(Затова експертите няма какво и защо да коментират)
Набрали инерция от силно политизираната и остро поляризирана ситуация в страната около и след падането на правителството на Бойко Борисов, а също така изпълнени с тревога и загриженост за състоянието на институциите, законите, ресурсите и методите на управление в системата за национална сигурност, експертите от различни школи, факултети, произходи, посоки и убеждения посрещнаха с много оживени, дискусии, коментари, идеи, разсъждения, анализи първите стъпки на новото правителство в сферата на сигурността.
Аз също, воден от схващането, че човек трябва да бъде полезен в областта, в която може да предложи разбиране и експертиза, се включих като пълен наивник и неизлечим ентусиаст в започналите дебати.
Много бързо, обаче, стигнах до извода, че всичко това е излишно, ненужно и напразно, че от експертни оценки и преценки просто няма нужда, няма смисъл.
Наистина е удивително, как знаещите и можещите се втурнаха емоционално, присърце като работливи пчелички и надъхани пионерчета да коментират и обсъждат стартовите решения и позиции на новите властимащи, в това число:
-- предложените промени в Законите за ДАНС, МВР и СРС;
-- кадровите чистки, предприети от вътрешния министър на регионално равнище;
-- изказванията на външния министър за служителите на ДС в дипломацията;
-- спряганите имена – някои поразяващи с недекватността си – за заместник министри и ръководители на държавни агенции...
А всичките тези дискусии и дебати наистина са напразни, направо ненужни, нещо повече –излишни.
Защото в това, което правителството засега прави и говори няма логика, свързана пряко с националната сигурност; не са калкулирани теоретични и практически знания и подходи; не е мислено кое е добро и как да стане по-добро за държавата и нейната (вътрешна) сигурност; не се отчитат традициите, историята, опитът, културата на страната в сферата на сигурността.
Напротив, напротив – всичко се прави в стремглаво бързане, пишат се закони на коляно, струи и извира нахъсеност, жажда за репресии над политическия противник, за мъст и натриване на носа. Залагат се основи на такова пренареждане на системата за национална сигурност, чрез което да се създадат условия за дългосрочно, а не само за един мандат, превземане и удържане на властта. Няма разговори за нуждата от Закон за националната сигурност, няма стратегия за разузнавателната общност, няма концепция за полицейската дейност, няма диагностика на уязвимостите, няма ранно сигнализиране на дефицити и дефекти, няма оценка на рисковете, няма философия и концепция, няма експертно виждане. Именно затова вносители на законопроектите са не най-видните експерти сред новите управляващи а партийните вождове – генералните секретари на ЦК на БСП и на ДПС...
С други думи, първите стъпки на правителството по отношение на сигурността не се в полето на националната сигурност, за да бъдат коментирани от гледна точка на националната сигурност. Те са изцяло в полето на политиката. Това са напълно политически мотивирани стъпки.
Т.е. това, което се прави в началото на дейността на правителството в националната и особено във вътрешната сигурност е от различен жанр – не експертен, а политически. А в политическия жанр се целят други неща и там властват други закони, там се преследват други цели.
Управляващите не се и опитват да мислят през призмата на националната сигурност (което – да го кажа за обективност - не значи a priori, че те се стремят да й навредят).
Това, което те правят в националната сигурност сега е лишено от експертност, от идейност, от стратегия, от разумност от гледна точка на сигурността.
Това, което се случва е очевидно:
-- редене на някакви политически пъзели;
-- напасвания на пред- и задкулисни интереси;
-- отклик на волята на олигархични и лобистки кръгове;
-- баланси между de facto коалиционни партньори;
-- подменяне или поне модифициране със задна дата на вота на избирателите;
-- вътрешноелитни комбинации в новата тройна коалиция Станишев-Местан-Кунева;
-- опити за post factum спечелване чрез инструментариума на властта на служебна победа на изборите;
-- парламентарен и правителствен алъш-вериш или – о кей – да го кажа по-модерно – bargaining, търгуване, пазарени, преговаряне на принципа „ти на мене, аз на тебе”.
Това са политически ходове, ето защо те трябва да бъдат преценявани именно като политически. Те, повтарям, нямат нищо общо с експертизата в националната сигурност, с отчитането на потребности и интереси на страната и сигурността й.
Не, аз не оспорвам правото на политиците да действат политически, то точно това е и политиката, именно поради тази причина политиците – поне на теория – носят политическата отговорност за това, което правят и понякога биват наказвани от избирателите за допуснатите стратегически грешки...
При такава ситуация какво могат да правят тогава експертите в сигурността, отбраната и външната политика?
Те не бива да навлизат в чужди – политически – полета, да остават в изкуствена засада, да се излагат да коментират експертно чисто политически и политизирани ходове, да си отварят фронтове с властта, която през последните 10-15 години става все по-отмъстителна, да си провалят работата и кариерата в науката...
Въпросът е не да се следва принципа Преклонена главица сабя не я сече; нито принципа Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Говоря за смисъла, който липсва.
Говоря за напразните усилия експертно да се преценяват чисто политически мотивирани ходове, па макар и в системата за национална сигурност.
Говоря за различните жанрове и полета, в които се случват нещата.
Говоря за разумното съотношение между цели и средства. Защо да се хвърлят огромни интелектуални и експертни усилия, за неща, правени първосигнално, надъхани политически, вдъхновени от политически съображения и преследващи само политическа целесъобразност...
Когато става дума за политика, дори провеждана в националната сигурност, думата трябва да имат не експертите.
Нека да излязат на сцената тези, на които винаги и всичко им е ясно и които се подвизават като политолози и политически анализатори, гурута и шамани – Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Иван Кръстев, Едвин Сугарев. Нека те имат думата, защото се играе на тяхното – политическо, политизирано, идеологизирано поле.
След като това, което се прави в националната сигурност не е в полето на сигурността, а в полето на политиката - да заповядат политолозите и политиканите, политическите психолози и политическите анализатори! Да освещават и дискутират журналистите, да се обаждат, да заемат позиции политиците от мнозинството и от ГЕРБ.
Много прави са моите колеги - не си струва да се хабят енергия, емоции, нерви от експертите и да се самопринуждават те да плуват в чужди води, да тичат по друга писта, да играят в друга пиеса.
Нека се изчака, нека се конструира по новому системата за национална сигурност – с такива политически решения и политически мотивирани кадрови решения – по волята на новите управляващи.
Тогава вече експертите могат да се върнат на сцената и да започнат да анализират как тази новоконструирана система за национална сигурност работи, действа, функционира.
Днес властимащите си правят каквото искат като политици. Ами да го правят! Те нямат нужда не въобще от експерти, те нямат нужда дори от собствените си експерти – симпатизанти на БСП, ами са ги сритали в ъгъла и ги обвиняват във всички смъртни грехове, ако имат „наглостта” и политическата некоректност да изкажат алтернативно мнение и то на глас!
Политиците, особено когато ръководят БСП, явно винаги са на мнение, че Партията е права дори когато греши... И всяка линия, успоредна на правата е правилна...
Всъщност, да обобщя за сетен път - сега с огромното мнозинство от експерти се случва точно това, което преживяват такива като мен - изпадат в нелепата позиция да търсят експертна логика в политически (и то крайно непрозрачно) действия...
Нещо повече, когато експертите коментират експертно политически мотивирани и политически взети решения, те правят много лоша услуга на системата за национална сигурност, защото влизайки в дебата, търсейки експертни обосновки или контрааргументи действия и дейности, те на практика легитимират тези действия и дейности. Придават им експертна разумност, връщат ги на експертното поле. И измиват очите и ръцете на политиците, които са разигравали коня си на политическото поле, където им е силата. Но където им е и слабостта...
