/Поглед.инфо/ В последните дни, поради една политическа мелодрама, из медиите се запремята името Сирко Станчев (1893 – 1945), офицер, служил в двореца през 20-те години на миналия век и малко преди това. Капитан Станчев завършва през 1912 г. Висшето военно училище с „царския” випуск, в който се сближава с цар Борис ІІІ, раняван е във войните и е отличен с два ордена за храброст. Но според спомени на негов колега от двореца, Сирко не е притежавал кой знае колко висока нравственост, самият цар се е отнасял понякога към него с подигравателно пренебрежение, което отприщва гигантски вълни от отрицателни емоции, доста комични понякога, у капитана Станчев. Само той, и никой друг, е можело да свири „първа цигулка” пред царя. Тези и други неприятни, меко казано, черти от характера на кап. Станчев изнася в спомените си кап. ІІ ранг Коста Скутунов (1890-1965), също служител на двореца, макар на царя да му е било добре известно, че е свързан и организационно с БКП. Ето повече за него. https://duma.bg/vaprosat-se-reshi-chisto-po-balgarski-n137381

Защо ли царят се е отнасял така към своя служител?

Трудно за обяснение е и отношението на адютанта към величеството. От възторжен обожател и самоотвержен изпълнител на специални негови поръчки, от един момент той го разобличава така яростно, както и враговете му не са го правили. Не съм срещал досега някой да твърди, че Борис ІІІ, още преди преврата през 1934 година е искал да вземе цялата власт, да забрани партиите и да управлява „по образеца на Хитлер”. Виж по долу текстовете на Константин Муравиев и Кимон Георгиев.

След като напуска службата си в двореца, Сирко Станчев става успешен търговец, включително и в политиката, съпругата му е от богато семейство, издига се високо, народен представител е в две народни събрания. Интерниран е след преврата на Кимон Георгиев в най-дълбоката провинция тогава - в Златоград, точно там е избиран по-късно за депутат. Обърнете внимание – без конкуренция, защото властта не издига, и не позволява да се издигне друга кандидатура за народното ни събрание, освен неговата. В Златоград името му днес носи улица, но както ще прочетете, и в този край на България далеч не всички са се възторгвали от личността му.

Сирко Станчев е изправен пред Народния съд (1944 – 1945) не защото е бил царски служител, а заради това, че е гласувал някои фатални решения в Народното ни събрание. Например - за влизането на България в Тристранния пакт и за обявяването на война на Англия и Америка. И за допълненията към закона „смърт”, Закона за защита на държавата… Колкото и да го увърта, той не успява да се измъкне читав от повечето обвинения от разпита му в Народния съд. Уникална ситуация - народният обвинител Върбан Ангелов иска за него средна по тежест присъда, но 13-членният състав на съда решава друго - присъдата му да е смъртна. Теснякът бай Върбан, съратник на дядо Благоев, предизвиква недоумение и остро несъгласие и у хилядите пострадали от българските фашисти с това, че иска за тях само 15 смъртни присъди. Съдиите не се съобразяват с милосърдието му и издават 67. А пред Съдебната палата се провежда протестен митинг, на който е издигнат лозунг за смъртна присъда дори и на самия народен обвинител Върбан Ангелов.

Животът на Сирко Станчев очевидно не е за пример, едва ли мислят така неговите високопоставени потомци, но ако за липсата на морал сега започнат да се издават смъртни присъди, малцина биха се разминали с тях. Но чак пък улица да носи неговото име - май и този път някои, от неграмотност, или по-вероятно заради крайно десни заигравки, са пресолили „манджата”. Как ви звучи това: на тези, които възторжено са гласували в Народното ни събрание да се присъединим към фашистка Германия и да обявим война на Англия и Америка, днес се кръщават улици, а улиците с имената на тези, които загинаха и за победата на Англия, САЩ и Съветския съюз, с малки изключения, в Батак например, са прекръстени?!

Сирко Станчев и цар Борис ІІІ, Източник http://www.nalis.bg

Без думи.

Източник Epoch Times

Коста Скутунов, „Бурни времена. Цар Борис ІІІ отблизо”, съставителство, бележки и послеслов Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева”, 2004 г.

