(Той, според мен, вече не е в допотопното синьо-червено противопоставяне)
Тази сутрин, рано-рано, докато си пиех кафето, както обикновено слушах една доскоро интелигентна телевизия.
А тя, след като се сдоби с личен евродепутат, започна да сменя резбата спрямо управляващите и вече заема неестетично-обслужваща позиция - пред тях, която е на път да се превърне в неприлична поза - под тях.
Това, което се лееше от екрана ме порази – отдавна не бях чувал толкова откровена глупост!
Значи Синята коалиция си допадала много с БСП, защото и едните, и другите били граждани. Но не можела да понася Бойко Борисов, заради селския му произход!
Ето къде било заровено кучето!!!
Ако Синята коалиция била като хората, тя щяла да си спомни, че „ГЕРБ” са истинска дясна партия, член на ЕНП и това, разбира се – ама как иначе! - е необходимо и достатъчно условие, за да му даде пълната си синя, дясна, демократична подкрепа!
Неизбежно беше тъпият коментар да не завърши с формулирането на най-сериозния недостатък на президента Първанов, а именно, че бил от село, а родната му къща имала нужник в двора!
Само дето коментарът не завърши със страстните призиви:
Селяни от всички партии, обединявайте се!
Да дадем отпор на градската синьо-червена мъгла!Ние, селяните, сме автентичното дясно!
Да бъдем достойни селски членове на Европейската народна партия!
Юз, юз, селски съюз!
Всъщност, замисляйки се, макар да твърдя коренно различни неща, аз не съм далеч от сходна теза! И то не защото моите корени също са селски.
Шегичка...
Признавам, че най-вероятно не разбирам от политика.
От Синята коалиция още по-малко разбирам, защото не знам кое и е синьото, и кое и е коалицията.
А пък от БСП изобщо не разбирам. Едно, че тя е шизофренично раздвоена – назовава се модерно лява или ляво модерна, а провежда в управление дясно-бясна или бясно-дясна политика. И още, може ли уважаваща себе си партия, да има подобна невзрачна пионка за лидер...
Ах, да!
Трябва да кажа още няколко въвеждащи неща - за да не бъда разбран неправилно от тези, които искат да ме разберат правилно, но се затрудняват (защото останалите от червено-синята мъгла, каквото и да им кажеш, те еднакво радикално ще ме ругаят и то не принципно, а по принцип: Червените казват – а бе може да беше съветник на другаря Първанов, ама пък е бил седесар! А сините казват – а бе може и да е бил седесар, ама пък беше съветник на ченгето Гоце!
- И така, аз смятам, че партиите у нас са се превърнали в котерийни менажерии и дружинки по интереси, които пет пари не дават за националните интереси.
- Смятам, също така, че при всички управления след 1997 г. се крадеше здраво и нито едно не е било по-морално или по-грабливо от другите.
- Всички изпълняваха едни и същи външни икономически, финансови и външнополитически рецепти и указания.
- Всички следваха принципа на тоталната приватизация (като се грижеха за поне едното от двете неща – или цената, на която продават да бъде колкото комисионната, която получават, или комисионната да бъде колкото цената).
- Всички обслужваха в съизмерими пропорции коктейл от американски, руски, европейски и турски интереси.
Ако по нещо се различават, то е по историческата роля, която трябваше да играят:
- През 1997 г. дойде правителство, което да реши въпросът на въпросите.
А именно – радикално, шоково, болезнено, абсолютно и тотално да гарантира победата на ултра-десния, хипер-либерален, свръх-пазарен модел, при който държавата се изтегля от отговорността за икономиката и се превръща само в средство за насищане на различни валенции (властови, финансови, символни) на тези, които получават притежание над нея с помощта на формални и изпразнени от съдържание изборни процедури. - През 2001 г. дойде правителство, което трябваше да преразпредели приватизираното вече национално богатство по начин, който да съсредоточи огромна част от него в олигархическото задкулисие.
Не напразно тогава се родиха олигарсите, които аз по-поетично нарекох „ЛОВНАТА ДРУЖИНКА”, използвайки тази метафора, не за да твърдя, че олигарсите - това са ловци, на които удоволствието да стрелят дивеч се подпомага логистично от НСО, а само за да илюстрирам две неща – това, че тази дружинка функционира и взема решения извън демократичните институции и процедури; и това, че всеки олигарх е свързан по някакъв начин с президента. - През 2005 година дойде правителството, което трябваше да сложи край на Прехода и да гарантира неговата необратимост.
Това правителство изпълни задачата си да циментира новото статукво, при което на сцената ще се разиграват някакви политически театри, а нещата ще се решават само и единствено задкулисно.
При новото статукво една тънка и изключително богата прослойка ще контролира страната, ще пречи на нейното пълноценно и пълноправно интегриране в ЕС, защото само така може да печели от членството ни в ЕС – като държи България недомодернизирана, недодемократизирана, недоевропеизирана; като заклещва страната ни в европейската периферия и по този начин може безнаказано да граби резултатите от труда на обществото и да поддържа евтина работната ръка; и само така, в същото време, безнаказано може да присвоява голяма част от европейските фондове.
