той прекрасно разбираше в какво състояние се намира и защо.

С упоритостта на фанатика той се хващаше за всяка сламка, която по мнението му би могла да опази от разрушение самия него и неговото дело. Цялата му воля бе насочена към изцяло завладялата го идея: "Никога не отстъпвай, никога не се предавай!"

Така злият гений удържаше победа над добрия в душата на човека, когото немският народ възвиси от неизвестността в надеждата, че ще даде на страната нов социален ред, ще помогне да се оправи от последиците на Първата световна война и ще донесе мир със съседите и в самата страна. Ангелът пазител го напусна и той завърши своя път с разрушаване на собственото си дело, а заедно с него в бездната рухна и целият честен, благороден, трудолюбив и верен немски народ.

Лекарите, с които общувах в затвора, познаващи Хитлер и болестта му, ми казаха, че той страда от Paralysis Agitans - болестта на Паркинсон... Първият лекар, който назова гласно болестта му, беше професор де Кринис в Берлин, в началото на 1945-та. Доколкото помня, скоро след това той се самоуби. Диагнозата оставаше в тайна. Личният му лекар нищо не казваше. Така правителството на Германия нямаше ясна картина за състоянието на здравето на Хитлер; ала дори и да имаше, съмнително е, че то би могло да предприеме по-нататъшните необходими стъпки. Най-вероятно в дадения случай като причина за недъга е послужила не прекараната някога венерическа болест, а тежка простуда или грип. Това вече е медицински проблем. А всичко, което немският народ следваше да знае - това е, че оглавяващият страната човек, на когото вярваше целият народ, при това така, както едва ли някой друг народ е вярвал на своя вожд - беше болен. Болестта беше негова беда и негова съдба - а стана беда и съдба на цялата страна. 

 ***

На 26 септември битката за Киев бе успешно завършена. Руснаците се предадоха, пленени бяха 665 000 души. Главнокомандващият на Юго-Западния фронт (ген.-полковник М.П. Кирпонос - б. Хр.Г.) и началникът на щаба му (ген. Д.С. Писаревски - б. Хр.Г.) загинаха в края на сражението, опитвайки се да се измъкнат. Сред пленените се оказа и командирът на 5-а армия (ген. Михаил Иванович Потапов (1902-1965), тежко ранен - б. Хр.Г.). Беше ми интересно да поговоря с него и му зададох редица въпроси.

1. Кога научихте, че моите танкове са проникнали във вашите позиции?

Отговор: Около 8 септември.

2. Защо вие не евакуирахте Киев веднага?

Отговор: От командващата група на армията ни беше дадена заповед за евакуация и ние вече започнахме да се движим на изток, но тутакси получихме заповед в противоположен смисъл - да се върнем обратно и да отстоим Киев на всяка цена.

Именно изпълнението на тази втора заповед доведе до унищожаването на Киевската група на армията. Неприятелят не повтори тази грешка никога повече. Но пък на нас по-сетне ни се наложи да се сблъскаме с печалните последици от подобна намеса на високо ниво.

***

...Вечерта имах още един разговор с повишен тон с фелдмаршал фон Клюге, който ме бе обвинил, че съм му пратил доклад с неверни данни. Той хвърли слушалката с думите: "Ще разкажа всичко на фюрера!". Това беше вече прекалено. Аз съобщих на началника щаба на групата на армиите, че ако с мен ще се отнасят по подобен начин, аз не желая повече да командвам своята армия и ще помоля за оставка... Но маршал фон Клюге ме изпревари. Той подаде в ОКХ (главното командване на сухопътните войски на Вермахта - б. Хр.Г.) молба да бъда снет от длъжността и на сутринта на 26 декември аз научих, че със заповед на Хитлер ме прехвърлят към резерва.

Превод от руски Велиана ХРИСТОВА

Из "Спомени и размисли", маршал Георги Жуков, превод от руски Страшимир Джамджиев, Държавно военно издателство, 1969 г.

На снимката вляво - Георги Жуков

...Стилът на работата във Върховното главно командване беше по начало делови, без нервност. Всеки можеше да изкаже мнението си. Й. В. Сталин се отнасяше към всички еднакво, строго и доста официално. Той умееше да слуша, когато нещата му се докладваха с разбиране.

Впрочем, трябва да кажа, че Й. В. Сталин, както се убедих през дългите години на войната, съвсем не беше такъв човек, пред когото да не могат да се поставят рисковани въпроси и дори твърдо да се защитават собствени гледища. Ако някои твърдят противното, ще кажа направо: техните твърдения са неправилни...

Трудно беше да се получават точни разузнавателни сведения и характеристики за разположението на нашите войски и силите на противника през всяко време на денонощието, да се направят бързо обосновани предположения за възможностите да се осигури един или друг фронт с въоръжение и боеприпаси... А да се отиде на доклада във Върховното главно командване при Й. В. Сталин, да речем с карти, на които има макар и малко "бели петна", да му се съобщават приблизителни, а още повече и преувеличени данни, беше невъзможно. Й. В. Сталин не търпеше отговори напосоки. Той изискваше изчерпателна пълнота и яснота.

Й. В. Сталин имаше някакъв особен усет за слабите места в докладите или документите. Той ги откриваше веднага и строго взискваше от виновниците за неточната информация. Притежавайки силна памет, той добре помнеше казаното и не пропускаше случая да среже доста остро, ако нещо е забравено. Затова ние се стараехме да изготвяме щабните документи с всичката взискателност, на която през тия дни бяхме способни...

Своите заключения по важни въпроси Й. В. Сталин изграждаше, като в много отношения изхождаше от докладите на представителите на Върховното главнокомандване, които той изпращаше сред войските, за да се ориентират на самото място в обстановката и да се посъветват с командването на съединенията, както и въз основа на изводите на генералния щаб, мненията и предложенията на командващите фронтовете и от специалните съобщения.

Аз можах до опозная отблизо Й. В. Сталин след 1940 г., когато работех като началник на Генералния щаб, а през време на войната - и като заместник на върховния главнокомандуващ.

...Невисок, неособено забележителен външно, Й. В. Сталин правеше силно впечатление. Лишен от всякакво позьорство, той подкупваше събеседника с непринудеността в обноските си. Свободният начин по който разговаряше, способността ясно да формулира мисълта си, природният аналитичен ум, голямата му ерудиция и рядка памет караха дори твърде опитни и значителни хора да бъдат по време на разговора си с Й. В. Сталин вътрешно съсредоточени и нащрек.

Й. В. Сталин не обичаше да седи и по време на разговор се разхождаше бавно по стаята, като от време на време се спираше, приближаваше се до събеседника си и се вглеждаше право в очите му. Погледът му беше ясен, пронизващ.

Той говореше тихо, като отделяше една фраза от друга, почти не жестикулираше и най-често държеше в ръцете си лула, макар и угаснала, с края на която обичаше да поглажда мустаците си. Говореше със забележим грузински акцент, но владееше руския отлично и обичаше да употребява картинни литературни сравнения, примери, метафори.

Й. В. Сталин се смееше рядко, а когато се смееше, правеше го тихо, като че ли за себе си. Но разбираше от хумор и умееше да цени остроумието и шегата. Имаше остро зрение и четеше без очила по всяко време на денонощието. Пишеше обикновено сам, на ръка. Четеше много и беше широко осведомен в най-разнообразни области. Поразителната работоспособност, умението да схваща бързо материала му даваха възможност да преглежда и усвоява на ден такова количество най-различен фактологичен материал, което беше по силите само на един необикновен човек.

Трудно беше да се каже коя черта от характера преобладаваше най-вече у него. Човек разностранен и талантлив, той невинаги беше еднакъв. Притежаваше силна воля, скрит импулсивен характер. Обикновено спокоен и разсъдлив, понякога го обземаше гняв. Тогава обективността му изменяше, буквално видимо се променяше, пребледняваше още повече, погледът му ставаше тежък и твърд. Не познавах много смелчаци, които можеха да издържат Сталиновия гняв и да парират удара му.

Й. В. Сталин имаше малко необичайна програма на деня. Работеше главно нощем. Ставаше не по-рано от 12 часа на обяд. Работеше много, по 12-15 часа на денонощието. Нагаждайки се към тази негова програма, работеха до късно през нощта ЦК на партията, Съветът на народните комисари, народните комисариати и главните държавни и планиращи органи. Това изморяваше много хората.

Множество политически, военни и общодържавни въпроси се обсъждаха и решаваха не само в официалните заседания на Политбюро на ЦК и в секретариата на ЦК, но и вечер, при обед в квартирата или във вилата на Й. В. Сталин, където присъстваха обикновено най-близките нему членове на Политбюро или народните комисари, поканени във връзка с въпроси, засягащи тяхното ведомство...

Мога само да повторя, че Й. В. Сталин винаги се занимаваше много с въпросите на въоръжението и бойната техника. Често викаше при себе си главните авиационни, артилерийски и танкови конструктори и основно ги разпитваше за подробности по конструирането на тия видове бойна техника у нас и в чужбина. Трябва да му се признае, той беше добре ориентиран за качествата на главните видове въоръжение.

От главните конструктори и директорите на военни заводи, мнозина от които познаваше лично, Й. В. Сталин изискваше самолетите, танковете и артилерийските системи да се произвеждат в определени срокове и то от такива образци, които не само да не отстъпват по качество на чуждестранните, но и да ги превъзхождат. Както вече казах, без одобрението на Й. В. Сталин не се приемаше и не се снемаше от въоръжението нито един образец...

Можах да изуча основно Й. В. Сталин като военен деец, защото изкарах с него цялата война. Й.В. Сталин владееше въпросите на организацията на фронтовите операции и операциите на групите фронтове и ги ръководеше с пълна вещина, като се ориентираше добре и в големи стратегически въпроси. Тези способности у Й. В. Сталин като главнокомандващ се проявиха особено след Сталинград.

Природният ум и богатата интуиция на Й. В. Сталин му помагаха твърде много в общото ръководство на въоръжената борба. Той умееше да намери главното звено в стратегическата обстановка и като се залови за него, да оказва противодействие на врага, да проведе една или друга значителна операция. Няма съмнение, че той беше достоен върховен главнокомандващ.

Разбира се, Й. В. Сталин не вникваше в цялата оная сума от въпроси, над която трябваше къртовски да работят войските и командването от всички степени, за да подготвят добре една операция на фронт или на група фронтове. Но това не беше и необходимо да го знае...

Заслугата Й. В. Сталин се състоеше тук в това, че той възприемаше правилно съветите на нашите видни военни специалисти, допълваше ги и ги развиваше и в обобщен вид - в инструкции, директиви и наредби - незабавно ги предаваше на войските за практическо ръководство.

Освен това по осигуряването на операциите с всичко необходимо, по създаването на всичко нужно за фронта, Й.В. Сталин се прояви, ще кажа направо, като бележит организатор. И ще бъде несправедливо ако не му признаем това.

Жуков и Сталин

***

- А какво ще стане с Киев? - запита Й. В. Сталин.

Разбрах какво означават тези три думи "Да отстъпим Киев" за всеки един съветски човек и за Й. В. Сталин. Но аз не можех да се поддам на чувствата и като военен човек бях длъжен да предложа единственото възможно според мен решение в създалата се обстановка.

- Киев ще трябва да се изостави - отговорих аз. - На западното направление трябва незабавно да се организира контраудар, за да се ликвидира елненската издатина. Противникът може да използва този плацдарм за удар към Москва.

- Какви ти там контраудари, какви са тия глупости? - избухна Й. В. Сталин. Как можахте да го измислите да се отстъпи Киев на врага.

Аз не можах да се сдържа и отговорих:

- Щом смятате, че началникът на Генералния щаб е способен да дрънка само глупости, тогава той няма какво да прави тук. Моля да ме освободите от задълженията на началник на Генералния щаб и да ме пратите на фронта. Там изглежда ще принеса повече полза на родината.

- Не се горещете - каза Й. В. Сталин - Впрочем, щом поставяте така въпроса, ние можем и без вас да минем.

Аз казах, че имам свое гледище за обстановката и за начините на воденето на войната и всичко съм доложил така, както мисля аз и Генералният щаб.

- Вървете и работете. Ние тук ще се посъветваме и тогава ще ви повикаме.

Събрах картите и излязох от кабинета с тягостно чувство. След около четиридесетина минути ме повикаха при върховния.

- Ето какво - каза Й. В. Сталин, - ние се посъветвахме и решихме да ви освободим от длъжността началник на Генералния щаб. За началник на Генералния щаб ще назначим Б. М. Шапошников. Наистина той не е съвсем в ред със здравето си, но нищо, ние ще му помогнем.

- Къде ще заповядате да замина?

- А вие къде бихте искали?

- Мога да изпълнявам всякаква работа. Мога да командвам дивизия, корпус, армия, фронт.

- Не се горещете, не се горещете! Ето, вие говорихте за организиране на контраудар при Елня. Заемете се тази работа. Ще ви назначим за командващ Резервния фронт. Кога ще можете да заминете?

- След един час.

- В Генералния щаб скоро ще пристигне Б. М. Шапошников, предайте му работите и заминавайте. Имайте предвид, че оставате член на Върховното главнокомандване - заключи Сталин.

- Разрешете да напусна.

- Седнете и пийте с нас чай - вече усмихнат каза Й.В. Сталин, - ще поговорим още за това-онова.

Седнахме на масата и почнахме да пием чай, но разговорът не вървеше...

 Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели