През последните десетилетия едно ново понятие и явление се активизира в общественото и стопанско пространство на много държави по света – социалното предприятие.Трябва от самото начало да се каже, че този феномен има различаващо се съдържание в отделните страни.Несъмнено съществува и спор за това кой има приоритет в тази област – континентална Западна Европа, Британия или САЩ. Като правило смята се, че корените на т.нар. „социален тип предприемачество” водят началото си от ХІХ век в лицето на дейността на филантропични бизнесмени и индустриалци.

Днес социалното предприятие се разглежда като ключов агент на т.нар. „трети сектор” или „социалната икономика”. В най-общ план то е смятано като организация задвижвана от социална мисия. Тази организация се занимава с икономическа дейност – предлагане на изделия, услуги или интелектуален продукт, но не с цел максимизация на финансовата печалба, а предвид удовлетворяване на обществени нужди. Конкретното определение в британския контекст на разбирането за социално предприятие е дадено от Фриър Спрекли (Freer Spreckley) в публикация от 1981 година на Биичууд колидж, озаглавена „Социалният одит – управленски инструмент за кооперативна дейност” Ф.Спрекли дефинира социалното предприятие по следния начин: „Предприятие, притежавано от тези които работят в него или са част от местната общност, където то оперира, и което се ръководи от регистрирани както търговски, така и социални цели и действа по един кооперативен начин, може да бъде наречено социално предприятие. Традиционно „капиталът наема труда” с цел да формира печалба, която цел доминира всички останали цели и на бизнеса, и на работната сила. В отличие от този тип предприятия в социалното предприятие „трудът наема капитала” с акцент върху личностни, екологични и социални ползи”(вж. http://www.locallivelihoods.com, Publications and download a PDF copy of the Social Audit 1981 copy)

Ключови параметри на социалното предприятие

Следва да се очертаят ясно разликите както между социалното предприятие и обикновената стопанска(бизнес) организация от една страна, така и между социалното предприятие и организациите с благотворителна цел, от друга. Бизнес-предприятията разпределят печалбата си от икономическа дейност сред своите акционери. Организациите с благотворителна цел са концентрирани не върху активна стопанска дейност, а върху събиране на дарения предвид осъществяване на социални цели. 

Социалните предприятия са разлика от двата гореспоменати типа организации се характеризират със следните основни параметри:

1. Дейност ориентирана към създаване на изделия, услуги и интелектуални продукти с цел приходите да надхвърлят разходите;

2. Социални цели – тези цели включват, например трудова реализация на хора в неравностойно положение или въобще разширяване на трудова заетост, осигуряване на определени услуги за местни общности, които услуги не влизат в интереса на бизнес организациите, търсещи максимизация на печалбата и други;

3. Социална(обществена, социализирана форма) на собственост, т.е. те са автономен тип организации, чиято структура на собственост се основава на:

  • Участието в собствеността, включително до равнище на придобиване на контролния пакет от различни групи(самите работещи, потребителски групи, локалната общност и други);
  • Доверително управление, т.е. държавна или общинска собственост, която се дава за управление чрез съвет на попечителите, който играе ролята на Наблюдателен или Контролен съвет при бизнес организациите.

Печалбата, ако има такава след приключването на баланса по приходите и разходите, се разпределя или сред собствениците или по предварително споразумение отива цялата или част от нея за определени социални цели. Или пък се реинвестира в дейността, което трябва да кажем, че е един от най-често срещаните случаи.

Модели на социално предприятие

Както вече казахме социалните предприятия работят в различен национален котекст, което определя и различаващото се съдържание на тяхното функциониране и цели. Може да се говори за няколко основни модела на социални предприятия, а именно:

  • Модел на континентална Западна Европа;
  • Модел на САЩ;
  • Британски модел;
  • Модел на т.нар. „развиващи се страни”.

Така например в британския модел социалните предприятия включват

предприятия-собственост на местна общност, кредитни съюзи, предприятия-собственост на работещите в тях, кооперативите, жилищните асоциации, тръстовете за развитие, които са на доверителна основа. През 2002 година правителството във Великобритания стартира обединена Стратегия за социалното предприятие, съгласно която е създадено Звено за социалното предприятие(Social Enterprise Unit-SEnU), като орган за координация за Англия и Уелс при Департамента(Министерството) за търговия и промишленост. По-късно през 2006 година това звено става част от новосъздадения Офис за Третия сектор към Кабинета на министър-председателя. В Шотландия управлението на социалните предприятия е в компетенциите на шотландското правителство(Scottish Executive).

Трябва да се каже, че под юрисдикцията на Звеното за социалното предприятие се възприема едно по-широко определение за социалното предприятие, което включва и различни други видове некорпоративен тип собственост. Съгласно изследвания на гореспоменатото Звено за социалното предприятие през 2004 година в Обединеното кралство съществуват над 15 000 социални предприятия, които представляват 1.2% от предприятията в страната. В тях работят 450 000 души, от които 2/3 на пълен работен ден. Към тях трябва да се добавят и 300 000 доброволеца. По-късно съгласно изследване на британското правителство, базирано на новото определение за социално предприятие, броят им е указан на 55 000, като годишният им оборот се изчислява на 18 милиарда британски лири.

В контекста на континентална Европа към социалното предприятие се прилагат следните социални и икономически критерии:

1. Социални критерии –

  • Да служи на интересите на обществото или на различни социални групи в неравностойно положение;
  • Гражданска инициатива, т.е. социалното предприятие се стартира в резултат на гражданска инициатива на общност, социална или професионална група;
  • Управленските решения се  вземат не на база на размера на притежаван капитал – акция или дял, а на принципа всеки участник в конкретна дейност има 1 глас;
  • Участие – това участие включва всички заинтересувани страни, като целта на социалното предприятие е развитие и укрепване на демокрацията на низово равнище чрез икономическа дейност;
  • Ограничено разпределение на печалба – социалните предприятия включват както такива, които не предполагат разпределение на печалби, например кооперациите, така и такива, които минимизират поведение, ориентирано към максимизация на печалбата;

2. Икономически критерии –

  • Продължаваща дейност за създаване на изделия, услуги или интелектуални продукти, отколкото такава, свързана с набиране на средства;
  • Висока степен на автономност, т.е. те се управляват от доброволно създадените ги групи, а не от частните интереси на бизнеса или от държавната власт;
  • Стопански риск – социалните предприятия действат на собствен риск и напълно зависят от своята стопанска активност за своето функциониране и развитие;
  • Изискват минимално възможен брой платени работници. Като цяло те комбинират както заплатен, така и доброволен труд.

Практиката досега показва, че социалните предприятия в континентално-западно-

европейски контекст имат многобройни цели, стартирани са от различни заинтересувани групи, собственост са на различни общности и намират многообразни области на дейност и различаващи се източници за приходи. Като правило те могат сда бъдат класифицирани на три основни групи:

1. Социални предприятия с цел интеграция на хора в неравностойно положение чрез трудова ангажираност. Хората в неравностойно положение могат да бъдат от най-различни категории – с една или друга степен на инвалидност, младежи и девойки от социални домове, хора преминали лечение от наркотична или алкохолна зависимост, дълготрайно безработни и други. Подобни социални предприятия се смята, че трябва да бъдат не конкурентноспособни, а „жизнеспособни”, което означава да отговорят на четири базови изисквания:

  • Стопанска устойчивост – т.е. приходите да надхвърлят разходите при тяхната дейност;
  • Трудова мотивация – те трябва така да бъдат управлявани, че да включват участие във вземането на решения, разнообразие на задачи, материален и духовен интерес, като по този начин се формира високо ранище на трудова мотивация от участниците в дейността на социалното предприятие;
  • Успешна социализация чрез професионална и трудова реализация – те трябва да създават условия за успешната социализация, т.е. интеграцията  на хората в неравностойно положение;
  • Социална мотивация – целите и дейността им трябва да бъдат така осъществявани, че да мотивират обществото да поддържа тяхното функциониране чрез държавни, общински и друг вид поръчки;

2.Социални предприятия за предоставяне на различни социални услуги на обществото като цяло или на отделни общности и социални групи;

3. Социални предприятия за етична търговска дейност, която се ръководи от минимална норма на печалба,  в частност търговски магазини за „честна търговия”.

Като пример за навлизането на социални предприятия може да се даде Финландия, където през 2004 година се приема закон за социалното предприятие. Съгласно този закон за социално предприятие се регистрира това, при което най-малко 30% от заетата работна сила са хора в неравностойно положение. През март 2007 година вече са регистрирани 91 такива социални предприятия, като най-голямото от тях има 50 човека персонал. В Италия през 2005 година е приет закон за социалното предприятие(Imprese sociali).

Има ли шанс социалното предприятие в България?

След всичко казано дотук трябва да кажем дали има шанс създаването на социални предприятия в България? Нека да започнем с това дали има нужда от социални предприятия? Отговорът може да бъде само „да” - определено има нужда по редица причини, например:

  • Предвид необходимостта от създаване на условия за професионална, трудова и жизнена реализация на много хора в неравностойно положение;
  • Предвид необходимостта от преодоляване на определен тип социален паразитизъм, който съществува сред някои социални групи и общности;
  • Предвид необходимостта от удовлетворяване на някои обществени потребности, които на основата на бизнес организациите, ориентирани към максимизация на печалбата, излизат изключително скъпи при сравнение с усилията и равнището на квалифициран труд, изискван при тези дейности. Така че изпълнявани от социалните предприятия, те ще бъдат със значително по-ниски разходи за обществото или неговите отделни общности;
  • Други.

Какво е нужно за да се осъществи формирането на социални предприятия? Първо е

необходима законова база, както и свързването на тези закони с определени данъчни и други мероприятия в помощ на социалните предприятия. Второ е нужно създаване на минимум условия, подпомагащи стартирането на такива предприятия, като например формиране на инкубатори за социални предприятия, фонд за кредитиране и рисково застраховане на социалните предприятия и други подобни. Трето е нужно създаване на връзка на съответните програми към МТСП по преквалификация, социално подпомагане и други подобни със социалните предприятия. Четвърто е необходимо създаване на каскада  от поръчки на държавно и общинско равнище, които да са насочени към социалните предприятия, така че да се гарантира тяхната дейност.И т.н., и т.н. 

Дали в страната ни ще се намери политическа, административна и гражданска воля за подобни начинания?