/Поглед.инфо/ Напарфюмираният труп на Реформаторския блок е толкова свършен, толкова няма сили, че се опитва нелепо да предъвква някогашните лозунги, които навремето осигуриха превъзходството на десницата. Само че отмина четвърт век. И ние днес сме свидетели на това как омразата и яростта на десницата са надживели самата десница.

Чудовищно е да виждаш надеждите на един народ, премазани от глупостта на някакви хора, присвоили дясното по един дълбоко некадърен начин. Не знам дали забелязвате, но отново десницата, вместо да се възражда, всъщност се саморазгражда с ужасяваща скорост, поради това, че не води битка на идейната политическа сцена и не говори за политики. А се занимава с личностни разправи от най-ниска проба.

Драги реформатори, никой от останалите граждани в тази държава не е виновен за вашата покъртителна политическа бездарност. Включително и ние в „Деконструкция” не сме виновни. Никакви доноси, списъци, обиди, плюене във фейбук, и, виждаме, добре усвоени практики от отдела за слухове и дискредитация на Шесто Управление в ДС, няма да ви спасят от бедствието, което ви очаква на изборите. Вие чудесно усещате това и вече започнахте дори да умолявате ГЕРБ да ви приюти под крилото си. По-ясно изразена безсъщностност и празнота няма на българската политическа сцена. Вие наистина не знаете кои сте, какво правите и накъде отивате.

Това, което най-много не-разбирате, обаче, е как да привлечете избиратели.

Избиратели не се привличат с истерична омраза и лепене на етикети. Защото всеки в тази държава е потенциален ваш избирател. Но вие, поради посредственост, не му давате възможност да започне да ви симпатизира и да гласува за вас.

Защото кой би гласувал за истерици, които обикалят медиите, за да изразяват своята омраза с нарисувани черепи на фланелките си?!

Кой би гласувал за хора, които непрестанно искат да премахнат останалия свят, тъй като не е по тяхната мярка?!

Както казва Пушкин: зли са само глупците!

Нашата десница, както винаги, е доста изостанала от световните тенденции, тя е пропуснала да забележи, че още от средата на 80-те, но най-вече след краха на комунизма, започна тенденция към отслабване на опозицията ляво-дясно. Повечето леви партии се изместиха към центъра, а английският лейбъризъм заговори дори за Трети път – движение между социалдемокрацията и неолиберализма. Новите политики, които обслужват новите нужди на обществата, обединяват теми и ценности от двата полюса: някои идеи от философския консерватизъм, както и някои от централните ценности на социализма.

Политиката у нас би трябвало да е обмен на аргументи. Вместо това, обаче, новите умници, които обитават улиците и искат да катурнат правителството, спретват ритуални погребения с ковчези, наместо разговор. Подобно забележително творчество, в едно с истерията, агресивната русофобия, антикомунистическата риторика, страховете от ДС и ред други подобни, наистина звучат абсурдно в категорията политически маркетинг. Не само това, те или са плод на фундаментална посредственост, която мисли в оскъдицата на миналото, или са плод на нарочна политическа техника, което звучи толкова ненаходчиво, че отново стигаме до активната глупост. И така, десницата, с ковчезите, с компроматите си за хора от публичното пространство, със списъците, доносите, и с безпрецедентната си нетолерантност към чуждото мнение, е просто обречена на гибел.

Това е синдромът: самотата на омразата.

Последните избори доказаха безспорно това. Всеки нормален човек очакваше, че десницата, след загубата, ще се промени поне малко, ще преживее своеобразен катарзис, за да оцелее, за да балансира публичното пространство, за да бъде една елегантна алтернатива. Но уви. Това, което наблюдаваме, е наистина „емоционалното бедствие на десницата”. Тя е неспособна да се отърве от собствените си пороци. Саморазрушение, бедност на ума, неспособност да се излезе извън личните омрази. Риториката на фейсбук-активистите-реформатори е апотеоз от конвулсии, удавени в злъч. Неописуемата злоба, която десните активисти кой знае защо намират за находчива, ще ги самоудави, защото те нистина са загубили мярката. В живота най-важно е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране... на другия. В този си вид, и този си абсурден тактически стил, българската десница е силно зловредна за обществото, защото не намира сили да си позволи да обича.

Да обичаш е смелост, омразата е за страхливите и бездарните умове.

И накрая, нека ви припомня думи на Емил Мишел Чоран, думи, които подсказват колко несъстоятелни са претенциите на който и да било да бъде единствен източник на верния път: „Днес тържествува едно вярване – казва Чоран - утре, обаче, то ще се окаже победено, покрито с позор и заменено с друго. Онези, които са го споделяли, ще го последват в поражението. После идва друго поколение и старото вярване отново излиза на сцената. Разрушените му паметници биват възстановени...докато отново не бъдат унищожени...”

Така че, скъпи реформатори, ако най-сетне се отървете от безобразната претенция, че сте единствени носители на истината, ще ви стане някак по-добре, ще станете по-хармонични и по-толерантни. И дори може и да влезете в парламента. Ако, обаче, продължите с компроматите, доносите и извънредните усилия да ненавиждате света около вас – обещавам ви, нямате никакво бъдеще.

Приятелски съветвам ръководствата на десните партии да възспират активистите си в мрежите от пропаганда на омразата, защото тя има способността да се мултиплицира и да се връща с нова ударна сила към вас самите.

Деконструкция-БНР