Безнаказаности, гарантирани им от пълната парализа на съдебната система – това раково образувание на българската демокрация, демонстриращо брутален отказ от раздаване на правосъдие...
Резултатът от дейността на тези три правителства, като три глави на една и съща ултра-дясна, хипер-либерална, свърх-пазарна ламя, беше очевиден – българският народ се смири с подлостта и безнравствеността на Прехода, но искаше поне някаква справедливост, поне някакво възмездие, поне някаква разплата. Той приемаше да го управляват хищни грабители и алчни приватизатори, крадци и клептомани, но му стигаше тази награда поне на някого да му се вгорчи живота, поне някому залъкът да приседне в гърлото, поне някой да търка наровете в пандиза, поне някой от страх и притеснение да го тръшне тежка болест!
На вълната на тази жажда за справедливост (съгласен съм, че в нея имаше нездрави елементи и вечно желание друг да свърши работата вместо нас, вместо обществото; друг да си сложи главата в торбата), на власт дойдоха Бойко Борисов и тълпата абсолютно неподготвени за властта негови анонимници.
Народът очакваше от новата власт само и единствено следните неща:
Първо, разбира се, СПРАВЕДЛИВОСТ и ВЪЗМЕЗДИЕ.
Второ, РЕД и СИГУРНОСТ.
Трето, ПОЧТЕНОСТ И МОРАЛ у управляващите.
ЧЕТВЪРТО, УСЕЩАНЕ, че този път такива като него – простички, обикновени, редови - са на власт; и УДОВЛЕТВОРЕНИЕ, че властта разговаря с него на неговия език и обяснява разбираемо, без много купешки и сложни за проумяване думи какво прави и защо го прави.
Надеждата за СПРАВЕДЛИВОСТ и ВЪЗМЕЗДИЕ рухна първа.
Гарван гарвану око не вади, най-много да иска да му отнеме бизнеса, да му придърпа спонсорите, да му прехване контрабандните канали.
След това рухна надеждата за РЕД и СИГУРНОСТ.
Още никой не е въвел устойчив ред и дългосрочна сигурност в една поне донякъде демократична държава, действайки от името на държавата, но със средствата и способите на тези, от които иска да отвоюва РЕД и СИГУРНОСТ за обществото.
Няма как да произвеждаш РЕД и СИГУРНОСТ, когато не си част от решението на проблема за реда и сигурността, а си част от самия проблем, когато като манталитет и действия генерираш безредие и несигурност.
Неизбежно рухна и надеждата за ПОЧТЕНОСТ и МОРАЛ у управляващите.
Тя просъществува малко по-дълго, защото имаше една устойчива илюзия сред хората, че Лидерът е честен и почтен (даже заплатата не си взима!), но тук-там са се промъкнали съвсем случайно едни лоши хора, които правят пакости, крадат и получават тлъсти хонорари, законно изповядват незаконно придобити собствености, прокарват лобистки поправчици, но пък лидерът – само да ги надуши и незабавно ги отстранява (а може и да ги поступва тайно и полека)...
Сега вече се вижда, че става дума не за отделни крадливи персони, а за система за облагодетелстване от властта и това важи масово – от редовите управляващи, до техните босове в партията, парламента и местната власт...
По градове и градчета малкият бизнес е пропищял от натиска, който му се оказва, от репресиите, които осъществяват над него МВР и НАП.
А става дума за бизнесмени, които хранят семейства и по няколко наемни работника – ако те решат да се оплачат и да си търсят правата, то тези, които ги притискат с всевъзможни средства – властови, милиционерски, ченгесарски, мутренски, данъчни – ще ги съсипят.
И после какво – фалит, огромни задължения, бедност, безработица...
Що се касае до четвъртата надежда – тя се изроди.
А се изроди, защото постепенно, както би казал Хегел, количествените натрупвания в обществото от социални маргинали, падащи на материалното дъно неудачници, необразовани и некултурни дегенерати, арогантни двукраки същества, отчаяни комплексари и т.н., постепенно започнаха да преминават в качествени изменения.
Голяма част от народа ни изпростя, чалгизира се, отучи се да си напъва мозъка, да мисли, да чете, да се бори, да не се примирява, да брани някакви ценности, да държи на морал и етика.
Социопатите, станали такива поради различни причини, вече са мнозинство у нас, може би квалифицирано мнозинство. И те решават накъде да върви България, кой да я управлява и как да я управлява.
Постепенно умните и разумните граждани (не казвам само образованите, само материално задоволените, само инициативните) се отдръпнаха от политиката и политическите дискусии, загубиха желание да изпитват УСЕЩАНЕТО, че управляващите са част от тях, че като тях мислят за България и за доброто, порядъчното, нормалното, естественото в живота.
А също така умните и разумните граждани бавно и полека охладняха към желанието да почувстват УДОВЛЕТВОРЕНИЕ, че на властта й пука за тях, че тя не живее на своя далечен и висок Олимп с някакви си нейни приоритети, а общува с тях, простичките, нормалните, обикновените, редовите хора и обяснява внятно какво прави и за какво го прави.
Резултатът от това стана страшен.
