/Поглед.инфо/ (Баташкият мъченик Тодор Ванчев: Огреши ма, караш ма да ти пея, я пея, па отвътре кръв ми капе)

Може ли, когато говорим днес за песенен фолклор, да свалим градусите на политическото противоборство? Може, може, но едва ли, защото темата за антифашисткото народно творчество, също е чувствителна, до свръх нажежаване. От едната страна са потомците на загиналите в антифашистката борба, герои на тези песни – и от друга – внучетата на палачите и екзекуторите, включително и на стотици деца, които очевидно не искат и да чуят нищо на тая любопитна тема и реагират, както ще стане ясно по-долу, като бикове, т.е фашисти, на червено. То и червеното нахалство край няма. Ще ми създават и пеят комунягите по партийна директива песен за Васил и Сава Кокарешкови,

за ястребинчетата, за екзекутираните край Крупник през 1925 год., да не говорим за стотиците песни за партизаните, особено за антонивановци. Изпускат няколко дребни подробности. Те са песни, създадени от обикновени хорица, най-често близки на жертвите. Няколко от тях добиха такава популярност, че се запяха от целия народ, особено песента за Никола Парапунов „Имала майка едно ми чедо”. Макар и дело на знаменития композитор на народна музика Димитър Янев, тя отдавна е станала част от музикалната памет на българина. Как да преглътнат днешните фашизоидчета стиха от нея „Дотегнало му от чорбаджии и черно робство фашистко”?! А развятото червено знаме?! И правят всичко, за да се фалшифицира, или да спрат излъчването на песента.

Но се случва и да репресират певци, какъвто е случаят с първата изпълнителка на „Имала майка едно ми чедо”, славеят на Пирин Руска Стоименова. (виж по- долу). Някои се подават на натиска, например дуета Севдалина и Валентин Спасови, в изпълнението на които думичката „фашистко” е заменена с „душманско”. Още по далече отива легендарната Сашка Васева, в нейната версия го беше хванала липсата цялото това скандално редче. Но изглежда Сашето се е усетило в какво са го набутали, защото сега не можах да открия песента й в интернет изобщо. В някои изпълнения „черно робство” е станало „тежко робство”, но това очевидно не променя замисъла на песента. А ето как била записана в Македония: "Му здодеало од чорбаджии од клето ропство фашистко. Тргнал Никола в боj да се бие за наша маjка Македониja. Eeeej Никола, ееееj jунак пирински”. Леле, леле, и Колю Парапунов ке го делиме!

Но няколко страхотни изпълнители като Боряна Карпузова с групата „Неврокопски танцьори”, Слави Трифонов, Гуна Иванова и Николай Славеев изпълняват песента такава каквато си е в оригинала и то така, че те сграбчва направо за сърцето. При това без да скалпират и буква от нея. Всъщност, сбърках, във варианта на Слави робството от „черно” е станало „църно”. (Майтап бе, Слави!) Зрителите и слушателите на Боряна Карпузова гласуваха масово за нея и тя оглави една телевизионна класация. Ех, мъка! Огромна популярност придоби и песента „На всеки километър” от едноименния многосериен филм, за която днешните медии са глухи и слепи. Новите цензури успяха донякъде и с „изтриването” от паметта ни на гениалната песен с неизвестно авторство „Хей, поле широко” на народната ни и оперна певица Гюрга Пинджурова (1895 – 1971), която беше затрупана от новите ни „демократични” власти с пепелта на забравата. Дуетът Даниел Спасов и Милен Иванов я възроди наскоро като я включи в албума си „Нашенската музика.” Много руски изпълнители като Йосиф Кобзон и прославеният ансамбъл „Александров” я пеят и до ден днешен.

Стотици са наистина партизанските и антифашистки песни, които възвеличават съпротивата срещу „кафявата чума” у нас. И си ги пеят и танцуват по-ритмичните от тях младите днес. Една от тях е и парчето „Партизани” на популярната и обичана днес рок-група „Хиподил” на Светльо Витков. Включена е в албума им с красноречивото заглавие „Народни синове”. Ето част от нея:

Партизани, партизани
легендарни синове
над полета и балкани
над села и градове
Партизани, партизани
на челата със звезди
от вашите кърви проляни
свободата, свободата се роди
свободата, свободата се роди…

