/Поглед.инфо/ Бузлуджа 2015, 1 август 2015
СЛОВО на Проф. Михаил Мирчев, кандидат за кмет на София

Започвам с думи от предходното слово: „Младите са нашето бъдеще.”
Но и ние по-възрастните също сме бъдещето, защото сме млади по дух...
БСП, тази партия е наистина удивителна. 124 годишна, но изненадва и сама себе си, и всички останали, с младостта на духа си, със способността си да се обновява...

Аз съм проф. Михаил Мирчев. Имам невероятната отговорност да се преборвам в София за кмет. Знате, че задачата е извънредно трудна. Но с всеки изминат ден расте моята лична убеденост, че ще успеем.
Не съм сам. Аз, плюс 24 районни кметове, плюс 61 достойни софиянци в листата за общински съветници, плюс така нар. селски кметове в София. Много доброволци. Всъщност сме голяма армия, която ще води битката.

Приятели, за първи път съм на такава сцена, говоря от такава трибуна и просто окото ми не може да се насити.
Гледам поляната на социалистите в България. Вижте колко сме много. Може ли някой да ни преброи? 50 000, 60 000, 80 000? На идване се разходих горе в гората. В гората са още повече. Не по-малко пламенни социалисти просто събират сили на сянка. Преди мен бе казано от друг, че това тук, тази сбирка на единомишленици, може да го прави днес в България единствено и само БСП.

Затова сме уникална партия. Затова се страхуват от нас. Такова беше множеството на БСП-арите дори в ужасната 1997 година. А в сравнение с миналата година моето лично впечатление е, че сме по-хубави и по-интелигентни. Не са хубавите и интелигентните онези кресльовци пред Народното събрание, които и в момента се упражнават.

Трябва да си дадем сметка, че БСП вече се отлепи от дъното. Първият пробив вече е направен. Тези дни беше избран социалист за национален омбудсман.

Не знам дали си давате сметка, но това е огромен пробив, защото пробихме блокадата. Лично аз съм дълбоко убеден, че Мая Манолова ще бъде много по-ентусиазиран, много по-пробивен и както казах вчера в едно интервю, тя ще бъде онова шило, което няма да дава спокойствие на институциите, когато се поругават човешки права и граждански свободи в България. На добър час на Мая и на всички, които ще вървят по нейния път от БСП!

Казах вече, убеден съм, че можем да направим и следващия пробив. На първо място в София, но се надявам да можем да направим подобен пробив и във Варна. Много се надявам на Велико Търново и Русе, на Стара Загора и Смолян, на Перник и Карлово. Виждам две знамена от Генерал Тошево – по диагонал те са най-отдалеч. Навсякъде да направим пробив. Говорим за числа: 60 общини, 90 общини, нека изненадващо се окажем 120 кмета.
Това да бъде големият пробив и голямото изправяне на БСП.

Сега нещо да кажа като социолог, може ли?
Много често се казва, подхлъзват ни, че когато става въпрос за кметска власт нямало разлика между „ляво” и „дясно”.
Абсолютно категорично не съм съгласен. Има лява кметска власт и дясна кметска власт. И ние представителите на левицата, на хуманното начало в българската политика, трябва много ясно да съзнаваме това и да го разграничаваме, и да го обясняваме на хората.

Какво означава лява кметска власт?
Осветлението да е добро, но не само в центъра и по улицата на кмета или кметицата. А във всички квартали, във всички зони на селищата. За да може и хората в така нар. обикновени, работнически, трудови квартали да не им е тъмно и да не ги е страх, когато си изпращат децата на училище сутрин или когато се прибират вечерно време. Ето това второто е лява кметска политика - да се ползват всички.
Полицията да не пази само централната зона и богатските квартали. Полицията да пази всички квартали, включително гетата – гетата от самите себе си, както и нас от гетата. Това е работата на полицицията. Това е лява политика в местната власт.
Тротоарите – най-болния и жалък проблем на софийската успешна кметица Фандъкова. Тротоарите не само по „Витошка”, а в страничните улици. Тротоарите във всички квартали. Вчера в София, мисля, се основало ново майчинско движение – на възмутени майки, които бутат колички и са в бедствено положение, защото просто не могат да се движат по тротоарите. Лявата политика е тротоарите, елементарно нещо, да бъдат направени навсякъде, не само в центъра. Това е лявата политика.
Нека обобщя. Едно такова разбиране трябва да приложим в София. За да се стопява разликата между Бояна и Орландовци, която стана много чуваема напоследък, за да се стопява разликата между квартал Витоша и някои части на Люлин, който е огромен град сам по себе си, между Лозенец и квартал Кремиковци.

Дясната избирателна политика създава и изостря неравества, дискриминира обикновените квартали. Лявата кметска политика би следвало да прави обратното, да сближава условията на живеене, да намалява неравенствата в днешното жестоко общество.
БСП тръгва към местните избори, за да има в общините именно такава политика. Ето, това означава да сме обърнати към хората, към трудовите хора, към уважаващите закона трудови хора. Можем да го направим. По тази линия ми се струва, че ще бъде пробивът в София.

Какво е значението на София в тези избори?
София е сърцето на ГЕРБ. София е витрината на ГЕРБ. София дава основните пари на ГЕРБ. ГЕРБ от София тръгна и стана голяма партия. Обратно, ние оттук, от София трябва да ги прекатурим. За да започната да падат, да се смалят като партия и дори да изчезнат от политическата сцена. Това е значението на София.

И в заключение.
Предстоят ни тежки избори. Преди мен ясно се каза: противникът е не просто богат, противникът е особено брутален. Това ни е противникът. Нямаме илюзии.
Въпросът е можем ли да победим?
Моят личен отговор е: можем да победим. Нека имаме самочувствие. Левица със самочувствие, а не притисната в ъгъла. Да излъчваме увереност и така да увличаме хора със себе си. Освен тва да не разчитаме само на левите и БСП-арите, а и на другите, които биха повярвали и биха дали своето доверие на нашите кметове, на нашите общински съветници.

Имам три въпроса към вас. Концентрирайте се.
Имаме ли вяра в себе си? Дааа! Имаме!
Имаме ли смелост да водим печеливша битка? Дааа! Имаме!
Имаме ли енергия за да успеем? Дааа! Имаме!

Ето, само така ще победим в тези местни избори...

Атанас Мерджанов:
Друго си е професор да ти говори... И да му мислят софиянци...
На добър час, Професоре!