/Поглед.инфо/ В реалната политическата практика на левите партии пацифизмът е най-деликатният и най-труден за разрешаване геополитически, а и вътрешно политически проблем. Самото желание да има мир и разбирателство между хората и държавите е похвално и е висока нравствено-политическа добродетел. Левите партии по принцип са миротворчески, защото войните се водят от капитала, макар някои от тях да включват в своя политически морал насилието, революцията и войната като средства за постигане на тяхната най-висока цел, поставена им от историята: смяната на системата на капитализма и ликвидирането на буржоазията като класа.
Мирът обаче има цена както за постигането му, така и за неговото запазване. По тази причина той не може да е безусловен и дори опасно да се фетишизира. Това не оправдава войната, защото тя също не е един тип, нито има едни и същи причини и реални проявления, и цели, които преследва.
Понякога е не само допустимо, но и наложително да се плаща необходимата цена както за мира, така и за войната. Защото в противен случай мирът няма да се установи, а войната не ще изпълни целта, за която се води. Много е важно да знаем за какъв мир и за каква война става дума. Иначе и миролюбието, и отрицанието на войната ще бъдат проява на лицемерие и по същество ще ги оправдават, но не заради държавата, която е права и която се бори за справедливост, а заради противната, която е подчинена на поднебесните сили на злобата и осквернява историята.
За да се формира правилно отношение към една война – все едно дали сам воюваш, дали си съюзник или противник, дори тогава, когато тя е далеч от тебе и можеш да следиш военните действия чрез съобщенията на медиите, е необходимо познаване на ситуацията, причините, породили войната, аргументите на двете противостоящи страни, целите и задачите, които воюващите си поставят. Защото войната никога не е случайно възникнала; за нея винаги има сериозни причини.
Войната и мирът не са абстрактни категории, а явления и същности, които определят за дълъг период световния и вътрешно политическия ред и начин на устройство на обществото. Те винаги са по-сложни и многостранни отколкото изглеждат. В тях е събран огромен комплекс от съставни елементи, които могат да имат положителен, но и отрицателен смисъл. Затова трябва да се анализират внимателно и точно да се формулират причините за една или друга оценка.
Такава война е тази, която в Русия наричат Специална военна информация, а украинските власти я определят като агресия. По същество тя е световно явление, произлиза от причини, които са геополитически, и са заложени в един световен и цивилизационен конфликт, който под една или друга форма се експлицира в различно време като конфликти между великите сили и Русия.
Около конфликта Изток-Запад и Европа-Русия се формират международните отношения, световната конфигурация, военните съюзи, отношенията между великите сили и останалите държави. Дори и държавното управление на САЩ и Русия – особено в кризисни и конфликтни ситуации, от които трудно излизат и едните, и другите. Защото противоречията между тях са системни и цивилизационни и не се решават с обичайните за конфликтите между други държави средства. И защото се вечни.
Ако се излезе от този контекст, всяка оценка и характеристика би била елементарна и поради това невярна. Тя би опростила и опошлила проблема и би го направила нерешаем, защото решението на подобни конфликти винаги е свързано с историята, идеите и идеологиите, които поставят всичко на друга плоскост и равнище. И никое решение не би било вярно и продуктивно.
Българските политически партии разглеждат въпросния проблем съобразно зависимостите си с капитала и с външните фактори – особено с великите сили. Затова и няма нужда да се чака какво ще кажат техните лидери и говорители, нито приближените им медии. Щом знаем становището на САЩ и великите сили, лесно ще съобразим какво ще е то и за водещите български партии. Нюансите и противоречията винаги са дребни – макар и тогава риториката, с която се анонсират, да е нервна и невъздържана. Това е така, най-напред защото тези партии се ръководят от посредствени хора, чието мислене е повърхностно и безотговорно, лениво. За тях е важно да се харесат на господарите си и да заслужат благоволението им. А какъв по-добър начин от това да са винаги съгласни с тях.
Но отношението към война – каквато и където да се води, е въпрос стратегически и фундаментален. То определя позицията не само на една или друга партия, а на цялата държава, обществото и нацията. И изразява техните нагласи, готовността им да участват в световните дела, но и за възможностите им да се справят с проблемите на времето. Проблемът не може да се подценява или игнорира, защото винаги е важен и значим. А грешките в анализите и оценките му са с дълготрайни последици.
Да отречеш една война и да й противопоставиш привързаността си към мира и мирното съществуване все още не е миролюбие. В редица случаи пацифизмът е много по-опасен и вреден от самата война – особено когато отношението към конкретната война не произтича от задълбочен анализ, познаване на същността и целите й, както и на причините, които са я подбудили. И особено на тези, които я водят военно-технически, но и политически и идеологически – открито или скрито чрез военни помощи, съвети, въоръжаване, пропаганда.