И време е да задам един крайно неприятен за някои стари и нови муцуни въпрос, отговорът на който би трябвало да угаси всички съмнения и спорове около това кой е палач и кой жертва:Колко песни са създадени за тия „достойни” синове от полицията и жандармерията, които всеотдайно се бореха с „шумкарите” и техните невръстни дечица, режеха глави, палеха къщи? Отговорът е кратък и недвусмислен – нито една. Нито една песен не съм чул и за генерал Кочо Стоянов, за майор Порков, за капитан Харлаков, за черния капитан Николчев, хранил полицейските кучета с телата на Васил Сава Кокарешкови, (в последно време се чуват и фалшиви гласчета, че самите партизани са убили своите ятачета), за Славейко (Злодейко) Василев, за убиеца на ястребинчетата подпоручик Коста Йорданов, за убийците на Николчо Чампоев, бебе на година и седем месеца, разстреляно с 12 куршума на 22 февруари 1944 година в Русе, за палачите на Батак и Пещера подполковник Янев и капитан Динев, който в мъченическите баташки песни е повече звяр, отколкото човек, и за кого ли още не. Колко народни песни са създадени и са запети за цар Борис Трети, за неговия брат Кирил, за Александър Цанков, за Богдан Филов, за Дочо Христов… и този списък край няма? Но отговорът е отново категоричен – нито една! Нито една песен не се пее и за разстреляните министри и депутати след присъдата им от Народния съд. Неблагодарен е българският народ – спор няма. По-точно – в неговата ценностна система за такива злодеи място няма.

Всъщност се сещам за едно четиристишие и то не за кой да е, а за един най-окървавените зверове, които е раждала българската земя – Иван (Ванче) Михайлов, публикувано в „Революционната народна песен от Македония” на проф. Илия Манолов, изд. „Орбел”, 1994 год. То му е изпято през 1972 год. от Столина Бусарова, 58 годишна, от с Парил, Гоцеделчевско, и то, струва ми се, изчерпва всичко:

От небето ясно падна куче бясно.

Не било куче мръсно бясно,

а йе било един истински известен

на име Иван Михайлов.”

Една идея предлагам безплатно на ония, които се пеняват от сутрин до вечер пред микрофоните на неофашистката власт днес. Нека отидат в Батак и в непосредствен разговор с батачани да им обяснят, че в България фашизъм не е имало, че Народният съд е престъпен. (Нека им изложат и своите аргументи, ако имат кураж, разбира се, че в България турското робство не е било робство, а само присъствие) Дано да не забравят да поискат от бившия всеотдаен комунист и сегашен фюрер на неофашистите в България Бойко Борисов, който май не се усеща как го пуснаха по тая писта, да изпрати преди тях в Батак няколко от подопечните му жандармерийски дружини, за да ги охраняват, че само една, като тая на чудовището капитан Динев, ще е крайно недостатъчна за целта

Из „Български фолклор”, първа част, академик Петър Динеков, изд. „Български писател”, 1980 год.

…Особено внимание се обърна на събирането на съвременния фолклор. Буржоазната фолклористика смяташе, че фолклорът е свързан само със старината, представя само отглас на миналото; тя пренебрегваше съвременните народнопоетически творби и смяташе, че те отразяват деградацията на фолклора. По време на антифашистката борба и особено по време на партизанското движение възникнаха значителен брой песни и предания; този процес продължи и след 9. ІХ. 1944 г. Една от първите задачи на българските фолклористи бе да се събере антифашисткия фолклор; в това отношение бяха положени значителни усилия във всички краища на страната…

Важно място в проблематиката на българската фолклористика заема съвременният фолклор. Направени бяха редица и отделни проучвания от наши и съветски фолклористи… По-специално трябва да бъдат отбелязани двете монографични изследвания: „Съвременната българска народна песен” от Г. Керемедчиев (1954) и „Български антифашистки песенен фолклор” от Т. Ив. Живков (1970). В тях са поставени широко най-важните теоретични въпроси и е използван богат материал. Някои увлечения на Керемедчиев (главно липса на критичност в отношението към материала) бяха твърде остро разкритикувани още при появата на книгата. Изследването на Живков се явява в друг етап от развитието на фолклористичната мисъл и стои много по-високо в методологическо отношение…

5. Съвременен български фолклор – Тук влизат фолклорните произведения, създадени по време на антифашистките борби на нашия народ и партизанското движение през Втората световна война (1923 – 1924) и в периода на социалистическото строителство след 9 септември 1944 г. Големите социално-политически сътресения и острите класови борби, които изправиха народните маси срещу капиталистическия и фашисткия гнет, отприщиха извора на народния творчески гений.

В областта на фолклора се забелязва значително оживление, в резултат на което се появиха нови песни, предания, пословици. Те се отличават качествено от творчеството на предишните епохи, което ни дава основание да говорим за нов период в историята на българския фолклор. Тия нови фолклорни творби се групират тематично около няколко важни политически събития и явления: а) борбата срещу фашисткия преврат на 9 юни 1923 г.; б) борбата срещу фашизма от Септемврийското въстание до Втората световна война; в) партизанското движение през 1941 – 1944 г.; г) Отечествената война през 1944 – 1945 г.; отношението към Съветския съюз и съветската армия; д) социалистическото строителство след 9 септември 1944 г.

