/Поглед.инфо/ Битката за власт в БСП се изостря, но тя не води до появата на обединяващ решителен лидер на партията. Политическата роля на предизборната кампания е именно тази – да се открои лидер, зад чиито идеи за развитие на партията да застанат хората на конференциите по места и конгресът да избере този лидер за следващия мандатен период.

Всеки кандидат за лидер днес говори за дефицит на лидерство. Това е нон-сенс във всяко лидерско изказване. Най-малко неумел опит за критика на лидера и липса на самочувствие и умения сам да покажеш какъв трябва да бъде той.

Какво означава липсата на лидерство? Говори се за липса на лидери в световен мащаб, в дясното и в лявото. Липсата на политическо лидерство означава липса на водачи, които да вземат самостоятелни и перспективни решения. Тази липса се дължи преди всичко на икономически зависимости или на издигане от дадени общности на предварително компрометирани личности, които не могат да решават сами, могат да бъдат рекетирани или да им бъдат налагани решения.

Не е тайна, че политическата класа в демокрациите днес най-често е зависима от големите икономически актьори – наднационални корпорации, световни финансови мрежи, местни олигархични структури. Това е действителността в политиката в началото на 21 век. Това важи за предизборната кампания за президент на САЩ, за кампанията на лидер на партия в Германия и пр. Политиката днес е подчинена на икономически интереси, защото лидерите в политиката на този етап се оказаха по-слаби от тези в икономиката. А са по-слаби, защото върху тях икономическата, т.е. съвременната корпоративна технологична власт просто прилага старото римско правило – разделяй и владей! Естествено средството за това са парите и рекета, срещу всеки, който се е поддал на изкушенията и не е могъл да ги отстрани по политически път.

Лидерските битки в българските партии имат свои особености, БСП е партия на 125 години, но и тя има традиции в борбата за вътрешнопартийния връх, и БСП отговаря на политологичната логика в избора на лидер. Всичко ново е добре забравено старо.

Единият ресурс в битката за партийната власт е идеологическото противопоставяне между очерталите се лагери на предконгресната сцена. Основният лагер естествено е настоящият лидер Михаил Миков, неговото въоръжение е левият завой в политиката на БСП. Силният кандидат срещу него е Корнелия Нинова, подкрепена от социал-либералите в БСП. За съжаление до сега не се е очертал помирителен център, който да предложи евентуален изход от острата схватка за лидерство в БСП. Дори лидерът на ПЕС, Сергей Станишев, показва, че не е склонен да играе такава роля, макар че може да му се наложи на самия конгрес да направи това, ако ситуацията се окаже патова.

Какво предлага левият завой на Михаил Миков и какви могат да са последиците от него ?

В почти двете години от лидерството на М.Миков се отбелязва силно олевяване в документите, които приемат националните форуми на БСП. Особено впечатление прави проектодекларацията по случай 125-годишнината на партията, в която се стигна до остро противопоставяне на неолиберализма, неравенствата, антикомунизма и неофашизма. В битката влязоха забравени символи на червената партия – знамена и звезди. С тази декларация ръководството на БСП начело с М.Миков обещава битка за социализъм. Посланието е силно. Ръководството на „Позитано“ се е радикализирало преди конгреса. Това настроение отговаря на голяма част от обеднелия и маргинализиран ляв електорат. Хората искат лява власт, защото са обречени на ранна смърт от политиката на ГЕРБ и присъдружната десница. Защото поливането с розова вода на хората в София и големите градове често означава обезлюдяване, осакатяване и безпомощност на хората в много региони на страната. Лявата власт е необходима на хората, към които се извършва открит геноцид – пенсионерите, селяни от труднодостъпни райони, махали, старчески домове, безпризорни деца, недоволни майки и болни, оставени без грижи. Това е България, българската нация сега в голямата си част, но това не са хората от градовете, са закрепили някакси положението и не мърдат, защото се страхуват от загуба на малкото, което имат.

Поради гореописаните причини подкрепата за председателя Миков не е от най-силните. Зад него не стоят готовите да печалят от еврофондовете фирми, не стои градската бирена общност, не стоят евродепутатите и евробюрократите. Зад М.Миков на този етап са партийната бюрокрация, останала бедна и заплашена от уволнение. Дори беднотата не вярва на лявата политика на ръководството на Позитано, защото това ръководство иска да води тази политика като опозиция. Напоследък М.Миков заявява по-остро думата алтернатива, но не е повел истинска битка за власт с властимащите, с ГЕРБ, с десните коалиции около него и с десния комфорт на АБВ. Миков е отложил битката за след конгреса, ако спечели.

Лагерът на левите социал-либерали или както се наричат те социал-демократи е политически и икономически по-ориентиран. Той предлага на БСП обединение около съюза К.Нинова – Станишев или съюза Нинова- Първанов. И в двата случая БСП под ръководството на Корнелия Нинова ще се опита да влезе във властта не през самостоятелен резултат на избори, а през коалиция с АБВ и от там с ГЕРБ. Това крило на БСП е подкрепено от множеството лява интелигенция, малък и среден бизнес и хора, които биха могли с близост до властта да участват в преразпределението на еврофондовете, чийто край 2020 година започва да плаши всички инициативни граждани. В поведението на условно дясното крило в БСП има логика – те не могат да чакат диктатурата на ГЕРБ сама да си отиде. Днес изходът от една битка с Борисов означава да се поеме пътя на реална парламентарна и извънпарламентарна левица, левите да се борят за държавност, а никой не гарантира успех в днешните смутни геополитически игри.

Вярно е, че Корнелия Нинова може добре да следва линия на десноцентристки интереси. Тя е подходящият човек за т.н. „трети път“ в социал-демокрацията, който със закъснение пристига в БСП и в България. Сергей Станишев като министър-председател беше част от либерален проект, но от това БСП не спечели, тя се затвори в елитарен ляв проект, от който все още не може да излезе. К.Нинова ще се опита да продължи коалиционния опит на Станишев с десните, но трябва да знае, че Б.Борисов е далеч по-рисков партьор от царя- НДСВ и Доган-ДПС. Борисов вече е свел АБВ до прислужна на ГЕРБ партия, той успя да разоре Реформаторския блок, сега е ред на БСП да попадне в мрежата му. Не защото Борисов е зъл гений, а защото е научен силно да мрази структури, различни от неговата. И съответно да ги ликвидира. Той не прави разлика между отбор, партия, клика и мрежа. Затова в коалиция с ГЕРБ е много опасно, още повечи след два мандата на Борисов във властта.

Не по идейни, а по чисто политически причини, дори ако неморално решим да загърбим сълзливата лява картина на българската провинция, БСП не може и не трябва да влиза сега във властта заедно с Борисов. Такава власт ще обслужи от 20 до 100 души от десния елит на БСП. Те може би няма да загубят или ще спечелят, но всички останали леви няма на какво да се надяват. Българската нация ще намалява, българската държава ще се губи все повече в различни чужди проекти, защото реално ще се губи население. Загубата на бедните и възрастните означава изчезване на един народ, колкото и да не вярват днешните десни политици. Техните предшественици като Бисмарк, Рузвелт и други десни и леви западни политици не са си позволявали такава бедност и такъв геноцид към части от собственото си население. Защото изчезва това, което управляваш – населението и държавата.

Анализът до тук показва, че в БСП преди конгреса през месец май липсва компромисна група, а това означава сериозна заплаха от разцепление. Това е най-лошият сценарий, при който губят всички в БСП. Левите с М.Миков остават една малка незначителна партия, а ляво-десните с К.Нинова се сливат с АБВ и вече не могат да поставят никакви условия, просто изчезват с малко или повече загуби, а не придобивки!

Писах дълго, защото изясняването на сценариите е важно. Не, че те не са известни, но трябва да се четат и да се проумяват навреме, защото после ще бъде късно за БСП и за нейното множество верни симпатизанти. Елитът на БСП трябва да проумее, че е нужен компромис, че е необходимо сам да се пребориш за властта, ако искаш да си на власт, а после можеш да си позволиш идейни битки. Засега на БСП не е необходим нито ляв радикален лидер, който се бори за „чистота“ в партията, нито десен такъв, който се бори за обогатяване на една върхушка. Сега е необходим мъдър лидер, който да запази единството на най-широка основа. Това могат да бъдат и Миков и Нинова и други, това ще бъде този, който изостави ината си или бързата печалба и се замисли какво ще прави БСП след конгреса и ще има ли държава, която да изисква българско управление в най-скоро време. Разцеплението в БСП засега изглежда осигурено, търси се обединител. Не само заради тази партия.