Рускинята

… Моята стая имаше два прозореца към ул. „Бенковска”, от които се виждаше вътрешната фасада на руската легация. Един горещ ден на юни 1921 г., когато се прибирахме след обяда в Бурмовата къща, аз надникнах случайно през прозореца си и забелязах в една от стаите на легацията някаква жена. Там изобщо рядко се явяваха хора. Затова веднага извиках капитан Сирко Станчев, който живееше в съседната стая. Ние се скрихме зад пердето и почнахме най-внимателно да наблюдаваме какво прави тази жена. За наша изненада, след като се повъртя из стаята, тя почна да се съблича. Като остана съвършено гола, тя си легна в кревата. Това беше една голяма сензация за нас и ние се чудехме как сме пропуснали да видим това чудо. На вечерята това беше главната тема на разговора ни. Царят много се заинтригува от нашето откритие и затова на другия ден още преди обяд той пристигна, за да проучи обстановката.

След свършването на обяда, за да не закъснеем, царят ни подкани веднага да отидем в Бурмовата къща. Ние заехме позиция и почнахме да наблюдаваме скрито насреща. Но изглежда , че рускинята беше разбрала нашите намерения и затова само се мяркаше пред прозореца, без да си легне. Тя от време на време се заглеждаше към нас и се смееше отдалече. Като видя, че стратегията ни няма да помогне, капитан Сирко Станчев явно застана на прозореца и започна флирт с рускинята, а ние все още ставахме скрити зад него. По едно време царят измъкна от някъде и донесе един чифт разклонени еленски рога, които постави над главата на Станчева, когато последният беше унесен и наблюдаваше с интерес насрещния прозорец. Разбрала нашата шега рускинята се изправи до самия прозорец и започна да се превива от смях….

Помислил, че рускинята се смее, понеже може би е забелязала и познала царя, който стоеше прав на отворения прозорец зад него, без да измени положението си, той почна да му вика: „Скрийте се, махнете се от прозореца, не виждате ли, че ви позна и се смее!” Но никой не обърна внимание на неговите предупреждения, а струпани на прозореца всички почнахме да се смеем заедно с рускинята, като си представяхме каква картинка е капитан Станчев с двата рога на главата в рамката на прозореца… Но щом се изправи, той удари главата си в основата на рогата и веднага разбра шегата. Ядосан от устроената му комедия, Станчев ни изруга и избяга в стаята си. След това ние дълго го осмивахме с тези рога. Рускинята обаче си взе урок от нашето любопитство и почна винаги да спуща пердето си след обяд.

Годежът на капитан Сирко Станчев

През 1921 г. капитан Сирко Станчев реши да направи официален годеж. Ние познавахме годеницата му, която беше дъщеря на известния търговец Шавкулев. Затова всички бяхме поканени да присъстваме на тържеството в дома на годеницата. Царят имаше голямо желание да дойде, но понеже не познаваше хората, смяташе, че ще ги стеснява и затова не дойде. След вечерята той ни изпрати като сватове, с поръчение да поздравим от негово име годениците и да им поднесем като подарък две големи торти и бонбони. Годежът мина много весело и шумно. Ние се завърнахме късно след полунощ…

Сирко Станчев

Между моите колеги известна роля играеше и капитан Сирко Станчев. Като добър и енергичен офицер, той няколко години беше командир на ротата, която охраняваше царските дворци в Чамкория. След това, няколко месеца преди моето пристигане в двореца, той беше преведен на служба като адютант на царя. Капитан Станчев имаше голяма глава и продълговато лице, на което изпъкваше особено гърбавия му нос. Неговите любопитно гледащи очи го характеризираха като голям хитрец. След излизането си от двореца той напусна военната служба и се залови с търговия. По-късно Станчев се отдаде и на политическа дейност, като умело използваше и рекламираше връзките си с двореца. Той направи кариера в политическото поприще като стана народен представител и секретар-докладчик на парламентарната финансова комисия.

Властна натура, капитан Станчев обичаше да се налага даже и на царя. Той често си позволяваше да му дава съвети и да търси близък контакт с него, но не можа да си пробие път и да стане негов съветник. Голям самохвалко и със самомнение за себе си, той на няколко пъти едва ли не скъса със службата си в двореца преждевременно. Обаче със своята почти безскрупулна настойчивост Станчев все пак успяваше да подобри отношенията си с царя. Той придружаваше почти винаги царя при пътуванията му из провинцията, на екскурзии и на лов. Спомням си случая, когато един ден капитан Станчев беше заминал в отпуск, за да се види с майка си в гр. Ловеч. В негово отсъствие царят покани на лов стария генерал Петър Марков, който беше страстен ловец, на лов за елени в двореца Кричим. Когато се завърнал от отпуск и разбрал, че царят [е] заминал на лов в Кричим, капитан Станчев се почувствал пренебрегнат и се ядосал, че така неудачно се е възползвал от отпуска си и пропуснал да придружи царя на лов. Затова още с първия влак той се отправил към гара Кричим. Когато пристигнал на гарата, той се обадил по телефона на управителя на двореца и го помолил да му изпрати автомобил, за да го докара в двореца.

