/Поглед.инфо/ Да прочетем какво са писали преди 6 години
Стар вестник! Стар ли? Нищо подобно! Дори и звученето на азбучни неща зависи от това кой, защо и как ги списва. И от това какви личности гастролират по страниците. И се чудим и се маем какво се е случило с тях, че някои от гастрольорите не са никак същите? Тази тяхна промяна, или по-точно измяна, я изпитваме сега. Но има и политици, които са си същите „инати”. Само малко са се посбръчкали и помъдрели.
Днес ще разлистим един не толкова стар брой, само отпреди 6 години. Вестник „Дума” от 9 септември 2016 г. Любопитно е в днешния ден да надзърнем в схващанията на тогавашния кандидат за президент Румен Радев, Корнелия Нинова - ах, тази Корни, Анжел Вагенщайн, Валери Жаблянов, Янаки Стоилов, Цвета Караянчева - коя ли беше тя, председателката на СБЖ Снежана Тодорова… Че и Тръмп за капак обещава, че ще подобри отношенията с Русия. Още тогава.И историкът Костадин Костадинов, който пък стана политик, в когото днес са вперени с надежда много очи. Колцина от нас знаят, че той е написал още тогава учебник по родинознание за нашите ученици, с надеждата, че ще стопира с него бруталната американска намеса и в образованието ни. Ще видим в броя и с вдигната по хитлеристки ръка – Богдан Филов и Петър Габровски, които не били фашисти. И отбелязването на 70-годишнината от създаването на републиката няма как да пропуснем.
А какви събития парят от страниците на вестника – като това какви уреди за нощно виждане получава Украйна от САЩ, за да следи врага Русия – още тогава! За снимките да не говорим, неповторими са. Въпреки, че някои са в „напреднала възраст”, т.е. се публикуват за първи път.
И всичко това се пречупва, къде по-пряко, къде не, в деня 9 септември в българската история и настояще. Корнелия Нинова, която тогава много се прехласва по него, днес не можеш да я чуеш и дори да я видиш по събития за такива „червени” дати. А са с Радев тогава заедно. С цветенца в ръце пред подвига на падналите за свободата и против фашизма. А пък днешният президент, за радост на едни и за ужас на други, си е останал същия.
Ех, тази Корнелия, защо ли преди време, още когато беше в противниковия на БСП лагер, се опита да съди в. „Дума” за публикация по приватизациите?! Същия вестник, който тя днес брутално застави да й служи вярно и той сега няма нищо общо с онова свободно, разнообразно, борбено и живо издание, което бе през 2016 г. Кой и с какво я пречупи така? Или и тогава само е играла сътворената й от друг роля? Е, всичко мога да разбера, но не и това, че тя използва цинизми по отношение на политическите си противници в момента. Само един нашумял пример - преди няколко дни тя съобщи на ИТН, че мандалото е хлопнало. Ако попитаме интернет откъде иде този живописен израз, ще прочетем следното: „Игуменът на един манастир бил известен с похожденията си. За да го изобличат, послушниците решили да преоблекат един от тях като момиче с идеята, като се разкрие, онзи да се засрами. Послушникът влязъл в килията на игумена, който, като видял момиче, веднага спуснал мандалото (резето) и започнал да действа. Момчето викнало: „Дядо игумене, ама това сам аз, еди-кой си, момче съм!“ А игуменът: „Късно е чадо, мандалото хлопна.“
Какво ли го чака завалията Слави!
Но стига сме се халосвали, хайде да поразлистим „Дума” от 9 септември 1916 г. (https://duma.bg/?go=newspaper&p=list&year=2016&month=9&day=9).
Цветя за 9 септември
Снимка Благовеста Цветкова
Корнелия Нинова,
председател на Националния съвет на БСП:
Уважаеми другарки и другари, приятели!
Днес ние се поздравяваме с Девети септември, празника на антифашистката съпротива, наредила огромната част от българския народ на страната на мира, хуманизма и достиженията на европейската цивилизация. Нашият празник на Победата е част от голямата победа, постигната от народите на Европа с оръжие в ръка срещу фашистките окупатори. В годините на Втората световна война европейските народи се обединиха срещу фашизма. Борците от въоръжената съпротива на Франция, Италия, Испания, Полша и Чехословакия, нелегалните, политическите затворници и войниците от антихитлеристката коалиция поставиха над своята националност общото дело за победата на справедливостта, свободата и човечността. Победата на Девети септември в същото време е резултат от десетилетните борби на нашата партия, на земеделците, социалдемократите, радикалите, демократите и звенарите срещу фашистките политически организации в България, за възстановяването на Търновската конституция.
В годините на войната нашата партия успя да намери формата и средствата за широко обединение на работническите, либералните и демократичните политически сили срещу прогерманския и открито фашистки курс на правителството и двореца… Програмата на Отечествения фронт от 17 юли 1942 г. очертава общите цели на антифашистката съпротива…
На основата на заложените в тази програма ценности срещу фашисткия режим в България се осъществява многопластовата съпротива на българското общество, работници и селяни, интелектуалци, общественици и университетски преподаватели. В резултат на тази съпротива българският народ постигна една от големите си исторически победи, спасявайки Европа от ужасяващата фашистка машина за човешко изтребление. В годините на войната и фашистката диктатура българската общественост постави съюзниците на хитлеристка Германия в нравствена и политическа изолация.
…Жертвите, които даде българският народ, не бяха напразни. Участието на Българската армия в Отечествената война показа, че българският войник може да служи на каузата на мира и свободата и този скромен наш принос не остана забравен от народите на Югославия, Унгария и Австрия. И днес на паметниците на българските антифашисти в Испания и Белгия, Сърбия, Хърватия, Македония и Италия се отдава дължимата историческа почит.
Политическата промяна на Девети септември даде тласък на половинвековно възходящо развитие. За няколко десетилетия беше изградено индустриалното общество в България, отвори се пътят на догонващо икономическо и социално развитие. Както се оказа след десетилетия на историческа равносметка, това беше единствената възможност България да се превърне от селска страна в член на съюза на най-развитите държави.
В днешния ден, когато несигурността обхваща Европа, а крайната десница подхваща познатата политика на разделение, на изолация и противопоставяне на европейските народи едни срещу други, ние, социалистите, припомняме, че постиженията на мирна и обединена Европа станаха възможни в битката срещу фашизма. В тази битка ние, българските социалисти, комунисти, земеделци, социалдемократи и демократи имаме съществен принос. На тази историческа основа ще отстояваме нашата идентичност и нашето разбиране за утрешния ден на България и Европа.
Снимка infoz.bg
Ген. Румен Радев:
Да отстояваме свободата!
Уважаеми социалисти!
Днес, на Девети септември, се навършват 72 г. от деня, в който отечественофронтовското правителство прекрати участието на България във Втората световна война на страната на фашистката ос.
На тази дата се увенча с успех дългогодишната борба на хиляди български граждани, работници, интелектуалци и офицери за свобода и справедливост, за изградена върху закона и правата на гражданите държава. В тази борба българските антифашисти бяха заедно с войниците и офицерите от антихитлеристката коалиция. Нашата армия даде хиляди жертви за освобождението на Европа от фашистката окупация, за разрушаването на една от най-мракобесните идеологии, господствали на европейския континент. Фашизмът започна Втората световна война с цел да изгради "нов ред" на расово господство, основан върху избиването на цели народи. Този гигантски план за човешко унищожение и съвременно робство беше сринат от решимостта и саможертвата на антифашистите, на съпротивата, заляла окупираните държави.
В тази борба българските антифашисти дадоха жертви, както всички прогресивни общества и сили, жертви, на които българското общество дължи почит и уважение, както навсякъде в Европа. Родолюбивото българско офицерство защити честта на българския войник, който не стана окупатор, а стана освободител на европейските народи.
Днес, седем десетилетия след тези съдбоносни години, ние, българските граждани, офицери и държавници трябва да отстояваме идеите на свободата и справедливостта. Както това направиха нашите предшественици, които отдадоха живата си за развита и свободна България.
Черно на бяло: От болката до свободата
Богдан Филов приема поздравленията на организацията "Бранник"
Студенти поздравяват външния министър в правителството на Филов Габровски
9 септември
Сиянието от великия ден
Другарки и другари антифашисти! Към вас се обръщам, скъпи мои, които сте преживели и още помните онези преломни дни и нощи на титаничен сблъсък с фашизма, на отчайващи поражения и скъпи жертви, но и на последните победни салюти. Тогава разцъфтя великата надежда, че сред развалините на сразения престъпен режим ще поникнат филизите на един нов свят - изстрадания, лелеяния от поколения борци и мечтатели, "в здрачни сънища сънуваната" от великия разстрелян поет бяла пролет на съзидателeн мир, на братство между народите и социална справедливост. Обръщам се и към вас, по-младите или вече не толкова млади, но необременени от спомени, отшумели възторзи и огорчения, надежди и заблуди - онези призраци от миналото, които упорито се завръщат и тревожат нашите сънища.
Наистина ли минаха десетилетия от началото на трудния и изпълнен с много неочаквани завои български път към едно по-добро и смислено бъдеще за нас, за децата ни, за родината? Защото сякаш вчера отшумяха онези дни на надеждата, когато гневни и радостни, опиянени и луднали от възторзи, хилядни тълпи разбиваха портите на затвори и полицейски участъци, за да прегърнат освободените пленници на фашизма; когато с радостни сълзи България - автентичната България на трудовите хора, посрещаше нашите славни партизани, но ги посрещаше и с преглътнатите сълзи и черните забрадки на недочакалите своите паднали в битките синове и бащи. Тя, същата тази България е, която обсипа с цветя на признателност пътя на съветските воини, дошли до нас след тежки боеве и през пепелищата на родните си места.
Написах тези много пъти изричани думи и се притесних от написаното: вече колко безкрайно далеч сме от това, което се знае и пише днес за онези гневни и светли европейски дни на надеждата! И какъв срам изпитах, срам при спомена за милите, изранени, прашни и уморени Альоши и Машенки, минали някога през тази "хороша страна Болгария", когато вчера млади българи изписаха върху паметника им думичката "окупатори". Кои са окупаторите - тези, които удавиха в кръвта си нацисткия звяр и освободиха света от заплахата да бъдем превърнати в един планетарен Освиенцим? Те ли са окупаторите - които още несъблекли износените си войнишки гимнастьорки, започнаха да възстановят съсипаната си от войната родина, чиито рани и до днес все още кървят!
Забравихме ли вече, че щом става дума за окупатори, ние сме били надеждни съюзници на нацистка Германия в години, когато тя окупираше цяла Европа, че дълги години изхранвахме германски дивизии и Ес-ес айнзаци, че от наша земя хитлеристите нападнаха съседните ни Гърция и Югославия, че дълги години бяхме една от важните продоволствени бази на Райха, че от наши морски пристанища бяха нападнати Одеса и Севастопол? Забравихме ли, че Българският окупационен корпус услужливо стана окупатор на Сърбия - за да бъдат освободени намиращите се там немски дивизии, нужни за запълване тежките им загуби на руския фронт? Не остана ли у нас поне капчица уважение и признателност към тези, които пометоха стоманените орди на Хитлер, преклонение към падналите в битката скромни и велики воини на армията, спасителка на Европа?