Напоследък в нашата фолклористика се явиха възражения срещу обединяването на антифашисткия фолклор, възникнал по време на капитализма и антифашистката борба, с фолклора, създаден в условията на социалистическото строителство В случая се изхожда главно от становището, че през епохата на социализма във фолклорния процес настъпват качествени изменения…

Дълбоко вълнуващи са песните, които създават в наши дни в Батак близките на падналите в антифашистката борба. Ето какво говори дядо Тодор Георгиев Ванчев, на младини известен певец, баща на двама сина и снаха, загинали като партизани, за песента ”Среща на родителите със синовете и снаха им партизани”: „Като си думаме един ден с баба ти Петра, рекоф й: Ще съчина една пясна, ама да разплача ората. Спомниф се едно писмо на големия ми син, гато беше партизанин и ни беше писал да отидем с майка му на „Бордюви пожаре”, та там да се видим. Ний биля вряме нямафме абер от синовете и снахата. Па се решифме с бабата. Уж ще режеме дърва, че тук много ни преследват – полицията, войници от ловната дружина, агентки – страшно… Ама ние търгнафме. Стана срящата и се върнафме в село. Та точно така какво бяше, така си и съчиних пясната, нищо няма да е лъга. Само че тук подбрах думите, та да се срича пясната, иначе на нищо не иде. И гато я пишеф, плача. Па взема тамбурата, та с нея по-лесно ми иде да съчинявам. Мислите са ми ясни, а сам лошо, нищо не мога да напиша. Тамбурата ми е разговорката, ама бабата само ма гълчи, не я обича вече. Иска й се да я фърля… Щом няма синовете, не ни се живее, ама на, зорлен душа не излиза… Ето ти сега де, огреши ма, караш ма да ти пея, а я пея, па отвътре кръв ми капе”. (записала голямата българска фолклористка Елена Огнянова – б. а.)

И тук песента е рожба на дълбоко вътрешно вълнение, тя е лична изповед, ражда се в резултат на вътрешна подбуда. Изградена е въз основа на непосредни преживявания, оформена е в традиционния народнопесенен стил, но с нова лексика, отговаряща на идейното й съдържание. В стилно езиковото оформяне на песента, а също и в идейната тъкан се чувстват някои реминисценции от Ботевата поезия, особено от „На прощаване”…

Из „Денят бунтовен настана: Нар. песни за отряд "А. Иванов", I и II партизански бригади "Г. Димитров" и "В. Коларов", Иван Койнаков, изд. Хр. Г. Данов, 1987 год.

…Отрядът е разкрит. От 22 февруари 1944 г. започва драматичния поход на антонивановци към подвига и безсмъртието. Зареждат се трагичните дни, когато с крайно недостатъчно въоръжение, изтощени от глад, студ и безсъние, пробиват с телата си път през дълбокия сняг, за да срещнат преследващите ги роти от войска и жандармерия, насочвани по дирите им от самолети…

Паметно ще остане в историята на отряд „А. Иванов” сражението край с. Фотиново, където 17 партизани падат покосени в неравната битка с врага, или заловени живи, са разстреляни. Не по-малко са тия, които намират своята смърт край с. Равногор. Последното сражение е в Сухото дере в дефилето на р. Въча. 38 са партизаните, посрещнали достойно смъртта в тая тричасова битка. Като по чудо успяват да се спася само трима антонивановци. Такава е участта и на групата от 15 партизани, потеглила към брациговското землище…

Нанесен е сериозен удар върху партизанското движение в Родопите. От 153 партизани от отряд „А. Иванов”, намиращи се на зимуване в лагера „Техеран”, са се спасили от смъртта при невероятни обстоятелства само 19 души. Тежка равносметка.

Отрядът е разгромен, но той не загива…

Безсилна да се справи с народното партизанско движение монархофашистката власт както в цялата страна, така и в районите на действие на родопските партизани се нахвърли с дива ярост върху мирното население… Особено жестоки са издевателствата, които тя върши в Батак. По зверствата си, които прояви в селото, тя надмина и най-дивите башибозушки времена от петвековното турско робство…

Дълбоко емоционални са малките лирични песни за партизанското движение, възникнали под силното влияние на хайдушките народни песни или пък адаптирани хайдушки песни, отнасящи се вече до герои и събития от партизанската борба…

На полицейските заплахи към дядо Тодор Ванчев, че „месата ще ти режиме, очите ще ти вадиме”, ако не изкаже синовете и снаха си, техните другари, той отговаря:

Главата да ми земите

и сега да ме убийте,

пак няма нищо да кажа…

Ний сме се в клетва заклели,

който отряда предаде

народа ще го прокълне.