Същият ден още призори ние излязохме на лов из гората на имението. Но като никога ловът не беше успешен. Царят много се беше ядосал, защото с големи усилия едва успя да убие един елен.

Щом пристигнал в двореца, капитан Станчев нарамил една ловна пушка и тръгнал да ни търси из гората. Вече наближаваше обяд и ние все още не можехме да се похвалим с нашия лов, защото животните бяха много наплашени и не позволяваха да ги доближим. Тъкмо в момента, когато бяхме в най-лошо настроение, царят случайно съгледа в окрайната на гората идващия към нас капитан Станчев. Отегчен от неуспешния лов, когато в момента се бяхме събрали, за да решим какво да правим по-нататък, изненадан от неочакваното появяване на капитан Станчев, царят се ядоса и извика: „Кой го е викал да дойде тук този дурак”? След това той бързо захвърли пушката си на земята и се отправи в гората сам. Ние останахме в недоумение и се чудехме какво да предприемем. Но понеже без царя не можехме да продължим и без това неуспешния ни лов, генерал Марков предложи да се приберем. Ние тръгнахме към двореца и към нас се присъедини недоумяващият какво е станало капитан Станчев. Всички бяхме се умълчали и загубили настроение. Когато се пристигнахме в двореца, всеки се прибра в стаята си, за да се приготви за обяд.

Голям фаталист, царят беше отдал всичките неуспехи при лова на неочакваното идване на капитан Станчев, който на своя глава беше пристигнал в двореца Кричим. След малко пред двореца спря една кола и ние с изненада видяхме как капитан Станчев се качи в автомобила. Той беше веднага отведен на гарата, за да дочака първия влак, с който си замина обратно за София. Изглежда, че царят беше се прибрал незабелязано в двореца и наредил незабавно на управителя веднага да изпрати Станчева на гарата. Когато след малко седнахме на обяд, успокоил се вече, царят ни обясни с усмивка: „Аз все предполагах, че някой е кутсузлия днес. Ние никога не сме имали такъв неудачен лов. Слава богу, че не се случи някое нещастие. Изпратих Сирко обратно в София и смятам, че магията е развалена. Вярвам, че утре ще имаме добър лов.” След това настроението ни се върна и дълго коментирахме този несполучлив лов. На другия ден действително имахме отличен лов.. Когато се връщахме в двореца, царят каза: „Нали си знаех, че Сирко ни донесе вчерашния кутсузлук!”

Като народен представител и търговец, в кантората си Сирко Станчев имаше един до други два телефона, от които единият без контакт. Понеже най-безскрупулно парадираше с големите си връзки с двореца, той омайваше както избирателите си, дошли да го посетят с някоя молба в София, така и хората, които търсеха неговото ходатайство. Той беше готов всекиму да помогне и услужи. Затова вземаше веднага слушалката на откачения телефон и пред очакващия с трепет неговото ходатайство клиент и като изпечен актьор, най-безскрупулно демонстрираше разговора и ходатайството си пред някои от дворцовите чиновници, а понякога говореше мнимо и с царя.

Константин Муравиев, „Събития и хора”, спомени, под редакцията на акад. Илчо Димитров, изд. „Български писател”, 1992 г.

Глава „Третият неотговорен фактор”

…Немного преди преврата на 9 юни 1923 г. Стамболийски бил на доклад в Евксиноград. Бил задържан на обяд. По това време Спас Дупаринов се обадил по телефона. Научавайки това, цар Борис поканил и него, и съпругата му на обед. Към пет часа след пладне една от княгините поканила всички да се изкъпят в морето. Адютантът Сирко Станчев пожелал да ги фотографира заловени за ръка един до друг. Стамболийски попаднал между Дупаринова и княгиня Надежда. След седмица Сирко Станчев ми даде една от снимките да я дам на Стамболийски. Като му забелязах, че тази снимка не бива да се раздава, той ме увери, че освен на царя никому няма да даде друга. Показах на Стамболийски снимката и я скъсах.

След преврата снимката беше публикувана, но само Дупаринова и министър-председателя. Останалите присъстващи на снимката бяха изкусно отстранени с изрязване на оригинала.

Така публикувана, снимката даде повод за разни недобросъвестно скроени слухове. Това не можеше да бъде дело другиму освен на царя или на Сирко Станчев, и то пак със знанието на царя…

„Из личния архив на Кимон Георгиев”, съставители Калинка Анчова и Милена Тодоракова, поредица „Архивите говорят”, личен архив на Гиньо Ганев, изд. Държавна агенция архиви, 2008 г.

