Мантрата за кризата в лявото пространство продължава да властва в медиите по повод президентските избори. Но едно политическо състояние не е статукво, то като политиката е динамично и важи само във връзка с политическия момент и с актуалното политическо събитие.
Факт е, че кризата в българското условно ляво, представено от БСП Лява България и АБВ, е преодоляна с кандидатурата на ген. Радев за президентския пост. Независимо от не добре изиграния демократичен път на появата на тази кандидатура, ръководството на БСП успя да наложи фигурата на Румен Радев без разцепления в Националния съвет на партията, а в електората на БСП тази фигура се възприема с въодушевление и надежда, че президентските избори ще бъдат начало на възстановяване на националното достойнство на България пред света, в ЕС, в НАТО и на Балканите. Възможно е веднага след изборите за президент и в зависимост от резултатите им в лявото отново да настъпи остра криза. Но ако Румен Радев е победителят, то тези, които са го издигнали – в случая Корнелия Нинова и Георги Първанов ще укрепят позициите си и коалицията по между си. Ако той загуби – то те трябва да подадат оставка.
Аз лично бих искала Г.Първанов още сега да подаде оставка като персона от лява коалиция, но по-високият изборен резултат и по-сериозната консолидация на левицата, в случая, се разминават с амбициите на бившия президент и създадената от него АБВ. Все пак чисто тактически би било добре, ако Първанов не участва пряко в предизборната кампания на Р.Радев и след това капитализира резултата на предсрочни парламентарни избори.
Колкото до намесата на Татяна Дончева в работата на левицата, то нейното тълкуване е просто несериозно. Нейната партия отдавна се счита от левия електорат за част от дясното или присъдружна на ГЕРБ.
По-трудни за преодоляване в предизборната кампания за левицата ще бъдат други две мантри на десницата. Първата от тях е военната кариера на о.з. генерал Радев. Тя дава повод да се говори, че българската армия не била деполитизирана, правят се дори препратки към положението на армията в Турция и опита за преврат срещу уж-светската власт на Ердоган. В тази мантра колегите коментатори минават някои граници на възможностите на историческата аналогия. Говорят и за годишнината от участието на българската армия в потушаването на Пражката пролет през август 1968 г. Тогава България послушно била последвала Москва и изпратила войски в Чехословакия. Не е вярно, България през 1968 г. и лично Тодор Живков са едни от инициаторите на навлизането на армиите на Варшавския договор в Чехословакия според варшавския, така да го наречем член 5, който сега съществува в НАТО. Живков и обкръжението му изпреварват много от социалистическите страни и са инициатори на събитията. Тогава ръководството на БКП трябва да отвлече вниманието на Москва от Юлския пленум на ЦК на БКП, който представлява по същество въвеждане на социалистически пазарни отношения, което Москва не допуска. Върхушката на БКП решава, че ще може да търси и награда от Москва и ще разцепи още по-дълбоко социалистическата система по линията на отношенията с Румъния и Албания, близки тогава до Пекин. Както и да е. Тези събития са сложни, но важното е, че нямат никаква връзка със съвременната българска армия.
Тези, които би трябвало да отричат връзката между Българската народна армия и днешната Българска армия, твърдят сега, че 5-годишният тогава Румен Радев, с блестящата натовска биография, имал връзка със събития от 1968 г. Това е повече от „по сталински.“ Колкото до това, че президент на България ще бъде бивш военен, възпитан в традициите на българската армия като партньор на НАТО, то може да е и повод за гордост. Румен Радев бил нямал международен опит. А връзките му с генералитета и цивилното ръководство на НАТО не са ли международен опит ? Налага се да спасявам десните си пронатовски колеги от самите себе си.
Още една мантра от дясно – геополитическата ориентация на България била заплашена от факта, че Румен Радев е готов да балансира отношенията с Русия и да действа заедно с герберската десница за възстановяване на стратегически за България и ЕС енергийни проекти с Русия. Тук трябва да подчертаем – геополитическата ориентация, съюзничеството с НАТО и членството в ЕС не са едно и също с геополитиката, която изисква национално отговорна бърза ориентация в съвременната динамика на международните условия. България е ориентирана към западната демокрация и това е закрепено с договори. Те могат и не винаги да са изгодни за България, но не е Румен Радев този, който ще ги наруши. Днес България срочно се нуждае от нов президент, който разбира от геополитика и от стратегическите национални интереси. Той трябва да умее да ги защитава като равностоен политик. Не ни трябва еднозначна пешка в сложната игра, в която сега държавата дори не може да партнира. Със своето просто и безусловно „йес“ България вреди и на ЕС и на НАТО, които разчитат на нея.
Така, че мантрите, с които десните медитират, едва ли ще омаят цялото общество, то далеч не е застинало в безизразен възторг нито от ЕС, нито от НАТО. С мантри няма да им се помогне. Трябва реален политически авторитет и здрава работа.
Впрочем, като говорим за национален интерес, то лявото ще изпита силен натиск не от дясно, а от по-опитните националисти. Те популистки могат да наклоняват везните към себе си като спекулират с чувствата на българския народ и после да продадат тези чувства на ГЕРБ в изборния балотаж. Това е реалната цел и възможност на двойката Каракачанов-Нотев от „Патриотичния фронт“ и „Атака“. Тази двойка ще бъде силна на първия тур от изборите за президент, а за втория вече може да се е разпаднала на съставните си части.
Доколкото дясното и ГЕРБ, които не са в криза, но не могат да излъчат кандидат за президент – техните разпри на този етап са достатъчно оправдавани в публичното пространство. А в медиите се предрича победата на ГЕРБ без кандидат. Е, това е то да си Бойко Борисов на власт. Въпросът, който остава е за демократичността на вота през ноември, защото при авторитарния режим на ГЕРБ, този проблем е по-неразрешим от всички останали в изборите за президент.
* Редакцията на Поглед.инфо не споделя оптимизма и не приема много от изразените тук позиции. Но уважението ни към автора и разбирането ни за демократичен печат ни кара да публикуваме статията. Публикува се без каквато и да е редакционна намеса.