Срам ме е да привеждам доводи в защита на съветските воини: те воюваха и отдаваха живота си във великата битка на съюзените армии за спасението на Европа и света. Защото с фашизма не се водят теоретични спорове за човешките права, нито срещу него се надуват вувузели - с фашизма се воюва, а за свободата се мре! Както воюваха и оставиха костите си по балкани и стърнища, по стрелбища и бесилки онези светли наши другари, в чиято памет сме се събрали днес тук, при братската им могила. Те не дочакаха нито празничните салюти, нито споделиха радостта ни от победата, нито ползваха законни или незаконни привилегии, нито могат да споделят нашите огорчения, упреци и съмнения. Те паднаха в името на един велик идеал неопетнени и чисти, и останаха завинаги в сърцата ни чисти и неопетнени!
Затова отново питам онези храбри млади правдолюбци, грабнали бояджийски четки вместо манлихерки, които вероятно вече са освободени от полицейския участък с извинението, че им е отнето човешкото право да цапотят по паметниците: кои са окупаторите - нацистките войски и техните български съюзници, или армията, която ги срази? Онези, които окачиха на майка ми жълтата звезда, като подготовка за депортация в лагерите на смъртта, или другите, които сринаха бодливата тел на Освиенцим и върнаха свободата на милиони роби на нацизма?
И ако днес се считаме за членове на европейското семейство, макар може би и не от най-близките и обични родственици, и ако споделяме спомена на нашия стар континент за общата ни битка срещу фашизма, нека напомним на някои господа от парламентарната и извънпарламентарна говорилня, заели позата на първопроходци по пътя към обединена, антифашистка Европа, че най-важната, изначалната отсечка от този път започва не от "Арена Армеец" или от сходни арени, а от нощните партизански пътеки, от броените крачки през затворническата килия и от разстоянието до бесилото. Това е нашето отправно начало по онзи сложен, пълен с изпитания, илюзии, грешки и грехове път на народите към един нов и мирен свят. Но… със срам и отвращение наблюдаваме как в България силите на реванша и реставрацията със закъснялата злоба и отмъстителност на улични лумпени поругават спомена за тази велика битка и нейните герои.
Знам, че днес, на деветия ден от септември, по стара традиция отново и за кой ли път ще започнат да вадят от гардероба и скелетите от пропагандните клишета за Народния съд - онзи изискван и строго наблюдаван от Съюзниците законен акт на възмездие. Отново ще се тиражира смехотворната мантра, че в България бил унищожен цветът на интелигенцията, ако под интелигенция се разбира касапинът Дочо Христов, че били произнесени повече смъртни присъди отколкото на Нюрнбергския процес. Но там, в люлката на нацизма Нюрнберг, бе съдена и осъдена само върхушката на престъпния националсоциализъм, но в американската окупационна зона, в 12 крупни процеса срещу нацисти са осъдени 5025 души и са изпълнени 806 смъртни присъди, а в окупирана Европа са се състояли 969 процеса срещу нацисти и колаборационисти, като само във Франция издадените смъртни присъди са над 20 хиляди! Не искам да ви занимавам с отшумели статистики, не го казвам и за информация на онези красиви и интелигентни млади хора с бояджийските четки, а само за да напомня от каква мрачна и кървава бездна излизаше Европа, какъв гняв клокочеше в нейните гърди, за да станат ясни и причините за вероятни увлечения или дори разчистване на лични сметки! Да, вероятно са били извършени и несправедливости, но както скъпите на сърцето ни Альоши и Машенки не са виновни за Гулаг, нито американските храбри момчета, които почиват под тревата на военните гробища в Нормандия, носят вина за последвалите мръсни войни на Америка, така и българските борци от Съпротивата, които проляха кръвта си по балкани и гарнизонни стрелбища, нито са подозирали, нито са узнали, нито носят вина за по-късни злоупотреби с целите и смисъла на тяхната велика борба за един нов свят. Техен, на тези скъпи жертви от нашия полк, е 9 септември 1944-та година, те го сътвориха със саможертвата си. И нека не го докосват с мръсни ръце господата нови демократи, преки наследници на стари грешници!