Бележки на Кимон Георгиев за отношението на ръководеното от него правителство към монархията и опитите то да бъде дискредитирано като републиканско

[София, 1934 г.]

Доказателствата:

  1. Сирко Станчев, който е обрисувал метода на действие, както и намеренията на двореца…

__________________________________

Сирко Станчев е бивш адютант на цар Борис 111. За агитация срещу Деветнадесетомайския режим е задържан в Дирекция на полицията и интерниран в Даръ дере (Златоград). При разпита заявява: „В първите дни след преврата Царят беше като ударен. Не знаеше къде да отиде и какво да прави. Но скоро се опомни и си разработи план за действие: да раздвои Военния съюз като създаде в неговите редове враждуващи лагери; като използва разцеплението, да се освободи от правителството на Кимон Георгиев; след това да вземе цялата власт в ръцете си. Той и без това имаше намерение да ликвидира партиите и да почне да управлява по образеца на Хитлер, но превратът на 19 май го изпревари.” - Виж Христо Стойков, Георги Иванов, Петър Хаджииванов „Офицерските коспирации в България”, ч.111, 1964. ЦДА, ф.800К, оп. 2, а.е. 84, л. 70 72.

НАРОДЕН СЪД

Втори върховен състав

19. заседание

Гр. София1 13 януарий, 1945 год.

Открито в 8.45 м.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ:

Заседанието продължава. Да бъде въведен подсъдимият Сирко Станчев.

Из разпита на подсъдимия Сирко Станчев

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вие ли сте Сирко Станчев?

ПОДС. С. Станчев: Аз съм.

-Вашата професия?

-Търговец…

-Дадохте ли писмени показания пред Народния обвинител?

-Дадох.

-Поддържате ли ги?

-Поддържам ги.

-Признавате ли се за виновен?

-Не се признавам за виновен…

-Обвиненията са ви известни…

-Одобрихте ли влизането на България в тристранния пакт, съобщено ви в началото на март?

-Одобрих го, г-н председателю. При обстановката, в която България се намираше, аз смятам, че тя беше застрашена, можеше да бъде принудена от германска страна. Разреши се въпроса по този начин – да се влезе в тристранния пакт, за да бъде облекчена съдбата на България, за да бъде постигнат мира и спокойствието в страната.

-Ясно. По второто обвинение. То ви е известно. Народният обвинител счита, че с това одобрение, което сте дали, се е нарушил неутралитета на България.

-Вярно е, че е нарушен неутралитета на България... От 1939 г. аз не стъпих в двореца, но не стъпих в двореца и като депутат, макар че…

НАР. ОБВИНИТЕЛ В. ДИМЧЕВ: За двореца няма никакво обвинение. Омръзна ни да слушаме. Обвиненията по четвъртата и петата точка са ясни. Окупацията и пр. Говорете за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Народният съд ви поставя конкретни въпроси: отношението ви към тези две правителствени прояви по п[араграф]. п[араграф] 3 и 4. Отговаряйте конкретно. Разбрахме ви за отношенията ви с двореца…

-По отношение обявяването на войната на Америка и Англия…

-По п.п. 3, 4 и 5 нямахте нищо против?

-Какво е това по тези пунктове?

…Аз съм държал една единствена така политична реч в събранието…. Единствена реч съм държал в 1940 г. по отговора на тронното слово.

-П. 10 от обвинението. Когато Закона за защита на държавата се внесе вие гласувахте ли го

-Закона за защита на държавата ли?

-Да.

-Господа народни съдии, аз мисля, че всякога...

-Кажете гласувахте ли го?

-Не съм го гласувал.

-Присъствахте ли?

-Сега искам да поясня, защото не мога да си спомня дали съм присъствал

-Отговорете точно….

-Ако може да се сметне, че съм присъствал, трябва да поема отговорността…

ЧЛ. СЪДИЯ ГЕЧКОВ: В дневниците има, че сте присъствал.

-Аз съм присъствал, но когато се е гласувало не съм присъствал, защото тая материя не ме интересуваше, аз имам отвращение към правно-наказателните закони.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: А Закона за защита на нацията гласувахте ли?

-Аз не съм гласувал. Аз бях всеки път против това антисемитско веяние, защото смятах, че ще се допринесе с него пакост на страната...

-Вие бяхте приобщен към правителственото болшинство. Каква дейност сте вършили там, то е друго, вие казахте. По чия инициатива бяхте приобщени към правителственото болшинство, по дворцова или на правителството?

-Трябва да кажа, че бях приобщен по мое собствено разбиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: С чия благословия?

-С никоя благословия, защото аз се избрах в Златоград, където бях интерниран. Там хората ме обикнаха. Там аз стоях три месеца…

-Колко конкуренти имахте във вашата избирателна колегия?

-Никакъв конкурент.

-Това не ли знаменателно? Случайно ли е?

…Това не е ли правителствена зестра?

ПОДС. СТАНЧЕВ: Аз се гордея с дейността си.

НАР. ОБВ. В. ДИМЧЕВ: Вие се гордеете с дейността си, доколкото можете да имате основание за това, обаче, вашият избор не е станал само с вашите заслуги и усилия в колегията, защото ако бяха допуснати и кандидати от нашата партия, щеше да има конкуренция…

-Това признавам. Аз нямах конкурент…

Народен съд, Втори върховен състав

30. заседание

Неделя, 28 януари 1945 г.

Открито в 9 часа

Съдържание: Обвинителни речи на народните обвинители Г. Керемедчиев В. Ангелов

Председателят [Светослав Кираджиев]: Има думата народният обвинител Върбан Ангелов

…Сирко Станчев.

Въпреки всички слухове, които се разпространяват за г. Сирко Станчев, данни има малко. И аз не намирам, че трябва да бъде осъден при едни отегчаващи вината обстоятелства. Във всеки случай по търговските работи, по финансите, г. Сирко Станчев се е проявил като един човек, който е бил малко обективен и противодействал в някои работи. Но понеже е един човек, който се избира в една околия, където се избира, и по негово мнение, аз съм на друго мнение – защото има влияние, а според мен той се избира по царска линия и по правителствена линия, намирам, че трябва да бъде между средните [присъди – б. Хр. Г.]

Телеграма до Върбан Ангелов, народен обвинител, копие до в. „Земеделско знаме” и „Работническо дело”

София

По искането на около двадесет хилядно мюсюлманско население на златоградска околия искаме смъртно наказание на полицейския ни натрапник, бившия народен представител Сирко Станчев. С отвращение и погнуса си спомняме за това име, с негово знание и съгласие убиха тук неговите противонародни властници Александър Хаджиев […] пет души [мюсюлмани], които спускаха по кладенците живи и зариваха като кучета по торищата. Със стотици интернирваха, с хиляди биха, от което много умреха и други останаха недъгави за цел живот. Безчинстваха пред очите [ни], разголваха по участъците жените ни, събличаха дрехите им и ги гореха публично, а жените ни голи се връщаха в къщи. Преименуваха ни, разрушиха ни гробищата, стесниха мирската ни и религиозна свобода до там, че искахме за масово да бегаме в чужда държава. Насила ни караха да посрещаме и изпращаме, работихме години наред за него и приближените му, които ни докараха до положение да ходиме боси по снега. Не сме имали по-престъпническо управление от това по негово време.

Молим телеграмата ни да я представите като писмено доказателство по делото.

От [мюсюлманската] вероизповедна община Златоград, председател Х. Мех. Хаджи Исеинов

Присъда

В името на българския народ

Тринадесето членен състав на народния съд образуван за съдене на народни представители от ХХV Обикновено народно събрание, състоящ се от Председател Светослав Кираджиев […] след като извърши в гр. София от 20 декември 1944 год. до днес съдебно дирене свободно по разум и съвест на основание чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея

П Р И С Ъ Д И

Признава… за виновни в това, че като народни представители от ХХV Обикновено народно събрание за времето от 1 януари 1941 год. до 9 септември 1944 год. в пределите на България са изложили сигурността на българската държава и поставили народните интереси в опасност като са одобрили сключването на международни договори с воюващи държави и решение за обявяване война и водене война, одобрили са действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положението на България, поощрили са убийства и тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания във връзка с водената външна и вътрешна политика на правителството и гонения срещу евреите като за провеждане на горните деяния са допринесли дейно и съществено със своите действия, писания и слово поради което и на основание […] от Наредбата закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея във връзка с член 60 от н[аказателния]з[акон] осъжда: […]

Сирко Станчев Петков, от град Ловеч, живущ гр. София, 51 год., търговец […] на СМЪРТ…

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и одобрение.

Председател: (подпис не се чете)

Членове: (подписи не се четат)

Проект „Народният съд 1944 – 1945”, доцент Върбан Ангелов, екип експерти на ДА „Архиви”

* Черно на бяло

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?