Специалната военна операция на Русия срещу Украйна е особена война. Но не е война между тях конкретно. Тя наподобява в своята механика и в пропагандните си оправдания войните, които САЩ водиха срещу Виетнам, Ирак, Либия, Югославия, Афганистан. Но сходствата са външни и именно по отношение механизмите и начините на воденето й – понеже не са за територии и затова се провеждат предимно чрез въздушни нападения. Тези войни обаче са военно-технически същности, а не политически и цивилизационни. Затова и сравненията трябва да бъдат предпазливи, за да не доведат до погрешни изводи.
САЩ се оправдаваха, че с тези войни целят да свалят реакционните правителства и да установят в държавите демократично управление с всичките произтичащи от това последици. Няма да коментирам дали е работа на която и да било държава да сваля властта в друга държава и да й налага своя тип обществено-политическо устройство. Защото целта на САЩ беше съвсем друга и може да се определи като „цел на икономическия и геополитическия интерес“. Те демонстрираха своята сила и искаха да покажат, че господството им над света е безапелационно и не търпи коментари, съмнения и отрицания.
Такава война САЩ водеха заедно с НАТО и срещу Русия, но тя още не беше преминала във фазата на открития военен сблъсък. Стратегията на Запада е най-напред Русия да бъде отслабена до изнемога, за да се разпадне на отделни части и тогава с оръжието да се оформи нейния бъдещ статут и формата на държавното управление. Украйна трябваше да играе ролята на видимия детонатор и прекия екзекутор на Русия – най-малкото до определена степен на разрухата й, а след това щяха да се задействат други механизми. Това едва ли щеше да стане бързо и скоро, но поведението на Украйна щеше да служи и за ускорител на руския разпад. Като такъв ускорител тя бе безжалостно пожертвана и обречена на изчезване. Преди това трябваше да даде много жертви и да пролее кръв. Жертвите щяха да изпълнят пропагандата и моралните обвинения против Русия като агресор и причинител на страдания на мирни граждани.
Украйна не е случаен избор. Той дава на Запада силно първоначално предимство, тъй като Русия трудно ще преодолее нравствените задръжки и ще преживява емоционално насадената у братята-украинци русофобия и развилнелия се повторно нацизъм и фашизъм във възродения украински национализъм (новите последователи на Бандера и другите му проявления). Украинската русофобия трябваше да бъде използвана за възпиране на руска реакция на преврата през 2014 г. и тероризирането на Крим, Севастопол, Лугански и Донбас, които се отцепиха от Украйна (отцепиха се съобразно украинската конституция!). Русия твърде дълго щеше да търпи поведението на Украйна срещу себе си и това също бе отчетено в плановете на войната против нея.
От друга страна, възникнал е реален глобалистичен проблем. Назрял е моментът на пренареждане на света и установяване на ново устройство с нови разделителни линии и нови глобални центрове и водачи. Приключи една цяла епоха и започва нова. Ако светът не беше на границата на тези епохи, Русия много по-трудно би се решила да започне Специалната военна операция, а щеше да търси други начини и средства, за да разреши създадения от Запада военно-политически конфликт. А Западът едва ли щеше да бъде толкова настоятелен.
Но когато атовете се ритат, магаретата теглят – тази българска поговорка е едно от най-важните правила в геополитиката и особено в моментите на подобни исторически и цивилизационни конфликти. Правилото трябва да се помни и прилага винаги от малките народи и държави, от тези, които отстъпват по сила и мощ на великите сили. Каквато са Унгария, но и България!
Специалната военна операция направи необратим и неотменим процесът на смяна на епохите и на установяването на новия световен ред. Напомням още веднъж: страните във войната не са Русия и Украйна! Тогава кой с кого трябва да се примири, за да приключи тя? Какъв мир ще се установи, ако е необходим; и против коя война, понеже е несправедлива, трябва да бъдем?
Това са въпроси, породени от пацифизма на БСП, с който лидерът й се хвали.
Подобно примирие обаче означава Русия да сложи оръжие и да се откаже както от преките цели, които си поставя конкретно в Украйна, така и от претенцията за установяването на новия световен ред и новата геополитическа конфигурация, която в момента се утвърждава пред очите на целия свят. Очевидно позицията на БСП е прикрито русофобска и т. нар. „неутралитет“, който тя изисква от управляващите да спазват, е друго разбиране на войната и съгласие с нежеланието на Запада за ревизия на статуквото.
Защо тогава БСП и нейното ръководство начело с Нинова е против българската военно-техническа помощ за Украйна? И против ли е наистина? Какъв неутралитет иска БСП да спазва българската държава? Или той е само за заблуда на русофилите?
Демагогията винаги е пошла, но тази преминава всякакви граници.
Кого обаче лъже БСП и кому служи чрез това свое дребнобуржоазна двуличие и хитруване?
...
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