(„Верен на клетвата

За да бъде правилно оценен подвигът на загиналите ятаци от Батак, Екатерина Чолакова в една от песните си разказва и за мъченията им в участъците на полицията:

Със дни ги гладни държеха,

люто и страшно биеха,

зъби им със чук чупеха,

във нокти клечки набиват,

глави им на ток слагаха

да си отряда издадат.

Из „Бит на партизанския отряд „А. Иванов” и песенно творчество за антонивановци”, Иван Коев, издателство на БАН, 1962 год.

…Песни за партизаните от отряд „Антон Иванов” възникват в средища, гдето връзките на партизаните с населението бяха най-здрави, а от друга страна и родопските песенни традиции са още живи. Така от с. Батак са записани всичко 39 партизански песни, от гр. Брацигово – 8, от с. Козарско, Пазарджишко – 5 и от с. Перущица, Пловдивско – 1, или общо от тия селища са зарегистрирани 53 песни.

Творци на тези песни, в които е обезсмъртен героичният подвиг на антонивановци, са неколцина от многобройните ятаци, съмишленици и помагачи…

Певицата Екатерина Д. Чолакова от с. Батак, сестра на братята партизани Георги и Алекси Т. Ванчеви, с дълбока искреност предава тия трагични за народа изпитания под гнета на фашистката тирания…

…Отразява паметните трагични дни, когато в Батак пристига в края на януари 1944 г. жандармерийският капитан Динев. За да подсили ефекта, певицата съпоставя с народната зла участ настъпилата действително тогава люта зима…:

Каква бе тая година

и тези страшни студове,

студове още снегове,

до един метър високи,

че се реките сковаха

и ми пътища затрупа!

Не може пиле да фръкне –

камо ли пътник да мине

и при отряда да иде

и на другари да каже,

че ми фашисти дойдоха

във Батак, село юначко,

селото да ни изгорят,

ятаци да си заловят,

отряда „Антон Иванов”!

Писна ми мало, голямо

от тия страшни фашисти –

де кого срещнат, се бият

със пушки и с дървета.

Булки с камшици биеха

и си им страшно думаха:

Казвайте, булки, казвайте

къде са вашти другари!”

Дечица в изби фърляха

бащите да си изкажат;

на братя очи вързваха

и ги на тока слагаха,

братята да си предадат,

братята партизаните;

по среднощ къщи горяха,

ятаци да си изплашат,

отряда да си изкажат…

e-novinar. com: „Демокрацията цензурира „Имала майка” на Руска Стоименова, 19. 08. 2015

Демокрацията дойде в името на свободата на словото и против цензурата. Но побърза да наложи цензура на една от любимите народни песни на България през последните 70 години „Имала майка”. Де юре тя е авторска. Написана е от известния фолклорист Димитър Янев за звездата на легендарния ансамбъл „Пирин” и негова първа солистка и по време, и по право Руска Стоименова. Де юре „Имала майка едно ми чедо” е сред най-народните от народните ни песни, прославила страната по цял свят.

„Дотегнало му от чорбаджии
и църно робство фашистко.
Литнал Никола в бой да се бие
с върли народни душмани”.

Заради тези думи в годините на демокрацията песента „Имала майка едно ми чедо” е на практика забранена. Мнозина искат тя да бъде обречена на забрава. Даже през 2009 г. избухва скандал и не се спазва предложението оригиналната изпълнителка на крилатия и вечен хит Руска Стоименова да бъде възнаградена със званието „Почетен гражданин на Благоевград”. Комунистическа пропаганда било нейното парче, казват малоумници. Грешката е поправена години по-късно и грамотата е връчена на певицата, а 77-годишната вече звезда на фолклора, докато все още преподава народни песни в Югозападния университет и не прекъсва своята концертна дейност по света и у нас, се чуди на акъла на новите цензори, представящи се за големи демократи. В изключително слабата версия на Сашка Васева например, текстът е променен, така че „робство фашистко” не съществува. Ово е стандарт, както се казва!...

Линкове на няколко песни за съпротивата:

„Имала майка едно ми чедо”

https://www.youtube.com/watch?v=_JbFq8o4ciY

Хей, поле широко”

https://www.youtube.com/watch?v=NkGwgurPPhw

„Песен за Сава и Васил Кокарешкови”

https://www.vbox7.com/play:463b1e90?p=favourites

„Ястребино”

https://www.vbox7.com/play:3092899a1e

„Партизани”

https://www.youtube.com/watch?v=kroK1pHA5Zs

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели