/Поглед.инфо/ Президентът Росен Плевнелиев нарушава Конституцията без да се смущава и без някой да му иска оставката. Той е един освободен от законите държавен глава и главнокомандващ и стои над институциите и Конституцията. В България излиза, че законите са крайно ненужни и на тях никой, нито юристи, нито политици не обръщат внимание. Властта си е власт, тя за повечето политици е чисто икономическа и оттам нататък нищо няма значение – нито човешки права, нито трудови права, нито каквато и да е справедливост. Силата на парите решава всичко. Този принцип дотолкова е завладял пространството, че Конституцията може да се нарушава безогледно. А режимът, който нарушава една демократична Конституция, се нарича диктатура – на олигарси, на мафия, на политически партии и лидери.
В конституционния дебат през 1991 година специално се обърна внимание, че президентът не може да има законодателна инициатива. Това означава, че президетът не може да внася в НС законопроекти и да предлага решения на Народното събрание, защото всяко решение е с ранг на закон. И това е един от изразите на силата на парламента и всеки един депутат, който има законодателна инициатива. Затова България е парламентарна република. Как тогава президентът Плевнелиев внесе проекторешение за провеждане на референдум. Той може само да посочи датата за референдума, който е решен вече от парламента. А в дневния ред на НС за 28 юли т.г. стои точка с предложение за решение за национален референдум с вносител президентът Росен Плевнелиев. Кога, питам, президент е внасял в НС предложение за решение със силата на закон? Какво е това нагло суспендиране на конституционния текст за пълномощията на президента?
Подписите на гражданите за референдум се внасят по закон в НС и за тях отговаря председателят на НС от името на всички депутати. Председателят на НС, който е получил подписката, може да предложи решението на НС за референдум от името на парламента. Това може да направят група депутати или един народен представител. Президентът може да направи обръщение пред парламента, с което да призове депутатите да подкрепят подписката на гражданите. Не може президентът да излезе пред залата на НС и да каже, че той вече дори втори път предлага референдум, не стига това, ами той е написал и въпросите към българските граждани. В обръщението си той упорито наричаше гражданите народ и издигаше царствено собствената си персона, която лелее да живее в средновековието и да бъде цар. После като му се каже, че е неподготвен за политик, се обижда. Да, ама аз като политолог, ако построя блок и той падне, ще ме осъдят и затова не го правя. Както президентът подлежи на импийчмънт за неспазване на Конституцията, в която се е клел. Следва сега Конституционният съд да бъде сезиран за това неконституционно поведение на президента, с което той склонява и други политици към неспазване на Конституцията. И това са народните представители, които гласуваха неговото предложение за референдум. Те нямат право изобщо да гласуват такова решение – независимо за или пртив. Остава главният прокурор да се изкаже както за т.н. съдебна реформа. Той досега единствен се държи за Конституцията и показва, че не може без смисъл да се променя структурата на съдебната власт, да се съкращават прокурори и да се сменят магистрати.
Неспазването на Конституцията води единствено до дестабилизация на държавата и институциите. Неспазването на законите не се оневинява по незнание или некомпетентност. Всеки е длъжен да знае закона и да го спазва. И ако президентът не е чел Конституцията, да вземе да я прочете, защото дори Бойко Борисов вече я прочете. Ако Плевнелие беше чел Конституцията, той щеше да разбере, че тя не позволява парламентът да гласува против него, той не може да бъде бламиран и от това да следва неговата оставка. Президентсикте предложения са само предложения, а парламентът изцяло решава какво да прави с тях и носи своята отговорност. Сега президентът следва да подаде оставка, а ако не, тя трябва да му бъде поискана. Това няма да стане, защото политиците нямат интерес, така и така Плевнелиев е лесна плячка, по-добре даси стои до изборите, а там ще пренаредим картите. Той пък може и да си остане и отново да бъде воден за носа. Докато не направи някоя по-голяма беля. Той вече няколко пъти опита да ни вкара във война, уж само на думи, ама не стана. Министър-председателят разбра, че става лошо и побърза да направи реверанс към „хибридните врагове“ на президента. Та се вижда, че играта с некъдърния президент може да стане от играчка – плачка. За всички.
Затова не можем да не виждаме, когато се нарушава Конституцията, защото струва много скъпо после.
Ако не се спазва Конституцията, няма никакво значение по какъв закон ще гласуваме – ясно е, че няма да го спазваме. И с референдум и без него.
