/Поглед.инфо/ Според някои, включително и пишман леви от последните години, денят Девети септември 1944 г. разделял нацията. Политическо пристрастие ли са такива твърдения, историческа неграмотност или е най-обикновено коленичене пред тези, които държат властта и парите.

Днес ще разлистим една страница от антифашистката съпротива, която е малко позната. Става дума за това, че в нашите окупационни корпуси в Югославия и Гърция има българи, които не искат да са окупатори и се присъединяват към сръбските, гръцките, а и българските партизани. Те воюват срещу същата тази власт, която ги е хвърлила във войната, за да запълнят местата на германските дивизии, изпратени на Източния фронт. Отмъщението на военнополевите ни съдилища към "предателите" е жестоко. Защото те били против най-сетне случилото се обединение на родината. Забравят, че за изхода от една война се съди не в началото ѝ, а след края ѝ. И че тогава също имаме единомислие за това чия е Македония. Но невероятното е факт - най-силният и укрепен бастион на буржоазна България - армията, се пропуква от горе до долу.

На стотици войници и офицери са наложени най-тежките наказания - смърт, доживотен и 15-годишен затвор. Само с една присъда - №81 от 15 юни 1944 г., Военно-полевият съд при Първи български корпус издава над 20 смъртни присъди на офицери и войници.

По времето на Съпротивата всички балканци, включително и албанците, борещи се срещу фашизма, и пред хляба, и пред смъртта са братя. Но фашизмът ще бъде победен и отново ще се развихрят старите балкански разпри за територии. Заради участта ни на изгубили войната - за наша сметка.

Битката ни събира, а мирът отново ни разделя...

"Единодействието на българския народ с другите балкански народи в антифашистката борба 1940-1945", документи и материали, съставители Ст. Вълева, М. Горанова, Н. Горненски, Е. Дамянова, С. Логодашка, С. Рачев, Р. Ханджиева, П. Щерев, изд. на БАН, 1974 г.

Донесение от командира на 21-ва пехотна дивизия до командира на Първи български корпус за дейността на български емигранти-комунисти в Югославия и вземане мерки за залавянето им

21 януари 1942 г.

Донасям, че от разузнаването е установено, че намиращите се в района на дивизията български емигранти (емигрирали след Септемврийското въстание - б. Хр.Г.) по сведения действат заедно със сръбските четници-комунисти из балканите. За издирване на същите нужни са имената им, които има в Дирекцията на полицията и Българското царско консулство в Белград, които моля да ми бъдат изпратени.

Генерал-майор - командир 21 пехотна дивизия (п) не се чете

АМВР, об. 6830, л. 14, оригинал

Тайно съобщение от германската разузнавателна служба в Белград до командващия генерал в Сърбия...

18 февруари 1942 г.

Отбранителната служба в Белград представя следното съобщение на едно благонадеждно доверено лице за сведение:

"Партизанската банда в Бяла паланка се води от завършилия право Драган Перович...

Между скитащите се партизани в гореспоменатата област има много българи. Българските войници не обръщат внимание на присъствието на бандитите. В село Цръна река се намира един български военен караул, войниците от същия оставят партизаните невъзпрепятствани да минават. 

В Любераджа, която се намира наполовина в сръбска и наполовина в българска територия, партизаните се движат също необезпокоявани.

В Сува планина държат своите събрания сръбски и български комунисти...

В Прокупле и Куршумлия се намират английски офицери.

Поручик (п) не се чете

АМВР, об. 13454, л. 76, препис, превод от немски

Съобщение на Радио Москва за настроението в Българския окупационен корпус...

21 февруари 1942 г., 20 часа

5. Москва. Окупационните власти са сериозно загрижени поради честите случаи, при които българските войници преминават към югославските партизани. Тези български войници бяха изпратени в Югославия да заместят германските части, които са изпратени на Източния фронт. От 21-ва сформировъчна дивизия, която охранява жп линия Цариград - Ниш, преминаха много групи български войници към югославските партизани...

АМВР, об. 13543, л. 120, препис

Из заповед на командира на 14 пехотна вардарска дивизия за осъден[и] на смърт...

25 юли 1942 г.

...За тия му престъпления редникът Стойко Янев Гогов бе даден под съд и с присъда №137 от 14 май т.г. Скопският военно-полеви съд... го осъжда да изтърпи едно общо наказание смърт чрез разстрелване с лишаване от правата по чл. 30.

Горната присъда бе приведена в изпълнение от командира на 4-и граничен участък на 8 юли 1942 г.

Настоящата ми заповед да се прочете пред всички чинове от дивизията...

Генерал-майор Пенев

АМВР, об. 12349, л. 4-6

Из протокол за изпълнение смъртната присъда...

22 октомври 1942 г.

Днес, 22 октомври 1942 г., в 6.30 ч. сутринта в Ниш подписаният подполковник Атанас Здравков Митев..., съставихме настоящия протокол за уверение на това, че смъртната присъда под №29 от 19 октомври 1942 г., издадена от 17-и полеви военен съд на 7 пехотна Рилска дивизия се приведе в изпълнение спрямо осъдения с нея младши войник Неофит Стоянов Александров, от 15 пехотен ломски полк, като същият биде разстрелян съгласно всички предписания на военносъдебната наредба-закон.

Медицинският лекар д-р Христо Бончев констатира смъртта и тялото беше вдигнато за погребение.

Съставители на протокола...

АМВР, об. 6830, л. 194, оригинал

Из доклад на Софийския областен полицейски началник до Дирекция на полицията...

27 януари 1943 г.

...По горната конспирация бе образувано дело, което се разгледа от 10 до 21 декември 1942 г. в Пирот от Софийския военно-полеви съд, който осъди лицата както следва:

Славчо Георгиев Дроцанов (Балкански ), Петър Миланов Игнатов (Лозовски), Драго Асенов Златанов (Блюхер), Момчил Георгиев (Мошо), Раде Бранков Миленков (Парагвай), Иван Николов Смилянов (Йоца), Борис Тодоров (Смутний), Добривой Сотиров Карталев (Душко), Любен Сотиров Карталев, Живко Димитров Антов (Ботев) и Александър Иванов Киров (Аца) да изтърпят наказанието смърт чрез разстрелване и лишение от права завинаги...

Осъденият на смърт Любен Сотиров Карталев бе разстрелян публично на 22.ХII.1942 в гробището. Изпълнението на присъдата е било посрещнато с респект от гражданството.

Същият, когато се прощавал със сина си Димитър Любенов Сотиров Карталев - жив. в София, ул. "Враня, №105, му е внушил да продължи борбата. Синът му е младо 16-годишно момче, на вид много скромно и трезво. Сега членува в организацията "Бранник". Бащата като предсмъртно пожелание му е внушил да напусне тази организация...

Областен полицейски началник (п) Б. Димитров

Началник служба Държавна сигурност (п) Кюстебеков

ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а.е 1380, л. 64-68, Оригинал

Писмо от командира на първа албанска народоосвободителна бригада до българските партизани...

18 септември 1943 г.

Ние, партизаните от първа бригада на албанската народоосвободителна армия, изпращаме нашия братски боеви поздрав на българските партизани и партизанки и на българския народ...

Сега, когато хитлеристка Германия се приближава към смъртта си под мощните удари на героичната Червена армия, ръководена от великия Сталин, и под ударите на съюзниците и на всички поробени народи, сега когато италианският фашизъм падна под тежестта на своите престъпления, ние, партизаните на балканските народи, сме длъжни повече от всякога да се борим против фашистка Германия, за изпълнението на тази историческа задача, която ние сме взели върху себе си пред нашите народи: борба за унищожаването на фашизма и свобода на народа. Тази задача, ние, уверени в нашата скорошна победа, ще изпълним с чест.

Смърт на германските завоеватели!

Да живеят българските партизани!

Да живее българския народ!

Да живее братството между балканските народи!...

Командир бригада, Мехмед Шеху

Албания (от фронта)

София, в. "Работническо дело", бр. 10, октомври 1943 г.

Разузнавателно известие на Щаба на войската...

12 януари 1944 г.

 [...]През декември: Дейността на "Отечествения фронт" срещу войската продължава да тежи главно върху командните кадри. В това отношение се правят опити да се използва връзката на бившия политически кръг "Звено" с войската и се действа по чисто комунистическа линия. За голямо съжаление под натиска на тази опасна и престъпна дейност през м. декември бе отбелязан и първият акт на измяна и предателство в лицето на подпоручик до края на войната Дичо Петров Таков... Подпоручик Таков като командир на 1 15/-и гр. подучастък, бидейки по-рано във връзка с партизанската група в този район, привлича последната и с нейна помощ извършва страшното злодеяние да обгради щаба на подучастъка и да заповяда на войниците си да се предадат, което те сторили, без да подозират измяната на своя началник. След това подпоручикът прибира всички преписки и шнуровите книги от канцеларията и подпалва щаба. Всички бойни припаси и храни били натоварени на коне и откарани в гръцка територия. Подпоручик Таков с един подофицер и 61 войници, с 61 пушки, 2 тежки картечници и 11 коня тръгват заедно с разбойниците. След това този предател повежда разбойническата банда и успява да овладее 3 и 4 пост от своя подучастък с измама, увличайки още един подофицер и 9 войници.