Една немска антифашистка писа, че мъртвите остават млади. Мъртвите антифашисти останаха не само млади, но и чисти - те не се омърсиха нито с власт, нито с пари и привилегии, нито с офшорни сметки. Те са, които пожертваха живота си за една чиста и свята република - такава, каквато я мечтаеше и не я дочака Апостола. Затова семето, посято от тях, въпреки всичко ще даде кълнове в бъдещето, защото е добро семе, поено от добри и чисти извори. То е пуснало дълбоки корени в душата на народа и това ще става все по-ясно във времето, което е в нас, и което е пред нас!
На 15 септември първолаците ще научат, че турци помагали на Левски
На всички първолаци в първия учебен ден ще бъде раздадена книжка със заглавие "Разкажи ми за Левски", която представя Апостола на свободата по много превратен начин. За това алармира директорът на Регионалния музей в Добрич Костадин Костадинов, който създаде сам учебник по Родинознание за І-ІV клас, ползвайки учебници отпреди 1944 г. и от 80-те години на ХХ век…
Костадин Костадинов:
Американците слагат ръка върху целия образователен процес у нас
Премахват историята и Отечеството от училището, за да няма самочувствие народът ни, казва историкът, написал учебник по Родинознание
Директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов издаде учебник по Родинознание за децата от І до ІV клас. Тиражът от 5000 екземпляра е вече разграбен от родители, учители и училищни директори. Книжката е богато илюстрована, включително с историческите платна на Димитър Гюдженов, съдържа история на България, малко география и познания за правата и задълженията на гражданите. Досега тя е изтеглена безплатно от блога на Костадинов (kostаdin.eu) над 230 000 пъти.
В новото Родинознание кратко и достъпно е разказана българската история от древността до 20-те години на ХХ в. - такава, каквато вече не се изучава в началното училище. В нея няма османско владичество, има турско робство, а Левски си е Апостол на свободата. След 2000 г. Родинознанието бе заменено с Роден край в І клас и Околен свят във ІІ клас. Според действащите до момента учебни програми, утвърдени от МОН през 2002-2003 г., история на България от траките до края на ХХ в. се изучава в ІІІ и ІV клас в рамките на предмета Човекът и обществото. След като бе приет новият Закон за предучилищното и училищното образование, наложен от ГЕРБ в НС, екипът на Меглена Кунева оповести проекти за нови учебни програми за всички класове. Според тях в І и ІІ клас ще се изучава Околен свят, като се споменава единствено, че детето трябва да свързва националния празник 3 март "с историческото събитие, което го определя" - Освобождението на България дори не е споменато. За ІІІ клас проектът за програма включва единствено "разказ за ярки личности и събития от българската история", а за ІV клас са включени три откъслечни събития - Съединението, Независимостта и... спасяването на българските евреи. Така на практика история на България в началния курс от І до ІV клас просто липсва. Затова пък Европейският съюз присъства обилно.
Затова книжката на Костадинов не се вписва в учебните програми на МОН и няма да се нареди сред стотиците варианти на нови учебници, които министерството предстои да утвърди. Защо националната ни история е изгонена от училището и се превръща едва ли не в апокриф - разговаряме с автора на новото Родинознание.
"Няма разлика между българското министерство в момента и образователните институции на Османската империя - и двете са антибългарски"
- Г-н Костадинов, на вашия учебник до вашето име стоят още три имена. Това автори ли са?
- Не, това са авторите на учебниците преди 1944 г., които съм ползвал…
- Защо написахте това Родинознание, след като ето, МОН за V клас одобри цели 6 учебника по история? Ще има много нови учебници и за останалите класове.
- Аз съм 79-и набор, тръгнах на училище през 1985 г. Аз съм от т.нар. сендовчета, които учиха по системата на Сендов и по учебници, писани по времето, когато Александър Фол бе министър, а Людмила Живкова беше шеф на Комитета по култура. Покрай 1300-годишнината на България тези учебници също бяха доста патриотични, те ме запалиха по историята и съм си ги запазил. Трябва да ви кажа, че няма голяма разлика между учебниците от този период и учебниците отпреди 1944 г.
Неслучайно хората от грантовата система, соросоидите, усетиха това и започнаха да казват, че това били измишльотини от соца, макар в основата да са учебниците отпреди 1944-та. Водещото при грантаджиите е антибългаризмът, омразата към България, към българската култура, към българщината. Ние се люшкаме от едната крайност в другата - до 1989 г. периодът преди това беше тотално черен, сега черен е този след 1944 г., а преди това всичко е било реки от мед и масло, хората са благоденствали. Да не бяха моите баби и дядовци живели през този период, да не знам как е било. Точно заради това използвах учебниците от онова време. Въпреки това стипендиантите на фондация "Америка за България" и въобще хората, които работят целенасочено, последователно и упорито за отродяването на българския народ, не ги харесват. Това било глупав псевдопатриотизъм, не било вярно, че по българските земи се е зародила човешката цивилизация, какво да кажат египтяните, вавилонците. Като че най-старото злато в света не е във Варненския и в Добричкия музей. То беше на 10 метра от залата в Добричкия музей, където беше моят кабинет. И нима най-старата каменна архитектура в света не се намира в Дуранкулак? Само че това нещо сега ги дразни.
- Защо?
- Образованието у нас се командва вече повече от 20 години от фондации - първо беше "Отворено общество", после стана "ЮЕсЕй", сетне се прекръсти на "Америка за България". За съжаление България не е суверенна държава, 26 години ни командват американците, това носи усещането за някаква тотална безизходица. Когато кажем, че имаме принос на световно ниво в създаването на цивилизация, това създава самочувствие. А един народ със самочувствие може да иска независимост, което вече става страшно за господарите на тези хора. За съжаление нищо не се промени, дори когато министър беше Анелия Клисарова, с която съм приятел до ден-днешен, тя ми беше колежка във Варненския общински съвет, бяхме заедно в комисията по образование и винаги перфектно сме се разбирали. Докато не стана министър. Тогава ми каза: и да искам, не мога да направя това, което ти предлагаш, от мен нищо не зависи.
- Вие сега не потърсихте МОН да одобри създадения от вас учебник...
- Представете си как Паисий или Петър Берон отиват с "История славяноболгарская" и "Рибния буквар" при Високата порта и казват на великия везир: „Ага, ще ни одобрите ли учебниците да ги пуснем в училище?" Разлика между българското министерство в момента и образователните структури на османската империя няма. Двете са еднакво вредни и еднакво антибългарски. Това ви го казвам най-отговорно. И веднага ще ви дам пример. Излезе една книжка и тя ще бъде разпространена в първия учебен ден, която представя Левски по много превратен начин. Но МОН е преценило, че няма проблем да се предостави на българските деца. Казва се "Разкажи ми за Левски". Става дума за следното: най-близките съратници на Левски били турците.
- Оле-ле!
- Един от тях бил бедният лодкар бай Кемал, който винаги превозвал с лодката си Левски, когато минавал през Дунава. Друга негова вярна съратничка била баба Мюнире от Карлово и когато Левски се връщал в Карлово, той не отсядал при майка си - нищо, че е известно как майка му го е криела в тайника, ходил съм в къщата още като дете - баба Мюнире му била най-верният помагач и укривател в Карлово.
- Кой го е писал това?
- Двама души, не запомних имената. Книжката обаче е много луксозна, струва 9,90. Това нещо е отпечатано в 60 000 тираж за всяко българско дете в първи клас. И ще се разпространи с всичките възможности на МОН. Картинката към разказа за баба Мюнире е трогателна - една възрастна туркиня крие Левски, а през прозореца се виждат две турски заптиета в гръб. Хората, които правят тези неща и непрекъснато подменят историята, трябва максимално бързо да бъдат съдени за държавна измяна и максимално бързо да бъдат вкарани по затворите. Трябваше да ги съдят още когато преди 10-ина години премахнаха предмета Роден край и го замениха с Околен свят, а Родинознанието го преименуваха в Човекът и обществото. В едно телевизионно предаване преди дни попитах защо, а зам.-министърът Стаматов се включи и рече: вижте в коя година живеем, това вече звучи архаично. Думата Родина звучи архаично, разбирате ли? Тя трябва да бъде изчистена.
- Не знам друга държава в Европа, която да си е изчистила родината от учебниците.
- Няма такава държава. Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България очевидно е третирана по-зле от фашистка Германия от съвременните си колониални господари американците. България в момента е в най-тежкото робство, което е преживявала в своята история - американското. Турците за 5 века не са избили толкова хора, с колкото намаля България за 26 години. При американския режим населението ни намаля с близо една трета. Този факт за държава, която не води война, в която няма природни катаклизми или чумна епидемия, е безпрецедентен.
…В момента във висшето образование, а вече и в средното, има паралелна система, в която определени хора, финансирани от "Америка за България" с грантове, пробиват нагоре и вървят напред. Когато екипът на Кунева и Стаматов влезе в кабинетите, първата им работа беше да започнат вълна от пенсиониране на стари директори в цялата страна. И на тяхно място - не навсякъде, разбира се, започнаха да слагат хора, минали обучителните курсове на тази фондация. Американците в момента слагат ръка върху целия образователен процес - за да обучават едно затъпяващо и деградиращо поколение… Нашата държава е управлявана отвън. Та ние имаме външен министър американски гражданин! Той говори български с американски акцент. Направете си едно проучване една голяма част от децата на българския елит дали знаят български език. Спомнете си Дянков, чиито деца не знаеха думичка български език. Това, че жена му е американка, не означава, че не трябва да си учи децата на български. Ами че той, по дяволите, беше български министър! Има такива депутати, има такива евродепутати, има такива високопоставени български служители в Брюксел. Това е тяхната държава, не нашата - това е тяхната подведомствено мандатна колониална територия. Те имат обаче голям проблем - населението, което все още има усещане за принадлежност към някаква голяма българска култура, цивилизация, ако щете. Защото ние, българите, сме създали цивилизация и това не го казвам аз, а го казва Арнолд Тойнби - един от най-големите историографи на ХХ в. Той определя нас, българите, като създатели на една от 12-те цивилизации в човешката история. Затова нас ни заличават бавно, последователно, методично. Затова ни принуждават да емигрираме, затова държат българската икономика в положение на полуразпад, затова се поддържат анархията и престъпността. Но аз искам моите и нашите деца да учат родната си история и тя да им дава самочувствие.
Украйна получава американски прибори за нощно виждане
Автор:Дума
Военното ведомство на Украйна е съобщило, че в рамките на програмата за военна помощ от САЩ страната е получила първата партия портативни монокулярни прибори за нощно виждане от трето поколение AN/PVS-14. Според информация на украинските СМИ, първата партида включва 1084 прибора AN/PVS-14 от планираните за доставка 2500 изделия, като останалото количество се очаква да пристигне след месец…
Приборите AN/PVS-14 HMVNS сега са основните съвременни портативни прибори за нощно виждане в СВ на САЩ и страните от НАТО
„Буратино“ отстъпва единствено на ядреното оръжие
Американското издание The National Interest посочва, че руското оръжие няма аналог в западните въоръжени сили
автор:Дума
Тежката огнеметна система „Буратино“ е уникално руско оръжие, използвано за унищожаване на добре укрепени позиции, чиято огнева мощ отстъпва само на тактическите ядрени оръжия, съобщава The National Interest.
ТОС-1 „Буратино“ е руска реактивна система за залпов огън, която се използва в конфликти по целия свят, в това число в Афганистан, Чечения, Ирак и Сирия, се отбелязва в публикацията на американската медия…
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
