Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
www.temanews.com
Това е текстът, съдържащ изцяло моите отговори на зададените ми въпроси.
Въпрос: Г-н Слатински, с какво България се оказа привлекателна за извършването на толкова мащабен атентат? „Терористите са търсили „мека” цел и са я намерили в Бургас”, казва бившият директор на полицията в Тел Авив Амнон Халпер...
Отговор: Трудно ми е да гадая за мотивите на терористите, но по принцип се удря или едно от най-силните звена във веригата, защото ефектът е най-сериозен, или едно от най-слабите звена – защото изисква най-малко усилия и подготовка.
Не знам доколко България е „мека” цел, но със сигурност е лесна цел. Нейната система за сигурност търпи провал след провал – провал в реагирането при бедствия, аварии и катастрофи; провал в противодействието на обикновената (улична, битова, селскостопанска) престъпност, провал в борбата с организираната престъпност, с престъпността на „белите якички”, не бе трудно да се очаква и провал в борбата с тероризма.
От години експерти и аз в това число предупреждаваме – два стратегически риска за националната сигурност и най-вече по отношение на тероризма са от една страна, силно разбалансираната (проамериканска, произраелска) външна политика, започнала още от един нещастно психологически сбъркан премиер, който отиде на окупираните Голански възвижения; от друга неефективно, непрофесионално и неинтелигентно управляваната система за национална сигурност.
Сегашната власт по отношение на мениджмънта на националната сигурност е останала в 20 век – разчита на охраната, на пожарникарството (реагирането пост-фактум, когато пожарът се е разгорял), а днес в сигурността се говори за управление на риска, за идентификация на уязвимости, за защита на критичната инфраструктура, за ранно сигнализиране, което е един етап преди превенцията.
Ето защо въпросът бе не ДАЛИ ще бъдем ударени, а КОГА.
Не е ли показателно, че само преди 3 дни във Военна академия една студентка, работеща в сигурността на летищата защити дипломна работа на тема „Предизвикателства пред сигурността на българските летища в контекста на борбата срещу тероризма”, в която работа това интелигентното, можещо и знаещо момиче бе написало черно на бяло: "Евентуално цел на терористичен атентат могат да бъдат израелците, които идват в България".
Някой ще каже – във всяка държава се случват терористични актове. Да, но управлението на риска при тероризма позволява да се намалява вероятността от случването на терористичен акт. В някои държави се случват, но благодарение на ефективната система за сигурност, при тях от 100 предприети опита се случва 1. А у нас – от 1 се случи 1. Т.е. при тях вероятността от осъществяване на терористичен акт е 1 процент, при нас – 100 процента – не са решили, не са го направили.
Това е цената за непрофесионализма и аматьорството, за ритнитопковщината на водещите фигури в държавата и в системата за национална сигурност. Те имат време за мачове, PRопаганда, рязане на ленти, обикаляне на телевизиите, но нямат време за стратегическо мислене, за стратегическо управление и стратегическо въздействие върху рисковете за националната сигурност.
Въпрос: Има ли нещо символично в датата и мястото на атентата?
Отговор: Може би съм претоварен от десетките дипломни работи, на чиито защити присъствам ежедневно, но не мога да се досетя за някаква символика. Вместо символика, бих говорил за тест – тествана бе способността на системата за национална сигурност да произвежда сигурност за държавата, обществото и обикновените граждани и се оказа, че тази способност е на най-ниското равнище, че е де факто неспособност. Така е в науката за управление на сложни системи – ако управлението на една сложна социална, самоорганизираща се система, каквато е обществото, има уязвимост с „дълбочина” (мащаб) на уязвимостта 5%, то вероятността да бъде пробита тази уязвимост не е линейна (5%), а нелинейна (50%). Т.е. допуснал ли си условия зо пробив на системата за сигурност, тя ще бъде пробита с голяма вероятност.
И още от теорията на управлението на сигурността на сложните самоорганизиращи се системи – колкото повече управлението на такава система се извършва с импровизации, имитации, симулации и без отчитане на предизвикателствата на външната и вътрешната среда, толкова повече нараства вероятността от събитие с разрушителни поседици за системата.
Т.е. некадърният и аматьорски (ритнитопковски, „пожарникарски”, пиарски) мениджмънт на системата за национална сигурност всъщност постоянно дърпа дявола за опашката... С изключение на жертвите на страшния атентат, за останалите той беше малкият дявол, но при тероризма не важи нашата българска максима в сигурността – че куцото пиле Господ го пази...
Въпрос: На кои мнения сте по-склонен да вярвате? На твърденията на очевидци, цитирани от израелски медии, че българските власти са реагирали мудно след взрива, или на изявленията от официалните лица (президент, вътрешен министър, външен министър), че са били взети всички възможни мерки? Компетентна ли беше реакцията?
Отговор: Може да се вярва само на истината, а не на нашите власти. Нашите власти постоянно тичат след събитията, те са кошаревски свидетели, аматьори, чийто управленски капацитет е на нивото на бистришките „Тигри”...
Реакцията им бе чудовищно некомпетентна и потресаващо неадекватна. Няма какво да тичат всички министри към мястото на трагедията – стратегическият мениджмънт не ходи да гледа разкъсани трупове, а има институционални механизми за реагиране – съвет по сигурността, център за управление при кризи, център за противодействие на тероризма, специални служби, полицейски служби. Но това – както и културата за управление на риска, за идентификация на уязвимостите – това е твърде сложна и непостижима култура за читателите на Карл Май...
Въпрос: На какви предположения ви навяват разпространените видеозаписи на предполагаемия атентатор-камикадзе, който твърде се доближава до образа на средностатистически турист от западните държави?
Отговор: Не мога да гадая той ли е извършителят. Знам обаче, че най-лесно ни хрумва да обвиним другия – по вяра, по цвят на кожата, по характер, по принципи – за виновен. А виновният може да бъде един от нас.
Ние не бива да забравяме, че не сме само жертви на тероризма, ние сме и негови причинители – защото налагаме ценностите със сила, защото обявяваме други религии за изначално обременени с насилие, защото не можем да овладеем хищния хиперпазарен, ултралиберален, мегапотребителски икономически модел, който плоди социални, интелектуални, ценностни, морални, психически маргинали и е напълно вероятно сами да произвеждаме тези, които ще взривяват нашите автобуси.
Но това са принципни съображения – че вината за тероризма е и сред нас. Затова трябва да се лекуват истинските, дълбоките причини за тероризма, а не само да се борим с неговите проявления. Западът губи човешкия си образ, смята, че неговите ценности са единствените възможни, само защото притежаваме най-силните армии, най-мощните армади, най-убийствените ескадрили.
Въпрос: Минути след атентата израелският премиер Нетаняху заяви, че „всички следи водят към Иран” и че „Израел ще отговори на терора”. Допускате ли, че подобна реакция може да е предвестник на голям световен военен конфликт, в който България неминуемо ще бъде въвлечена?
Отговор: Винаги, когато се лее кръв на невинни хора, бруталните, често нагли вождове на племената топват показалците си с ястребови нокти (помните ли Соломон Паси пред Народното събрание във връзка с войната в Ирак – Ние сме ястребите на демокрацията!) в кръвта, за да намажат лицата си с кървавите цветове на войната!
Не съм защитник и аадвокат на Иран, макар че бях там и видях красивата природа и красивите иранки, древната страна и младата й гордост. Но когато Иран се опасява най-много от всичко да не стане обект на военен удар, да вземе да извърши брутален терористичен акт, чрез който да не остави полезен ход на Израел, Великобритания и САШ като ги принуди да го ударят – това не ми се вижда рационално и интелигентно.
Не знам кой стои зад терористичния акт, но Израел много бързи посочи единствения удобен виновник – Иран. Като по поръчка... Мътил – не мътил водата ми, ще те ударя!
България трябва много да внимава, защото в момента се ритат здрави атове, а тя е (по отношение на сигурността) едно дръгливо магаре, което може да го отнесе.
Ние постоянно се опитваме да бъдем англо-саксонците на Балканите. А това е свързано с поемане на сериозни рискове. Ако вместо да обслужваме слугински и да ги водим по ресторанти ЦРУ, ФБР, Ми-5 и МИ-6, ако имахме по-тесни контакти със службите на Русия и Турция (дори Китай и Индия), можехме да имаме много повече данни за евентуални терористични актове. Ние като лалугери си подаваме главата от дупката на северно-атлантизма, душим с носле и няма да забележим как отгоре може да ни връхлети един граблив лешояд...