На 25 декември към 10 часа сутринта този изверг, следван от подофицера, войниците и около 150 души разбойници, отново напада 1/15-и граничен подучастък. След 8-часов непрекъснат бой разбойниците са били принудени да се оттеглят с големи загуби...

През декември бе заловен и един от инструкторите на партизанските отреди, числещ се към военния център на Отечествения фронт, бивш офицер...

Тези два симптоматични факта идват да покажат, че командните кадри на войската са сериозно застрашени и че усилията на Отечествения фронт в това отношение съвсем не са безплодни...

Същият този Таков след второто нападение на 1/15 гр. подучастък е имал мерзостта да заплашва с жестоко избиване командирите на съседните подучастъци, ако те му окажат противодействие. Този факт показва колко фанатично и колко сатанински е бил предан на комунистическата идея този престъпник и колко лековерно е била проучена неговата благонадеждност... и най-сетне като венец на всичко, да му се повери една напълно самостоятелна и отговорна задача по защита на границата ни в един от най-размирните райони - Гевгелийския.

Подполковник - началник на Р. О. - Щ. В.

(п) не се чете

ВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 31, л. 66-68, препис

Из писмо на софийския областен директор до министъра на вътрешните работи...

26 април 1944 г.

Господин Министре,

От направените напоследък разкрития и събрани сведения от заловените партизани и ятаци се установиха следните сведения относно състава, въоръжението и снабдяването на партизаните в новопридадените земи към Трънска околия:

...1. Съставът на българските партизани

В с. Кална, Трънска околия, има над 300 български партизани, събрани от София, Трънска, Брезнишка, Радомирска, Дупнишка и Кюстендилска околия и образуват два партизански батальона - "Христо Ботев" и "Левски".

Батальонът "Христо Ботев" е под командата на поручик Дичо Петров, родом от Анхиалско (с. Поглед, Смолянско) и формиран само от предали се и пленени български войници. Батальонът "Левски" е под командата на някой си Бойчо (Денчо Знеполски), който брои над 200 души... В този батальон в последно време са били доведени две момичета, които са избягали при бомбардировката на София от Дирекция на полицията. Същият е разделен на четири чети и една чета под командата на Златан, която са занимава изключително с избиване на длъжностни лица...

11. Въоръжение на четите

Всяка чета се разделя на отделения от по 10 човека с началник - "десетар", която е въоръжена с две леки картечници, шмайзери, пушки и бомби. На три отделения се дават две тежки картечници...

V. Изхранване на партизанските отреди

Снабдяването на партизаните с хранителни припаси и оръжие е ставало с английски самолети и от местното население, което ги е продоволствувало с картофи.

Областен директор (п) Ан. Козаров

СГОДА, об. 1340, л. 105, Оригинал

Из донесение на командира на 27-а пехотна дивизия до командира на Първи български корпус...

28 юни 1944 г.

Донасям, че нашият "специален" разузнавателен сътрудник при срещата му на 23 т.м. с един водач на партизаните Йоцо Павичевич от Прокупле... е дал на разузнавача да прочете писмена похвала от Тито, адресирана до предателя Русев (Атанас) със следното съдържание: "Другарю Русев и другари бойци от батальона "Г. Димитров". Изказвам най-голяма похвала на всички ви, загдето извършихте с успех дадената ви първа задача - нападението на Лесковац. Вие показахте на всичките ви сънародници от окупираното пространство от Сърбия, че не можете да търпите повече терора на германците, които хвърлиха българския народ в пропастта. Нека това служи за пример на всички партизани и български войскари от окупираното пространство"

Генерал-майор - командир на дивизията (п) Козарев

АМВР, об. 13410, л. 174, оригинал

Из донесение на началника на Серския гарнизон до командира на Втори български корпус...

30 август 1944 г.

Донасям, че снощи към 19.30 ч. група въоръжени бандити (гърци и българи), в състав не повече от 200-250 души, блокирали с. Дутлий, Серско, заловили войнишкия пост за охрана на бункери край селото...

Бандата в с. Дутлий е била от гърци и българи, въоръжени с картечни пистолети, леки картечници... български карабини... Имало е 20-30 души, облечени в български военни униформи, без каквито и да било нашивки и знаци, с кепета на главите и пр. Говорили са на български и гръцки език... Облечените в българска военна униформа бандити казали, че били избягали от войската войници (някои от Разложкия гарнизон) Възможно да е имало войници, защото облечените във войнишки дрехи бандити са били младежи...

Полковник - началник Серския гарнизон: (п) не се чете

АМВР, об. 13780, л. 291, Оригинал.

Посрещане в Ивайловград на Костадин Гемеджиев - командир на българо-гръцкия партизански отряд "Васил Левски"

 "Смърт на фашизма, свобода на народа!" е лозунгът на българските и югославските партизани

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели