/Поглед.инфо/ Много обичам легендите за древногръцкия философ Диоген. Те са гениални наброски за човешката природа. Най-известната легенда е, че Диоген имал странността да обикаля посредбял ден агората с факла в ръка, взирайки се внимателно в хората. На въпроса какво толкова съсредоточено търси, той отговарял: търся честен човек.
Друга симпатична легенда разказва как една сутрин Диоген се припичал на слънце, когато покрай него минал великия пълководец Александър Македонски и му казал: „Поискай от мен каквото и да е и ще го направя!”. Тогава Диоген му отвърнал: „Би ли се дръпнал, че ми закриваш слънцето!” Александър Македонски толкова се впечатлил от свободната душа на философа, който нямал нужда от нищо повече, освен от слънцето, че възкликнал: „Ако не бях Александър, щях да искам да съм Диоген.” И наистина древногръцкият мъдрец презирал светската суета и човешката алчност за власт и социално издигане.
Но от всички легенди за великия философ най-любима ми е тази, в която се разказва как Диоген често бил забелязван да проси милостиня от каменна статуя. На въпроса защо прави това, той дълбокомислено отговарял: „За да свикна да ми отказват.” Има нещо изключително в тази легенда. Защото тя фокусира в себе си значението на това най-важно умение в живота: да губиш. Ако не притежаваш това умение, не можеш и да побеждаваш. Тази легенда е поучителна за много български политици, например за Костов, за Борисов, за Първанов. Ето сега, в лявото политическо пространство у нас наблюдаваме безумно смешна разпра. Това е опита на Първанов да свали Станишев от най-високия пост в БСП. И Първанов, точно както и Костов, желае да разцепи формацията, която го е създала, която е ръководел и за която казва, че уж го боли. Ще убива с обяснението, че ще спасява. А всъщност става дума за нещо много по-просто от високопарните думи за партийно спасение: става дума за личностен конфликт между него и Станишев.
Този филм за властта на всяка цена, за разрушителния егоизъм и за недалновидността какви ще бъдат последиците, вече сме го гледали в дясното пространство. Това, което има намерение да направи Първанов, е да отлее някакви проценти от БСП и да даде възможност на ГЕРБ да спечели евроизборите. След което Първанов ще има вече легитимна причина да повдигне отново дебата в партията за лидерството на Станишев. Но Първанов забравя, че ще може да направи това, само ако е получил той самият задоволителен процент на евроизборите. Ако ли не, ще трябва да се прости с политиката изобщо. Всъщност, заслепен от желанието да премахне Станишев, Първанов се превръща в инструмент на Борисов. Като пропуска факта, че Борисов е твърде непредсказуем в договорките и обещанията.
Обяснението за тези ходове на Първанов е нелепо: няма друг начин.
Напротив, има друг начин.
Проблемът е, че българските политици като цяло не умеят да създават убедени общности от хора. Те унищожават смисъла на политиката изобщо, превръщайки я в антиелекторални договорки, машинации и фалшиви коалиции, чиято цел е математическо число. Демокрацията - като управление не на идеи, а на числа.
Колкото до Ивайло Калфин, загриженият днес за чистотата на лявото пространство и възмутеният от Станишев, до вчера той беше външен министър и вицепремиер, беше евродепутат и кандидат за президент, без да е член на БСП и въпреки съпротивата и съмненията на членовете на БСП срещу него. Калфин от 10 години е по върховете на политическата върхушка именно благодарение на същия този Станишев, срещу когото сега протестира. Тогава Калфин не обясняваше из медиите, че не е съгласен с политиката на БСП. Вероятно свършиха вариантите за него, а с това приключи и неговата лоялност?!!
Проектът АБВ няма да успее. Защото Първанов по-скоро предъвква, отколкото отхапва. Той добре познава собствената си партия и много добре знае, че партията му може без всеки, включително и без него, включително и без Станишев. Накрая ще стане като фразата на Чърчил: „Болшевиките сами си създават трудности, които преодоляват успешно.”
БСП оцеля по време на прехода, защото тази организация има особен инстинкт за самосъхранение, оцелява, дори когато е самоубивана от лидерите си. Може би защото електоратът на БСП има общо минало, това е партия с общи спомени, с роднински връзки, партия на кланов родствен принцип. Така че, относно намеренията на Първанов за разцепление днес, те ще се провалят, защото кръвен вот трудно се разбива, защото около Първанов няма никакви лица, защото задкулисните договорки прозират, защото, в крайна сметка, той просто е част от БСП, а не е различна нова възможност.
Да, ако БСП не предприеме интелигентен стил на обновление, тя постепенно ще се свива, ще съществува, без да преобладава, и ще върви към изчезване. Но това ще бъде процес, който не Първанов ще катализира. В крайна сметка, ако не можеш да се справиш по друг начин, можеш да останеш в историята и с ефектна грешка. Например, от „успешен президент на левицата” изведнъж да се превърнеш в „човекът, който направи опит да задраска БСП”...